Решение по дело №1073/2015 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         23.10.2015г., град Дупница

 

 

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13.10.		2015

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

                                                                                   Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1073		2015

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.К.Й., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв. Н.Г.Н. ***, служебен адрес: гр. Дупница, ул. „Цар Самуил” № 13 срещу „МЕДИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, пл. „Свобода” № 1, представлявано от М.И.А. - управител, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 86 ЗЗД.

           Ищцата твърди, че е работила при ответника до 18.05.2015г. на длъжност „медицинска сестра”. Със Заповед № 2/15.05.2015г. на работодателя е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени посочената заповед на ръководителя на ответника като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва обективно съединените исковете по чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като ги намира за неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира разноски.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и  твърденията, направени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

           Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства и ЛТД на ищцата се установява, че от 2002 г до 18.05.2015г. ищцата е работила при ответника на длъжност „медицинска сестра” и че трудовото й правоотношение е било прекратено от управителя на „Медика” ООД с процесната заповед № 2/15.05.2015 г. на управителя на ответното дружество, след като й е връчено и предизвестие № 2/15.05.2015 година.

           Видно от Медицинско направление, издадено на 26.05.2015 година от ПМБАЛ – гр. София, Неврологична клиника, на ищцата е поставена диагноза „епилепсия – прости парциални пристъпи с вторична генерализация”. 

           Съгласно Протокол № 3/23.12.2014 година от Общо събрание (ОС) на съдружниците в „МИДИКА” ООД и Протокол № 1/30.01.2015 година от Общо събрание на съдружниците в „МЕДИКА” ООД, съдружниците в ответното дружество са взели следните решения: от ОС от 23.12.2014г. – 1. През 2015г. да съкратят двете щатни бройки за медицински сестри, поради намаляване обема на работа в лекарските им практики. Управителят на дружеството през 2015г. да извърши процедурата по съкращаване и да прекрати трудовите отношения на същото основание на двете медицинските сестри Босилка Йорданова Йоцова и В.К.Й.. Преди да пристъпи към съкращаването им, да предложи на медицинските сестри да им бъдат прекратени по взаимно съгласие трудовите им правоотношения с „МЕДИКА” ООД; 2. Възлага се на управителя на дружеството д-р А. в срок до шест месеца да извърши всички действия и изготви необходимите и изискуеми от КТ документи и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения па двете медицински сестри на основание намаляване обема на работата и на двете медицински сестри; 3. Създават от 01.01.2015г. две нови щатни бройки за технически сътрудници с изискване към тях за образователен ценз – висше образование и притежаване на компютърни умения и грамотност; от ОС от 30.01.2015г. - 1. Управителят на дружеството да изпълни взетото решение от 23.12.2014 г.; Да предложи на медицинските сестри Босилка Йорданова Йоцова и В.К.Й. да прекратят по взаимно съгласие трудовите им правоотношения с „МЕДИКА” ООД, а ако не желаят да се извърши процедура по съкращаване на щатните длъжности на двете медицински сестри, поради намаляване обема на работа и да прекратят трудовите им правоотношения на същото основание - чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ; 2. Възлага се на управителя на дружеството в срок до четири месеца, считано от датата на провеждане на това общо събрание – 30.01.2015г. да извърши всички действия и изготви необходимите и изискуеми от КТ документи и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения па двете медицински сестри. 3. Да назначи на трудови договори двама технически секретари, притежаващи висше образование, техническа грамотност и компютърни умения.

           От приетата по делото справка от справка от ТД на НАП – Кюстендил, изискана с разпореждането за насрочване на настоящото производство в открито съдебно заседание се установява, че след 15.05.2015г. ответното дружество е сключило трудови правоотношения с Красимира Маринова Кьосева на 03.06.2015г. и с Десислава Г. Васева на 06.07.2015г., като от трудов договор № 6/03.06.2015 година, сключен между „МЕДИКА” ООД и Красимира Маринова Кьосева и трудов договор № 7/06.07.2015 година, сключен между „МЕДИКА” ООД и Десислава Г. Васева се установява, че двете са назначени на длъжност „технически секретар”. Видно от длъжностните им характеристики основните им длъжностни задължения са: получава постъпващата кореспонденция за управителя на дружеството, систематизира я в съответствие с установения ред и я предава за разглеждане от управителя или конкретни изпълнители; контролира сроковете на изпълнение на материалите, определени от управителя за вземане на отчет; осъществява организацията по подготовка на заседания и съвещания на съвета на директорите, като осигурява необходимите материали и уведомява участниците за времето, мястото и дневния ред; предава и получава информация по приемно предавателните устройства, организира телефонните разговори на управителя, приема и изпраща телефонограми, телекси и факсове, обработва и систематизира получената информация и я докладва на управителя, приема и предава документи за подпис от управителя и лични заявления от работниците и служителите; осигурява повикването на работници и служители при управителя и прием на външни посетители в съответствие с установения ред; стенографира, пише на машина или компютър или организира отпечатването и размножаването на материалите; води картотека по установената номенклатура на документите и осигурява тяхното съхраняване или предаването им в деловодството; осигурява снабдяването на кабинета с канцеларски и други материали, организира подреждането и поддържането на кабинета в съответствие с изискванията; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Като основни отговорности, присъщи за длъжността е посочено: отговаря за качеството на организацията на техническото обслужване на управителя на дружеството, носи отговорност за настъпили вреди от несвоевременно предадена информация, а като изисквания за заемане на длъжността са посочени: образование: висше, друга квалификация: работа с компютър и добро владеене английски език, професионален опит: над 1 години трудов стаж по специалността, а при липса на такъв - трудов договор със срок за изпитване.

           Видно от длъжностната характеристика на длъжността, която е заемала ищцата при ответника преди прекратяване на трудовото й правоотношение, основните длъжностни задължения са: приема постъпващите пациенти и проверява качеството на извършената санитарна обработка и осигуряването на необходимия инвентар; организира, участва и контролира осъществяването на грижите за пациентите; запознава пациентите с правилата за вътрешния ред; подготвя пациентите за консултации, изследвания и манипулации; води медицинската документация на пациентите и изписването на необходимите лекарства; извършва предписаните медицински процедури, които са от нейната компетентност. Като основни отговорности, присъщи за длъжността е посочено: отговаря за спазване на правилата за обслужването и хигиената в отделението; носи отговорност за осигуряване на хигиенния режим на пациентите; отговаря за извършените манипулации съгласно дадените предписания, а като изисквания за заемане на длъжността са посочени: образование: висше с образователно - квалификационна степен “специалист по…”, друга квалификация: работа с компютърни медицински програми, професионален опит: 1 година трудов стаж по специалността, а при липса на такъв - трудов договор със срок на изпитване.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2015г. съдът е извършил констатация от трудовата книжка на ищцата, при което е установено, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на 18.05.2015 година, ищцата не е започвала работа при друг работодател по трудово правоотношение, а същата е регистрирана в ТП на НОИ – гр. Кюстендил на 29.06.2015 година по реда на чл. 54б от КСО.

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2015г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 ГПК, а именно: същият да се счита предявен за сумата от 3 490, 20 лв., вместо за сумата от 3 507, 72 лв. и прекратил производството по гр. дело № 1073/2015 година в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата в размер на 17, 52 лева на основание чл. 233 ГПК.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           В доклада си по делото, съдът е указал на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, при което в настоящия казус работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.

           Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

           Съдът намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неоснователен, по следните съображения:

           Ответникът не оспорва, а и от събраните по делото писмени доказателства и ЛТД на ищцата се установява, че от 2002 г до 18.05.2015г. ищцата е работила при ответника на длъжност „медицинска сестра” и че трудовото й правоотношение е било прекратено от управителя на „Медика” ООД с процесната заповед № 2/15.05.2015 г. на управителя на ответното дружество, считано от 18.05.2015г., след като й е връчено и предизвестие № 2/15.05.2015 година, както и че ищцата е отказала да подпише оспорваната в производството като незаконосъобразна заповед на управителя на ответното дружество и предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение, поради  което връчването им било удостоверено с подписите на двамата свидетели, също и че в обжалваната заповед е инкорпорирана декларация, която не е подписана от ищцата.

           Основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните в настоящото производство е намаляване на обема на работа – съобразно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Намаляването на обема на работата по своята същност има известна прилика с частичната ликвидация и със съкращаването на щата, но за разлика от тях при него не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обема, в който тя е била осъществявана до този момент. Това обстоятелство води до намаляване на необходимостта от съответната част от трудовите функции имащи за задача нейното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави излишни част от длъжностите на съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите правоотношения по излишните длъжности. За да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание намаляването на обема на работата трябва да се отнася към дейността, в която е бил зает уволненият работник - Решение № 29/08.02.2011г. по гр.д. № 265/2010г. ІV г.о. Поради намаления обем на работа, работодателят може да изготви и по-малък щат, който да съответства на намаления обем на работа. Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са допустими всички доказателствени средства - Решение № 1853 от 14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о. Въпреки това обаче трябва да е прието решение от компетентния орган. – Решение № 174 от 10.04.2012г. по гр.д. № 883/2011г. ІV г.о. ВКС. Липсата на решение от компетентния орган за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работа обуславя незаконност на уволнението на това основание, макар че съществува и практика в обратния смисъл - решение № 12 от 24.01.2012г. по гр.д. № 1819/2010г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че не е необходимо работодателят да приема решение, с което да констатира намаления обем на работа и да определи кои щатни длъжности да бъдат премахнати. В настоящия казус е налице решение на за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работа – видно от приетите по делото протоколи от проведени ОС на ответното дружество, от които се установява намаляването на обема на работа. Отделно от това работодателят – ответник в случая е търговско дружество, а относно търговските дружества ВКС приема, че управителят, който организира и ръководи предприятието, решава и всички въпроси, свързани с  изменение на щата, сключване и прекратяване на трудовите договори - Решение № 1391 от 20.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 340/99 г., III г. о., което в случая е налице.

           Оплакванията на ищцата за незаконосъобразност на атакуваната в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради факта на неподписване на същата е неоснователно – законодателят не въвежда изискване за подписване на заповедта от страна на работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, което да обуславя законосъобразността на заповедта. Оплакването за незаконосъобразност на атакуваната в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради твърдението на ищцата, че заповедта е немотивирана, е неоснователно – в заповедта е посочено основанието за прекратяване на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – намаляване обема на работа, което основание е част от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, уредени в чл. 328 от КТ, в която норма са визирани само обективни предпоставки в тази насока, без да се преценява поведение на съответния работник или служител. Колкото и различни да са отделните хипотези в рамките на това правило, всички те са безвиновни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, при които не се прави преценка на психическото отношение на служителя по конкретно развитие на трудовото правоотношение, тъй като е ирелевантно в тези случаи. Процесната заповед е обоснована именно с подобно основание - намаляване обема на работа - чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и доколкото причината за прекратяване на трудовото правоотношение е обективна - наличие на дадено състояние, което няма генеративна връзка с вършеното от работника, то в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно само да го посочва като твърдение, което подлежи на доказване. В случая доколкото няма преценка на поведение на съответния работник, което води до липсата на снемане на обяснения преди произнасянето от работодателя, което не обуславя нужда от мотивиране на заповедта. Това е и фундаменталната отлика от дисциплинарните производства по КТ, респ. и дисциплинарното уволнение. При тях основанията за издаване на заповед задължително включват обективна страна - настъпили факти и още един елемент - субективна страна - отношение на извършителя спрямо фактите и изследване взаимовръзката между тях. Поради това и самия законодател е установил строга и формална процедура с участие на самия работник, която предхожда самата дисциплинарна заповед - уредена в чл. 186 и сл. от КТ и е поставил завишени изисквания спрямо последната - задължително мотивиране и квалифициране от страна на работодателя.

           Твърдението на ищцата, че процесната заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение е незаконосъобразна, доколкото не е подписала връченото й предизвестие, е неоснователно. Уволнението на всички основания, визирани в чл. 328 КТ се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Предизвестието се отправя с цел да бъде отработено, но при липса на интерес или възможност за ефективно отработване, работодателят може да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на предизвестието, като в този случай дължи обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието. Неотправянето на предизвестие, респ. в случая неподписването му от служителя не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му. То създава облигационно правоотношение – задължение за работодателя да изплати обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.

           Неподписването на инкорпорираната в заповедта декларация също не води до порок на процесната заповед, обосноваващ незаконосъобразността й, доколкото задължение на работодателя е да съобрази прекратяването на трудовото правоотношение с някоя от защитите на работника или служителя, дадени съобразно разпоредбата на чл. 333 КТ, ако са налице предпоставките за това. В настоящия случай неоснователно е оплакването на ищцата, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, поради което извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е незаконосъобразно, доколкото видно от приетата по делото като доказателство Разпечатка от МКБ – 10 – Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето се установява, болестта, с която е  диагностицирана ищцата - „епилепсия – прости парциални пристъпи с вторична генерализация” е неврологична такава, а не психическа, което не се оспорва от ищцата – чрез процесуалния й представител - по реда на чл. 145 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2015г., при което не е нарушена от работодателя разпоредбата на чл. 333 КТ, доколкото в наредбата по в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ на министъра на здравеопазването са посочени психически, а не неврологични заболявания.

           На следващо място, следва да се посочи, че аргументите на ищцовата страна, че не са налице основания за съкращаване в щата, тъй като са назначени две нови служителки в ответното дружество, също не могат да бъдат споделени - трудовата функция на ищцата не е запазена – видно от длъжностните характеристики на назначените при ответника технически сътрудници след прекратяването на трудоеото правоотношение между страните в настоящото производство се различават изцяло от тези, които е имала ищцата преди да бъде прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество.

           Съдът не споделя и твърдението на ищцата, че липсата на подбор в настоящия казус е основание за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка, подборът не е задължителен, а от събраните по делото доказателства – протоколи от проведените ОС на ответното дружество и справка от ТД на НАП – Кюстендил, се установява, че и двете щатни бройки за медицински сестри в ответното дружество са премахнати.

           С оглед изложеното по - горе, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв.

           По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:

Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и законността на прекратяването на трудовото правоотношение обуславят отхвърлянето като неоснователни на обусловените от неговия изход искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, в случая - „медицинска сестра” в „Медика” ООД и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, предявен за сумата от 3 490, 20 лв.

           По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

           С оглед неоснователността на главния иск за сумата в размер на 3 490, 20 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и предявеният аксцесорен такъв за лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото и естеството на спора съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 500, 00 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2015г.

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2015г. съдът е пропуснал да обяви на страните датата, на която ще обяви решението си, от която дата съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК следва да започне да тече срокът за обжалването му пред второинстанционния съд, поради което началото на срока за обжалване на настоящото съдебно решение ще е датата на връчването му в препис на страните.

           Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Й., ЕГН **********, действаща чрез пълномощник адв. Н.Г.Н. ***, служебен адрес: гр. Дупница, ул. „Цар Самуил” № 13 срещу „МЕДИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, пл. „Свобода” № 1, представлявано от М.И.А. – управител искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 86 ЗЗД за признаване на Заповед № 2/15.05.2015г. на управителя на „МЕДИКА” ООД М.И.А. и извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за незаконна, възстановяването й на длъжността „медицинска сестра” в „МЕДИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, пл. „Свобода” № 1, представлявано от М.И.А. – управител, която е заемала преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа, вследствие на прекратяване на трудовото й правоотношение в размер на 3 490, 20 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждането на исковата молба в съда – 14.07.2015г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

           ОСЪЖДА В.К.Й., ЕГН ********** да заплати на „МЕДИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница 2600, пл. „Свобода” № 1, представлявано от М.И.А. – управител сумата в размер на 500, 00 (петстотин лева), представляваща сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.

 

                                                      

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: