Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 17. 01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХIII - ти
граждански състав, в публичното заседание на петнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията ЗАМФИРОВА,
гр. д. № 8891 по описа за 2017 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.Я.Г., ЕГН **********,***,
против С.М.С.,***, с правно основание
чл. 240 от ЗЗД и цена на иска 930 лева.
В исковата молба се посочва следното:
На 28. 10. 2015 г. в дома на ищеца е
дошъл С. и е поискал сумата от 930 лв, за да си купи
кон. Г. го е съжалила, тъй като децата му са астматици и му е дала сумата, с
уговорката до края на месец юли 2016 г. да върне парите. До момента ответникът
не е изпълнил задължението си.
Ищцата моли да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати сумата 930 лв, предоставена в заем, ведно със
законната лихва върху нея, от датата на
завеждането на иска до окончателното й изплащане, като претендира и направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, в който се оспорва искът като неоснователен.
Ищцата, редовно призована, се
явява лично и с адв. ***от АК - Плевен и поддържа
предявения иск.
Ответникът, редовно призован, се явява и
поддържа отговора.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищцата и
възраженията на ответника, намира за
установено следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Това разпореждане не се отнася до банките. При заема се прилага чл. 247 от ЗЗД.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Договорът за паричен заем е правно средство да се получи определена сума
пари, която трябва да се върне след изтичането на определен период. Изискването
договорът да е в писмена форма е задължително само в случай, че сумата надвишава 5000 лв. Началният
момент на сключване на договора е моментът на предаване на паричната сума, а не
самото подписване на договора. Това има най-голямо значение във връзка с
възнаграждението (лихвата), неустойките и в случаите, когато договорът е
сключен за определен срок. В договора за паричен заем основното, което страните
уговарят, са отношенията между тях, които възникват по повод на предаваната парична
сума – сроковете и начините на нейното предаване, респективно връщане,
възнаграждение и др. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и
фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
Правата и задълженията на страните са свързани с предаването на паричната
сума и нейното връщане в уговорените срокове.
Срокът на договора се уговаря свободно от страните, като законът не поставя
никакви изисквания за неговата минимална или максимална продължителност.
Безспорно се установява по делото,
че до датата на завеждане на исковата молба, ответникът не е предал на ищеца сумата от 930
лева, както и лихва за забава върху тази
сума, както и разноските по делото. Представените доказателства не са оспорени
по надлежния ред, поради което съдът ги приема като годно доказателство.
Спорен е въпросът, дължи ли
ответникът на ищеца процесната сума?
По делото е допуснат и разпитан
свидетелят Я.Ц.А., чийто показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви с твърденията в
исковата молба. От разпита по несъмнен начин се установява описаната в молбата фактическа обстановка.
Видно от доказателствата, които не са оспорени от
ответника по реда, начините и сроковете, указани в ГПК е, че
до датата на завеждане на исковата молба ответника не е предал на ищеца сумата от 930
лева, както и лихвата за забава върху
тази сума и разноските по делото.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 240 от ЗЗД.
Искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 930 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените деловодни разноски в размер на 350 лева, от които 50 лв. за
д.т. по делото и 300 лева - възнаграждение за адвокат по делото.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 от ЗЗД, С.М.С.,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Я.Г., ЕГН **********,***, сумата от 930 лева /деветстотин и тридесет лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 22.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.М.С.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Я.Г., ЕГН **********,***, сумата 350 лева, представляваща направени деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: