№ 678
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20243100502400 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано по възражение на “Си Кенеди“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Райово, Област София, Община Самоков, ул.“31-ва“ №1, п.к.2017,
представлявано от Кристофър Мартин Кенеди, действащо чрез адв.К. Т., със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.“Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис 1, против Заповед №5929 от 2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№12048 по описа за
2023г. на Районен съд Варна, в полза на “Холмууд Баунд Транспорт“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Христо Ботев“ №44,
представлявано от Петър Пламенов Кралев, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Борисова“ №17,
ет.4, чрез адв.З. М..
Поддържа се с възражението, че длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение на 11.09.2024г., на която дата представляващия дружеството е уведомен от свой
близък за предприети действия по принудително изпълнение по отношение на собствен на
дружеството имот. Сочи се, че дружеството длъжник не упражнява стопанска дейност,
поради което единственият ангажиран с дейността и управлението му е неговият управител
Кристофър Мартин Кенеди, който е гражданин на Великобритания и през последните две
години същият е пребивавал в България два пъти за по една седмица. Сочи се още, че
Кристофър Кенеди не живее в България и обичайното му местопребиваване не е на
територията на страната. В тази връзка се поддържа, че процесната заповед за изпълнение
не е била връчена надлежно, или в условията на евентуалност, че заповедта не е била
връчена лично и че в деня на връчването й законният представител на дружеството не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Ето защо се моли
1
за приемане на възражението при условията на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. На следващо
място отново в условията на евентуалност се поддържа, че е налице хипотезата на чл.423,
ал.1, т.3 или т.4 от ГПК, доколкото длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в това, че
управителят и законен представител на дружеството, не е с обичайно местопребиваване на
територията на Република България, в резултат, от което длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее. Поддържа се, че въпросните обстоятелства се изразяват в това, че дейността на
търговеца на територията на страната се изразява единствено и само в притежаването на
недвижими имоти и управителят на дружеството е чуждестранен гражданин, който предвид
факта, че не са налице каквито и да било задължения за дружеството, същият не е счел за
нужно да упълномощи трето лице, което да служи за контакт при неговото отсъствие.
Развити са подробни съображения за несъществуването на описаната в заявлението
облигационна връзка между страните, която да е породила задължението, предмет на
процесната заповед за изпълнение, като се поддържа, че заповедта е издадена в
противоречие със закона и добрите нрави. Във възражението е обективирано искане за
спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, съответно на предприетите действия
по принудително изпълнение.
Насрещната страна-заявител в заповедното производство, поддържа становище за
недопустимост на възражението, като оспорва твърдяната дата на узнаване от длъжника за
заповедта и наличието на представителна власт на лицето, което е подало възражението.
Позовава се на недобросъвестно поведение от страна на длъжника-търговец, който не е
положил нужната грижа да води добре дейността си. Твърди се, че заповедта за изпълнение е
връчена редовно на длъжника, като са спазени всички изисквания на закона. Поддържа се, че
длъжника е надлежно уведомен, като оспорва изложените във възражението доводи за
нередовност на връчването на заповедта, със съображения, че производство се води срещу
юридическо лице, а не срещу физическо лице, поради което и по смисъла на закона
обичайното местопребиваване на физическото лице-управител не е предпоставка за
преценка на редовността на връчването. Оспорват се и твърденията за наличие на особени
непредвидени обстоятелства довели до невъзможност за узнаване, съответно за подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. На следващо
място се поддържа, че неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.1 от ГПК създава
стабилитет на заповедта за изпълнение, поради което е преклудирана възможността за
оспорване от длъжника на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането.
С оглед оспорването от заявителя на твърденията на длъжника за датата на узнаване
за процесна заповед за изпълнение, при условията на чл.278, ал.1 от ГПК делото е насрочено
в о.с.з. за събиране на доказателства относно спазването на срока за подаване на
възражението по чл.423 от ГПК.
В проведеното о.с.з. възразяващия длъжник, чрез пълномощник поддържа доводите и
2
възраженията си, като моли за приемане на подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение. С писмени бележки се излагат допълнителни доводи в подкрепа на искането.
Процесуалният представител на заявителя, поддържа доводите си за недопустимост и
неоснователност на подаденото възражение по чл.423 от ГПК. Депозирани са писмени
бележки, с които се доразвиват съображенията за недопустимост и неоснователност на
възражението.
По искане на длъжника в о.с.з. са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Красимира Красимирова У..
За да се произнесе по допустимостта на възражението съдът съобрази, следното:
Възражението е подадено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес,
пред надлежния съд, в изискуемите от закона форма, съдържание и приложения. В тази
връзка съдът намира за неоснователни оплакванията на заявителя, че лицето подало
възражението не е разполагало с представителна власт към момента на подаването.
Въпросните оплакванията не отчитат обстоятелство, че дори да са били налице пороци на
упълномощаването, то отстраняването им в последствие, санира с обратна сила
представителната власт на пълномощника.
В кориците на настоящото дело /л.16-19/ е представено пълномощно от органният
представител на дружеството длъжник, с което считано от 11.10.2024г., т.е. от преди
подаване на възражението, на адв.Кр.Т. е делегирана представителна власт за подаване на
възражение и процесуално представителство. Ето защо не са налице пороци, които да водят
до нелегитимност на осъщественото подаване на възражение.
На следващо място от показанията на свидетелката У., който се кредитират от съда,
като последователни, логични и изградени на база лични възприятия, и неопровергани от
насрещната страна, се установява, че момента на узнаване от длъжника за процесната
заповед за изпълнение е 11.09.2024г. Според приложената по делото справка от ССЕВ
възражението е подадено на 11.10.2024г., т.е. в нормативно предвиденият едномесечен срок.
По изложените съображения и тъй като заявителят не е провел успешно насрещно
доказване за по-ранен момент на узнаване от длъжника за процесната заповед, съдът намира,
че подаденото по реда на чл.423 от ГПК възражение от “Си Кенеди“ ЕООД против заповед
за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.№12048/2023г. на Районен съд
Варна, е допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разгледано по същество възражението е основателно, като съображенията за това са
следните:
Заявителят “Холмууд Баунд Транспорт“ ЕООД е сезирала съда със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжник “Си Кенеди“ ЕООД,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№12048/2023г. на Районен съд Варна. Въпросното
заявление е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед №5929 от 03.10.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 12500лв., представляваща
комисионно възнаграждение по сключен между страните Договор за посредничество от
3
01.03.2007г. за закупуване на недвижим имот в с.Р., общ.С., обл.С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.09.2020г. до
окончателното й изплащане и за сумата 22497.87лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 29.03.2007г.-18.09.2023г., както и за сумата 10599.96лв.,
представляваща деловодни разноски.
Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение в връчено на
вписаният в търговският регистър адрес на управление на дружеството, при условията на
чл.50, ал.1 от ГПК, чрез трикратно посещение от връчител на 05.10.2023г., на 13.10.2023г. и
на 20.10.2023г. и тъй като не е открит офис и означение за фирмата, е залепено уведомление,
като съобщението не е потърсено в нормативноопределения двуседмичен срок.
С разпореждане от 07.11.2023г. съдът е указал повторно връчване на адреса и
изпълнение на процедурата по чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 от ГПК. В изпълнение на това
разпореждане, длъжностното лице по връчването е посетило адреса на управление на
дружеството на 09.11.2023г., като е констатирало, че там не се намира офис или обозначение
на търговеца, съответно че липсва пощенска кутия, поради което е залепил уведомление по
чл.47 ал.1 от ГПК на информационното табло на входа. След връщане на съобщението в
съда, съдията докладчик е приел, че длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл.50 ал.4
от ГПК, считано от 23.11.2024г., като след изтичане на едномесечният срок за подаване на
възражение срещу заповедта, с разпореждане от 09.01.2024г. е приел, е същата се е
стабилизирала и е разпоредил издаване на изпълнителен лист.
При тези данни се налага извод, че не са налице твърдените от длъжника пороци
обосноваващи приложението на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото процедурата по връчване
е спазена стриктно, като дори са предприети действия надхвърлящи формалните
изискванията на чл.50, ал.2 от ГПК при установена липса на офис на търговеца, чрез
проведената допълнителна процедура по залепване на уведомление. Ето защо не може да
бъде споделено становището на длъжника, че подаденото от него възражение, следва да
бъде прието, поради ненадлежно връчване на заповедта.
Неоснователни са доводите на възразяващия длъжник за наличието на фактическият
състав по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй както посочената правна норма касае връчване на
физически лица, а не на търговци, които имат задължение да поддържат канцелария на
регистрираните в ТР седалище и адрес на управление.
Основателно обаче се явява становището на длъжника за осъществяване на
хипотезата визирана чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, според която разпоредба оспорването на
вземането, предмет на заповедта за изпълнение може да се извърши, ако длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства. За
да е приложима тази хипотеза връчването на съобщението, следва да е редовно и да не е
било лично, защото в противен случай биха били приложими т.1 и т.2 на чл.423, ал.1 от
ГПК. Освен това невъзможността да се узнае своевременно за връчването, трябва да се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, т.е. такива обстоятелства, които в
4
конкретния случай са възпрепятствали длъжника да узнае за връчването. Трайно е
разбирането в теорията и практиката, че тези обстоятелства са особени, когато не се случват
с голяма честота и не се очаква да настъпят в ежедневния оборот, тъй като са извън
нормално и обичайно случващото се. Същевременно не е необходимо въпросните
обстоятелства да са непредвидими, защото всичко е възможно да бъде абстрактно
предвидено, но не всичко следва да бъде предвидено във всяка ситуация. В този смисъл
именно спецификата на обстоятелствата, която ги прави слабо вероятни и съответно те не са
били предвидени, води до това, че длъжника не е взел мерки за тяхното предотвратяване.
В контекста на гореизложеното проверката за наличието на предпоставките по чл.423,
ал.1, т.3 ГПК, следва да е конкретна и да установи, че в дадената ситуация, са налице
особени и непредвидени обстоятелства, както и че е налице връзката между тяхното
настъпване и невъзможността за длъжника да узнае своевременно за връчването.
В разглежданият казус видно от данните в ТРРЮЛНЦ и от доказателствата по делото
е, че “Си Кенеди“ ЕООД е регистрирано с Решение №3916/14.06.2005г. по ф.д.№1985/2005г.
на Окръжен съд Варна и пререгистрирано в Търговския регистър на 22.02.2011г., като в
периода 2005г.-2007г. е придобило няколко недвижими имота. Според публикуваните в
ТРРЮЛНЦ Годишни финансови отчети и Декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.,
дружеството не осъществява търговска дейност, като в нито един от публикуваните ГФО,
няма счетоводно отражение на процесното задължение.
Посочените обстоятелства обуславят достоверност на твърденията на длъжника, че
целта на учредяването на юридическото лице, е преодоляване действалата към този момент
на забрана по чл.22 от КРБ за придобиване на недвижими имоти на територията на страната
от чуждестранни граждани и юридически лица. Наред с това ноторен е факта, че в периода
преди 01.01.2007г. въпросната забрана е единствена причина за учредяване на множество
дружества, чийто капитал е собственост на чужди лица.
Видно е приетото по делото Удостоверение издадено от Сектор “Миграция“ при ОД
на МВР Варна, че в релевантния период 2023г.-2024г. органният представител на
дружеството длъжник е посетил България двукратно-за периода от 25.01.2023г. до
01.02.2023г. и от 05.02.2024г. до 15.02.2024г.
От друга страна според данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на “Холмууд Баунд
Транспорт“ ЕООД регистрацията на дружеството, е извършена на база Решение
№1184/07.05.2007г. по ф.д.№656/2007г. на Окръжен съд Русе, т.е. от посочената дата
търговецът съществува в правния мир, с оглед разпоредбата на чл.67 от ТЗ. Въпросната дата
е последваща с над два месеца твърденият от заявителя момент на възникване на
правоотношението по договор за посредничество, което е основание на искането за издаване
на процесната заповед за изпълнение.
Съвкупният анализ на фактите и доказателствата по делото обуславя изводът, че в
случая е налице основание за приемане на възражението в условията на чл.423, ал.1, т.3
ГПК. Вярно е, че нормативно предвидено задължение на всеки търговец, е да осигури
5
канцелария /офис/ и служители на вписания в ТР адрес на управление, чрез които да се
осъществява кореспонденция във връзка с търговската дейност. В разглежданият казус обаче,
както вече се посочи търговска дейност не е осъществявана и такава не е целена от
собственика на капитала на дружеството. Следователно обичайните и очаквани
правоотношения за дружеството, са само такива с административни органи и дружества
предоставящи комунални услуги по повод притежаваните недвижими имоти-пр. за дължими
местни данъци и такси, за електроснабдяване, ВиК услуги и други. Ето защо е нормално
представляващият дружеството да не очаква на адреса на управление каквато и да било
кореспонденция свързана търговска дейност, още по-малко съобщения за задължения на
дружеството по правоотношения с други търговци, с период на възникване от преди 15
години.
В обобщение настоящият състав на съдът приема, че предвид конкретната цел на
учредяване на дружеството, която е строго ограничена и не е забранена от закона, същото е
положило грижа в рамките на дължимата такава, да обезпечи добро водене на делата си на
територията на страната, съответно, че невъзможността на длъжника да узнае своевременно
за връчването на процесната заповед, се дължи на описаните по-горе особени непредвидени
обстоятелства.
При формиране на горният извод, съдът съобрази, че от значение в случая е не само
буквата, но и духът на закона, който от своя страна повелява гарантиране на правна
сигурност в гражданския оборот. Един от начините, за което е осигуряване на възможност
спорът между страните да се разреши в състезателен исков процес, където да бъдат
разгледани наведените от страните доводи за съществуване или не на правоотношение и
дали същите са изправни в изпълнение на задълженията си, както и посочените от тях
правоизключващи и правопогасяващи факти.
По изложените съображения съдът приема, че са налице условията предвидени в
чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, съответно че подаденото възражение следва да се приеме, като на
основание ал.3 от цитираната разпоредба се спре изпълнението на издадената заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА по реда на чл.423 от ГПК, възражението подадено от “Си Кенеди“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Райово, Област София,
Община Самоков, ул.“31-ва“ №1, п.к.2017, представлявано от Кристофър Мартин Кенеди,
против Заповед №5929 от 03.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК издадена по ч.гр.д.№12048/2023г. по описа на Районен съд Варна, в полза на “Холмууд
Баунд Транспорт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.“Христо Ботев“ №44, представлявано от Петър Пламенов Кралев.
СПИРА изпълнението на Заповед №5929 от 03.10.2023г. за изпълнение на парично
6
задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№12048/2023г. по описа на Районен съд
Варна, на основание чл.423, ал.3 от ГПК.
Връща делото на първоинстанционния съд за даване на указания на заявителя по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7