Решение по дело №612/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 162
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20227150700612
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162/22.3.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА

 при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 612 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК и чл. 284 от ЗИНЗС от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати дължими мораторни лихви върху обезщетение по административно дело № 1259/2019 г. на Административен съд – Пазарджик за периода от 02.09.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението и мораторните лихви. В исковата молба се твърди, че с Решение № 204 от 08.04.2020 г. постановено по адм.д. № 1259/2019 по описа на Административен съд – Пазарджик на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 200 лева, като с Решение № 589 от 12.08.2020 г., постановено по КАД № 652/2020 на Административен съд – Пазарджик същото било оставено в сила, но АС – Пазарджик не се бил произнесъл с решенията си относно присъждане на законна лихва. Съответно моли се законна лихва за присъденото обезщетение с  Решение № 204 от 08.04.2020 г. постановено по адм.д. № 1259/2019 да бъде присъдено в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа подадената искова молба. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието в съдебно заседание се представлява от юрк. Р., който оспорва исковата молба. Изразява становище в писмен отговор и в съдебно заседание за неоснователност на претенцията. Изтъква се, че в исковата молба, съобразно която е инициирано адм.д. № 1259/2019 г. на Административен съд – Пазарджик не е направено искане за присъждане на разноски. Посочва, че вземането по главния иск е изплатено на ищеца към 06.01.2021 г. и към настоящия момент вземането за лихви е погасено. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище, че искът е допустим и основателен. Изтъква, че от датата на увреждане е видно, че е от края на месец октомври 2019 г., а плащането е станало на 06.01.2021 г., поради което счита, че се дължат лихви за този период.

Административен съд – Пазарджик, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1259/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Пазарджик сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик – непреместване на л.с. Я. в друга килия, и допускането да се стигне до вербални и физически заплахи към ищеца К., за периода от 02.09.2019 г. – 30.10.2019 г. Решението е оставено в сила с Решение № 589/12.08.2020 г., постановено по к. адм. д. № 652/2020 г. на тричленен състав на Административен съд – Пазарджик. Съобразно молба на ищеца, по адм.д. № 1259/2019 г. на Административен съд – Пазарджик е издаден изпълнителен лист от 29.10.2020 г. в полза на ищеца за присъдените му суми. Видно от платежно нареждане за сумата от 200 лв. – л. 58 от делото обезщетението е преведено по сметка на ищеца на 06.01.2021 г., с оглед изтърпяване на наложеното му наказание към този момент в Затвора – Пазарджик.

От приетите по делото писмени доказателства се установява и, че ищецът не е претендирал осъждането на ответника по адм. д. № 1259/2019 г. на Административен съд – Пазарджик за заплащане на законна лихва – акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, съответно и липсва произнасяне на съда в тази насока, с оглед липсата на валидното му сезиране с този иск.

Предвид установените и наличието на произнасяне по главния иск с влязъл в сила съдебен акт, по отношение на допустимостта на иска, настоящият състав счита, че е допустимо предявяването на иск само за лихви. По главната претенция, компетентният съд с Решение № 204/08.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1259/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е установил нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съобразно което в производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК е присъдил парично обезщетение. Действително, вземането за лихви е акцесорно, но тази акцесорност има значение от материално-правна гледна точка, като в случая е налице уважен главен иск. Тя не засяга съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, в случая - предявяване на иск относно акцесорно вземане. Установява се и, че съдът не се е произнасял по акцесорният иск към настоящия момент.

По отношение основателността на иска: видно от решението на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм.д. № 1259/2019 г., нарушението е преустановено на 31.10.2019 г. С това решение са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 200 лева за процесния период. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. В случая - това е прието, че е 31.10.2019 г.

Вземането за обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, възникнало във връзка с вземането за заплащане на неимуществени вреди, е акцесорно. Възникването на това вземане, както и неговият размер зависят от главното вземане. В случая, се установи, че е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът по отношение на дължимостта и на размера на неимуществените вреди. Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Като начален период следва да се приеме датата 31.10.2019 г., а като краен - окончателното плащане на главницата.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането за лихва върху обезщетението за присъждане на неимуществени вреди се погасява с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ответникът е изпаднал в забава от момента на преустановяване незаконите бездействия, поради което дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност.

В настоящия случай забавата е настъпила на 31.10.2019 г., а настоящата искова претенция е инициирана на 13.06.2022 г., т.е. преди настъпване на погасителна давност. Установява се обаче, че плащане на дължимата главница е реализирано на 06.01.2021 г., т.е. около година и половина преди иницииране на съдебното производство. Предвид това обезщетение за законна лихва ще е дължимо от момента на изпадане в забава до изплащането на сумата по главницата.

Съгласно Постановление на Министерския съвет № 72 от 08.04.1994г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове се определя от основния лихвен процент на БНБ за периода, увеличен с 10 пункта. Предвид размера на основния лихвен процент на БНБ за различните периоди от време, лихвата за забава върху сумата от 200 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 06.01.2021 г. и при прилагане на лихвения калкулатор, публикуван на сайта на НАП /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, както и на други свободно достъпни услуги за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и https://legal-tech.bg/calculator-zakonna-lihva/) следва да се изчисли дължимата лихва в размер на 24,11 лв., която сума следва да се присъди, за посочения период в полза на ищеца.

С оглед гореизложеното, Административен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да заплати на К.Д.И. изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, сумата в размер на 24,11 лв. (двадесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдено с Решение № 204 от 08.04.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. № 1259/2019 г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 лв., на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за периода от 31.10.2019 г. до 06.01.2021 г.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.

 

                                                                                    СЪДИЯ: /п/