РЕШЕНИЕ
№ 1747
/ 14.12.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на трети декември,
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: С. Х.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 2271 по описа за 2020
година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на С.П.К., с адрес ***, против решение № 260172/17.09.2020г,
постановено по а.н.д. №2194/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0769-001316 от 12.05.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор ПП, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че нарушението, което му е вменено,
не е извършено от него и моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, се явява лично като поддържа касационната жалба и представя писмени
доказателства.
Ответната страна – ОД на МВР
Бургас, Сектор ПП редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на К. е ангажирана за това, че на 01.08.2016
г. в 20.25 часа, С.К. като водач на лек автомобил БМВ с рег. № СВ4834АМ, по
бул. "Тодор Александров" в посока от п. в. юг към кръстовище с ул.
"Спортна" до Бензиностанция Лукойл Ф563 управлява с наказуема скорост
145 км/ч при максимално допустима скорост за населено място до 80 км/ч.,
въведена с пътен знак В-26. Нарушението е установено и заснето от стационарна
радарна система.
Административнонаказващият
орган след като е установил собственика на автомобила поканил същият за
съставяне на АУАН. Декларирано в срока по чл.188 ЗДвП е било друго дружество,
лизингополучател и фактически ползвател на процесното МПС. На 30.03.2017 г.
представляващият дружеството-собственик попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в
която посочил, че на процесната дата водач бил настоящият касатор С.К., като в
изпълнение на нормативните изисквания декларацията била съпроводена с копие на
СУМПС и талона на същото лице.
На
26.04.2017 г. бил съставен против К. АУАН № 20-0769-001316/26.04.2017 г.
бланков № 549569. Актът бил изпратен на Второ РУ-Плевен за връчване, но
касаторът не бил открит на адреса и по данни от живеещо там лице, същият се
намирал в чужбина. След справка за пътуване на лице в чужбина от сектор ПП се
установило, че К. е напуснал България на 10.04.2016 г. през ГКПП Русе Дунав Мост
и няма данни за завръщане. На 26.06.2017 г. върху АУАН било отбелязано, че
производството е спряно, а на 18.02.2020 г. и след установяване на нарушителя
същото било възобновено. На 21.04.2020 срещу подпис на касатора бил връчен
препис от АУАН.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на К. не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността
на лицето, предвид липсата на категорични доказателства за преминаването на
физическите лица през сухоземната граница на страната след 01.01.2007г.
Така постановеното съдебно решение е неправилно.
С оглед представените по делото доказателства,
касационната инстанция намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснати процесуални нарушения, които обуславят
незаконосъобразност на НП.
В представеното по делото копие от АУАН е вписано
спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН с дата 26.06.2017 г. Така
вписаната резолюция обаче, не съдържа име, разчетено като „П.“ без посочена
длъжност на лицето, което е предприело това процесуално действие. От
отразяването не става ясно в какво качество посоченото лице е предприело
спиране на административнонаказателното производство. Служител с подобна
фамилия не е нито актосъставител, нито административнонаказващ орган, видно от
АУАН и НП, поради което съдът приема, че не е налице валидно спиране от
компетентен орган.
Освен изложеното според разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството се спира,
когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В настоящия
случай, има представено само едно писмо от Второ РУ Плевен, че е посетен
адресът на лицето веднъж и по данни на живеещите там същото се намирало в
чужбина. По делото не са представени никакви доказателства за провеждане на
"щателно издирване", още повече, че производството е спряно само два
месеца след датата на съставяне на акта за нарушение, поради което обективно не
би могло да е изпълнена визираната предпоставка. В този смисъл прилагането на
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е станало при липсата на
законовите предпоставки за това, поради което постановеното спиране на
административно-наказателното производство е незаконосъобразно и съответно
наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния
срок от съставяне на акта по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Посоченият срок за издаване
на процесното наказателно постановление е изтекъл на 26.10.2017 г., а
последното е било издадено на 12.05.2020 г.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено
след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, предвид допуснатите
нарушения, свързани със спирането и възобновяването на производството от страна
на административно-наказващия орган, поради което наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като е стигнал до изводи различни
от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени обжалваното наказателно постановление.
На второ място, съдът отчита и допълните писмени
доказателства, представени пред касационната инстанция от страна на касатора.
Видно от мотиви към присъда №13002/2018г. на СРС същият на 10.04.2016г. е
обсебил друго МПС, собственост на Лизингова къща София Лизинг АД, ползвано
отново от лизингополучателя Карбгрент ООД. В посочените мотиви, обаче липсва
констатация за напускане на страната и отсъствие на касатора от България към 01.08.2016г.,
като това обстоятелство изобщо не касае престъплението по представената
присъда, поради което подлежи на пълно и главно доказване от страна на
касатора, което последният не е съумял да извърши.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260172/17.09.2020г, постановено по
а.н.д. №2194/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-001316 от
12.05.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Бургас, Сектор ПП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.