Решение по дело №1611/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 221
Дата: 8 юни 2018 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320101611
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 08.06.2018                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На десети май                                                                                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Димитрина Минчева 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1611 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

  

Съдът е сезиран с искова молба с която са предявени обективно съединени искове правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК от „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД), ЕИК: *** със седалище и адрес управление:***, п.к. ***, район И., ул. „К.“ № * със законен представител: А.В.Д.и М.М.чрез адв. В.Г., против С.Б. с ЕГН ********** с адрес:г***.

В исковата молба се твърди, че между „***” ЕАД и  ответницата С.Б., бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4058199 от дата 02.04.2014г. по който били издадени следните фактури: фактура № *********/02.09.2014 г., с падеж на плащане 17.09.2014 г. за отчетен период от 28.07.2014 г. до 27.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 87.43 лв. (осемдесет и седем лв. и 43 ст.); фактура № *********/02.10.2014 г., с падеж на плащане 17.10.2014 г., за отчетен период от 28.08.2014 г.до 27.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.60 лв. (60 стотинки); фактура № *********/01.12.2014 г., с падеж на плащане 16.12.2014 г., за отчетен период от 28.10.2014 г. до 27.11.2014 г.; за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.24 лв. (24 стотинки); фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 19.12.2014 г., за отчетен период от 28.10.2014 г. до 27.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 24.75 лв. (двадесет и четири лв. и 75 ст.); фактура № *********/19.12.2014 г., с падеж на плащане 19.12.2014 г., за отчетен период от 28.10.2014 г. до 27.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 697.93 лв. (шестстотин деветдесет и седем лв. и 93 ст.); фактура № *********/02.01.2015 г., с падеж на плащане 17.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2015 г. до 27.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв. (шест стотинки). Твърди се, че ответницата не била изпълнила задълженията си по посочените фактури, като не заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната - длъжник С.Б. договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги. Тъй като ответницата не заплатила доброволно дължимите суми, ищецът депозирал заявление по ред на чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №** г. по описа на РС К.. Срещу издадената от съда заповед по чл.410 ГПК ответницата подала възражение, което породило правния интерес от предявяване на настоящия иск.

С исковата молба ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане на дружеството по отношение на С.Б., а именно:

сумата 88,33 лв. (осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителна услуга  с номер М4058199 от дата 02.04.2014 г.;

сумата 722,68 лв. (седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;

Претендират се и разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В проведеното на 02.04.2018 г. съдебно заседание е докладвана и приета молба с вх. №3681 от 28.03.2018 г., с която ответницата С.Б. признава изцяло иска. Пълномощникът на ищцовото дружество моли съда да се произнесе при признание на иска или с неприсъствено решение, ако са налице законовите предпоставки за това.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема следното:

Предвид направеното от ответницата признание на иска, съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно решение, като го основе на признанието на иска. Предявените искове са допустими, доколкото са предявени в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответницата, с което същата се отказва от защита срещу исковете, тъй като ги счита за основателни, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с исковете, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на  вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 205.00 лева, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, а именно – още 255.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, по отношение на С.Б. с ЕГН ********** с адрес:г***, че дължи на „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД),  ЕИК *** със седалище и адрес управление:***, п.к. ***, район И., ул. „К.“ № ** със законен представител: А.В.Д.и М.М.чрез адв. В.Г., следните суми, за които е издадена Заповед №812/11.08.2017 г. по ч. гр. д. №**** г. по описа на РС К.:

- сумата 88,33 лв. (осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителна услуга  с номер М4058199 от дата 02.04.2014 г.;

- сумата 722,68 лв. (седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

ОСЪЖДА С.Б. с ЕГН ********** с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД), ЕИК *** със седалище и адрес управление:***, п.к. ***, район И., ул. „К.“ №** със законен представител: А.В.Д.и М.М.чрез адв. В.Г. направените по делото разноски в размер на общо 460.00 лв. (четиристотин и шестдесет лева), от които 205.00 лева по заповедното производство  – ч. гр. д. №*** г. по описа на РС К. и 255.00 лева по настоящото исково производство – гр. д. №**** г. по описа на РС К..

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, Р. (Б.) ЕАД.

РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Д.М.