№ 1229
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. С.а
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100501568 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№
21634/31.03.2022г., подадена от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве" АД, чрез пълномощник адв. И. Ц., против Решение № 577/07.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 15741/2021г. по описа на ВРС, с което "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено
да заплати на П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***************, сумата от 2750.00 (две
хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания, в резултат на получени
при пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната
цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалноправните норми и необосновано. Твърди се, че
присъденото от ВРС обезщетение е прекомерно завишено и несъответстващо на практиката
на съдилищата и на понятието „справедлИ.ст“. Твърди се, че по гр.д. 9115/2020г.
решаващият състав е приел, че сумата от 1200 лева съответства на претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски
1
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата П. В. Д., чрез пълномощник адв. В. Г., е
подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. М. Ц.а, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба пълномощникът й
адв. В. Г. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на П. В. Д.
против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, за заплащане
на сумата от 2750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно
произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната цялост, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.10.2021 год. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2019г. е настъпило ПТП, като ищцата
получила силна билка в областта на главата и десния крак. При преглед в „Съдебна
медицина“ са установени следните травматични увреждания: кръвонасядания и травматичен
оток по окосмената част на главата и дясното бедро, следи от които били налични и при
прегледа й на 23.08.2019 г. Болките в главата и крака в първите няколко дни след
произшествието били непоносими, получила световъртеж, изпитвала затруднения при
извършване на обикновени домашни задължения. Личният й лекар и предписал
антидепресанти. Насочена била към психиатър, който посетила 17.07.2019 г. и 29.07.2019 г.
Поставена и е диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“, като й били изписани
успокоителни и антидепресанти. След инцидента излага, че изпитвала страх да пътува в
автомобил, силно притеснение и задушаване. Затворила се е в себе си, не общува с приятели,
ограничава и социалните си контакти, често плачела и изпитвала ужас, когато се сещала за
инцидента. При изпълнение на служебните си задължения е непълноценна, тъй като
изпитвала все още главоболие и болки по цялото тяло, от кошмарите продължавала да не
може да се наспи. Поради това й състояние, посетила отново психиатър на 24.02.2020 г. и
09.03.2020 г., който и поставил диагноза „посттравматично стресово разстройство“,
2
изписвайки й засилено медикаментозно лечение.
Излага, че с влязло в сила решение постановено по гр.дело № 9115/2020г. на ВРС,
потвърдено с решение по в.гр.дело № 1220/2021г. на ВОС, "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. В. Д.,
ЕГН **********, от ***************, сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 19.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се излага, че в мотивите на решенията по гр.дело № 9115/2020г. на ВРС и
по в.гр.дело № 1220/2021г. на ВОС е прието, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 4000 лева. Поради това ищцата претендира заплащането на
сумата от 2750 лева, представляваща разликата до пълния размер на следващото й се
обезщетение за неимуществени вреди.
С писмен отговор застрахователят оспорва иска, като излага, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено, доколкото същото не е съобразено с вида
и характера на телесните увреждания и възстановителния период.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран. Постановеното от ВРС
допълнително решение 1851/09.06.2021г., с което е присъдена законна лихва върху
главницата от 19.09.2019г. до окончателното й изплащане, не е обжалвано.
С влязло в сила решение постановено по гр.дело № 9115/2020г. на ВРС, потвърдено с
решение по в.гр.дело № 1220/2021г. на ВОС, "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на П. В. Д., ЕГН
**********, от ***************, сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 19.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
3
Предвид наличието на влязло в сила решение по частичен иск, в случая със СПН да
установени всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от протИ.правното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие
на което били причинени посочените в исковата молба увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедлИ.ст, на
основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедлИ.ст и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Видно от показанията на свид. Стойков, отразяващи преки и непосредствени впечатления,
ценени съвкупно с приложената по делити медицинска документация, се установява, че
травматичните увреждания при ищцата са отшумели за период от около месец. Значително
по – дълъг е бил периода за възстановяване на психиката на пострадалата. От свидетелските
показания се установява, че след инцидента, ищцата се е затворила в себе си, отказвала е да
общува с роднини и приятели, появили са се притеснения и страхове. Произшествието е
изиграло роля на психотравма, което от своя страна е наложило посещения при психиатър,
медикаментозно лечение. В емоционален план, страховете от пътуване в автомобил,
включително и за децата, са продължили не по-малко от 7 – 8 месеца.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми,
въззивният съд намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в
общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че
на ищцата са били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
относително непродължителен период от време, както и психологичните последици, които
са продължили за продължителен период от време. С оглед на изложеното въззивният съд
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза общо
на 4000 лева.
При определяне на този размер съдът отчита претърпените от ищцата травми,
изпитаните болки и страдания по време на оздравяването, преживеният стрес,
психологичните последици. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-
горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от
обезщетяване, съобразен е с практиката на ВКС по сходни случаи.
Като е определил размера на дължимото обезщетение на 4000 лева и е присъдил на
ищцата 2750 лева, приспадайки присъдените по частияния иск 1250 лева,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 430 лева,
4
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 577/07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 15741/2021г.
по описа на ВРС, с което "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено да заплати на П. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***************, сумата от 2750 лева (две хиляди седемстотин и
петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно
произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната цялост.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
***************, сумата от 430 лева (четиристотин и тридесет лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5