НОХД № 1477/2014 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия М.К.А. *** е за престъпление по чл.234 ал.2,
т.1 във вр. с ал.1 от НК и във вр.
с чл.28 ал.1, и с чл.2,т.2, чл.4, т.1 и т.7 от ЗАДС и във вр.
с чл.28 ал.1, във вр. с чл.25 ал.1 от ЗТТИ, а
именно за това, че на 19.05.2014г. в гр.Пазарджик, на
ул. „Места” №7 е държал акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон – 115 броя кутии с цигари марка „Diva Luxurious Slims” 90 мм. и 100 бр.кутии с
цигари марка „Prestige Full Flavour”, 80 мм., всичко на обща стойност 1 612.50 лв.
/хиляда шестстотин и двадесет лева и 50 ст./,
като случая е немаловажен и деянието е извършено повторно.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият се явява лично и със защитник, като не се
признава за виновен по обвинението и дава обяснения.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс.М.А. е племеник
на св.З.А.. Последният имал къща в
незавършен строеж на ул. „Места“ № 11 в гр.Пазарджик, а подсъдимият живеел на
същата улица, но в къща на № 7. Подс.М.А. имал достъп до имота на свидетеля, където в
недостроени стаи на първия и втория етаж си държал дърва за огрев и люцерна за
животните, които отглеждал в дома си.
На
неустановена дата подс.А. занесъл и оставил в дома на
св.З.А. сива найлонова чанта и два черни полиетиленови чувала, в единия от
които имало малко картонено кашонче. В тях имало общо
115 бр. кутии цигари без бандерол марка “DIVA Luxurious Slims” 90 mm. и 100 бр. кутии цигари без бандерол марка “Prestige Full Flavour” 80 mm. Оставил тези вещи на съхранение, но скрити под
стълбището в избеното помещение.
Междувременно в ОД на МВР-Пазарджик постъпила
оперативна информация, че в дома на св.З.А. се съхраняват цигари без акцизен
бандерол. По този повод на 19.05.2014 г., в условията на неотложност по смисъл
на чл. 161 ал. 2 от НПК, било извършено претърсване в дома на св. З.А.. В хода
на това действие били открити и иззети като веществени доказателства двата черни
полиетиленови чувала и сивата найлонова чанта заедно с намиращите се в тях общо
215 бр. кутии цигари без бандерол, подробно описани по-горе. При претърсването
били иззети и 14 бр. дактилоскопни следи, а именно: от кашончето
в първия найлонов чувал – следи от 1 до 4 от стекове с кутии цигари „DIVA Luxurious Slims“; в сивата найлонова чанта - следи от 5 до 12 от
стекове с кутии цигари „DIVA Luxurious Slims“ и
от втория найлонов чувал – следи 13 и 14 от стекове с кутии цигари „Prestige Full Flavour“. По време на претърсването присъствал и св.З.А.,
който след откриването на цигарите заявил, че същите не са негови и не знае кой
ги е оставил там.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Първоначално то било образувано и водено
срещу З.А., но в хода на разследването било частично прекратено спрямо него
поради недоказаност на обвинението, а и поради това, че част от иззетите следи
от стековете с цигари били оставени от подсъдимия.
Видно от заключението на изготвената по делото дактилоскопна
експертиза № 121 от 21.05.2014 година, което съдът цени като
обективно и компетентно, дактилоскопна следа № 1,
намерена и иззета от стек с цигари марка „Diva”, намиращ се в кашон, поставен в черен полиетиленов
плик е оставена от малък десен среден пръст на подсъдимия М.А..
Вещото лице Н. пояснява в съдебно
заседание, че е установено съвпадение между откритата следа и сравнителния дактилоскопен материал, иззет от подсъдимия, по девет
частни признака, което е достатъчно да се даде категорично заключение в горния
смисъл.
Видно от заключението на
изготвената по делото дактилоскопна експертиза
№ 159 от 10.07.2014 година, което съдът цени като обективно и компетентно, дактилоскопна следа № 14, намерена и иззета от стек с
цигари марка „Prestige”, е оставена от десен
показалец на подсъдимия М.А..
Вещото лице Ч. пояснява в съдебно
заседание, че е установено съвпадение между откритата следа и сравнителния дактилоскопен материал,
иззет от подсъдимия, по девет
частни признака, което е достатъчно да се даде категорично заключение в горния
смисъл.
Видно от приетата като писмено
доказателство официална справка от
Агенция „Митници“ - Митница Пловдив, продажната цена на изброените по-горе акцизни
стоки възлиза общо на сумата от 1 612,50 лв., а общо дължимия за тях акциз
възлиза на сумата от 805.17 лева.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично
от обясненията на подсъдимия и от показанията на св.З.А., изцяло от показанията
на св.В.Д. и св.Д.Б., а също от заключенията на двете дактилоскопни експертизи,
както и от писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М.А.
в частта им, в която отрича той е бил съпричастен по какъвто и да е начин с
държането на процесните цигари, като сочи, че те не
били негови и той никога не ги е оставял в дома на чичо си, на мястото където
са намерени. Очевидно е, че тези негови обяснения са израз на защитна позиция,
целяща избягването на наказателна отговорност. Тези негови обяснения
категорично се опровергават от заключенията на двете дактилоскопни експертизи,
които са категорични, че подробно описаните по-горе две следи, иззети от част
от инкриминираните вещи, са били оставени именно от подсъдимия. При това
положение за съда не остана никакво съмнение, че именно той е упражнявал
фактическа власт върху вещите, посредством скриването им по посочения вече
начин, в избеното помещение, в дома на своя чичо. Ако е вярно заявеното от
подсъдимия, в смисъл че той никога не е оставял тези цигари, както и каквито и
да е други цигари в дома на чичо си, то тогава няма как върху два стека от процесните акцизни стоки да се намират две негови следи.
Съдът не дава вяра и на показанията на св.З.А. в частта им,
в която се стреми да оневини подсъдимия, заявявайки, че той никога не влиза в
дома му без негово знание и присъствие. С това свое твърдение очевидно се
опитва да прокара внушение, че подсъдимия обективно няма как да остави процесните цигари в дома му, без той да види това, като в
същото време пояснява, че това не се е случвало. Несъмнено родствената близост
на св.З.А. с подсъдимия го мотивира да депозира показания в горния смисъл и то
с цел да подсили защитната му теза.
Не убягна от вниманието на съда обаче фактът, че между
обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. има известни противоречия,
които в голяма степен дискредитират заявеното от всеки от тях. Така например
според св.З.А. племенникът му – подс.А. не би могъл
да влезе в дома му без негово разрешение и знание. Твърди, че до момента
подсъдимия не бил взел една бала сено от съхраняваните в дома му и пояснява:
„Тревата не е барана”.
В същото време самия подсъдим сочи, че в дома на чичо си
държи люцерна за животните и дърва за огрев, като по този повод ходи в къщата
му само сутрин. Посочва, че в присъствие на чичо си взима каквото му трябва и
излиза. Макар и несъществено на пръв
поглед, това противоречие между двамата, относно факта колко често ходи
подсъдимия в дома на свидетеля и дали взема или не нещо от там, в голяма степен
дискредитира обясненията, респ. показанията на всеки от тях.
Отделно от това следва да се има предвид и заявеното от св.Д.,
който е абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел и чиито
показания съдът кредитира изцяло. Той е
категоричен, че преди да започне действието по претърсване и изземване в дома
на св.З.А., на същия било разяснено какво се търси и бил попитан дали държи в дома
си цигари без бандерол. Св.А. бил видимо спокоен и заявил, че не държи такива
вещи, после без каквито и да е притеснения допуснал полицейските служители в
дома си и им казал спокойно да проверят навсякъде. При намирането на цигарите
обаче, св.З.А. бил видимо изненадан, като при въпрос на св.Д. на кога са те,
той първоначално мълчал, а след това заявил, че няма представа кой би могъл да
ги е оставил в дома му. Заявил изрично, че жевеел сам
и никой нямал достъп до дома му. Не споменал нищо за племенника си, в смисъл че
държи в дома му свои вещи и го посещава по този повод. Всичко това недвусмислено сочи, че оставянето
на цигарите в дома на свидетеля е станало от страна на подсъдимия без негово
знание, но при намирането им, св.З.А. най-вероятно е допуснал, че именно
неговият племенник ги е оставил там, още повече знаейки, че той преди време се
занимавал с подобен род дейност, за което е бил и осъден.
Вярно е, че единственото пряко веществено доказателство,
което уличава подсъдимия като автор на инкриминираното деяние, са стековете с
цигари, върху които са открити дактилоскопните следи
оставени от подсъдимия, иззети по реда на НПК и придобили статут на веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125 ал.1, предл.
последно във вр. с чл.126 от НПК.
Тези доказателства обаче са достатъчни за обосноваване на
осъдителна присъда спрямо лицето, т.к. те не се опровергават от никое друго
гласно, писмено или веществено доказателство или доказателствено средство.
Напротив, подкрепят се от двете дактилоскопни експертизи, които имат статут на
особено доказателстввено средство по смисъла на
НПК. Подкрепят се и от показанията на
св.Д.Б., които съдът напълно кредитира. Той е бил специалистът – технически
помощни, който е иззел от стековете с цигари дактилоскопните
следи, оставени от подсъдимия. Същият е категоричен, че при изземването на
отпечатъците от пръсти е бил с ръкавици, лично е обработил всеки един от
намерените стекове с цигари с термо-магнитен прах и
там, където се е била проявила дактилоскопна следа я
е иззел с помощта на фолио, след което следата е била подробно описвана по място
за изземване и поставяна на картонче, с цел изготвянето в последствие на дактилоскопна експертиза.
Показанията на този свидетел, както и отразеното в
протокола за претърсване и изземване, който е официален удостоверителен
документ за обстоятелствата, които отразява, изключват всякакво съмнение
относно това, че именно подсъдимият А. е оставил отпечатъци от пръсти върху два
от намерените стекове с цигари. Всичко това, съотнесено
към останалите коментирани по-горе, писмени, гласни и веществени доказателства
и доказателствени средства, води до единствения възможен извод за авторството
на престъплението в лицето на подсъдимия.
Вярно е, че в хода на разследването не бе установено кога и
как подсъдимия е оставил на съхранение в дома на своя чичо въпросните цигари,
но в крайна сметка съдът не дължи отговор на въпроси, които могат да бъдат
изяснени само и единствено от дееца, при положение, че последния отказва да
съдейства в тази посока.
В случая е
достатъчна подсъдимият да бъде осъден и само за държането на процесните акцизни стоки, към инкриминираната дата, т.к. за
този факт са събрани безспорни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, за безспорно установено по делото, че подс.М.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.234 ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, във вр. с
чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7 от ЗАДС и във вр. с чл.28
ал.1 и с чл.25 ал.1 от ЗТТИ, като на 19.05.2014г. в гр.Пазарджик, в къща на ул.
„Места” №11 е държал акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон
– 115 броя кутии с цигари марка „Diva Luxurious Slims” 90 мм. и 100 бр.кутии с
цигари марка „Prestige Full Flavour”, 80 мм., всичко на обща стойност 1 612.50 лв.
/хиляда шестстотин и двадесет лева и 50 ст./,
като случая е немаловажен и деянието
е извършено повторно.
Тук е мястото да се посочи, че според повдигнатото обвинение,
подсъдимият е държал цигарите в гр.Пазарджик, в къща на ул.”Места” № 7,
т.е. където е неговият постоянен адрес. Очевидно е, че при
изписването на номера на улицата е била допусната техническа грешка, т.к. от
обстоятелствената част на ОА става ясно,
че цигарите са държани в дома на неговия чичо – св.З.А., който се намира на
същата улица, но на № 11. Тази техническа грешка по никакъв начин не накърнява
правото на защита на подсъдимия, а и не води до промяна на обстоятелствената
част на обвинението, доколкото вече стана дума, че в обстоятелствената част на
ОА адресът на къщата е посочен правилно и недвусмислено. С оглед на което, при
постановяването на присъдата съдът коригира допуснатата техническа грешка, чрез
изписването на правилния номер на улицата, на който се намира домът на св.З.А.
и без намеса от страна на държавното обвинение по реда на чл.287 ал.1 от НПК.
Подсъдимият е имал представа
за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и
квалифициращите. Съзнавал е, че процесните цигари са
акцизни стоки и по силата на ЗАДС и ЗТТИ същите следва да са облепени с акцизен
бандерол, което значи, че дължимият за тях акциз е платен, за да могат те да се
държат или пък продават в търговската мрежа. Съзнавал е също, че за тези цигари
не платен акциз и той няма право да ги държи, но въпреки това ги е държал по
описания по-горе начин. Подсъдимият е бил наясно със съдебното си минало, т.е.
че е осъждан по НОХД № 1645/2013г. с присъда, влязла в сила на 20.08.2013г., за
престъпление по чл.234 ал.1 от НК, извършено на 02.08.2013г. в гр.Пазарджик,
като му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен
срок от три години. Съзнавал е, че в рамките на изпитателния срок, а и в срока
по чл.30 ал.1 във вр. с ал.2 от НК извършва
настоящото престъпление, което е от същия вид, при което деянието му се
квалифицира като повторно по смисъла на чл.28 ал.1 от НК
Подсъдимият е предвиждал
конкретно и е искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, т.е. действал
е с пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението, който е в
едно немалко количество – 215 кутии с цигари на обща стойност 1612.50 лева. Отчете се и относително високата степен на
обществена опасност на дееца. Първоначално той е бил осъждан по НОХД №
9181997г. на РС-Гоце Делчев, за престъпление по чл.195 ал.2 и чл.215 ал.1 от НК, като при условията на чл.23 ал.1 от НК му е наложено наказание от три
години лишаване от свобода, ефективно при общ
първоначален режим. За това му
осъждане е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.2 от НК
и той следва да се третира като неосъждан. Следващото му осъждане е по
посоченото вече НОХД № 1645/13 год. на ПРС, а отделно от това по НАХД №
1639/13г. на ПРС е било освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.343в ал.2 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК му е
наложено административно наказание глоба. Всичко това следва да се отчита като
данни за личността на подсъдимия в негативен аспект.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред, регулиращ обществените отношения в областта на отделните
стопански отрасли.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха, тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства
– негативните характеристични данни и високия размер на стойността н дължимия
акциз върху процесните цигари. Обремененото съдебно минало не се отчете като
отегчаващо обстоятелство, т.к. за първото му осъждане е настъпила реабилитация
по право, а осъждането на подсъдимия по НОХД № 1645/13г. е обективен елемента
на правната квалификация „повторност” по настоящото
деяние.
При тези данни и като съобрази налични смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
даде превес на първите и осъди подс. М.А. на две
години лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното и с
което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото по-леко наказание
лишаване от права по чл.37 ал.1, т.7 от НК, т.к. се установява, че той по
принцип не притежава права да упражнява професия или дейност свързана със
съхранение или търговия с акцизни стоки, респ. тютюневи изделия.
С оглед данните събрани за личността
на подсъдимия и преди всичко миналото му
осъждане на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, то е неприложим институтът на условното осъждане по
смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Както вече се посочи по-горе, подс.А.
е осъждан по НОХД № 1645/13г. на ПРС с присъда, влязла в сила на 20.08.2013г., като му е наложено наказание от три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. В рамките на изпитателния срок по това осъждане подс.А.
е извършил настоящото престъпно деяние. С оглед на това и на основание чл.68
ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият М.А. да изтърпи отделно наказанието от
три месеца лишаване от свобода, наложено му по горецитираното
дело.
На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът
определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода в затвор.
На основание чл.234 ал.3 от НК съдът постанови
веществените доказателства: сива найлонова чанта и два черни полиетиленови
чувала, в единия от които малко картонено кашонче със
съдържащи се в тях 115 бр. кутии цигари без бандерол марка “DIVA Luxurious Slims” 90 mm и 100 броя кутии цигари
без бандерол марка “Prestige Full
Flavour” 80mm, намиращи се на съхранение при домакина
на ОД на МВР – Пазарджик, като предмет на престъплението, да се отнемат в полза
на държавата и поради невъзможност да бъдат реализирани в търговската мрежа на
Р България да се унищожат.
При този изход от делото съдът осъди
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
М.А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Пазарджик сторените по делото разноски в
размер на 152.64 лв. за експертизи, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд– Пазарджик разноски в размер на 30 лв. – възнаграждения
за явяване н в с.з. на вещи лица, както и по 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, Пазарджишкият
Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: