Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Д., 01.06.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, четиринадесети състав ,  в публично заседание на двадесет и седми април през  две хиляди и единадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

 

При участието на секретаря Р.Р. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 6128 /2010 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Ж.К.Н. с ЕГН **********,Г.Н.И. с ЕГН ********** и Е.Н.П. с ЕГН ********** , с която срещу  И.М.Б. с ЕГН ********** са предявени искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД  за осъждане на ответницата да заплати на всяка една от ищците следните суми : 344.33 лева  -получена без основание , представляваща изплатена на 28.01.1999 г. сума –оценка на придадено по регулация дворно място с площ от *** кв.м.,находящо се в град Д. по *** – част от имот  с пл. № *** в кв. ** по план на *** град Д.,собственост на ответницата към парцел *** -собственост на ищците – въз основа на заповед № 1986/04.07.1995 г. на кмета на Община град Д. , отменена  с влязло в сила решение на ДОС ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 03.12.2010 г.  до окончателното изплащане ; -132.89 лева –обезщетение за забава върху главницата от 344.33 лева за периода 04.12.2007г. – 02.12.2010 г.

Претендират се разноските по делото .

Ответницата оспорва исковете.Прави възражение за изтекла погасителна давност .Претендира разноски по делото .

Съдът , като обсъди събраните по  делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С нотариален акт № *** , издаден по реда на чл. 483,ал.2 от ГПК И.М.Б.  е призната за собственик по наследство  и давност на недвижим имот : *** ,ведно с дворно място от *** кв.м.,находящо се  в град Д. , *** № *** ,представляващо имот  с пл. № ***-парцел ***,***,целият на площ от *** кв.м. в кв.** по регулационния план на град Д..

По силата на договор за продажба от 04.09.1967 г. ,обективиран в нотариален акт № ***  и на основание наследствено правоприемство от Н. К. Н.,б.ж. на град Д. Ж.К.Н. ,Г.Н.И. и Е.Н.П.  са придобили в собственост застроено с къща дворно място от *** кв.м. к пл.№ *** в кв. *** по стар план на град Д., съответно на имот с пл. № *** в кв.** по плана на град Д. .

Със заповед № 1986/04.07.1995 г. на кмета на Община град Д.  е одобрено изменение на регулационната линия между  парцел ***,*** от една страна и парцел ***,***,*** и парцел *** в кв.** по ЗРП”***” на град Д. .

В тази част регулационният план   е обжалван  в производство по чл. 138, от ЗТСУ / отм. /  по приложеното адм. дело № 248/**99 г. на ДОС.

С влязло в сила решение № 35 от 27.03.2003 г.  по делото  обжалваната в съответната част заповед № 1986/1995 г. е отменена.Дворищнорегулационният план не е влязъл в сила в тази му част.

На придаваемото място   е извършена преждевременно оценка  с протокол № 2 от 12.01.1998 г. и сумата по оценката в размер на 1 033 000 неденоминирани лева е внесена с вносна бележка от 28.01.1999 г.  по сметка на И.М.Б. *** съгласно начина и реда по  чл. 282, ал. 1 ППЗТСУ /отм. / .

Не се оспорва от ответницата Б.  превода на сумата по сметка в  ДСК-Д. през 1999 г. на нейно име.В хода на производството излага становище ,че горната сума не е изтеглена и получена от нея  , представя извлечение за показване на наличност по сметката , от което е видно ,че сумата  към 25.03.2011г. е  налична , което следвало да обоснове извод ,че сумата не е влязла в патримониума и.

Внасянето на сумата  по сметка на И.М.Б. *** съгласно начина и реда по  чл. 282, ал. 1 ППЗТСУ /отм. /   е достатъчно , за да обоснове извода,че същата е влязла в патримониума на ответницата.Непредприемането на последващи действия  от нейна страна по изтеглянето и не водят на извода,че сумата не е получена .

Ответницата излага в обясненията си пред съда,че е била уведомена с документ в пощенската си кутия за внасянето на сумата и е посетила банката , но не е била наясно във връзка с какво е получаването и.

Платената сума по обезщетението подлежи на връщане ,като получена при първоначална липса на основание -чл.55,ал.1 от ЗЗД .

По възражението на ответницата И.Б. за изтекла погасителна давност :

При липса на правно основание погасителната давност тече от деня на получаване на престацията. За връщане на получено без правно основание се прилага общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД .

Установява се по делото ,че сумата по оценката общо в размер на 1 033 000 неденоминирани лева  е заплатена по сметка в Банка ДСК на 26.01.1999 г. Правото да се иска връщане на платеното без основание е погасено на 26.01.2004 г.

Искът по настоящото дело е предявен на 03.12.2010 г. –извън установения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок .

Ищците противопоставят доводи за прекъсване на погасителната давност с признанието на дълга,направено от ответницата  през месец декември 2007г.

Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели И. И. П., М. Н. Н. и Й. К. В.,че  през декември 2007г. ответницата И.Б. в присъствието на ищцата Ж.Н.  е заявила,че  няма възможност да върне наведнъж цялата сума ,платена   за мястото,  на 2 – 3 вноски ще се издължи .

За да прекъсне погасителната давност признанието на дълга трябва да е направено преди изтичането и .

Дори да се приеме,че е налице признание на дълга от ответницата с изявлението и  през 2007 г. ,че е готова да върне сумата на 2-3 вноска  ,то същото  е направено след изтичане на погасителната давност и само по себе си няма сила на отказ от  изтекла вече давност .

Следователно в случая са погасени исковете  на ищците за връщане на даденото без правно основание , а лихви не се дължат ,поради погасяване на главните вземания по давност съгласно чл.119 от ЗЗД .

С оглед изхода на спора на ищците не се следват разноски по делото.

На основание чл. 78 ,ал.3 от ГПК  в полза на И.М. Б.  следва да се присъди сувата от  150.00 лева  - заплатено адвокатско възнаграждение .

 

С оглед изложеното  , Д.кият районен съд

                            Р Е Ш И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.К.Н. с ЕГН **********,Г.Н.И. с ЕГН ********** и Е.Н.П. с ЕГН ********** срещу  И.М.Б. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД  за осъждане на ответницата да заплати на всяка една от ищците следните суми : 344.33 лева  -получена без основание , представляваща изплатена на 28.01.1999 г. сума –оценка на придадено по регулация дворно място с площ от *** кв.м.,находящо се в град Д. по *** – част от имот  с пл. № *** в кв. ** по план на *** град Д.,собственост на ответницата към парцел *** -собственост на ищците – въз основа на заповед № 1986/04.07.1995 г. на кмета на Община град Д. , отменена  с влязло в сила решение на ДОС ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 03.12.2010 г.  до окончателното изплащане ; -132.89 лева –обезщетение за забава върху главницата от 344.33 лева за периода 04.12.2007г. – 02.12.2010 г.

ОСЪЖДА Ж.К.Н. с ЕГН **********,Г.Н.И. с ЕГН ********** и Е.Н.П. с ЕГН ********** да заплатят на И.М.Б. с ЕГН ********** сумата от 150.00 лева адвокатско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ  :