Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
от 09.06.2023 г., гр. Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на девети май, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа адм. дело № 1206/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 220, ал. 1 от ЗМ.
Образувано
е по жалба на „Канеса 2015“ ООД, ЕИК
*********, срещу Решение № РТД-3000-2121/231122/32-404072 от 23.11.2022 г. на
Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на акта като постановен при неспазване на
установената писмена форма, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие
с материалния закон. Посочва, че на 24.02.2020 г. дружеството с MRN №
20BG003010013534R3 декларира за режим „допускане за свободно
обращение“ стоки с произход Турция, като към декларацията прилага изискуемите
по чл. 163 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. документи, вкл. сертификат за
движение на стоки ATR № А1716730/22.02.2020 г. При проверка
на верността на данните от митническите органи било изискано да представи
обезпечение в размер на 29 780 лева, а впоследствие и допълнително обезпечение
в размер на 708,29 лева, както и допълнителни документи и информация в подкрепа
на декларираната митническа стойност, като двете обезпечения били внесени в
срок и постъпили по набирателната сметка на митницата. Представени били договор
с фирмата изпращач, износна митническа декларация, документи, потвърждаващи
извършеното плащане, фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво,
като цената на стоката съответствала на декларираната. От фактурите на
последващите продажби на стоките било видно, че всички те били реализирани с
минимално увеличение и на цени, по-ниски от т. нар. „справедливи цени“. Тези
документи не били приети и отчетени от митническите органи. Изразява несъгласие
с възникналите у митническите органи съмнения относно декларираната митническа
стойност, с определянето на последната на база допуснати за свободно обращение
„сходни стоки“ и „разумна гъвкавост при прилагане на метода на договорната
стойност и вторичните методи“. Безспорно било, че митническата администрация
ползва единните системи в рамките на Европейския съюз, за да предприема
ефективни мерки в изпълнение на една от основните си функции – фискалната,
поради което и използвала нова стратегия – боравенето с т. нар. „справедливи
цени“. Наличието на някакъв индикатор в система на държавен орган, без
необходимата обосновка, не е достатъчно условие да бъде определяна друга
митническа стойност за внесени стоки, още повече, че вносителят доказва по
безспорен начин платената от него цена. Неправилно било позоваването на Решение
на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 г., в което било посочено кога
митническата администрация може да прибегне към определяне на митническа
стойност по метода „сходни стоки“ - при
кумулирането на две предпоставки – занижени цени, сравнени с т. нар.
справедливи“, и „вносителят не представя в отговор на искането в този смисъл на
митническия орган допълнителни доказателства или сведения за установяване
точността на декларираната договорна стойност на тези стоки“. Твърди, че методът
за определянето на митическата стойност на база договорена и реално платена
цена остава основният, водещ и нормативно определен метод. По изключение можело
да се пристъпи към определянето на митническа стойност по другите методи. От
мотивите на оспореното решение не ставало ясно как са определени посочените в
него „справедливи цени“, като липсвала и втората предпоставка – липсата на
доказване на вносителя на реално заплатената от него договорна цена.
Несъстоятелни били мотивите, че условията на плащане по представения договор
между изпращача и получателя не са спазени, като се позовава на свободното
договаряне на пазара и утвърдените търговски отношения. Неправилни били
мотивите и относно представената износна декларация за стоките. Налице били
доказателства за доставката на цялата поръчана стока и за заплащането на цената
им, като независимо от вписаното във фактурата като начин на плащане /или от
липсата на вписване/ митническите органи разполагат с възможност да извършат
последващи проверки, вкл. и в счетоводствата на дружеството, и биха могли да
установят дали се касае за инцидентен случай или практика в отношения с
партньорите. Ползвайки метода за изчисляване на новата митническа стойност съгласно
чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоки № 2, № 23 и № 24,
административният орган е посочил като база за определяне за всяка от стоките
единствено номер на митническата декларация за внос, без да посочва конкретни
данни – вид стока по нея, цена, вкл. единична, вкл. на килограм, държава на внасяне,
доказани договорни отношения по сделката, условия на доставка, какво е включено
в тази митническа стойност и други. Посочва, че методът на определяне на
митническата стойност въз основа на „сходни стоки“ изисква анализ за определен
период, през който са били приемани за доказани различни цени на сходните
стоки. Липсата на каквито и да било
данни за направен такъв анализ, с посочени конкретни декларации, цени и стоки,
прави невъзможна преценката за правилност на действията на митническите органи,
което важало и при определяне на митническа стойност на стока № 9 и използвания
метод по чл. 74, § 3. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК. Неоснователно било дружеството да бъде задължено да заплати лихва върху
определения за доплащане ДДС. Цитираните в решението основания за търсене на
лихви не предвиждат заплащането на такива в случаите, когато не възниква
задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническото
задължение. В конкретния случай митническо задължение /заплащане на вносно
мито/ не възниква. Определеният от митническите органи размер на ДДС е внесен
при приемане на митническата декларация /за декларираната митническа стойност/
и впоследствие – в определения от митницата срок. Съгласно чл. 1 ЗЛДТДПДВ лихви
върху главницата за ДДС не възникват, тъй като дължимите суми са платени и
обезпечени в срок. От друга страна, чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
определя два периода за заплащане на лихви – от датата на изтичане на
определения срок до датата на плащане и от датата на възникване на митническото
задължение до датата на уведомяването, които хипотези не могат да бъдат
отнесени към настоящия случай. Оспореното решение не определя период от време,
за който се търси заплащането на лихва, както и дали се търси законна или мораторна лихва. Не
е налице хипотезата на чл. 221, ал. 3 ЗМ, която обхваща периода на спиране
изпълнението на решението, тъй като за настоящия случай това е бъдещо сигурно
събитие. Моли оспореният акт да бъде отменен.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Канеса
2015“ ООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, моли за
отмяна на оспорения акт. Претендира разноски в размер на адвокатското
възнаграждение. В писмени бележки допълва, че спорът между страните е формиран
по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и са спазили процедурата
по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 3 от МКС за определяне на
митническата стойност по процесния внос въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи. По правило
и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза. Освен това митническата стойност трябвало да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност. Обжалваното решение не съдържало
анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, §
2, б. „б“ и § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като липсата на мотиви в тази
посока представлявало съществено нарушение на изискванията за форма и
самостоятелно основание за отмяната на решението. Митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, да обосноват „основателността“ на своите съмнения
и неприемането на декларираните договорни стойност на внасяните стоки, след
което решението им да определи стойността на стоките по вторичните методи на
чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. По делото категорично се установява, че
декларираната в митническата декларация за внос митническа стойност е реално
платената за стоката цена и е коректно декларирана от вносителя, което
означавало, че контролният орган е бил длъжен да приложи първичния метод за
определяне на митническата стойност по чл. 70, § 1 от Кодекса, а не – да
прибягва да вторичните такива. Преповторени са доводите за отмяна на решението
в частта, с която дружеството е задължено да заплати лихва върху определения за
доплащане ДДС. В акта липсва произнасяне на органа, че не приема декларираната
митническа стойност с посочване на неприетия размер. Не представлява подобно
произнасяне разпореждането да се коригира митническата декларация с вписването
на новите стойности, липсват и правни основания, които засягат промяната на
декларираната митническа стойност. Моли решението да бъде отменено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, редовно уведомен, не се
явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, установи
следното от фактическа страна:
За
започналото административно производство по определяне на нова митническа
стойност и нов размер на публични държавни вземания за стоки 2, 9, 23 и 24 по митническа декларация
/МД/ с MРН № 20BG003010013534R3 от 24.02.2020
г. „Канеса 2015“ ООД е уведомено с
писмо от 13.09.2022 г. на началника на митническо бюро /МБ/ Свиленград.
В
указания срок от 30 дни от датата на получаване на писмото от дружеството не е
постъпило становище въпреки предоставената възможност.
Издадено
е Решение № РТД-3000-2121/231122/32-404072 от 23.11.2022 г. на Директора на
Териториална дирекция Митница Пловдив, видно от което:
1. На
24.02.2020 г. в МБ Свиленград е регистрирана МД с MРН №
20BG003010013534R3, с която са поставени под режим „допускане за
свободно обращение“ с цел крайно потребление стоки с произход Турция, както
следва:
- стока 2/30, с описание в елемент от
данни 6/8 – „Плат полиестер обагрен: ширина – 150 см-6362 мт“, с код по ТАРИК **********,
общо нето тегло – 1 227 кг, с декларирана митническа стойност /МС/ 2488,60
лева;
- стока 9/30, с описание в елемент от
данни 6/8 – „Плат хасе, памук, обагрен /220 см/ - 38 110 мт“, с код по ТАРИК **********,
общо нето тегло – 10014 кг, с декларирана МС 14 907,34 лева;
- стока 23/30, с описание в елемент от
данни 6/8 – „Тъкани от плат деним, 160 см, 1422 мт“, с код по ТАРИК **********,
общо нето тегло – 800 кг, с декларирана МС 973,42 лева;
- стока 24/30, с описание в елемент от
данни 6/8 – „Плат памук, съдържащ полиестер и други текстилни материали,
обагрен, 150 см, 4752 мт“, с код по ТАРИК **********, общо нето тегло – 1004
кг, с декларирана МС 1 858,82 лева.
Вносител,
декларатор и титуляр на режима е „Канеса
2015“ ООД, ЕИК *********.
2. При
митническото оформяне от дружеството са представени описаните в Е. Д. 2/3
документи, сертификати, разрешения, допълнителни документи, сертификат за
движение ATR № А1716730/22.02.2020 г.
3. С
писма от 27.02.2020 г. от дружеството е изискано внасяне на обезпечение в
размер на 29 780,00 лева за стоки 2/30,
9/30, 23/30 и 24/30, и в размер на 708,29 лева за стоки 3/30. Обезпеченията
са внесени на 02.03.2020 г. и са постъпили на същата дата по набирателната
сметка на ТД Тракийска /настояща ТД Митница Пловдив/, с два броя платежни
нареждания.
4. С
писмо от 02.03.2020 г. са представени от дружеството търговски и транспортни
документи в потвърждение на декларираната МС – копия на фактури за продажба,
договор с фирмата изпращач YS ITHALAT IHRACAT
DIS ISTANBUL,
износна декларация, документи за извършено плащане към изпращача.
Посочено
е в оспореното решение, че стоките, описани във фактурите за продажба на първо
търговско ниво, цитирани по-горе, не могат да бъда идентифицирани със стоките,
внесени с процесната МД, и по този начин не могат да бъдат приети като
доказателства, удостоверяващи точността на декларираната МС.
Приложени
са четири броя „Приходен касов ордер“ за внесени суми в брой за сметка на „Канеса 2015“ ООД на обща стойност 27
774,50 евро, като плащането е започнало преди издаване на фактурата за доставка
на стоките, както и не е посочено основанието за плащане. В търговската фактура
липсва информация за условията на плащане, не са представени документи, които
да удостоверяват договарянето на друга дата, на която да бъде извършено
плащането, предвид което е формиран от органа извод, че условията на договора в
частта „Плащане“ не са спазени.
Посочва
се от органа също, че износната митническа декларация не представлява документ,
касаещ декларираната МС.
5. За
проверка на тарифното класиране са взети проби за лабораторен анализ с
протоколи от № 114 до № 118, вкл., всички от дата 25.02.2020 г.
Въз основа
на извършените лабораторни анализи се установява, както следва:
- проба от стока 2/30 представлява тъкан,
съдържаща тегловно 86 % текстурирани синтетични нишки от полиестер, обагрена,
като попада в обхвата на код по ТАРИК 5704 52 00 00, различен от декларирания;
- проба от стока 9/30 представлява
памучна тъкан със сплитка лито, едностранно печатана с флорални мотиви, като
съдържа преобладаващо 53 % памучни щапелни влакна и 47 % полиестерни
/синтетични/ нишки, с тегло 80 г/кв. м., като попада в обхвата на код по ТАРИК
5210 51 00 90, различен от декларирания;
- проба от стока 23/30 представлява
памучна тъкан, съдържаща тегловно 93 % памучни влакна с тегло 327 г./кв. м., от
прежди с различни цветове, със сплитка кепър, тъкан, наречена „деним“, като
анализираната проба се класира с код на КН ********, съответстващ на декларирания;
- проба от стока 24/30 представлява
памучна тъкан, съдържаща по-малко от 85 % памучни влакна /54 %/, смесена само
със синтетични нишки с тегло 260 г/кв. м., обагрена, със сложна двуслойна
сплитка, като попада в обхвата на код по ТАРИК 5211 39 00 90, различен от декларирания.
6. С
цел съпоставка на декларираната МС на стоки 2/30, 9/30, 23/30 и 24/30,
декларирани с процесната МД и справедливата цена за определения код по КН е
извършена справка в THESEUS, като се установява,
че справедливата цена при внос била значително по-висока от декларираната. При
това, позовавайки се на Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 се
посочва от органа, че при наличие на разлика в декларираната цена на стоките и
средностатистическата за ЕС митническа стойност възниква основание за пораждане
на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без
да се оспорва автентичността на представените документи.
7.
Направен е от органа анализ на приложимата нормативна уредба, като се посочва,
че на основание чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 г.
митническите органи могат да определят митническа стойност по метод, различен
от този по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
7.1. При
направена справка в митническата система не са намерени данни за внос на
„идентични стоки“, поради което митническата стойност не може да се определи по
метода на чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 952/2013.
7.2. При
изследване на метода съгласно чл. 74, §
2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 е извършена справка в системата за
предоставяне на информация за управленски цели МИСIIIА
за наличието на регистрирани МД за допускане за свободно обращение с крайно
потребление на сходни стоки.
Установени
са митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки по
отношение на стоки от процесната МД, както следва:
- за стока 2/30 - 3 бр. МД от дати
18.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 11.03.2020 г., в които са декларирани стоки с
код по ТАРИК ********00;
- за стока 23/30 - 3 бр. МД от дати
14.05.2020 г., 12.03.2020 г. и 04.02.2020 г., в които са декларирани стоки с
код по ТАРИК **********;
- за стока 24/30 - 3 бр. МД от дати
20.07.2020 г., 26.02.2020 г. и 19.05.2020 г., в които са декларирани стоки с
код по ТАРИК **********.
За стока 9/30 от процесната МД в
системата за предоставяне на информация за управленски цели МИСIIIА
не са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на
сходни стоки.
7.3. Неприложим
бил методът по чл. 74, § 2, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй като в
митническата информационна система МИСIIIА липсва база данни
за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. за идентични и сходни стоки.
Отделно от това, за прилагането на този метод било необходимо установяването на
сходност или идентичност, каквото в случая липсвало.
7.4.
Неприложим бил методът по чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй
като липсвали данни за разходите и стойността на материалите, разходите за
производството, както и на допълнителните елементи, вкл. липсвала информация за
размер на обичайната печалба и размер на общи разходи.
7.5.
При изследване на метода съгласно чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е извършена справка в системата за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни стоки
МИСIIIА за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение
с крайно потребление на стоки със сходно описание.
Установени
са митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки със сходно
описание за стока 9/30 - 3 бр. МД от
дати 30.04.2020 г., 27.10.2020 г. и 20.05.2020 г., в които са декларирани стоки
с различни кодове по ТАРИК.
8.
Митническата стойност на стоките допуснати за свободно обращение с процесната
МС се определя, както следва:
- за стока 2/30 на основание чл. 74, § 2,
б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 1,48 лева за кв. м.;
- за стока 9/30 на основание чл. 74, § 3
от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 1,31 лева за кв. м.;
- за стока 23/30 на основание чл. 74, §
2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 3,41 лева за кв. м.;
- за стока 24/30 на основание чл. 74, §
2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 2,23 лева за кв. м.
9. Въз
основа на горното се посочва, че възниква задължение за доплащане на публични
държавни вземания за мито и ДДС, считано от датата на приемане на МД, а именно
– от 24.02.2020 г.
Поради
представяне пред митническите органи на сертификат за движение на стоките ATR,
доказващ митническия й статут, за стоката не възниква задължение за мито.
10. На
основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 ЗМ:
10.1. се
определят с решението митническа стойност, както следва:
- за стока 2/30 на основание чл. 74, § 2,
б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 14 123,64 лева;
- за стока 9/30 на основание чл. 74, § 3
от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 109 833,02 лева;
- за стока 23/30 на основание чл. 74, §
2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 –
7758,43 лева;
- за стока 24/30 на основание чл. 74, §
2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 – 15895,44 лева.
10.2.
Променят се данните по МД с МРН 20BG003010013534R3 от 24.02.2020 г., както
следва:
- за стока 2/30 - в част 4/16 „Метод за
определяне на стойността“ - 3, „Митническа стойност“, като е възпроизведена
определената митническа стойност, 8/6 „Статистическа стойност“, съответстваща
на определената митническа стойност, 6/14 „Код на стоката – код по
Комбинираната номенклатура“ ********, „Задължения“ - ДДС в размер на 2 824,73
лева;
- за стока 9/30 в част 4/16 „Метод за
определяне на стойността“ - 6, „Митническа стойност“, като е възпроизведена
определената митническа стойност, 8/6 „Статистическа стойност“, съответстваща
на определената митническа стойност, 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната
номенклатура“ 52105100, с код по ТАРИК – 90, „Задължения“ - ДДС в размер на 21
966,60 лева;
- за стока 23/30 в част 4/16 „Метод за
определяне на стойността“ - 3, „Митническа стойност“, като е възпроизведена
определената митническа стойност, 8/6 „Статистическа стойност“, съответстваща
на определената митническа стойност, „Задължения“ – ДДС в размер на 1 551,69
лева;
- за
стока 24/30 в част 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - 3,
„Митническа стойност“, като е възпроизведена определената митническа стойност,
8/6 „Статистическа стойност“, съответстваща на определената митническа
стойност, 6/14 „Код на стоката – код по КН“ ********„Задължения“ – ДДС в размер
на 3179,09 лева
10.4. В
резултат на установените факти и обстоятелства за дружеството възниква
задължение за доплащане на ДДС в размер
на 25 476,48 лева, представляващ разлика между реално платения и подлежащ
на плащане ДДС, заедно с дължимата лихва върху главницата за ДДС. Посочена е
банкова сметка ***, по която от дружеството следва да бъде погасена лихвата.
Посочва
се, че част в размер на 25 476,48 лева от общата сума в размер на 29 780,00
лева на учредения депозит по платежно нареждане от 02.03.2020 г. и постъпил по
набирателна сметка в лева на ТД Тракийска /понастоящем ТД Митница Пловдив/ на
02.03.2020 г. да се използва за погасяване на публичното държавно вземане.
Освобождава
се остатък от сума в размер на 4 303,52 лева от общата сума в размер на 29
780,00 лева на учредения депозит по платежно нареждане от 02.03.2020 г. и
постъпил по набирателна сметка в лева на ТД Тракийска /понастоящем ТД Митница
Пловдив/ на 02.03.2020 г.
Освобождава
се депозит в размер на 708,29 лева, учреден с платежно нареждане от 02.03.2020
г. и постъпил по набирателна сметка в лева на ТД Тракийска /понастоящем ТД
Митница Пловдив/ на 02.03.2020 г.
Посочена
е банкова сметка ***, по която следва да бъда възстановени освободените суми.
Решението
е връчено на адресата му на 25.11.2022 г.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
изготвена обективно и в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал. Видно от заключението, в журнал по сметка 501 Каса в
левове са регистрирани 4 броя счетоводни записи от 13.02.2020 г., 15.02.2020
г., 17.02.2020 г. и 18.02.2020 г., осчетоводени РКО с основание „плащане по
фактура 1501“, чиято стойност на операции съответства на стойността по
представената фактура № 001501/22.02.2020 г. - 27 774,50 евро/54 332,20 лева.
Засегната е и счетоводна сметка 401 Доставчици /извършване на плащане на
задължение към доставчик/, като се формира извод, че по счетоводни данни
задължението по посочената фактура е закрито и платено. По делото са
представени 4 броя разписки за получена сума, с които изтеглените от касата на
дружеството суми са предоставени на служител на дружеството за заплащане на
поръчката по договор от 01.01.2020 г. с ЙС ИТХАЛАТ ИХРАДЖАТ ДЪШ ТИДЖ.ЛЛД./ЩТИ.
Общата фактурна стойност по МД, регистрирана с MRN №
20BG003010013534R3, е 27 774,50 евро, която отговаря на
крайната сума по фактура 001501/22.02.2020 г. /основание за извършената
доставка и вписана в МД/, издадена във връзка с договор от 01.01.2020 г. между „Канеса 2015“ ООД и ЙС ИТХАЛАТ ИХРАДЖАТ
ДЪШ ТИДЖ.ЛЛД./ЩТИ. По счетоводни данни е налице съответствие между платената
цена на доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в
процесната МД. Изследвани са 6 броя фактури от дати 26.02.2020 г. и 28.02.2020
г., следващи датата на МД, в които фактури под наименование на стоките са
записани артикули, съответстващи на артикулите по МД и фактурата от 22.02.2020
г. Представените фактури са отразени счетоводно при „Канеса 2015“ ООД, в т.ч. и по СД по ЗДДС. Установява се, че е
приложена надценка от 0,4 % до 7 % за различните артикули, което е въпрос на
мениджърско решение, при което се отчитат условията на пазара, а именно –
търсене и предлагане.
Административен съд – Хасково, въз основа на така установената
фактическа обстановка, формира следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
1. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган
съгласно член 5, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
поради което не е налице основание за прогласяване неговата нищожност.
Към датата на издаване на обжалваното решение този орган е част от
митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането
на митническото законодателство на ЕС. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията
по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция
„Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия
член „за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго“. С оспорения акт е извършена
промяна на декларирани обстоятелства в митническа декларация във връзка с
последваща проверка, като за дружеството жалбоподател възникват единствено задължения
за данъчно задължение. При това приложение намира разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС, съгласно която начисляването на данъка при внос по чл. 16 с. з. се
извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по
реда, определен за митническото задължение.
2.
Оспореното решение е издадено в установената писмена форма, но при липсата на
достатъчно ясни фактически и правни основания, за да се формира извод каква е
действителната воля на органа.
В
конкретния случай се касае за подадена от дружеството МД по чл. 170 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013. Представени са документи по чл. 163 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. Извършена е проверка на МД от митническите органи по смисъла на чл.
188 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вкл. са взети и проби от стоките.
Митническите органи не са изследвали в пълнота всички представени от вносителя
документи, като са възприели, че от тях не се установява безспорно каква е
договорната стойност на стоките. Този факт обаче се опроверга от назначената по
делото експертиза.
На
основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 с връзка с чл. 8 от
Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 и чл. 9, § 2, б. „а“ от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447,
дружеството-вносител е уведомено в хода на административното производство за
мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган по процесната
митническа декларация, вкл. и, че има съмнение относно декларираната митническа
стойност и основанията за това, като на същото е предоставена възможност да
изрази становище. В действителност дружеството не представя становище или
доказателства, с които да опровергае твърденията на митническите органи.
Независимо от това, въпреки че фактическата обстановка, констатирана от
митническите органи, е възпроизведена в оспорения акт и въз основа на нея е
формирана и волята на неговия издател, не се установяват ясно и недвусмислено
причините, поради които митническите органи не са приложили един или няколко от
методите за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Задължението
за мотивиране на акта е в тежест на митническите органи, като неспазването му
препятства възможността на неговия адресат да защити правата си при възможно
най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има
смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни
контрол за законосъобразност на решението. Така вж. Решение № 2857 от
20.03.2023 г. по адм. д. № 7069/2022 г., І отд. на ВАС.
3.
Оспореното решение
е издадено в противоречие с материалния закон.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности. При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава.
В
Дял втори, Глава трета /„Стойност на стоките за митнически цели“/ от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата
стойност, върху която се следват митни сборове.
В
чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. Договорната стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи
на тази стока, които имат икономическа стойност. В чл. 74 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.
70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74
методи. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата
стойност на стоката, обаче, е необходимо да са налице основателни съмнения по
отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на
въвеждащата се на територията на Съюза стока. Когато има основание да се
съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата
платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва
непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на
метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако
съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на
цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на
съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията,
на които се основават посочените съмнения. Тези съмнения следва да бъдат
доведени до знанието на вносителя на стоката и ако не бъдат разяснени, едва
тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на
стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи.
Наличието
на „основателни съмнения“ следва да се установи във всеки отделен случай
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС) 952/2013
г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В
чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е предвидена възможност за
неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите
органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна
информация от декларатора.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото се събраха достатъчно доказателства за
определянето на митническата стойност на стоките въз основа на тяхната
договорна стойност – действително платената цена на стоките. Установява се от
в. л., който извод се възприема от съда, че е налице съответствие между
платената цена на доставката на стоките и декларираната митническа стойност на
същите в процесната МД. Неправилно митническите органи не са приложили метода
по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. В този смисъл е Решение № 9787
от 02.11.2022 г. по адм. д. № 1664/2022 г., І отд. на ВАС.
Независимо
от това, в конкретния казус се установи и, че митническите органи не са изпълнили
задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на
чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, въпреки че се позовават на Решение на СЕС
по дело С-291/15 година.
В
тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни
съмнения, че декларираната стойност по отношение на стоки 2/30, 23/30 и 24/30 е
по-ниска от други сходни стоки, които са внесени приблизително по същото време
/по аргумент от чл. 141 от Регламент /ЕС/ 2015/2447/. Ползвайки метода за
изчисляване на новата митническа стойност съгласно чл. 74, § 2, б. „б“ от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоки 2/30, 23/30 и 24/30, административният
орган е посочил като база за определяне за всяка от стоките номер на
митническата декларация за внос, вид стока по нея, държава на произход, но не и
цена, вкл. единична, доказани договорни отношения по сделката, условия на
доставка, какво е включено в определената митническа стойност. Не е извършен анализ
за определен период, през който са били приемани за доказани различни цени на
сходните стоки, като следва да бъде посочено, че митническите органи са
използвали информация, която е била достъпна единствено за тях. Отделно от
това, не всички МД, на които се позовава митническият орган при определянето на
митническата стойност, са с приблизителни на процесната МД дати, а са следващи.
Поставя се под съмнение по какъв начин е определена митническата стойност по
тези МД, кой е методът, който е приложен, за да се формира извод, че
информацията, която съдържат относно стоката и стойността й, е обективна и като
относими като сходни стоки, могат да бъдат използвани за определяне на
митническата стойност по процесната МД. Следователно не може да се приеме, че в
случая митническите органи са извършили анализ съобразно изискванията на чл.
141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от тях
договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от митническите
органи съобразно количеството и стойността на друга МД, без да са посочени
вносителите по нея, както и не е извършен анализ на условията по доставката по
процесната декларация, без да е обсъдено как това се отразява на цената на
стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за сходството
на стоките съгласно изискването на чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение. В този смисъл Решение № 10434 от 16.11.2022 г. по адм. д. №
1322/2022 г., І отд. на ВАС.
В
тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни
съмнения, че декларираната стойност по отношение на стоки 9/30 е по-ниска от
други стоки със сходно описание /по аргумент от чл. 144 от Регламент /ЕС/ 2015/2447/.
В конкретния случай, ползвайки метода за изчисляване на новата митническа
стойност съгласно чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., административният
орган е посочил като база за определяне за стоката номер на митническата
декларация за внос, вид стока по нея, държава на произход, но не и цена, вкл.
единична, доказани договорни отношения по сделката, условия на доставка, какво
е включено в определената митническа стойност. Не е извършен анализ за
определен период, през който са били приемани за доказани различни цени на
стоките със сходно описание, като следва да бъде посочено, че митническите
органи са използвали информация, която е била достъпна единствено за тях.
Формално, без да са посочени конкретни мотиви, от органа се посочва, че
неприложими са субсидиарните методи по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
г. Именно те се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не
може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се
приложи следващото. В този аспект формалното посочване от митническия орган, че
не са налице достатъчно данни и са изчерпани всички възможности за определяне
на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава
приложението на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Вземането за база за
определяне нова митническа стойност на митническа декларация, следваща с няколко
месеца тази на жалбоподателя, противоречи на разумната търговска логика за
сравнителни цени, както и на изискването да се използват разумни способи при
определяне на митническата стойност, като в случая разумността на използвания
способ не е обоснована. Не са изложени изобщо подробни мотиви относно това кой
точно способ по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. е
ползван от издателя на решението при неговата преценка. Така вж. Решение №
11447 от 12.12.2022 г. по адм. д. № 3233/2022 г., І отд. на ВАС.
Посочено
е в решението, че е извършена справка в системата THESEUS, без да се извърши
конкретен анализ на цените, така че да се обоснове основателно съмнение в
декларираната стойност към момента на подаване от дружеството на митническата
декларация за вноса на спорните стоки. Системата THESEUS е предназначена за
експертите за борба с измамите, а в митническото решение няма позоваване, нито
е констатирана такава измама с процесния внос. Недоказано е твърдението, че
съгласно данните в тази система справедливата цена при внос е значително
по-висока от декларираната, поради което като по този начин се възпрепятства
обективното определяне на действителната цена на стоките. Така вж. Решение № 6143 от 22.06.2022 г. по адм. д. № 8553/2021 г.,
VІІІ отд. на ВАС.
Въпреки
че е определена митническа стойност, не е възникнало задължение за мито, което
да следва да бъде заплатено от дружеството вносител. При неправилно определяне
на митническата стойност от страна на органа неправилно е определена данъчната
основа съгласно чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1 ЗДДС
Последица от това е и неправилното определяне на размера на задължението за ДДС
по чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС. Така вж. Решение № 1891 от 27.10.2022
г., постановено по адм. д. № 1878 по описа на Административен съд - Пловдив за 2022
г., оставено в сила с Решение № 5421 от 23.05.2023 г. по адм. д. № 11780/2022
г., І отд. на ВАС.
От
горното се следва, че не възниква и задължение за заплащане на лихви върху
несъбрания данък. Определеният от митническите органи размер на ДДС е внесен
при приемане на МД /за декларираната митническа стойност/ и впоследствие – в
определения от митницата срок, поради което и по аргумент от чл. 1 ЗЛДТДПДВ
лихви върху главницата за ДДС не възникват. От друга страна, чл. 114 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. определя два периода за заплащане на лихви – от
датата на изтичане на определения срок до датата на плащане и от датата на
възникване на митническото задължение до датата на уведомяването, които
хипотези не могат да бъдат отнесени към настоящия случай. С оспореното решение
не се посочва видът на лихвата, така че да се установи начинът, по който същата
ще бъде изчислена, нито се определя период от време, за който се търси
заплащането на лихва.
Формира
се извод, че са налице предпоставките за отмяна на оспорения акт съгласно чл.
168, ал. 1 във връзка чл. 146, т. 2-4 АПК/.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, уговорено и платено съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 8/.
Разноските следва да бъдат заплатени от Агенция „Митници“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издал акта /по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК във
връзка с чл. 7, ал. 1 ЗМ/.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
РТД-3000-2121/231122/32-404072 от 23.11.2022 г. на Директора на Териториална
дирекция Митница Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“,
със седалище – гр. С., да заплати на „Канеса 2015“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Х., ул. „Т.“ № **, представлявано от Т. Д.
Х.и М.Г. К./заедно и поотделно/, сумата в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.
Съдия: