Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 14.12.2022 г., постановено по т.д. № 2327/ 2018 г. по описа на СГС, VI-17 състав, е спряно на основание чл.
632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност,
открито по отношение на „И.”
ООД – в
несъстоятелност.
В преклузивния
едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, който изтича на 14.12.2023 г., е
постъпило искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, подадено
от лицето Т.Й.С., която твърди, че е кредитор на несъстоятелното дружеството и
която представя доказателства за привнасяне на разноски в определения от съда
размер от 7 000 лв.
В нормата на чл. 629б, ал. 1 ТЗ е
посочено изрично кои са лицата, които имат право да предплатят определената от
съда сума, която трябва да служи за покриване на разноските в производството по
несъстоятелност. Това са лицата по чл. 625 ТЗ, които са тези, подали молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, както и който и да е друг
кредитор на несъстоятелното дружество. Следователно не всяко лице може да
предплати сумите, необходими за разноските за развитието на производството по
несъстоятелност, а това може да направи само лице, което има качеството
кредитор на несъстоятелния длъжник, като той може да е както кредиторът, по
чието искане е сезиран съдът за откриване на производство по несъстоятелност,
така и всеки друг кредитор на длъжника. Определената от съда сума по чл. 629б,
ал. 1 ТЗ не може да бъде предплатена от трето лице, което няма качеството
кредитор, защото то няма интерес да направи това. Интерес имат само
кредиторите, тъй като предплащането на разноски е условие за движение на
производството по несъстоятелност, в което да се осребрят активите и да се
удовлетворят кредиторите. Ако се допусне всяко трето лице да може да предплаща разноски в защита на свой
личен интерес, различен от удовлетворяване на приети вземания в производството
по несъстоятелност, ще се стигне само до създаване на нови кредитори на
дружеството с вземания за връщане на предплатените разноски, които са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, което е недопустимо. Настоящият
съдебен състав намира, че определената по чл. 629б, ал. 1 ТЗ сума за разноски
не може да бъде предплатена и от длъжника тогава, когато указанията за това са
дадени след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него,
дори и когато то е лицето, подало молбата по чл. 625 ТЗ. Това е така, защото ако
несъстоятелният длъжник има налични парични средства, с които да се покриват разноските
за провеждане на производството по несъстоятелност, съдът изобщо няма да дава
указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, които винаги предпоставят
липсата в патримониума на длъжника на парични
средства в размер на определената от съда сума. Освен това притежаваните от
длъжника парични средства са част от масата на несъстоятелността и те могат да
се разходват само от синдика след разрешение на съда по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ,
поради което и няма как изобщо длъжник, срещу когото е открито производство по
несъстоятелност, да извърши плащане на сумата по чл. 629б, ал. 1 ТЗ.
След като само лице, което има качеството
на кредитор, може да предплати определената от съда сума чл. 629б, ал. 1 ТЗ за
разноски, то това означава, че само при заплащане на тази сума от такова лице може
да бъде възобновено спряното по реда на чл. 632, ал. 1 и ал. 5 ТЗ производство
по несъстоятелност.
Съдът счита, че лицето Т.Й.С.
няма качеството кредитор на „И.”
ООД – в
несъстоятелност. Това физическо лице не е кредитор с прието в производството по
несъстоятелност вземане, като не твърди и не представя доказателства да е
частен правоприемник на кредитор с прието вземане, който да е придобил
вземането по силата на наследяване, въз основа на сключен договор за цесия или по
силата на друг юридически факт. В подадената до съда молба Т.С. сочи, че се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор „И.“ АД,
тъй като е платила задължение на длъжника към това дружество. Тези факти обаче
не са такива, които могат до доведат до частно правоприемство
на страната на кредитора „И.“ АД, а пораждат регресно
вземане за Т.Й.С. към „И.” ООД
– в несъстоятелност,
което обаче за да бъде удовлетворено трябва да бъде предявено в откритото по
отношение на това дружество производство по несъстоятелност и да бъде прието по
предвидения в ТЗ ред за това. Това обаче не е направено – лицето Т.С. не е
предявила свое регресно вземане към длъжника в
производството по несъстоятелност. Трябва да се посочи, че доколкото в молбата
от 18.04.2023 г. това лице твърди, че е извършило плащане на чуждото задължение
в периода от 29.11.2013 г. до 17.04.2018 г., то регресните
му права към „И.” ООД – в несъстоятелност са възникнали
преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и те трябва да
бъдат предявени по реда и в сроковете, предвидени в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл.
688, ал. 1 ТЗ, за да могат да бъдат приети в производството по несъстоятелност
и да подлежат на удовлетворяване в него. Както се посочи, това не е направено
до изтичане на тези срокове, което означава, че съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ са
погасени и не могат да легитимират Т.Й.С. като кредитор на „И.” ООД – в несъстоятелност. Следователно Т.Й.С. не е сред
лицата, които съгласно чл. 629б, ал. 1 ТЗ имат право да предплатят определената
от съда сума, която трябва да служи за покриване на разноските в производството
по несъстоятелност на „И.” ООД
– в несъстоятелност
и фактът, че тя е заплатила тази сума не може да доведе до осъществяване на
предпоставките за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност по
чл. 632, ал. 2 ТЗ.
От извършена от синдика проверка
на имущественото състояние на „И.”
ООД – в
несъстоятелност е констатирано, че това дружество не разполага с парични
средства, с които да бъдат покрити разноските в производството по несъстоятелност.
Такива не са паричните средства, постъпили по особената сметка на длъжника от
извършена в индивидуално принудително изпълнение продажба на недвижим имот,
върху който има учредена ипотека в полза на един от кредиторите, които средства
не са достатъчни за пълното погасяване на вземането на този кредитор. Това е
така, тъй като тези парични средства на основание чл. 724, ал. 2 и ал. 3 ТЗ
следва да се предадат на обезпечения кредитор за удовлетворяване на вземането
му, което се ползва със специална привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от тези
парични средства и те не могат да се използват за каквито и да е други цели,
включително за изплащане на разходи за провеждане на производството по
несъстоятелност. Не се твърди и не се представят доказателства към момента това
имуществено състояние да е променено. Ето защо и доколкото нито един кредитор
на несъстоятелния длъжник не представя доказателства за това, че е внесъл
определените по чл. 629б, ал. 1 ТЗ като размер разноски, то съдът счита, че не са
налице предвидените в чл. 632, ал. 2 ТЗ предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ на производството
по несъстоятелност по т.д. № 2327/2018 г. по описа на СГС, VI-17 състав, направено от Т.Й.С. с
молба от 21.03.2023 г.
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му пред
Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изпрати
на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: