Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.П., 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на десети ноември 2020
година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД
№ 150/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.К.“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Б.М. против НП № 13-002039 от
15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за
нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
във връзка с чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни
работи на търговското дружество, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят бил спазил
технологичната последователност и срокове при изпълнение на СМР. Твърди се, че
било налице несъответствие в специалното качество на субекта, поради което била
ангажирана отговорността му и качеството, в което му е наложено наказанието,
което представлявало съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и
иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „М.К.“
ЕООД е санкциониран за това, че в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда и на строител по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи на обект: „Реконструкция на хвостопровод и
оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на
рудник „А.“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени води.
Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“, находящ се в град П., м. „А.“,
площадка „А.“, не е осигурил извършването на СМР в технологична
последователност и срокове, определени в инвестиционния проект и в плана за
безопасност и здраве, с което е изложил на риск живота и здравето на работещите
на обекта.
Нарушението било извършено
на 31.01.2020 г. в гр.П., при извършена проверка на обекта по повод сигнал за
трудова злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик,
при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд във връзка с чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи, за което на 28.02.2020 г. св.Т.Д. съставила против
жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице с
възражения, че не е съгласен с описаното нарушение.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на пълномощник на жалбоподателя на 27.05.2020 г., а жалбата
против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган
по пощата на 03.06.2020 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителката Т.Д., водещия
проверката Р.М., М.К., С.Д., както и допуснатите по искане на жалбоподателя И. И.ов, Г.Н.и О.Г.С..
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.09.2018 г. „А.
Медет“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР за обект: Реконструкция на
хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на
минните работи на рудник „А.“ със следните подобекти: 1. Хвостопровод, 2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод
за замърсени води. Обектът се намирал в град П., м. „А.“, площадка „А.“. Договарянето станало с възлагателно писмо (л.83 и л.84 в делото), като по-късно, на 02.10.2018 г.
правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за
строителство (л.61 и сл. в делото). За изпълнение на различните
видове СМР „МОТАЖИ КО“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители. С подизпълнителя
ЕТ „С. – С.Д.“, правата и задълженията на страните, вкл. и отговорността в
областта на ЗБУТ, не били уредени с договор. Дейността била възложена с
възлагателно писмо с кратко съдържание (л.103-л.104 в делото).
Поради
пресечеността на терена и с цел поддържане на конструкцията на тръбопровода в
инвестиционния проект се предвиждало в точките на хоризонталните и вертикални
завои да се изграждат бетонни опорни блокове със стоманени фибри. Етапите на
изграждане на опорния блок били следните: изкопни работи, последвани от
приемане на земната основа от геолог и проектант след разкрИ.е на изкопа. Следващият
етап бил полагане на тръби, последван от
етап: кофражни дейности. Последният етап бил бетониране, след което кофража се
премахвал. Типичните размери на опорния блок били 3 метра височина, 4,5 метра
ширина и 3 метра дължина. В него се полагали пет броя тръби, които били част от
опорния блок.
През месец октомври
2019 г. започнало изграждането на опорен блок 5. След извършване на изкопните
работи, земната основа била приета, като
било предписано полагане на стоманени и HDPE тръби с определена плътност. Полагането
на тръбите не започнало веднага, така както било разписано в плана за
безопоснаст и здраве, а чак в края на
месец декември 2019 г., когато на опорен блок 5 били монтирани два броя
успоредни полиетиленови тръби с висока
плътност (HDPE DN355 и HDPE DN400), разположени от дясно на
стоманена тръба, монтирана по цялата дължина на участъка на дюкера. Полиетиленовите
тръби били монтирана в дере с наклон около 40 градуса, с обща дължина на
участъка от опорен блок 6 до опорен блок 5 около 18 метра. Краят на тези тръби
се явявал в обхвата на опорен блок 5, като опирали с цялата си тежест в
основата на опорния блок. Поради лошите
метеорологични условия работния процес бил прекратен, като бил възобновен в края
на месец януари 2020 г. През това време изкопа се запълнил със земна маса,
която следвало да бъде почистена, за да продължи монтирането на тръбите и изпълнението
на монтажните работи. На 31.01.2020 г. техническия ръководител С. И.ов,
служител на жалбоподателя „ М.К.“ ЕООД поставил задачата за изпълнение на
багериста Н.Т., който бил работник на подизпълнителя СД „Шумана-Шуманови СИЕ“, както
и на П.Т. и М.М., които били работници на подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“. (Същите работили без трудови
договори). П.Т. и М.М. следвало да извършват дейност по
ръчно разчистване с лопати, в местата, които били недосегаеми от кофата на
багера. След като запалил багера, Т. дал на Т. и М. колана, за да завържат
полиетиленовите тръби. След това повдигнал тръбите с кофата на багера до
височината на стоманената тръба, а Т. и М. с арматурно желязо вързали полиетиленовите
тръбите за метални планки, заварени на стоманената тръба. Повдигането на
тръбите било наложително, за да може да бъде почистена земната основа на блока.
След повдигането на полиетиленовите тръби и връзването им за стоманената тръба,
колана на багера бил освободен и Н.Т. започнал да разчиства изкопа (основата на опорния блок) от дясната страна на стоманената
тръба. В това време Т. и М., от лявата страна на стоманената тръба с лопати разчиствали натрупаната в изкопа
земна и скална почва, която кофата на багера не можела да почисти, като
прехвърляли на разстояние почвата и скалите, за да бъде изчистена основата на блока
преди изпълнението на кофражните работи.
След като багериста Т. започнал разчистване от лявата страна на стоманената
тръба, Т. и М. се преместили от дясната страна и продължили работата си по
ръчно разчистване. В един момент арматурата, с която били вързани
полиетиленовите тръби се скъсала и същите с цялята си тежест затиснали
работниците. Вледствие на инцидента Т. пострадал и бил откаран в болнично
заведение, а М. починал.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р.М., Т.Д., И. И.ов,
М.К., Г.Н.и О.Г.С., отчасти от показанията на свидетеля С.Д. (управител на ЕТ „С. – С.Д.“), както и от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът не кредитира тази част от показанията на св.Д., в
която твърди че управителя на „М.К.“ Б.М. е обещал да сключи трудови договори с
доведените от него шест работника, вкл. и с П.Т. и починалия М.М.. В тази част
показанията на свидетеля Д. се опровергават по категоричен начин от показанията
на свидетелите И.ов, С. и Г.Н.. Последният е част от бригадата, сформирана от
св.Д. и е категоричен, че уговорката на всички
със св.Д. е била да работят без трудов договор, като не са се срещали с управителя
на „М.К.“ и той не им е обещавал да ги наеме по договор във фирмата му. В този
смисъл са и писмените обяснения на П.Т.. (л.40-41 в делото).
При така
установеното съдът намира, че жалбоподателят „М.К.“ ЕООД в качеството му на
строител по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи
не е изпълненил задължението си, вменено му с нормата на чл.16, т.1, б.
„а“ да осигури извършването на СМР в технологична последователност и сроковете,
определени в плана за безопасност и здраве, видно от който първо се извършват
земни (изкопни) работи преди изпълнението на
монолитните строителни работи, а след това е монтажа на съоръженията и
тръбопроводите. (Вж. Работен
проект, част: План за безопасност и здраве 2.2.Етапи за изпълнение на СМР,
съобразно изискванията на ЗБУТ). В този смисъл според съда наложилото се разчистване на изкопа по същество
представлява продължаване (възобновяване) на
изкопните работи, с което е била
нарушена технологичната последователност на СМР, при което е следвало да бъдат
взети строги мерки за безопасност за живота и здравето на работещите на място
лица. Нарушаването на технологичната последователност на извършването на СМР
представлява частен случай на неизпълнение на задължение, вменено на работодателя
с нормата на чл.4, ал.2 ЗЗБУТ, съгласно която работодателят е длъжен да осигурява
здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите
мерки, включително превенция на професионалните рискове, предоставяне на
информация и обучение, и осигуряване на необходимата организация и средства,
като съобразява изброените мерки с променящите се обстоятелства с цел подобряване
на съществуващото положение.
При тези факти жалбоподателят
е извършил вмененото му нарушение, което кореспондира на приложената санкционна
норма. Тук е мястото да се отговори на възраженията в жалбата, че
жалбоподателят няма качеството работодател спрямо пострадалия работник П.Т. и починалия
М.М.. Субектът на процесното нарушение действително е специален: „работодател“,
но в случая не е необходимо работодателят да има това качество спрямо пострадалите
вследствие на нарушението лица. Достатъчно е да отговаря на дефиницията, дадена
в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Този извод следва
от формалния характер на нарушението. Съставът
не изисква да е настъпил вредоносен резултат. А това че жалбоподателят е
работодател на множество служители и
работници, част от които са се намирали на работната площадка в деня на
инцидента, е факт, по който страните не
спорят. Солидаризирането със становището на процесуалния представител на
жалбоподателя означава да приемем, че жалбоподателят би отговарял административно
в конкретния случай, ако пострадали от
инцидента бяха негови работници, но не и когато пострадали са работници на
подизпълнител на обекта, с когото рисковете за безопасност и здраве на
работещите въобще не са били уредени с договор, още повече че рисковата работа
е била възложена от служител на
работодателя.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че е налице несъответствие в специалното качество на
субекта, поради което била ангажирана отговорността му и качеството, в което му
е наложено наказанието. Видно е от дефинициите за строител и работодател,
дадени съответно в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи
и § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, „строител“
е видово понятие на родовото „работодател“, тъй като първият винаги е
работодател.
По изложените
съображения жалбата не е основателна. АНО законосъобразно е наложил имуществена
санкция на жалбоподателя за неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на дейността му по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на работещите на
негов обект, а не на негови работници, така както неправилно е разбрано
обвинението от процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като съобразява всички обстоятелства по
делото и конкретната обществена опасност на неизпълнението, а така също и
обстоятелствата при които е извършено, вкл. и това че е извършено за първи път,
намира че при определяне размера на имуществената санкция, АНО се е съобразил с
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2 000 лева,
т..е. при очевиден превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на казаното
до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният
представител на ДИТ Пазарджик претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда.
Съдът като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ДИТ
Пазарджик възнаграждение в размер на 100 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което сктруктурно
принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002039 от 15.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд във връзка с чл.16, т.1, б. „а“ от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Б.М., със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София юрисконсултско
възнаграждениие в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: