Решение по дело №26/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр.Димитрова КАНД № 26 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на А.И.Д.,***, депозирана срещу Решение № 700/09.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2119/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  460884-F500553 издадено на 02.09.2019г. от директор офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на А.И.Д. е наложено  административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г на МФ.

В касационната жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Доводите на касатора се свеждат до твърдението, че липсва дата на извършване на нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, както и че е налице основание за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Като не е отчел тези нарушения на процесуалните правила, решаващият съд е постановил незаконосъобразно решение, поради което касаторът моли настоящата касационна инстанция да отмени атакуваното решение и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ТД на НАП - град Варна, редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на въззивния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Решение № 700/09.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2119/2019г. по описа на съда, съдебният състав е потвърдил Наказателно постановление №  460884-F500553, издадено на 02.09.2019г. от директор офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на А.И.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г на МФ.

При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че безспорно санкционираното лице е осъществило състава на чл. 355, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. ,1 т. 2, б. „а“ от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г., издадена от МФ, тъй като Декларация обр.1 за месец януари 2019г. „Данни за осигуреното лице”, е следвало да бъде подадена в срока, указан в чл. 3, ал. 1, т. 2, б. “а“ от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г., издадена от МФ, а именно до 25.02.2019г. Решаващият съд, с оглед наведените пред него доводи с въззивната жалба, е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по съществото на спора, както и е изложил мотиви, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което съдът е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение както за съставомерност на деянието, така и за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП.

Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на РС - град Шумен са съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни.

Твърдението в касационната жалба, че липсва както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, дата на извършване на нарушението, е неоснователно. Изрично и в двата акта е посочено като дата на извършване на нарушението 26.02.2019г., която е правилно определена както от наказващия орган, така и от решаващия съд, тъй като до 25.02.2019г. – понеделник, работен ден данъчнозадълженото лице е следвало да подаде процесната декларация.

Наведеното в касационната жалба твърдение за наличие на основание за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, настоящата касационна инстанция намира за неоснователно. Действително, считано от 03.01.2020 г. Наредба №Н-8 от 29.12.2005г., издадена от МФ, е отменена, но с нова Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодатели, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – пар. 4 от ПЗ на Наредбата. В новата Наредба разпоредбата, регламентираща подаването на Декларация обр.1, изцяло е рециприрана от отменената Наредба, включително в чл. 4 от Наредбата са предвидени и същите срокове за подаване на този вид декларации. При това положение задължението на самоосигуряващите се лица не е отпаднало да подават декларация обр.1, в предвидения срок – 25-то число на месеца, следващ месеца, както и не е отпаднала наказуемостта за това задължение – чл. 355, ал. 1 от КСО. С оглед на това не са налице основания за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700/09.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2119/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.