№ 98
гр. Габрово, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500159 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 33 от 24.01.2022 г. по гр. д. № 984 по описа за 2021 г. на Районен съд –
град Габрово, съдът е осъдил Ю. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „С." №
***** да заплати на ЮЛ. П. АТ. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „С." №
******* сумата 531,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат от теч на вода в банята на ищцата, ведно със законната лихва, считано от
03.06.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отхвърлил е предявения иск за разликата над
531,00 лева до претендирания размер от 800,00 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ответницата да заплати на ищцата разноски по делото след извършена
компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от Ю. Д. Д., с която го обжалва
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е постановено при некоректен
анализ на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения. Счита, че по
делото не е установено и доказано бездействието на ответницата в продължение на години,
както се твърди в исковата молба, което е довело до причиняване на щети в жилището на
ищцата и не се е установило неправомерно поведение на ответницата. Твърди, че не е
доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответницата и
настъпилите вреди. Не възприема доводите на първоинстанционния съд, че от установената
липса на ограждащ цокъл на тръбите на отоплителната инсталация в апартамента на
ответницата е налице осъществено виновно поведение, настъпила от същото вреда и
причинно- следствената връзка между тях, след като са констатирани едни и същи
недостатъци в жилищата на въззиваемата и въззивника. Фактът, че апартамента на
ответницата се намира над апартамента на ищцата не е достатъчен да обоснове наличие на
противоправно поведение от нейна страна. Счита за неправилен извода на съда, че
1
задължението за осигуряване уплътнението на тръбите е на собственика на апартамента,
чрез чийто под минават. Макар и да е неизползваема от години отоплителната инсталация в
сградата, представляваща топлопреносни тръби е сградна инсталация за отопление и е обща
част по смисъла на чл. 38 от ЗС във вр. чл. 140, ал. 3 от ЗЕ. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор, чрез адв. Б. от ГАК.
Оспорват жалбата изцяло и молят въззивният съд да я остави без уважение, а
първоинстанционното решение да се потвърди, като правилно. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба не са посочени какви процесуални
нарушения са допуснати от първоинстанционния съд. Претендира разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 984/2021 г. по искова молба на
ЮЛ. П. АТ. против Ю. Д. Д., в която са изложени твърдения за причинени неимуществени
вреди, оценени на 800,00 лв., които претендира да бъдат обезщетени.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковете изцяло, като се моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
С протоколно определение от 07.09.2021 г. съдът е съставил проект на доклада си по
чл. 140 ГПК и е разпределил е доказателствената тежест. Определил е правната
квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
претендираната с исковата молба сума.
По делото е приета съдебно техническа експертиза, която установява уврежданията
по имота на ищцата в резултат от течове от апартамента на ответницата, които са: тавана и
стените в банята са почерняли от мухъл, покритието им е компрометирано, като на места се
е надигнало, а на други места е паднало; на тавана в банята около тръбите на отоплителната
инсталация е паднало бетоновото покритие на армировката; частично е засегната и
мазилката на тавана и стената в антрето, където се виждат мокри петна от течове в обсега на
тръбите и парното. Средната пазарна цена на отстраняване на уврежданията в резултат от
течовете е в размер на 531,00 лв. Уврежданията в апартамента на ищцата от течовете в
банята, антрето и стената на стълбището не са следствие от извършените СМР в жилището
й. При извършения оглед от вещото лице не са били констатирани причини за течовете и
наводненията на таваните на ищцата, освен тези свързани с апартамента на ответницата.
Вещото лице не е установило повреда във вътрешната водопроводна инсталация в
жилищата на страните. Отоплителната инсталация в сградата не се ползва от години, поради
което течовете и овлажняванията в баните не са във връзка с нея. Тръбите вече са
амортизирани и корозирали в обсега на подовите плочи липсата на ограждащ ги цокъл и
недобро уплътняване при преминаването им през тези плочи са причина за констатираните
недостатъци в близост до тях. Течовете във банята не са във връзка с аварията от парното в
жилищата на страните, в резултат от амортизирани и корозирали тръби в обсега на подовата
плоча.
Събрани са и гласни доказателства.
2
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ищцата
действително е претърпяла вреди, произтичащи от липсата на ограждащ цокъл в
апартамента на ответницата на тръбите на отоплителната инсталация при преминаването им
през плочата между двата апартамента и от недоброто им уплътняване. Приел е, че
задължението за осигуряване на уплътнението на тръбите е на собственика на апартамента,
през чийто под минават – чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС.
Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към
мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства,
фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Отделно
от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или
правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което
деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно
правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя
вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като
вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В
конкретния казус е прието, че е осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане. С бездействието си ответницата е допринесла за настъпването на вредата, като е
причинила имуществени щети на стойност 531,00 лв. Недоказано е съпричиняването на
вредата от страна на ищцата.
По отношение на направените във въззивната жалба възражения.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Настоящата инстанция намира, че решението не страда от посочените пороци, тъй като
незаконосъобразно е решение, което е постановено при противоречие със закона. При
постановяване на обжалваното решение, съдът е определил правната квалификация,
съобразно наведените факти и обстоятелства и е изследвал и приложил фактическия състав
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. При ревизиране на решението не се установиха нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което решението се явява законосъобразно.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на
200,00 лв., за които има представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 24.01.2022 г. по гр. д. № 984 по описа за 2021 г.
на Районен съд – град Габрово.
ОСЪЖДА Ю. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „С." № *****
заплати на ЮЛ. П. АТ. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „С." № ******* сумата
от 200,00 лв. /двеста лева/- разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4