Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 23.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 5464 по описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Ц.Х.Х.,
ЕГН**********,*** против М.И.Ц., ЕГН**********,***, с правно основание чл.59,
ал.9 СК. Твърди се, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 3680/2015 г. по
описа на Районен съд гр. Плевен бракът между страните е прекратен. Твърди, че
по силата на Решението по горецитираното гражданско дело, родителските права
върху родените от брака деца били предоставени на майката. Твърди, че след
развода ответницата е продължила да ползва заедно с децата семейното жилище в
гр. Плевен, а ищеца е заживял в дома на своите родители. Твърди, че ищецът е
продължил да се грижи за децата и да контактува с тях. Твърди, че на 20.10.2015
г. двете деца са изявили желание да живеят с баща си и родителите му, които са
техни баба и дядо, като в последствие са уведомили и майка си затова свое
решение. Твърди, че на 30.10.2015 г. детето *** е заживяло при баща си и
неговите родители, а на 01.11.2015 г. и детето *** Х. също е заживяло с баща
си, сестра си и техните баба и дядо. Твърди, че ищеца полага грижи за децата,
работи, майка му и баща му също имат възможност и помагат в отглеждането на
децата, както с непосредствени грижи, така и финансово. Твърди, че ищецът Х.
живее в дома на родителите си, където за децата има обособена детска стая с
книги, телевизор и компютър. Твърди, че децата посещават училище, съответно ***
е на 14 години и е ученичка в VIII клас, а *** е на 13 години и е ученик в VII
клас. Твърди, че ищеца има достатъчна финансова възможност да се грижи за двете
деца, а също така разполага и с подходящи битови условия. Моли да бъдат
предоставени на ищеца Ц.Х.Х. упражняването на родителските права по отношение
на децата *** *** с ЕГН ********** и *** *** Х. с ЕГН **********, а на
ответницата да бъде определен подходящ режим на лични отношения с тях, а
именно: всяка първа и трета неделя от месеца. Моли, ответницата М.И.Ц. с ЕГН **********
да бъде осъдена да заплаща на децата ***
*** с ЕГН ********** и *** *** Х. с ЕГН **********, чрез ищеца като техен баща
и законен представител ежемесечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко от
децата, считано от 02.11.2015 г. - датата на подаване на исковата молба, до
настъпването на условия за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира
направените деловодни разноски.
В срокът по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, в който заявява,
че по отношение на предявеното желание на бащата Х. за упражняването на
родителските права върху децата *** и *** ***, няма претенции и го смята за
основателно.Изразява несъгласие с размера на претендираната издръжка за всяко
от децата по 150 лв. Твърди че в периода от юли 2011г. до юни 2015г., по време
на брака с ищеца, в следствие на
произтекли по това време обстоятелства, ответницата изтеглила три кредита на
обща стойност от 17 000 лв.,от които и ищеца се възползвал. Твърди, че
погасяването на вноските по кредитите и тяхното обслужване е възложено на нея,
поради факта, че заплатата й е по-висока от тази на ищеца. Твърди, че сумата,
която внася по трите кредита общо е 500 лв. Моли да бъде определен минималния
размер на издръжката от 95 лв. за всяко от децата. Моли разноските по делото да
се поделят между ищеца и ответницата.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за раждане по акт № 1961/06.12.2001г. и Удостоверение за раждане по акт № 1644/06.11.2002г., че родители на децата *** *** и *** *** Х. са М.И.Ц. и Ц.Х.Х..
Видно от Решение № 1316/29.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3680/2015 по описа на РС-Плевен, бракът между страните по делото е прекратен с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на децата *** и Ц.Х. е предоставено на майката М.И.Ц.. На бащата е определен режим на лични контакти с децата и бащата се е задължил да заплаща за всяко едно от децата по 95 лв. месечна издръжка.
Видно от Трудов договор № 568/10.09.2012г. и Допълнително споразумение № 162-9/27.11.2015г., ответницата получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 638,00 лв. и 24% за придобит трудов стаж и професионален опит.
Видно от Трудов договор № 282/31.10.2003г. и Заповед № РД-15-18-39/11.01.2016г., ищеца получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420,00 лв.
Съдът кредитира показанията на св.*** и *** като логични, еднопосочни, незаинтересовани и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ищеца Ц.Х. ***. Децата *** и *** живеят с бащата от м.ноември 2015г. Децата са пожелали да живеят с бащата, тъй като майката е сформирала ново съжителство. За децата полагат грижи бащата и бабата по бащина линия, с която съжителстват. В къщата са осигурени подходящи и нормални условия за живот на децата. От както децата са при бащата, разпитаните свидетели не знаят майката да е давала пари за издръжката им. Майката работи като учител, в училището където учат децата. Двете деца учат в гр.Плевен и всеки ден бащата ги кара на училище, тъй като нямат удобен сутрешен обществен транспорт, а когато бащата е на работа, децата се превозват от св.***, за което бащата му заплаща по 10лв. на ден. Ако ползват обществен транспорт на всяко от децата са му нужни по 2,20 лв. за транспорт от *** до гр.Плевен и по 1,00 лев за градски транспорт в едната посока, тъй като учулището е далече от гарата и автогарата.
Ищецът Ц.Х., изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК заявява, че би могъл да полага грижи за децата, разчита на помощта на неговите родители и се надява отвтеницата да има възможност да плаща поне по 140 лв. месечна издръжка за всяко от децата.
Ответницата М.Ц., изслушана по реда на чл.56,ал.6 СК, взема становище, че не оспорва бащата да упражнява родителските права по отношение на децата. Осигурените при бащата условия за децата са добри. Бабата и дядото по бащина линия помагат на бащата и се грижат добре за децата. Майката се вижда ежедневно с децата, тъй като те учат в училището, в което тя е учител. За коледа и нова година децата са били при бабата и дядото по майчина линия, чрез които майката е дала по 20 лв. на всяко от децата. Купува дрехи на децата, но не счита че трябва да събира доказателства за това. Тъй като тя е учител, на децата са осигурени безплатно учебниците, като стойността им за всяко от децата е по 150 лв.
От изготвения социален доклад се установява, че ответницата М.Ц. е декларирала пред социалния работник, че работи като начален учител и заявява месечен доход от 630 лв., след приспадане на удръжките. Живее в гр.Плевен на квартира, за което заплаща 50 лв. месечен наем, като ползва една стая от апартамент. Изтеглила е кредити в общ размер от 17000 лв. и месечната й вноска по тях е в размер на 510 лв., като твърди, че част от сумите е използвал бившия й съпруг за дейности в земеделието.Майката споделя, че бабата и дядото по бащина линия разполагат с общ размер на пенсиите от 600 лв. и при бащата са осигурени добри условия за живот на децата.Взето е становище за основателност на предявената претенция, а издръжката следва да бъде определена съобразно възрастта и нуждите на децата, както и възможностите на майката.
От изслушването на децата *** и *** Х. по реда на чл.15 ЗЗДет. се установява, че *** е на 14 години в 8 клас, а *** на 13 години- в 7 клас. И двете деца учат в гр.Плевен, а живеят с баща си в ***. За да ходят на учулище пътуват ежедневно, като ги превозва бащата или негов приятел. Понякога се прибират с обществен транспорт, за което са нужни по 2,10 на дете в едната посока и по 1 лв. в едната посока за градски транспорт. Децата не посещават допълнителни извънучилищни занимания, за които да се заплаща допълнително. Всяко от децата получава по 2 лв. джобни на ден. И двете деца желаят да живеят с бащата, където са в тяхно жилище, а майката живее с приятеля си. С майката се виждат ежедневно, тъй като тя е учител в училището, в което децата учат.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявената
искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал. СК
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по
ГР. Д. № 3/1974 Г., ПЛЕНУМ НА ВС и
съгласно чл.59, ал.2 СК съдът постановява при кого да живеят децата и на кого
от тях се предоставя упражняването на родителските права. Съдът е длъжен да определи и мерки относно личните
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права. Това съдът следва да направи като изхожда от
обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните
отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не
стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Упражняването на родителските права и определените
мерки могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако
обстоятелствата се изменят. Правната възможност да се измени упражняването на
родителските права и мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана
правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита
на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК има предвид
не нови данни за стари факти, а нови обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на решението, които са променили съществено обстановката и начина на
отглеждане и възпитание на детето, че с оглед интересите му се налага изменение
постановените мерки и предписване на нови /виж Р -1454-1971 г., Р-1571-1971 г.
на ІІ г.о./. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени
постановените по-рано мерки спрямо детето и да определи нови. Към така общо
формулирана разпоредбата, могат да се отнесат много конкретни хипотези, но
основния и смисъл е, че трябва да е налице новосъздадена обстановка, при която
интересите на детето изискват ревизия на постановените мерки. Съгласно трайната
съдебна практика /ППВС № 1-74 г. / при изменение на постановените мерки относно
родителските права, са от значение както измененията засягащи обстоятелствата,
взети предвид във влязлото в сила съдебно решение, така и измененията, които
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване
на родителските права. По вътрешното си съдържание тези нови обстоятелства
могат да имат различна проявна форма. За да се постанови изменение мерките
относно упражняването на родителските права по реда на чл. 59, ал. 9 от СК е
необходимо да са настъпили нови обстоятелства след постановяване на решението и
те да са предизвикали промяна в положението на децата и ефикасността на взетите
по рано мерки /ППВС-1-1974, Р 1571-1971 г. на ІІ г.о/. Изменението трябва да
бъде съществено, като се преценят промените засягащи положението на детето с
оглед интересите на последното.Избирането на тези мерки цели правилното
развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено,
въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови
мерки съобразно с изменените обстоятелства. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различна
проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските
или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след
решението, до жилищните или битовите условия, до ефикасността на определения
режим на лични контакти и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
Съдът намира, че е налице трайно изменение в
обстоятелства, при които е определено упражняването на родителските права по
отношение на децата, както и издръжката им, макар че от предходното определяне
не е изминъл дълъг период от време. На първо място децата от м.ноември 2015г.
живеят с бащата, а не с майкта на която е предоставено упражняването на
родителските права. Децата заявяват желание да съжителстват с бащата, тъй като
майката е сформирала ново съжителство. Няма спор между страните, че при бащата
са осигурени подходящи условия за отглеждане на децата и той може да разчита на
помощ в тази посока от страна на съжитестващите с тях баба и дядо по бащина
линия.
Поради изложеното следва упражняването на
родителските права по отношение на децата *** и *** Х. да бъде предоставено на
бащата Ц.Х..
На майката следва да бъде определен подходящ
режим на лични отношения с децата *** и *** Х., сходен на определения с Решение
№ 1316/29.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3680/2015г. по описа на РС-Плевен.
Режима е определен по общо съгласие на страните и не се навеждат твърдения, че
същия е неподходящ или неизпълним. Следва режима на лични контакти на децата с
майката да бъде разширен. В интерес на децата е да съхранят емоционалната
връзка с майката. По изложените съображения, съдът намира, че би било
най-подходящо режима на лични контакти на майката с децата *** и *** да бъде: всяка
втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване при майката,
както и да ги взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата. При определяне на часовия интервал, съдът
съобразява училищната възраст на децата и необходимостта от ползване на
транспорт от местоживеенето на децата до местоживеенето на майката. Съобразен е
и факта, че в неделя децата следва да имат възможност своевременно да се
подготвят за следващия учебен ден.
Единствения спорен въпрос между страните е този за издръжката на децата. По делото са ангажирани доказателства за получаваното от бащата трудово възнаграждение, както и на майката. Видно от представените трудови договори майката получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 638 лв. и 24% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж, а бащата получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. Майката заявява нетен месечен размер на трудовото възнаграждение в размер на 630 лв. Не се установи по делото, че майката изплаща три заема с обща месечна вноска от 510 лв. В този смисъл са налице единствено твърдения от нейна страна, възпроизведени и в социалния доклад. Не се установи и твърдението на ответницата, че заплаща месечен наем от 50 лв. Обратно от изслушването на децата по реда на чл.15 ЗЗДет. се установи,че майката съжителства с друг мъж, което е била и причината децата да пожелаят да живеят с бащата. Съдът взема под внимание реализираните от родителите доходи. От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид горното следва извода, че на децата следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата /понастоящем 105 лв./. Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител.
Съдът приема, че необходима за издръжката на всяко от децата *** и *** сума е в размер на по 250 лв. месечно по следните съображения:На първо място съдът приема, че децата имат еднаква нужда от месечна издръжка, тъй като са на относително еднаква възраст, като разликата във възраста им е една година, посещават едно и също учулище и не посещават допълнителни извънучилищни занимания, за които да се заплаща допълнително. По делото бяха ангажирани доказателства за потребностите на децата *** и Виктор. Установи се, че за всяко от децата се прави минимален дневен транспортен разход от домът им до училище в гр.Плевен и обратно от по 5 лева, както и всяко от децата получава по 2 лв. дневни пари за храна. При средно двадесет и два учебни дни в месеца само разходът за транспорт и джобни пари на всяко от децата е в размер на 150 лв.По отношение на другите разходи, съдът взема предвид статистическите данни за необходимите средства за издръжка на едно лице, адаптирани към възрастта на децата, както и съжителстването им в семейната среда на бащата с други лица в едно домакинство. В тази връзка съдът съобрази и факта, че бащата следва да получава и детски добавки в размер на поне 85,00 лв. за 2 деца. Установи се, че бащата получава по-нисък доход сравнено с майката. По изложените съображения съдът намира, че майката следва да осигурява по-голям размер от необходимата издръжка в размер на 130 лв. месечно, а разликата от 120 лв. да бъде осигурена от бащата, която ще полага и непосредствени грижи за децата. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 130 лв., а за разликата до претендирания размер от 150,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 850 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
При този изход на делото ответницата М. Цолов
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Плевен ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 374,40 лв.
По така изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 СК, определените с Решение № 1316/29.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3680/2015 по описа на РС-Плевен МЕРКИ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА по отношение на детето *** ***, ЕГН********** В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете *** ***, ЕГН********** на бащата Ц.Х.Х., ЕГН********** и определя местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА майката М.И.Ц., ЕГН********** с детето *** ***, ЕГН********** КАКТО СЛЕДВА : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване при майката, както и да ги взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН**********, да заплаща на детето *** ***, ЕГН********** със съгласието на неговия баща Ц.Х.Х., ЕГН**********, ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв /сто и тридесет лева/, платими до 30–то число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения размер от 150 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 СК, определените с Решение № 1316/29.09.2015г., постановено по гр.д.№ 3680/2015 по описа на РС-Плевен МЕРКИ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА по отношение на детето *** *** Х., ЕГН********** В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете *** *** Х., ЕГН********** на бащата Ц.Х.Х., ЕГН********** и определя местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА майката М.И.Ц., ЕГН********** с детето *** *** Х., ЕГН********** КАКТО СЛЕДВА : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване при майката, както и да ги взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН**********, да заплаща на детето *** *** Х., ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител Ц.Х.Х., ЕГН**********, ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв /сто и тридесет лева/, платими до 30–то число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения размер от 150 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.И.Ц., ЕГН********** да плати на Ц.Х.Х., ЕГН**********
сумата от 850,00 лв. направени деловодни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, М.И.Ц., ЕГН********** *** държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 374,40 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
районен съдия: