Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.09.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ГО, ІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова в.гр.дело
№2283 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20258781 от 23.11.2020 год.,
постановено по гр.дело №27668/2020 год. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 с-в, на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението
на Ц.П.К., ЕГН ********** извършено с акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № 1981/1.6.2020 г. на директора на Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност – София, към НК „Железопътна инфраструктура, на
основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение №
303/21.2.2020 г. на Психологическа
лаборатория – ж.п. транспорт гр.София към НМТБ Цар Борис Трети, гр.София;
възстановен е Ц.П. К.на длъжността „началник гара Курило“, РЦ Илиянци, при
Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – София, към НК
„Железопътна инфраструктура; осъден е ответникът Управление на движението на влаковете
и гаровата дейност – София, към НК „Железопътна инфраструктура, гр.София да
заплати на Ц.П.К., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането
му без работа за периода от 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер
на 5690.04 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2020
г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен, като неоснователен иска по чл. 225, ал.1 КТ за разликата над
присъдените 5690.04 лв. до 7042.59 лв. като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
вземане на ответника за сумата от 1352.55 лв. платено обезщетение за неспазено
предизвестие, и за разликата над 7042.59 лв. до претендираните 8115.30 лв. и за периода 12.11.2020 г.-02.12.2020 г.
Решението
е обжалвано от ответника Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност – София, към НК „Железопътна инфраструктура с изложени доводи за
неправилност, поради необоснованост. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконосъобразно,
тъй като не е налице соченото основание на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ- обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В случая именно във връзка с
издаденото психологическо удостоверение от 21.02.2020 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца считано от
02.06.2020 г., тъй като в същото е посочено, че лицето не се допуска за
началник гара и ръководител движение. Съгласно нормативните документи в
железопътния транспорт така удостовереното по отношение психологическата
годност на ищеца създава пречки и невъзможност същия да изпълнява посочената
длъжност. Работодателят е предложил на ищеца да заеме подходяща длъжност с
писмо получено от последния на 26.02.2020 г., но същият не приел.
Излага правни доводи, че
неправилно съдът е приел, че психологическата годност за изпълнение на една
длъжност се отнася към качествата на работника/служителя и липсата й би довела
до основание за прекратяване на ТПО от работодателя по чл.328, ал.1, т.5 КТ.
При позоваване на коментар на КТ въззивникът се обосновава, че психологическата
годност, както в случая, е относима към обективната невъзможност за изпълняване
на длъжността. Поддържа, че издадената заповед за прекратяване на ТПО е
мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, поради което при спазване
материалния закон същата е законосъобразна.
Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени,
като неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски.
Ответникът
по жалбата Н.У.ЗА Т.И.гр.София оспорва същата, като неоснователна. Резултатите
от психологическото изследване са показали дефицити в психомоторната сфера и
личностните характеристики, все качества на работника/служителя да се справя с
възложената работа. Тези качества са телесни и психични-личностни качества и
липсата на някое от тях за ефективно изпълнение на възложената работа е
относимо към уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ, както правилно е
установил съда. Моли решението на СРС да бъде потвърдено, като правилно. Претендира
и присъждането на разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и в този смисъл се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Във
връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
Същото
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
По
установените от първата инстанция факти не се спори и настоящия състав намира,
че фактическите констатации на СРС са правилни и обосновани.
В
производството не е спорно, че ищецът Ц.П.К. е заемал от 2001 г. длъжността „ръководител
движение ж.п. гара Илиянци“, а след 24.01.2007
г. – длъжността „началник гара Курило“, за неопределено време при последен
работодател ответникът Управление на движението на влаковете и гаровата дейност
– София, към НК „Железопътна инфраструктура“.
Според
връчената на ищеца на 18.12.2007 г. длъжностна характеристика основните функции
на длъжността са да организира, ръководи, контролира и дава указания на гаровия
персонал, другите служители на компанията, превозвачите по отношение
сигурността на движение на влаковете, спазването на безопасността и хигиената
на труда, да представлява гарата по въпросите свързани с експлоатацията на
железопътната инфраструктура.
Не е
спорно по делото и се установява, че във връзка с изискванията на Наредба № №
54 от 02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към
персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и
съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни)
медицински прегледи, ищецът /като служител по смисъла на чл.24, ал.1 и ал.2 от
Наредбата/ се явил на психологическо изследване на 19.11.2019 г. в съответната
специализирана лаборатория посочена в чл. 19 от Наредбата. Резултатът от
изследването, обективиран в издаденото психологическо удостоверение, е че не се
допуска за началник гара, ръководител движение. Следвало да се яви на второ
изследване до 20.12.2019 г. Второто изследване е проведено на 10.1.2020 г., със
заключение „не се допуска за началник гара и ръководител движение“ поради
потвърждение на дефицитите, регистрирани при първото изследване. След подадена
моба от ищеца той се явил на трето изследване, за което е издадено
психологическото удостоверение от 21.2.2020 г. Резултатът от него потвърждава
предходните два – „не се допуска за началник гара и ръководител движение“.
Според докладната записка, резултатите от експертното изследване са показали
трайни дефицити в психомоторната сфера и личностни характеристики несъвместими
с изискванията на професията – емоционална лабилност, нисък самоконтрол,
повишена агресивност, неприспособимост към екипна работа.
Страните
не спорят и се установява, че в периода 28.02.2020 г.-29.05.2020 г. ищецът е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност.
На 01.06.2020
г. на ищеца са връчени предизвестие и акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № 1981/1.6.2020 г. на директора на Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност – София, считано от 02.06.2020 г. на основание чл.
328, ал.1, т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор във връзка с издаденото психологическо удостоверение № 303/21.02.2020
г. на Психологическа лаборатория – ж.п.
транспорт гр.София към НМТБ Цар Борис III, гр.София. Преди това и в същия ден –
01.06.2020 г. ищецът попълнил декларация, че не е започнал ползването на
разрешен му отпуск. Частта от декларацията относно ползването на закрила при
уволнение не е попълнена.
На 01.06.2020
г. ищецът подал заявление входирано на 03.06.2020 г. при ответника с молба за ползване
на отпуск, който не е разрешен.
От представеното
експертно решение на ТЕЛК от 29.5.2020 г. се установява, че ищецът страда от
хронична исхемична болест на сърцето и захарен диабет 2 тип /от една година/.
За да уважи
предявените искове СРС е приел, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено незаконосъобразно, тъй като от една страна в издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретно, подробно и
ясно качествата, които ищеца не притежава за заемане на длъжността „началник
гара и ръководител движение“, а от друга, поради това че липсата на конкретни
качества за изпълнение на длъжността е относимо към уволнителното основание по
чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не към основанието, на което работодателя се е позовал
чл.328, ал.1, т.12 КТ- обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. В
допълнение, съдът е формирал изводи, за това че при прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на
работника/служителя последния се ползва от закрилата на чл.333, ал.1 КТ.
Последната е приложима в случая, тъй като ищецът страда от заболявания,
включени в чл. 1, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението
на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.
Видно от чл. 333, ал. 1 КТ предварителната закрила на работниците и
служителите, които страдат от заболявания, включени в чл. 1, ал.1, т.1 и т.6 от
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях касае уволнения по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Работодателят
може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо
право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил
с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата
страна.
Доводите
на въззивника, че психологическата годност на работника/служителя за изпълнение
на длъжността е относима към обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор са неоснователни.
Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение
е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната
невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за
страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо.
Съгласно
изразеното становище в решение № 218 от 19.03.2010 г. по гр. д. 984/2009 г., което
се споделя от настоящия състав, за да е налице посоченото правно основание,
следва да се установи безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор между страните. Т.е. следва да е възникнала такава фактическа
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор между страните е
невъзможно по причина, стояща извън волята на страните по договора. Тази
причина може да е законова пречка или да се основава на обективни фактори,
които са непреодолими, тъй като спрямо тях страните се оказват неподвластни.
Такива биха били например - осъждане за престъпление, което е несъвместимо с
изпълняваната работа /материално-отчетническа длъжност/; непоносимост към
имунизации; отнемане на правоспособността за работа с взривове /Решение №
504/13.07.2010 г. по гр. д. № 1336/2009 г. III г.о./ без която не може да
изпълнява работата; налагане на мярка за процесуална принуда - Решение № 946
от14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2001 г., III г. о.
Както
бе посочено в случая се касае не за липсата на конкретен стоящ вън от волята на
работника/служителя факт или документ /удостоверяващ притежание на образование,
квалификация, спазване на конкретни изисквания – нормативно установени или
изисквани от работодателя/, а за психическа пригодност за изпълнение на
длъжността. Именно поради това в докладната записка, в която са посочени резултатите
от експертното изследване е посочено, че същите са показали трайни дефицити в
психомоторната сфера и личностни характеристики несъвместими с изискванията на
професията – емоционална лабилност, нисък самоконтрол, повишена агресивност,
неприспособимост към екипна работа. Именно
липсата на тези качества не е посочено в издадената заповед за прекратяване на
труовото правоотношение, което по същество сочи за липса на мотиви в
издададената заповед, както правилно е констатирал СРС.
Субективното
право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се
упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на
основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на
работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от
липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават
фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата
на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за
действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта
работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия
договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на
волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на
труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Упражняването
на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае
да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за
прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за
прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието
за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано
като общо оценъчно и неопределено понятие - "липсата на качества за
изпълнение на работата". Съдържанието на това понятие включва следните
признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено
или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на
знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване
на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи
фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото,
че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с
принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на
уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на
защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. За
индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или
навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената
работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и
работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.
В
издадената заповед за прекратяване на ТПО работодателят – ответник в
производството се позовава от правна страна на разпоредбата на чл.328, ал. 1, т.
12 КТ- обективна невъзможност за изпълнение на длъжността, но всъщност мотивите
на заповедта сочат на липсата на качества у работника за ефективно изпълнение
на работата – психологическа негодност за изпълнение на длъжността - чл.328, ал. 1, т. 5 от КТ. Последното доколкото
не са изложени факти и обстоятелства, за това дали нормативно установените
изисквания за заемане на длъжността указани в Наредба № № 54 от 02.06.2003 г.
за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява
железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за
провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи са били спазени към
момента на сключване на трудовия договор – относими обстоятелства към
уволнително основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ - и/или са били променени след
това – относими обстоятелства към уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.11 КТ.
Както
е посочено в ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, при
промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за образование или
професионална квалификация в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е приложима
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, която има предвид промяна на всякакви
други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация,
тъй като по отношение на тях съществува разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Следователно
е налице противоречие между фактическото и правно основание за прекратяване на
ТПО.
Налага
се извод, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Решението на СРС се
явява правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Уважаването
на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателност на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ при положение, че не е било спорно по делото,
че ТПО е било безсрочно.
Решението
е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Съгласно
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ п ри незаконно уволнение: / 1./
работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа /3./поради уволнението, но не повече от 6 месеца.
От
работника комуто е доказателствената тежест са доказани предпоставките на чл.
225, ал. 1 КТ.
Следва
да се отбележи и, че размерът на БТВ не е бил спорен между страните.
Решението
е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С
оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 900.00 лв., представляваща заплатено възнаграждение за адвокат за
въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20258781 от
23.11.2020 год., постановено по гр.дело №27668/2020 год. по описа на СРС, ІІ
ГО, 72 с-в.
ОСЪЖДА Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – София, към НК
„Железопътна инфраструктура да заплати на Ц.П.К., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 900.00 лв. -
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/