Определение по дело №1403/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2611
Дата: 2 октомври 2018 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20185530101403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                   02.10.2018г.        гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД              VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  02 октомври                          2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                       

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 1403 по описа за 2018 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София против В.М.Т. ***.

СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е връчил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът  не е депозирал писмен отговор.

     Като взе предвид депозираната искова молба, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към  молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените от страните искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

    Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

      ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на:   Договор за паричен заем № 2314129/25.05.2015 г., ведно със справка за процесното задължение; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД, за упълномощаване на „Агенция за събиране на вземания" АД относно  уведомяване на  длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД за извършената цесия; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2314129 от 7.04.2016 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писмо до длъжника; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2314129 от 28.02.2018 г. за извършената цесия, ведно с товарителница и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното писма до длъжника.

 

      ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. № 4349/2017г. по описа на СтРС.

 НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба/стр.11 по делото/.

     

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 120 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.

 

     УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.

 

      СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

   

 Ищецът  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, чрез пълномощника му  юриск. К.В.- М.,  твърди в исковата молба, че на 1.04.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2314129/25.05.2015 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.

„Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 07.04.2016 г. до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2314129 от 07.04.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Получателят се е преместил на друг адрес”. На 02.03.2018 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2314129 за извършената цесия чрез куриер на настоящия адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем, което отново се връща в цялост, тъй като получателят не е открит.

Към настоящата искова молба ищецът представя и моли да съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2314129/28.02.2018 г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като в настоящето производство да се  установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено. Моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Счита, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока  цитира Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от Договор за паричен заем с № 2314129, сключен на 25.05.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и В.М.Т. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се е задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 577,84 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 77,84 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.01.2016 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер на 72,23 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 24.06.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 20.01.2016 г.

С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 454,24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 56,78 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 129,01 лева.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 82,22 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 194,01 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 94,78 лв., такса разходи: 27,00 лв., договорна лихва: 16,67 лв., главница: 55,56 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 20.01.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В.М.Т., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 25.05.2015 г. с № 2314129, за сума в размер на 965,29 лв., от които главница в размер на 444,44 лв., договорна лихва в размер на 61,17 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 359,46 лв., обезщетение за забава в размер на 82,22 лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. Съдът е уважил претенцията на ищеца и по образуваното ч. гр. д. № 4349/2017 г., по описа на РС-Стара Загора, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Ищецът моли, след като съдът се убеди във верността на твърденията му да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника В.М.Т., ЕГН **********,***, че същата му дължи следните суми:

- 444,44 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2314129/25.05.2015 г.;

- 61,17 лв., представляваща договорна лихва за период от 24.07.2015 г. до 20.01.2016 г.;

-    359,46 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.07.2015 г. до 20.01.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);

-    18,00 лв., представляваща такса разходи;

-    82,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира за направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и тези направени в хода на настоящото производство, вкл. юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лв.

Ответницата В.Т. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за  изпълнение по ч.гр.д.№ 4349/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за паричен заем, в това производство ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника, както и размера на претендираните суми. Относно твърдението за извършената по реда на чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже факта на уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане. 

       УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.В случай на постигане на спогодба, на ищеца ще бъде възстановена половината от внесената по делото държавна такса.

       УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

       ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 05.11.2018г. от 9.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице. 

     Препис от определението да се връчи на страните. 

             

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: