РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120101528 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от К. АНГ. АНГ. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ** представлявана от адвокат П.Й. Н., Варненска
адвокатска колегия, срещу „Сити Кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 704,82 лева, представляваща
сбор от платени без основание недължими вноски за периода от август 2019 година до
февруари 2020 година за неустойка по договор за паричен кредите Корект № 342803,
начислена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за
паричен заем от 25.07.2019 година, тъй като клаузата за неустойка е нищожна, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
Исковата молба е основа на фактически твърдения за това, че между ищцата, от
една страна, и ответното дружество – от друга, е сключен договор за заем Кредирект №
342803 от 25.07.2019 година за предоставяне на сума в размер от 900 лева. Сумата следвало
да бъде върната от ищцата на 7 месечни погасителни вноски до 25.02.2020 година, при
фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 47,33 %. В договора е посочено, че сумата,
която ищцата е следвало да плати, е 1 052, 18 лева, като е предвидено първите две вноски да
са в размер от 30, 04 лева, а останалите – в размер от 198, 42 лева. В исковата молба са
конкретизирани размерите на всяка една от месечните вноски, както и падежните им дати.
1
На следващо място в исковата молба е посочено, че т.6.1 от договора за паричен заем се
съдържа уговорка за задължаване на ищцата в срок от три дни, считано от усвояване на
сумата, да предостави обезпечение по начина и вида уговорени в чл.33 от Общите условия и
по – конкретно поръчител, който да отговаря на определени изисквания, или банкова
гаранция, подробно описани в исковата молба. Съгласно чл.6, т.2 от договора при
неизпълнение на това задължение заемополучателят дължи неустойка в размер от 704, 82
лева и е предвидено това задължение да се начислява автоматично от заемодателя, като тя се
заплаща разсрочено съгласно погасителния план. В исковата молба е посочено и как са
формирани размерите на задълженията, заедно с неустойката, прибавена към всяка една
месечна вноска. В исковата молба е посочено, че в предоставения срок кредитополучателят
трудно би могъл да предостави исканите обезпечение относно поръчител, отговарящ на
посочените условия, или банкова гаранция за посочения в договора период. Поради това е
изложен правен довод, че неустойката е уговорена при неравноправни условия. В случая тя
не служи като обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, а е послужила за
неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната
тежест на длъжника. Посочено е още в исковата молба, че клаузата цели да заобиколи
нормата на чл.16 от ЗПК и по тази причина по силата на чл.21 от ЗПК уговорката е
нищожна. На следващо място е изложено, че клаузата е нищожна и на основание чл.26, ал.1
предложение трето от ЗЗД, тъй като неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и гаранционно функция, в която насока са изложени подробни фактически и
правни доводи.
В петитума на исковата молба е посочено, че клаузата противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на
закона – Закона за потребителския кредит.
На следващо място по фактите в исковата молба е посочено, че ищцата е изплатила
всички задължения по договора, включително и неустойката, като го е рефинансирала,
подписвайки договор за паричен заем Кредирект № 387664 от 11.01.2020 година. Поради
нищожността на посочената уговорка ищцата счита, че не дължи на ответника сумата 704,
82 лева, която е заплатила като неустойка и отправя искане ответникът да бъде осъден да й
върне тази сума, ведно със законната лихва върху датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от
името на ответника „Сити Кеш“ ООД, представляван от адвокат Г.И., вписан в Адвокатска
колегия – Шумен, е постъпил писмен отговор, в който искът е оспорен като неоснователен и
недоказан. По фактите ответникът не оспорва сключване на договора с посоченото в
исковата молба съдържание, но твърди, че ищцата не е изпълнила задълженията си по този
договор за заплащане на сумите. Посочва, че преценката за необходимост от обезпечение е
свързано с носения от кредитора риск, в която насока са изложени подробни фактически и
правни доводи. На следващо място е посочено, че предоставяне на посоченото обезпечение
2
зависи от волята на кредитополучателя и в случай, че тя изначално е знаела, че не може да
предостави обезпечението е договаряла недобросъвестно, в нарушение на изискванията на
чл.12 от ЗЗД. В писмения отговор са изложени подробни доводи, обосновани със съдебна
практика, относно неприложимостта в случая на основанието за нищожност по чл.26, ал.1,
предложение второ от ЗЗД- заобикаляне на закона. По тези и други подробно изложени
фактически и правни доводи от името на ответника е поискано отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмени молба процесуалният й
представител поддържа предявения иск и сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо и чл.26,
ал.1, предложение трето от ЗЗД вр. чл.55, предложение първо от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Като доказателство е приет договор за заем Кредирект № 342803 от 25.07.2019 година
за предоставяне на сума в размер от 900 лева. В договора се съдържат уговорките, посочени
в исковата молба както следва: сумата да бъде върната от ищцата на 7 месечни погасителни
вноски до 25.02.2020 година, при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 47,33 %.
Съгласно уговорките ищцата е следвало да плати по договора сума в размер от 1 052, 18
лева, като е предвидено първите две вноски да са в размер от 30, 04 лева, а останалите – в
размер от 198, 42 лева. Съгласно т.6.1 от договора за паричен заем е посочено, че ищцата се
задължава в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да предостави обезпечение по
начина и вида уговорени в чл.33 от Общите условия. Съгласно чл.33 от общите условия
обезпеченията са следните: По т.1- Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най – малко 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; в случай на двама
поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени със заемодателя; не са заемополучатели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки и небанкови
финансови институции с класификация различен от „Редовен“, както по активи, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания доход от тях. Втория вариант за обезпечение /чл.33, т.2 от Общите условия/ е
предоставяне на банкова безусловна гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва. В чл.33, ал.2 от общите условия е посочено, че заемодателят си запазва
правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е
3
годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде
предоставено исканото обезпечение или да откаже сключване на договора за заем при
непредставяне на исканото обезпечение.
Съгласно чл.6, т.2 от договора при неизпълнение на описаното по – горе задължение
заемополучателят дължи неустойка в размер от 704, 82 лева и е предвидено това задължение
да се начислява автоматично от заемодателя, като тя се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
Като писмено доказателство е приет договор за паричен заем Кредирект № 387664 от
11.01.2020 година, в който е посочено, че кредиторът, ответник в настоящото производство,
предоставя на кредитополучателя сума в размер от 1 300 лева, която следва да бъде върната
на осемнадесет погасителни вноски, от които 4 броя вноски в размер от 43, 39 лева и 14
броя вноски в размер от 117, 75 лева. ГПР и по този договора е 48, 2 %, договорната лихва е
40, 05 %. Вноските са месечни и следва да бъдат заплащани в периода от 11.02.2020 година
до 12.07.2021 година. Общият размер на сумата, която следва да бъде върната, е 1 822, 06
лева. Уговорена е неустойка за заплащане в идентичен размер. Съгласно чл.6.1 с
подписване на договора страните се съгласяват да се рефинансира сключения на 25.07.2019
година договор за паричен заем № 342803, като заемателят заявява изрично, че желае да
погаси изцяло задължението си по посочения договор, в това число дължимите главница,
лихви, такси и неустойки, възлизащо на сумата 493 лева. Вт.6.4 от договора е посочено, че
заемодателят се задължава да изплати на заемателя дължимия след извършеното
прихващане остатък от заемна сума по настоящия договор в размер от 807 лева.
Предвид посочената уговорка в договора от 11.01.2020 година /т.6.1 / за
рефинансиране на договора от 25.07.2019 година изцяло, като е посочено, че дължимата по
този договор сума е в размер от 493 лева, настоящият състав приема, че задълженията по
договора от 25.07.2019 година са погасени, включително е погасено задължението за
неустойка, тъй като е посочено като основание и част от тази сума в т.6.1. От заключението
на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се
установява, че по повод нейно искане за представяне на информация по договора,
необходима за изготвяне на заключението, е получила писмо от ответното дружество, че
потребителят К.А. не е извършвала никакви плащания по договора за кредит № 342803.
Поради това дружеството не разполага със счетоводни документи, отразяващи извършените
от ищеца плащания, доколкото такива не са извършвани, съгласно посоченото в писмото.
Поради това от експертизата не се установява погасяване на задълженията, но предвид
посочената по – горе уговорка в т.6.1 от договора за погасяване на дълга изцяло и липсата
на друга уговорка за опрощаване на част от сумата, следва да се приеме, че задълженията,
посочени в т.6.1 са заплатени, включително и неустойката за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на поръчителство.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В чл.6.1 от договора е посочено че заемателят се задължава в срок от три дни,
4
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и
отговарящо на изискванията на чл.33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция,
съгласно изложените по – горе условия. Посочено е в т. 6.2 от договора, че при
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойката, предмет на
спора.
Ищецът счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора
цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК и на основание чл.21 от ЗПК е нищожна.
Поради това е нищожна и клаузата за неустойка за неизпълнение на договорното
задължение по т.6.2.
Съгласно чл.16 от ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите.
По повод довода за недействителност на посоченото основание заобикаляне на закона
настоящият състав приема, че искът е неоснователен. В Решение № 475 от 14.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 621/2009 г., IV г. о., ГК, е прието, че „Сделката е сключена при заобикаляне
на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от
външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен
или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало
позволена - недопустима е нейната по-далечна цел.“ На това решение е направено
позоваване и в Решение № 190 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2010 г., III г. о.,
ВКС. Предвид посочената дефиниция за това основание за недействителност настоящият
състав приема, че в случая не се установява наличие на тази хипотеза. Доводите от
фактическа страна в исковата молба са за това, че уговорката е изначално нищожна, а не че е
недопустима нейната по – далечна цел. В този смисъл възраженията, обосновани и със
съдебна практика, направени в писмения отговор от ответника са основателни.
По отношение на второто релевирано основание за недействителност на договора за
противоречие с добрите нрави настоящият състав приема следното:
В случая уговорката за неустойка е за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение по договора – поръчител, който да отговаря на определени изисквания или
предоставяне на банкова гаранция в определен размер и за определен срок в тридневен
срок. По отношение на твърденията в исковата молба, че ищцата трудно би могла да
предостави обезпечение под формата на поръчителство, съгласно изискванията по договора
и че съгласно практиката на банките за предоставяне на банкова гаранция фактически е
невъзможно да се придобие такава гаранция в определения срок по делото не са събрани
доказателства за установяването им, а и не са обявени за ноторен факт. Поради изложеното
тези фактически твърдения не следва да бъдат релевирани с оглед приложим закон,
конкретно с наличие на някое от основанията за недействителност, посочени в исковата
молба, едно от които е противоречие с добрите нрави, или императивна правна норма.
5
В случая уговорката е за неизпълнение не на главното задължение по договора – за
връщане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна лихва, а за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2009 година от 15.06.2010 година по
тълкувателно дело № 1 от 2009 година на ОСТК, ВКС, е посочено, че „Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.“
В съдебната практика се приема, че в случаите, в които неустойката за неизпълнение
на договорно задължение излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
гаранционна функция тя е в противоречие с добрите нрави.
Предвид размера на сумата, предоставена по договора от 900 лева, и размера на
уговорената неустойка при непредставяне на някое от обезпеченията от 704, 82 лева,
настоящият състав приема, че в случая действително не е спазена посочената функция на
неустойката и уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД,
предвид необосновано високия размер на задължението. Нищожността на договорната
уговорка е изначална, видно от съдържанието на клаузите относно посочените основания на
главница и неустойка. В тази насока беше взето предвид, че договора е сключен с
потребител и приложение намират правилата на Закона за защита на потребителите. Тъй
като иск на основание чл.143 от ЗЗП не е предявен в случая само следва да бъде посочено по
повод приложение на закона относно вида на правоотношението, че в чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
чл.143 от ЗЗП е посочено, че задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвид
посоченото относно това, че договора е потребителски, освен посоченото тълкуване на
закона следва да бъде взета предвид и специалната уредба относно потребителите и факта,
че в случая неустойката е в размер надвишаващ половината от стойността на дълга. Следва
да бъде посочено, че за финансовият риск, който носи кредитора при предоставяне на
кредита на конкретния кредитополучател не са събрани доказателства, включително
относно фактите, посочени в отговора - относно платежоспособността на потребителя, за да
се прецени правната им релевантност.
По отношение на възражението за това, че ищцата е договаряла недобросъвестно, в
нарушение на чл.12 от ЗЗД, в случай, че изначално е знаела е, че не може да предостави
исканото обезпечение също не са събрани доказателства и довода в тази насока е
неоснователен.
6
За твърденията от отговора, че ищцата е изпаднала в просрочие и не е изпълнила
задълженията си по договора също не са събрани доказателства, а и както беше установено
от фактическа страна дългът е погасен.
С горните мотиви настоящият състав приема, че сумата, платена като неустойка по
договора, е платена на основание нищожна договорна уговорка поради противоречие с
добрите нрави и съответно при начална липса на основание, поради което следва да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата,
предмет на иска. Искът с основание нищожност поради заобикаляне на закона следва да
бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ
размер от 200 лева, от които сумата 50 лева за платена държавна такса, 150 лева
възнаграждение за вещо лице.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата
Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В
чл.38, ал.2 е посочено, че случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В настоящата хипотеза съдът приема, предвид липсата на изрично посочване, че се
касае за хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 600 лева. В случая в договора е посочено по - ниска
стойност – възнаграждение в размер от 400 лева, чието присъждане е поискано и със
списъка на разноски по чл.80 от ГПК. Сумата следва да бъде присъдена в полза на
процесуалния представител на ищцата.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. АНГ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас,
** чрез процесуален представител против Сити Кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 704,82 лева
/седемстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за периода от август 2019 година до февруари 2020 година за
7
неустойка по договор за паричен кредите Корект № 342803, начислена за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем от 25.07.2019
година, тъй като клаузата за неустойки е нищожна поради заобикаляне на закона – чл.26,
ал.1, предложение второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да
плати на К. АНГ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** сумата 704,82 лева
/седемстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от платени без
основание недължими вноски за периода от август 2019 година до февруари 2020 година за
неустойка по договор за паричен кредите Корект № 342803, начислена за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем от 25.07.2019
година, тъй като клаузата за неустойки е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на
02.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 200 лева
/двеста лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да
плати на адвокат П.Й. Н., член на Адвокатска колегия – Варна, с рег. № **********,
служебен адрес: град В**, сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА на
ищцата К. АНГ. АНГ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** по гражданско дело № 1528
по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ___/п/____________________
8