Решение по дело №2474/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Е. П. С., адрес [населено място], местност „Траката“, [улица], подадена чрез адв. О., [населено място], [улица], ет.2 против бездействието на кмета на община Варна като орган по изпълнение да извърши действия по принудително изпълнение на заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ -община Варна, като премахне ограда в [ПИ] по КК на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че с молба рег.№ Д23000205ВН_029ВН/11.08.23г. е поискал от кмета на община Варна, в качеството му на орган по изпълнение, да извърши необходимите действия по премахване на изградената ограда в посочения имот, като към момента една малка част от оградата е отстранена, но в основната си част е налична в терена. Върху премахнатата част от нея е монтирана телена ограда, с което същата е възстановена изцяло. С оглед дефиницията на понятието „премахване на незаконен строеж“ в §1 от ДР на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община Варна, счита, че разпореденият за премахване незаконен строеж в основната си част е наличен и е в имота, не е разрушен нито до кота терен, а още по-малко до пълния обем и съдържание на извършеното незаконно строителство, като не са налице каквито и да е пречки за извършване и приключване на принудителното изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното бездействие на кмета на община Варна и да бъде задължен в определен срок от уведомяването да предприеме действия по принудителното изпълнение на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да прекрати производството по делото. Счита, че заповедта е изпълнена по най-благоприятния за държавата и обществото начин, като изпълнението е съобразено с принципа на съразмерност. Твърди, че част от оградата изпълнява функциите на съоръжение крепящо земните маси и изпълнението е осъществено по начин, при който няма да се активират свлачищни процеси и да бъде допуснато да се нанесат вреди.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се бездействието на кмета на община Варна, като орган по изпълнението, да приведе в изпълнение заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ - община Варна, като премахне незаконният строеж, описан в нея.

Със заповед № 674/28.12.2016г. на кмета на район „Приморски“ е наредено премахването на „масивна ограда от три части с ажурна част“, изградена изцяло в [ПИ] по КК на [населено място] - по плана на СО „***“ Варна, както и извършеното насипване на терена върху частта от [ПИ], попадаща между северната имотна граница и трите части на масивната ограда, ведно с построените и изградени върху него градински елементи, декоративна растителност, пътеки, бордюри, площадки и навес. Заповедта не е обжалвана по съдебен ред и е влязла в законна сила на 12.01.2017г., съгласно отбелязването в нея.

От представения по делото Констативен протокол № 17/21.02.2017г. на работна група с посочен състав се установява, че незаконният строеж, предмет на Заповед № 674/28.12.2016г. не е премахнат в срока за доброволно изпълнение на заповедта – от 13.01.2017г. до 19.01.2017г. Съгласно Протокол № 8/21.03.2017г. на работна група е определен срок за принудително премахване на незаконния строеж от 40 дни, като необходимите средства ще бъдат определени с количествено-стойностна сметка, изготвена от служител на ОП “Инвестиционна политика“.

По делото е представена ККС от 11.09.2020г. и възлагателно писмо рег. № УСКОР22002273ВН/07.11.2022г. до началника на отдел „Обществени поръчки“ при ОП „Инвестиционна политика“ за организирането на вътрешен конкурентен избор по Рамково споразумение № РД20010572ВН/10.06.2020г. за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория включително, или на части от тях, съгласно чл. 225а от ЗУТ, находящи се на територията на [населено място]. Между община Варна, като възложител и „П. Й.“ ЕООД като изпълнител е сключен договор по рамково споразумение № РД20010572ВН/10.06.2020г. за премахване на „масивна ограда от три части с ажурна част“, изградена изцяло в [ПИ] по КК на [населено място] - по плана на СО „**“ Варна, със срок за изпълнение на дейностите от 40 дни.

С възлагателно писмо рег.№Д23000205ВН_002ВН/10.05.23г. на основание чл.225а ал.3 ЗУТ и сключения договор от 16.02.23г. между община Варна и „П. Й.“ЕООД на дружеството е възложено, съгласно договора, принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед № 647/28.12.2016г., което да започне в 10ч. на 06.06.23г.

Срещу възлагателното писмо е постъпила жалба от Р. К., М. К. и Ж. Ц., като собственици на ПИ с [идентификатор], с приложено инженерно-геоложко проучване на инж. В. В.. С писмо рег. № Д23000205ВН_026ВН/18.07.2023г. адресирано до „П. Й.“ ЕООД, с оглед възможността при изпълнение на заповедта за премахване да се подкопае терена и да се активират свлачищни процеси, директор на дирекция „УСКОР“ при община Варна уведомява дружеството за необходимостта част от оградата, изпълняваща функциите на съоръжение крепящо земните маси, да не се премахва и да не се извършват действия, които могат да доведат да нейното увреждане или разрушаване, вследствие на което да настъпят свлачищни процеси. С Протокол от 14.07.2023г. на работна група, на основание Заповед № 674/28.12.2017г. и възлагателно писмо № Д23000205ВН_002ВН/10.05.2023г., е наредено да се започнат дейностите по премахване на незаконния строеж, като допълнително е вписано да се демонтира само ажурната част към юг и западната стена, зад ел. табло до височина 60 см. от ниво терен. Видно от протокол № 4 към чл. 12 от 20.07.2023г. за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудителното изпълнение, строежът е преведен в състояние – негоден за ползване, в съответствие с уведомително писмо Д230000205_026ВН от 18.07.2023г.

С протокол № 3/14.08.23г. е констатирано, че са изпълнени описаните в протокола видове работи /по предварителната КСС/, като е издадена за тях фактура на 16.08.23г.

На 18.07.2023г. до кмета на община Варна е постъпила молба рег. № Д230000205_027ВН от Е. П. С., с искане за изпълнение на влязлата в законна сила Заповед № 647/28.12.2016г., като се извършат действията по принудителното премахване на незаконния строеж.

С писмо от 04.08.23г. пълномощникът на Р. К. и Ж. Ц., както и пълномощникът на жалбоподателя са уведомени от директора на дирекция „УСКОР“, че незаконният строеж в [ПИ] е премахнат до степен „негоден за ползване“, като част от оградата изпълняваща функции на съоръжение крепящо земните маси не е премахната, за да бъде запазена устойчивостта на терена.

С писмо от 20.10.23г. заместник-кмета на община Варна е поканил жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе дължимата сума, представляваща действително извършени разходи по частичното премахване на незаконния строеж.

Представено е искане вх.№ Д 23000205ВН_029ВН/11.08.23г. до кмета на община Варна за извършване на изпълнителни действия-премахване на ограда във връзка с принудително изпълнение на заповед № 674/28.12.2016г.

Съгласно [нот. акт]/19.11.2004г. жалбоподателят е собственик на недвижим имот- място, находящо се в [населено място], м.“**“ с площ [рег. номер].м., представляващо ПИ с № ** по КП на м.“**“ при описаните в акта граници. Представени са и определение на ВРС по гр.д.№8168/2023г., образувано по искова молба на Р.К. срещу жалбоподателя, с която се иска да бъде установено по отношение на него, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място].

С определение №1520/01.06.2023г. по адм.д. № 1218/2023г. Административен съд-Варна е оставил без разглеждане жалбата на Р. К. и Ж. Ц. против възлагателно писмо с рег.№ Д23000205ВН_002ВН/10.05.23г. на директора на дирекция „УСКОР“ и е прекратил производството по делото. Определението е оставено в сила с определение №7980/19.07.2023г. по адм.д.№6851/2023г. на ВАС.

Видно от скица на ПИ от 29.11.2021г. поземлен имот с [идентификатор] с площ 867 кв.м. е с вписан собственик Е. С..

Съгласно представеното становище изх.№ ИГП-627/15.12.2023г. на „Геозащита“ ЕООД – Варна относно: състоянието на терена в свлачищно отношение в района на [ПИ] по КК на местност „**“, [населено място], поземленият имот попада в територия с наложена строителна забрана, съгласно заповед от 21.04.1997г. на МРРБ [населено място]; попада в обхвата на обект „Укрепване на свлачище в местност „**“ по проект: „България – защита на речните и морските брегове от ерозия и абразия на водата и свързаните с тях свлачищни процеси“. По проект в имота няма силови конструкции, част от укрепителната система. За изградената стена „Геозащита“ ЕООД – Варна не разполага с документация и може да се предположи, че е с планировъчна цел. Стената е напукана, не е част от извършените геозащитни мероприятия. Представено е и писмо изх. № 92-00-206/11.03.2005г. на МРРБ, с което се дава предварително разрешение за извършване ва строителни работи в [УПИ], кв. * / [ПИ]/.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че разпореденият за премахване със Заповед № 674/28.12.2016г. строеж не е разрушен да кота терен; от частта от оградата, успоредна на западната граница са премахнати осем реда бетонови блокчета, височината на стената е от 0,65м. от 1,40 м. към [улица], като в голямата си част е компрометирана; от вътрешната част на останалата част от стената от бетонови блокчета са монтирани нови метални колове, които в голямата си част не са изпълнени правилно и не са вертикални, и между тях е монтирана оградна мрежа; частта от оградата, успоредна на западната граница е изпълнявала ограждащи функции. В източната част, оградата изградена от бетонни блокчета, с височина от 2,20м., е в първоначалния си вид. От частта, успоредна на северната му граница, състояща се от две части – монолитна и ажурна ограда, са изрязани металните колонки с кръгло сечение до горния ръб на короната на подпорната стена и демонтирани ажурните метални пана. Монолитно изпълнената подпорна стена с височина от 1.70м над терена, не е премахната и поема хоризонталния земен натиск от допълнително изпълнения вътре в [ПИ] насип. Подпорни стени, изпълнени от бетонови блокчета, не се допускат съгласно Норми за проектиране на подпорни стени. Незаконният строеж: масивна ограда от три части с ажурна част в [ПИ] по КККР на [населено място] не е премахнат в пълния му обем; не е разрушен до пълния му обем и съдържание. Монолитно изпълнената подпорна стена с височина от 1,70м. над терена, изпълнена на място, не е геозащитно съоръжение по смисъла на чл.96 от ЗУТ, не отговаря на изискванията на Наредба №12 от 03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, Норми за проектиране на подпорни стени от 01.01.1987г. и Наредба № РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 14.03.2012г. Подпорната стена, успоредна на северната граница на [ПИ] е с височина от 1,70м., която е вкопана в терена на 0.80м. По короната й са били монтирани стоманени колонки с кръгло сечение, които са изрязани до короната на стената, а от вътрешната част на подпорната стена са монтирани нови метални колове, които в голямата си част не са изпълнени правилно и не са вертикални; между тях е монтирана оградна мрежа. Подпорните стени по източната и западната граница на имота са изпълнени от бетонови блокчета, които са компрометирани от земния натиск на допълнително изпълнения насип зад тях. Премахнатата част от оградата-метални пана и оградни колове, изградена вътре в [ПИ], успоредна на северната му граница и съборените бетонови блокчета на оградата, изградена вътре в [ПИ], успоредна на западната му граница са изпълнявали ограждащи функции. Непремахнатата част от оградата /подпорна стена/ в описаните участъци, както и част от оградата по източната граница на имота, служат за да подпират насипа, който допълнително е изпълнен в [ПИ] с цел моделиране на терена в този участък. Изпълненият насип не следва естествения наклон на терена север - юг по [улица]и натоварва тялото на свлачището. Непремахнатата част от оградата изпълнява ролята на подпорна стена; източната и западната й част са изпълнени от бетонови блокчета, което е недопустимо за съоръжения в свлачищни райони и райони със земетръс от VІІ степен на М.- Ш.-К. Подпорната стена, успоредна на северната граница на [ПИ], е изградена по монолитен начин, не е вкопана в здравия почвен пласт, съгласно Наредба №12 от 03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Не са изпълнени изискванията на Норми за проектиране на подпорни стени, на Наредба №12 от 03.07.2001г. и Норми за проектиране на сгради в съоръжения в земетръсни райони, Раздел VІ, Подпорни стени. Изпълнената ограда /подпорна стена/ от бетонови блокчета по западната граница на имота към [улица]се намира в лошо състояние в техническо отношение. Бетоновите блокчета са с вертикални и хоризонтални пукнатини, което показва, че те не изпълняват функцията на подпорна стена и не са в състояние да понесат земния натиск от допълнително изпълнения насип зад тях. Съгласно становище с изх.№ ИГП-627/15.12.2003г. относно състоянието на терена в свлачищно отношение в района на [ПИ] по КК на м.“**“, [населено място]: [ПИ] попада в територия с наложена строителна забрана със Заповед №РД-02-14/21.04.1997г. на МРРБ, [населено място]; попада в границите на древно свлачище с peг. №VAR 06.10135-05 условно стабилизирано и извън границите на регистрираните локални свлачища с peг.№VAR 06.10135-05-06 и peг.№VAR 06.10135-05-01; при бъдещи инвестиционни намерения да се спазват всички изисквания на чл.96 от ЗУТ и Наредба №12 от 03.07.2001г. Вещите лица не са констатирали по време на огледа деформации по терена или следи от активизация на регистрираните свлачищни процеси. Същите дават заключение, че премахването на подпорната стена няма да доведе до увреждане на жилищната сграда в [ПИ] и до сериозни свлачищни процеси.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Бездействията на органите по изпълнението подлежат на обжалване безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие /чл. 294 и чл. 296, ал. 2 от АПК/. Според чл. 295 от АПК право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Видно от молба рег. № Д230000205_027ВН на Е. П. С. е изпълнено условието на чл. 296, ал. 2 от АПК. Предвид горното жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на жалбата е обжалване на бездействие на кмета на община Варна като орган по изпълнението на заповед № 674/28.12.2016г. да приведе същата в изпълнение. Заповедта е влязла в законна сила на 12.01.2017г., съгласно отбелязването в нея.

Съгласно разпоредбата на чл.294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. В случая се обжалва бездействие на орган по изпълнението- кмета на община Варна.

Съгласно чл.276 ал.1 АПК изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, а съгласно ал.2 изпълнението може да започне и по инициатива на заинтересован гражданин.

Съгласно чл.277 ал.1 АПК органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й, като поканата съдържа посочените в ал.2 реквизити, включително предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение.

Съгласно чл.268 АПК изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове- т.1; решения, определения и разпореждания на административните съдилища- т.2; споразумения пред административните органи или пред съда-т.3.

Безспорно влязлата в сила заповед № 674/28.12.2016г. представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268 т. 1 от АПК.

Със същата е разпоредено премахването на незаконен строеж “Масивна ограда от три части с ажурна част“, подробно описана в заповедта, както и извършеното насипване на терена върху частта от [ПИ], попадаща между северната имотна граница и трите части от масивната ограда, ведно с поставените и изградените върху него градински елементи, декоративна растителност, пътеки с бордюри, площадки и навес.

Установи се от събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица, че заповедта не е изпълнена. Безспорно същата не е изпълнена доброволно от собственика на поземления имот и адресат на издадената заповед- Е. С. /жалбоподател по настоящото дело/ в срока за доброволно изпълнение, което е констатирано в КП №17/21.02.2017г. Премахването е възложено с възлагателно писмо рег.№ Д23000205ВН_002ВН/10.05.23г. на „П. й.“ЕООД на основание чл.225а, ал.3 ЗУТ, вр. чл.271 ал.3 АПК и сключен договор № Д23000205ВН/16.02.2023г. между възложителя- община Варна и изпълнителя – „П. й.“ЕООД.

Видно от протокол от 14.07.2023г. работна група за изпълнение на премахването на незаконния строеж е наредила да започнат дейностите по премахването му, като се демонтира само ажурната част и западната стена зад ел. табло до височина 60см. от ниво терен, а съгласно протокол от 20.07.2023г. /Приложение №4 към чл.12/ строежът е приведен в състояние- негоден за ползване, в съответствие с уведомително писмо от 18.07.2023г.

Съгласно §1 от ДР на Наредбата на община Варна за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община Варна „премахване на незаконен строеж“ представлява разрушаване до кота терен и/или до пълния обем и съдържание на извършеното незаконно строителство. В случая от събраните по делото доказателства и заключението на вещите лица се установи, че незаконният строеж, предмет на заповедта от 2016г., не е премахнат до кота терен и/или до пълния обем и съдържание на извършеното незаконно строителство.

Неоснователни са възраженията на органа по изпълнението, че част от оградата изпълнява функциите на съоръжение крепящо земните маси и при събарянето й ще се активират свлачищни процеси. Твърденията му са обосновани с инженерно-геоложко проучване на инж.В., представено в хода на принудителното изпълнение от трети лица. Представеното становище на инж.В. не е конструктивно становище, което е възложено и одобрено по реда на Наредба на ОбС Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Варна.

От заключението на вещите лица по КСТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, се установи по безспорен и категоричен начин, че незаконният строеж не е премахнат изцяло, част от оградата е в първоначалния си вид, като монолитно изпълнената подпорна стена с височина над 1,70 м. над терена, изпълнена на място, не е геозащитно съоръжение по смисъла на чл.96 ЗУТ, не отговаря на Наредба №12 от 03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, Норми за проектиране на подпорни стени от 01.01.1987г. и Наредба № РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от 14.03.2012г. Непремахнатата част от оградата, описана в заключението на вещите лица, служи да подпира насипа, който е изпълнен в [ПИ] с цел моделиране на терена в този участък и допълнително натоварва тялото на свлачището. Съгласно заключението оградата не е геозащитно съоръжение по смисъла на чл.96 от ЗУТ и премахването й няма да доведе до увреждане на жилищната сграда в [ПИ] и до сериозни свлачищни процеси.

Същото се потвърждава и от становище изх. № ИГП-627/15.12.2023г. на „Геозащита Варна“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице бездействие на органа по изпълнението да осъществи действията по принудителното премахване на незаконния строеж, предмет на заповед № 674/28.12.2016г. Органът по изпълнението не е предприел необходимите действия за премахване на незаконния строеж, не е и спазил редът на Наредбата на община Варна за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община Варна. Налице е незаконосъобразно бездействие и на основание чл. 298, ал. 1 от АПК органът по изпълнението следва да бъде задължен да предприеме съответните действия по цялостното премахване на незаконен строеж „масивна ограда от три части с ажурна част“, изградена изцяло в [ПИ] по КК на [населено място] - по плана на СО „**“ Варна, както и извършеното насипване на терена върху частта от [ПИ], попадаща между северната имотна граница и трите части на масивната ограда, ведно с построените и изградени върху него градински елементи, декоративна растителност, пътеки, бордюри, площадки и навес. На основание цитираната разпоредба, съдът намира, че следва да определи срок за изпълнение на дължимото от 20 работни дни от уведомяването за настоящия съдебен акт, който срок е съобразен с обстоятелството, че заповед № 674/28.12.2016г. е частично изпълнена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 370 лв., от които 10лв. – държавна такса и 1 360 лв. – депозит за вещи лица.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА като орган по изпълнението на Заповед № 674/28.12.2016г. да извърши дължимите действия по цялостното премахване на незаконен строеж: „масивна ограда от три части с ажурна част“, изградена изцяло в [ПИ] по КК на [населено място] - по плана на СО „**“ Варна, както и извършеното насипване на терена върху частта от [ПИ], попадаща между северната имотна граница и трите части на масивната ограда, ведно с построените и изградени върху него градински елементи, декоративна растителност, пътеки, бордюри, площадки и навес, по отношение на непремахнатата част от строежа, като определя срок за това от 20 /двадесет/ работни дни от уведомяването за съдебното решение.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати Е. П. С., [ЕГН], адрес [населено място], местност „Т.“, [улица], сумата от 1370 лева /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.