РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500083 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1065/21.02.25г. на ЯОС от М. Т. С. от гр. Н. З., ул. „Б. М.“ № **, ЕГН:
**********, против решение № 17/07.02.25г. по гр.д.№ 332/2024г. ЯОС, с
което е отхвърлен предявеният против Окръжен съд – Сливен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лв. по реда на чл.2в ЗОДОВ,
вр.чл.6, § 1 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от нарушаване на правото на справедлив
процес. Твърди, че решението не е правилно, като постановено при
противоречие с материалния и процесуалния закон. Заявява, че с влязла в сила
присъда е признат за виновен и е осъден за държане на археологически
обекти. В мотивите на присъдата било посочено, че престъплението е „на
просто извършване“ и не е необходимо да се изследва придобивния способ
или да се установява целта на извършването. Заявява, че в наказателното
производство не била изяснена фактическата страна на спора, както станало и
в гражданското производство, чийто краен акт е предмет на настоящата
1
въззивна проверка. Твърди, че решението си ЯОС мотивирал с влезлите в сила
присъда по НОХД № 243/2018г. на СлОС, решение на Апелативен съд –
Бургас, като въззивна инстанция и решение № 20/25.02.20г. на ВКС,
доказателства, събрани по почин на съда, без никоя от страните да го е
поискала.
Твърди, че с доклада по гр.д.№ 332/2024. ЯОС приел исковата му молба за
допустима и основателна и неясно останало каква е причината за точно
противоположното крайно разрешение на спора. Заявява, че от него били
иззети археологически обекти, които са публична държавна собственост и
следва да бъдат върнати на истинския им собственик – Държавата, а не да
бъдат конфискувани. Счита, че не може да бъдат изземвани от него части от
имуществото му, което всъщност не му принадлежи и въвежда оплакване за
нарушение на ЗС и злоупотреба с власт. Позовава се на това, че КЗПЧОС
поставя акцента на осигуряването на възможности на подсъдимия за изложи
своето становище и да оспори доказателствата, които счита за неистински, а
не на правилността на крайното решение относно неговата виновност. Затова
счита, че проведеният процес е бил несправедлив спрямо него.
Твърди неправилност на постановеното решение, т.като неправилно била
приложена нормата на чл.69 ЗС, както и на чл.1, §2 Европейската конвенция
за опазване на археологическото наследство. На основание всичко така
изложено моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на
предявения иск. Няма доказателствени искания.
Въззиваемата страна – Окръжен съд – Сливен, представляван от
Зам.Председателя на съда, оспорва въззивната жалба. Излага аргументи за
правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли за неговото
потвърждаване. Няма искания по доказателствата.
Окръжна прокуратура - Ямбол не изразява становище по въззивната
жалба. Няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК от
легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция и е допустима.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ,
вр.чл.6, § 1 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС.
2
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Т. С.
против Окръжен съд – Сливен. Въззивникът твърди, че за извършено
престъпление бил осъден с присъда № 5/22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г.
по описа на СлОС. Твърди, че на основание чл.278, ал.7 НК съдът отнел в
полза на Държавата предмета на престъпно посегателство – множество
артефакти, преценени като нумизматично-археологически ценности.
По реда на чл.53, ал.2, б.“а“ НК му били отнети и веществени
доказателства: 2бр. фрагменти от боздуган в плик, 1бр. фрагмент от пръстен в
плик, 8бр. фрагменти от пръстени и фибули в плик и фрагмент – част от
пръстен, поставен в плик. Твърди, че тези веществени доказателства
представляват частна собственост, но въпреки това са станали предмет на
гражданска конфискация, извършена чрез наказателно-процесуални
инструменти. Твърди, че с присъдата по НОХД № 601/2020г. СлОС били
нарушени гражданските му права. Не било изяснено защо съдът считал, че
вещите са придобити в резултат от извършено престъпление и това станало,
без да бъде посочен съставът на престъплението. Изземването им било
постановено извън обхвата на обвинението, защото той не се бил защитавал
срещу обвинение за „държане“ на нумизматично-археологически ценности
пред никоя от съдебните инстанции, като визира точно изброените
веществени доказателства, а не отнетите по реда на чл.278, ал.7 НК вещи.
Заявява, че незапознаването с параметрите на обвинението и всякакви
съдебни импровизации извън материалния закон, като например това
изземване, нарушили правото му на справедлив процес – чл. 47 ХОПЕС.
Позовава се на ТР № 57/1984г. ОСНК на ВКС, като счита, че е осъден по
непредявени факти, освен това изпълнителното деяние „държане“ по чл.278,
ал.6 НК изключвало приложение на чл.53, ал.2, б. „а“ НК.
Също така с присъдата СлОС грубо нарушил нормите на чл.69 и чл.78 ЗС,
като приложил незаконосъобразно нормата на чл.53, ал.2 НК. Така игнорирал
цитираното по-горе Тълкувателно решение и гражданския закон – чл.69 и
чл.78 ЗС и, съответно провел несправедлив процес, причинил му душевна
болка и страдание, чувство за безсилие и адаптивно разстройство. На
3
основание всичко изложено моли за решение в горния смисъл. Прилага
писмени доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Сливенски окръжен съд в
срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се, на първо
място, че не е допустим, защото от изложението в обстоятелствената част на
исковата молба се установява, че се въвеждат оплаквания против
правилността на осъдителната присъда и на последващите решения по
нейната инстанционна проверка. На следващо място, в случай, че това не бъде
възприето, оспорва иска като неоснователен. Заявява, че не се сочи конкретна
норма от ПЕС, която е била нарушена, нито въззивникът се е позовал на чл.7,
§ 1 ЕКЗПЧОС, а именно – че му е наложено наказание в нарушение на горната
разпоредба. Твърди, че липсва действие или бездействие на СлОС, довело до
накърняване на правото на въззивника на справедлив процес и достъп до
правосъдие. Моли за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
Също ангажира доказателства.
По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд Бургас
приема следното:
От приложената на стр.15 и сл. по гр.д.№ 332/2024г. по описа на СлОС
Присъда № 5 от 22.04.2021г. по НОХД № 601/2019г. на с.съд се установява, че
въззивникът е признат за виновен в това, че на 23.03.2018г. в посочено
жилище в гр. Н. З. държал повече от три археологически обекта по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закон за културното наследство. Освен наложените наказания
ЛОС и глоба, с присъдата било постановено отнемане по реда на чл.278 НК на
предмета на престъплението – изброени множество предмети,
представляващи културни ценности. По делото били събрани и веществени
доказателства, счетени за културни ценности – изброените по-горе 2бр.
фрагменти от боздуган в плик, 1 бр. фрагмент от пръстен в плик, 8 бр.
фрагменти от пръстени и фибули в плик и фрагмент – част от пръстен,
поставен в плик, които не били предмет на обвинението. Въпреки това съдът,
на основание извършените нумизматично-археологически експертизи
заключил, че те също са археологически обекти, чието притежание е
забранено, затова постановил отнемане по общия ред на чл.53, ал.2, б.“а“ НК.
Безспорно, предвид проверката на присъдата пред Апелативен съд –
Бургас и ВКС, в настоящото производство не подлежи на проверка
4
правилността на постановените съдебни актове, понеже подобно искане на
първо място не се въвежда с исковата молба и на следващо – то не може да
бъде предмет на настоящия иск.
За да бъде уважен искът, следва да се установи достатъчно тежко
нарушение на Европейското право, довело до провеждане на несправедлив
процес.
Така, според нормата на чл.47 ХОПЕС: „Всеки, чийто права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни
правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в
настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден
със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван“.
По делото изобщо не се оспорва, дори се твърди от самия въззивник, че са
постановени актове – присъдата на СлОС, обжалвана пред БАС и обсъдена в
решение на ВКС, като не се установи по някакъв начин да е била препятствано
правото на ефективна защита на въззивника. Присъдата на СлОС е била
проверена от две горни инстанции, като са изчерпени националните правни
средства за защита. Несъгласието с експертното заключение относно статута
на посочените вещи, е основание да се поиска допълнителна или повторна
експертиза по реда на чл.153 НПК, като няма доказателства подобно
процесуално искане да не е било уважено и съответно – да е препятствано
правото на ефективна защита на С..
Безпристрастното отношение на съда и осигуряването на справедлив
процес се разбира от европейските институции като осигуряване на
възможност за страните да бъдат равнопоставени и да не бъде толерирана
една от тях за сметка на противната. В конкретния случай става въпрос за
окачествяване на вещи, иззети от въззивника по реда на НПК като веществени
доказателства, за които липсват данни, че не отговарят на характеристиката по
чл.1 от Европейска Конвенция за опазване на археологическото наследство на
вещи, представляващи археологическо наследство, съответно – културна
ценност по смисъла на ЗКН.
В исковата молба се въвежда оплакване, че вещите били конфискувани по
5
реда на чл.53, ал.2, б.“а“ НК, без съдът да изследва дали са придобити чрез
престъпление и при нарушение на чл.69 и чл.78 ЗС. В същото време не са
ангажирани доказателства, че са придобити по реда на Раздел V от Закон за
културното наследство. Ето защо не бе обосновано че наказателният процес е
несправедлив и проведен при липса на безпристрастност. Не се установи да е
препятствано правото на С. да поиска назначаване на допълнителна или
повторна експертиза, за да установи, че вещите нямат качество на културно
наследство или са придобити по законен ред.
Не се установи и нарушение на чл.6, § 1, предл. I от ЕКЗПЧОС, т.е. не бе
установен първият елемент на деликтното поведение – наличие на вреда,
изразяваща се в противоправно препятстване на справедливото разглеждане
на наказателно производство, в което въззивникът е бил осъден.
При всичко така установено се налага извод за правилност на
обжалваното решение на ЯОС.
По отношение на изложеното във въззивната жалба Бургаски апелативен
съд приема, че като е обсъдил фактическата обстановка по делото и е изложил
мотиви за крайното си правно разрешение, с настоящото решение е отговорил
на оплакването, че първоинстанционният съд не е изяснил спора от
фактическа страна. Що се отнася до служебното прилагане на актове по
наказателното производство – те са служебно известни на съда и
коментирането им не съставлява процесуално нарушение.
При всичко така изложено, като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите
и на ЯОС, следва решение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/07.02.25г. по гр.д.№ 332/2024г. ЯОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7