Р Е Ш
Е Н И Е № 178
02.07.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание
на осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря: Мая Стойнева,след като разгледа докладваното
от съдия Стамова в.гр.д.№119 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Кюстендил и, за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№800/19.11.2018г. по гр.д.№2743/2017г. Кюстендилският районен съд е уважил
предявените от Н.О.Н., ЕГН ********** *** срещу ГД”***” гр.***, бул.”***”№** искове по чл.179 вр. с чл.211, ал.5,т.3 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: *** лева – дължима сума за заплащане на неотчетеното,
като отработено времето за пътуване( отиване и връщане) със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани полицейски операции и лихви за
забава върху тази сума в размер на *** лева, като дължимата за пътуване, за участие в СПО за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
сума е *** лева върху която се
дължи лихва в размер на ***лева, а
дължимата сума за неотчетено, като отработено време за пътуване за участие в
СПО, за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. е в размер на *** лева, върху която се дължат мораторни лихви до
датата на подаване на исковата молба в съда в размер на *** лева.Във връзка с този и други искове съдът се е
произнесъл и по разноските.
С определение от
02.01.2019г. районният съд е изменил решението в частта му за
разноските.Определението не е обжалвано.
Решението е обжалвано
от Главна дирекция „***“.С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност, за отхвърлянето му за
главница над *** лева и за намаляване
размера на претендираните лихви за забава със сумата *** лева.В останалите му части обективиращо
произнасяне по други искове решението не е обжалвано.Искането за отхвърляне на
исковете се основано на твърдението, че времето през което ищецът е пътувал във
връзка с командироването му за участие в СПО, не е част от работното време и
затова не му се следва възнаграждение.Това твърдение жалбоподателят обосновава
с норми от КТ,Наредба№8121з-407/11.08.2014г.,№8121з-592/25.05.2015г., Наредба
№8121з-776/2016г. касаещи определяне на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, в които времето
за пътуване не е включено в работното време.Оспорва позоваването на Директива
2033/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, доколкото
тази Директива, част от вторичното законодателство на ЕС, няма пряко приложение
в РБългария, тъй като страната ни не е приела закон, с който да я транспонира в
българското законодателство, както и по съображения, че тя не намира приложение
в казуса, предвид естеството и начина на организация на работното време на
ищеца – на сменен режим на работа.Твърди, че в атакуваното решение РС-Кюстендил
е смесил понятията „периоди на дежурство“, „оперативна готовност“, „време на
разположение“ и „време на пътуване при командировка“, като относно последните
две е аргументирана тезата за липса на идентичност. Като неотносимо към казуса
е окачествено позоваването на Директивата по отношение на понятието „дежурство“,
като форма на организация на работното време, тъй като в случая ищецът не е
полагал дежурства, а е работил на сменен режим по предварително утвърдени
графици. Според жалбоподателя, неправилно КнРС е приел, че през времето, в
което служителят е на път за достигане до мястото на командироване, същият е на
разположение на работодателя, тъй като по време на разположение служителят
следва да се намира в близост до работното си място и да е в готовност за
изпълнение на служебни задължения, което в случая не е било налице.Счита, че с
оглед сумираното отчитане на работното време,ако времето за пътуване се приеме
за отработено, то следва да се добави към отработените часове за съответния
отчетен период и ако след добавянето се надвишава съответната месечна(
тримесечна) норма, то тези часове са извънреден труд.Доколкото през исковия
период попадат и месеци, през които служителят не е отработил месечната си
норма в пълния размер уважаването на иска в пълен размер е неправилно.Сочи
конкретни месеци през които нормата не е била изпълнена, поради което
включването на времето за пътуване, като отработено време не поражда право на
възнаграждение, на възнаграждение за извънреден труд.Позовава се на решения по
гр.д.19/2018, 118/2018, 2744/2017г на КнРС в които е дадено именно такова
разрешение.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно
отхвърлената част от иска.При неоснователност на жалбата се моли разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъдат редуцирани до
минималния размер и с оглед ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Н.Н.,
чрез пълномощника си адв.Д.З. ***, е подал отговор на същата. В отговора се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за липса на пороци
на атакувания съдебен акт, който се счита за валиден, допустим и правилен,
постановен при спазване на процесуалните правила, при правило приложение на
материалния закон. Изтъква се, че по делото е било установено, че в процесния
период ищецът е бил командирован за специализирани полицейски операции от
РДГП-Кюстендил до РДГП-Елхово и обратно, като времето за отиване и връщане , когато
не е бил назначаван за шофьор на служебен автомобил, не му е било заплатено.
Сочи се, че по делото се е установило, че времето за пътуване е отнемало средно
по 8 астрономически часа в едната посока, което време е дължим извънреден труд,
който не е бил заплатен. Въззиваемият счита, че доколкото се касае за време за
пътуване с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната
граница, неоснователно жалбоподателят се позовава на вътрешноведомствени
нормативни актове –Инструкции и Наредби според
които това време не следва да се зачита за отработено и не представлява
извънреден труд, респ. същите не следва да се вземат предвид от съда, като
противоречащи на закона. В подкрепа на твърдението си за дължимост на сумата
сочи закондодателно разрешение съгласно чл.22 ал.1 т.11 от Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, според която, считано от 02.08.2016г. отработеното време
включва времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие
в специализирани операции. Според страната, времето през което служителят е на
разположение на работодателя, без да изпълнява възложените функции не е
почивка, а част от работното време.С оглед данните от заповеди за
командироване, пътните книжки на служебните автомобили, за проведен интсруктаж
счита претенцията за основателна.Аргументира се и с установеното в чл.2 от
Наредбата за командировките в страната, според което командировките се
определят в календарни дни и включват дните за изпълнение на задачата, дните на
пътуването и почивните и празнични дни.Отправя искане за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноските му за въззивната инстанция.
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на
изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С оглед изявленията в разменените книжа, следва да се
приеме, че в настоящото производство спор между страните няма относно следните
правни релевантни факти, възприети и от първоинстанционния съд и установяващи
се от събраните в първоинстанционното производство доказателства:
Че през исковия период между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „****“ в Гранично полицейско управление
- ***о
(ГПУ), което е на структурно подчинение към Регионална дирекция „***“ гр.
Кюстендил (РДГП) при Главна дирекция „***“ към МВР (ГДГП) и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „***“.
Ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови
смени по график при сумарно отчитане на работното време.
Не се спори между страните за това, че ищецът е бил
командирован за участие в СПО и периодите на командироване до РДГП ****( ГПУ-*** и ГПУ – ***).Сведения за това се извличат от Заповед
№ УРИ 3282з-1293/27.05.2015, Заповед № УРИ 3282з-3607/22.12.2015 г., Заповед № УРИ 3282з-179/21.01.2015г., Заповед
№ УРИ 3282з-905/15.04.2015 г., Заповед № УРИ 3282з-3138/09.11.2016 г, заповед № УРИ 3282з-2179/01.09.2015г.., Заповед № УРИ
3282з-725/08.03.2016г.., заповед № УРИ 3282з-1729/2016г.Командировките касаят
периодите 28.
В периодите на командироване ищецът е бил определян за
водач на автомобил при транспортирането на командированите служители до
указаните ГПУ при РДГП ***
по силата на изрични заповеди, като няма спор между страните, че времето през
което е пътувал управлявайки служебния автомобил е отчетено, като отработено
време..
В графици са отразени реално отработените часове от
служителите на мобилна гранична полицейска група, а в протоколи за отчитане на
отработеното време са отразени общо отработените часове по график в исковия
период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с възнаграждение,
като последните са формирани като разлика между отработеното време и дължимото
такова по установените норми.Удостоверените в тях обстоятелства не се оспорват
с изключение на неотразяването на времето за пътуване за участие в СПО в тях.
С показанията на свидетелите Н.
К.
и Е.
Г.
– двамата служители на ответната дирекция, се установява, че както те така и
ищецът участвали в специализирани полицейски операции през 2015 и
Видно от заключение с вх.№16117/25.06.2018г. в.л.М.В. въз
основа на данните за отчетено отработено време, нощен труд и пътувания на ищеца
за участие в СПО в случаите, когато не е бил водач на служебния автомобил дава
сведения за дължими неизплатени суми.Времето за пътуване е определено, като неотчетено
и като дължими са посочени следните суми:*** лева и лихва за периода
01.03.2015г. до 19.12.2017г. за осъществена през периода януари, февруари
2015г. командировка до ГДОГ ***,
през м.април 2015г. време за пътуване до ГДОГ *** 8 часа, изчислена при часова
ставка ***
увеличена с 50%- дължима сума ***
лева с лихва ***
лева за периода 01.06.2015г. до 29.12.2017г., през м.май 2015г. неотчетено,
като отработено време пътуване до ГДОГ *** – отиване 8ч. 1с дължима сума
53.84 лева, с лихва **
лева, за периода 01.07.2015г. до 29.12.2017г.;през м.юни 2015г. неотчетено и
неплатено време за пътуване до ГДОГ *** връщане 8ч. – дължима сума *** лева главница и лихва *** лв.за периода от 01.08.2015г. до
29.12.2017г.През м.март 2016г. нетчетена
командировка до ГДОГ- ***
– отиване и връщане по 8ч. – дължима суча за извънреден труд *** лева и лихва в размер на **** лева за периода 01.05.2016 до
29.12.2017.При отчитане на пътуването за 7 часа – дължима сума *** лв. и лихва *** лв.През м.юни 2016г. не е
отчетено, като отработено време отиване до ГДОГ *** – 8 ч., дължима сума *** лева и лихва *** лева,а а при отчитане на
пътуването за 7ч. – дължима суча ***
лева и лихва ***
лева.През м.юли 2016г. неотчетено като отработено време връщане от ГДОГ *** – 8 часа при дължима сума *** лева с лихва *** лева, за периода 01.09.2016г. до
29.12.2017г., при отчитане на пътуването за 7ч. дължима суча *** лева и лихва *** лева.
При изслушване на в.л. във въззивното производство се
установява, че при определяне дължимостта на сумите за пътуване, като
отработено време, в.л. не е приспадала неизпълнената норма от работното време
по график.При приспадане вещото лице в таблица – справка и в с.з определя, като
дължими сумата от *** лева главница и *** лева лихва за целия исков период.,
като времето за пътуване е определено на 8 часа., а в с.з. коригира тази обща
сума, като определената като дължима за м.септември 2015г. сума намалява на *** лева и лихва *** лева, за м.март 2016г. дължима
сума 7 часа по ***
лева и лихва за периода 01.05.2016г. до 29.12.2017г.,
която съдът изчисли на ***
лева, за м.юни 2016г. не се дължи плащане, тъй като времето за пътуване
съответства на неизпълнена норма от 8 часа.
Предвид изложените
обстоятелства изводът на районния съд, че предявените искове са доказани по основание съдът намира
за правилен, като приема, че времето, през което служителят е пътувал до
мястото на командироване, без да престира ефективно и в пълен обем работна
сила, не е почивка, а част от работното време, представлява отработено време и
за същото му се дължи възнаграждение.Съгласно чл.2 от Директива „работно време" означава всеки период,
през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята
дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или
практика.С решение на Съда на ЕС (пети състав) от 21 февруари 2018 година по
дело C-518/15 (Ville de Nivelles срещу Rudy Matzak) е постановено, че с оглед
целта на Директивата да гарантира — в областите, попадащи в приложното й поле —
минимална защита, която да се прилага по отношение на всички работници в Съюза,за
тази цел и за да се осигури пълната ефективност на директивата, определенията
по член 2
не могат да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а имат във
връзка с понятието „работник", самостоятелно, присъщо на правото на Съюза
значение.В същото решение е посочена практика на същия съд по тълкуване
съдържанието на определението за работно време, като с оглед посоченото в
решението и цитираната практика следва, че решаващ фактор за квалифицирането
като „работното време" по смисъла на Директива 2003/88
е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от
работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда
незабавно да извърши съответните действия.С оглед факта, че при пътуване във
връзка с командироване за участие в СПО съответните работници, са поставени в невъзможност да избират местонахождението си,
явяват се на интруктаж и пътуват в служебно облекло и в повечето случаи със
зачислено оръжие, следва, че времето за пътуване попада в обхвата на даденото
определение за работно време респ. представлява работно време. Придвижването на
служителя до мястото на изпълнение на задълженията му е необходимия инструмент
за тяхното изпълнение е прието в решение на Съда (трети състав) от 10 септември
2015 година по дело C-266/14 (Federación de Servicios Privados del
sindicato Comisiones obreras (CC.OO.) срещу Tyco Integrated Security SL и Tyco
Integrated Fire & Security Corporation Servicios SA). Със същото решение се
заключава, че придвижването до мястото
на фактическо осъществяване на задълженията изпълва съдържанието на първия
съставен елемент на понятието „работно време" по смисъла на член 2, точка 1 от
Директива 2003/88, според който работникът трябва да изпълнява
своята дейност или задължения т.е че това е време през което ищецът изпълнява
своите задължения. Само в случай, че служителят би могъл да управлява своето
време без големи ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то посветеното
време не би представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88
(вж. в този смисъл решение Simap, C-303/98,
EU:C:2000:528, т. 50). Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за
всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното
запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на
ЕС и намират приложение и към настоящия казус.В контекста на горното и
доколкото очевидно през време на пътуване до мястото на участие в СПО служителят не би могъл да се посвети на
собствените си интереси, то времето за пътуване е време през което той изпълнява
задълженията си и за това му се дължи възнаграждение.Това тълкуване възприето и
от районния съд е в съответствие с целта на Директивата насочена към
установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на
живот и труд на работниците. Предвид гореказаното за невъзможността за различно
тълкуване в национални норми на съдържащото се в чл.2 от Директивата
определение за работно време, позоваването на жалбоподателя на норми от КТ,
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. в които „Време на разположение” не се включва в
отработеното време, доколкото не се извършват фактически действия свързани
пряко с изпълнение на служебните задължения при конкретните обстоятелства е
необосновано.
Въпросът дали при дежурства или други
случаи, когато работникът или служителят е на разположение в предприятието, без
да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за
работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика
на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от
03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Неоснователен е доводът в жалбата, че Директивата не
намира приложение, доколкото не е транспонирана.Доколкото тя не е транспонирана в срок, от една страна, а от
друга предоставя права на частни лица, то същата дерогира всяка национална
разпоредба, несъвместима с нея – Решение на СЕС от 22 февруари 1990 година, по
дело С-221/88, следователно и намира приложение при разрешаване на възникналия
правен спор.
С оглед приложното поле на Директивата неоснователно е и възражението на
процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при организация на
работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл.1 т.2 от
Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени
и режима на работа.
Основателно е искането на въззивника за приспадане от
приетите за дължими възнаграждения за времето за пътуване, неотчетено, като
отработено време, поради неизпълнение на месечни норми от страна на ищеца.С
оглед заключението на в.л. ,уточнение от в.л. и справка във въззивното
производство, следва че при отчитане на неизпълнената норма на ищеца се дължи
сумата от ***
лева, като дължимо неизплатено възнаграждение и *** лева обезщетение за забава.Посочения
начин на определяне на възнаграждението е в съответствие с предвиденото в
закона ( чл.187 ) и действалите през исковия период НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи,НАРЕДБА № 8121з-5927 от 25.05.2015 г. и Наредба
№8121З-776/29.07.2016г.
Въззивникът обаче обжалва решението за сумата над *** лева за главницата и над *** лева за обезщетението за забава.В
този смисъл жалбата се явява основателна за сумите над посочените размери, в
който се обжалва решението до присъдените от първоинстанционния съд.
С оглед частичната основателност на жалбата на въззивника
следва да се присъдят разноски за въззивното производство, юрисконсултско
възнаграждение в съответен на уважената част от жалбата размер, като съдът
определя на основаниие чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.Размерът на дължимите разноски определен по посочения начин възлиза
на ***
лева.
Следва да се отмени обжалваното решение и в частта за
присъдените на Н. деловодни разноски за сумата над *** лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №800/19.11.2018г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр.д.№2743/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд, В ЧАСТТА, в която
Главна дирекция „***“ при МВР е осъдена да заплати на ищеца Н.О.Н.,ЕГН **********
с адрес ***, сумата до ** лева, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено
като отработено време за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, за
периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г.,при командироване за участие в
специализирани полицейски операции, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.12.2017г. до
окончателното и изплащане и сумата до *** лева лихви за забава върху посочената главница,
както и в частта за присъдените на Н. деловодни разноски за сумата над *** лева.
ОТМЕНЯ решение
№800/19.11.2018г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2743/2017г. по
описа на Кюстендилския районен съд, в частта, в която Главна дирекция „***“ при
МВР е осъдена да заплати на ищеца Н.О.Н.,ЕГН ********** с адрес ***, сумата над *** лева до *** лева,представляваща сбор
на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване
(отиване и връщане) със служебен транспорт, за периода 01.01.2015г. до
31.12.2016г.,при командироване за участие в специализирани полицейски операции,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда 29.12.2017г. до окончателното и изплащане и сумата над
*** лева до *** лева лихви за забава върху посочената главница,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Н.О.Н.,ЕГН ********** с адрес ***, срещу Главна дирекция „***“ при МВР искове по чл.187, ал.5 т.2 вр. с чл.187, ал.3 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД за сумите над *** лева до *** лева,представляваща сбор
на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване
(отиване и връщане) със служебен транспорт, за периода 01.01.2015г. до
31.12.2016г.,при командироване за участие в специализирани полицейски операции,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда 29.12.2017г. до окончателното и изплащане и сумата над
*** лева до ** лева лихви за забава върху посочената главница.
Осъжда Н.О.Н.,ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Главна
дирекция „***“ при МВР разноски за
въззивното производство в размер на *** лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: