Решение по адм. дело №1087/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Б. Г. срещу ОД на МВР Бургас. Ищцата твърди, че на 09.05.2024г. управлявала лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице. Била спряна за проверка от полицейски служители, които й съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с който иззели регистрационните табели на автомобила. Съставили Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0769-000579/10.05.2024г., с която прекратили регистрацията на автомобила. Жалбата срещу заповедта била отхвърлена с решение № 134/07.01.2025г., постановено по административно дело № 2238/2024г. на АдмС Пловдив. Въз основа на АУАН било съставено наказателно постановление (НП) № 24-0769-002076/02.08.2024г. от Началник група към ОД на МВР Бургас, с което ищцата била наказана за извършено по чл.150а, ал.1 от ЗДП административно нарушение. НП било отменено с решение № 2425/14.03.2025г., постановено по КАНД № 164/2025г. на АдмС Бургас.

След като регистрацията на автомобила била прекратена, се наложило ищцата да държи автомобила в частен имот и да плаща 100.00 лева месечен наем.

Ищцата твърди, че съставянето на АУАН, изземването на табелите, издаването на НП и обжалването му пред две съдебни инстанции й създали изключителни тревоги, изразяващи се в обяснения пред собственика на автомобила, притеснения да опази автомобила, притеснения, свързани с движението на заведените дела, ненужно обикаляне по гишетата на КАТ, както и усещането за несправедливост и отчаянието й, че органите оставали глухи за съображенията й.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР Бургас да й заплати : 1233.30 лева имуществени вреди за периода от 13.05.2024г. до април 2025г., 3000.00 лева неимуществени вреди за периода от 09.05.2024г. до 20.05.2025г. (дата на подаване на исковата молба). Сумите се претендират заедно със законната лихва от 14.03.2025г. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, както и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата молба.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът [жк], ал.1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява по пълномощие от адвокат Г. П. от АК Бургас, която поддържа предявените искове, както и претенцията за разноски.

Ответникът ОД на МВР Бургас се представлява по пълномощие от юрисконсулт А. Д., която оспорва исковете като неоснователни. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулнтско възнаграждение.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат П. представя писмена защита, в която развива подробни съображения по същество.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Л. Д. В. Д. е собственик на лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер]. С пълномощно с нотариална заверка на подписка с рег. № 1799/07.10.2022г. на Н. Г. Й. собственикът упълномощил ищцата Д. Г. да управлява автомобила, както и да извършва всякакви фактически и правни действия.

На 09.05.2024г. срещу ищцата бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1301375, затова че на същата дата в 21:45ч. в 21:54ч. в град Бургас по ул. Н. П. в посока към ул. П. З. управлява лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], собственост на Д. В. Д., след като не представя свидетелство за управление на МПС, отнето и иззето на 18.06.2023г. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДП. В АУАН е отбелязано, че са иззети като доказателства свидетелството за регистрация на автомобила, както и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Въз основа на съставения АУАН Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, издал срещу собственика Д. Д. ЗППАМ № 24-0769-000579/10.05.2024г., с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДП е прекратена регистрацията на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 09.05.2024г.

Жалбата на Д. Д. срещу ЗППАМ е отхвърлена с неподлежащо на обжалване решение № 134/07.01.2025г., постановено по административно дело № 2238/2024г. на АдмС Пловдив.

Въз основа на съставения АУАН срещу ищцата било съставено НП № 24-0769-002076/02.08.2024г. на Началника на група в ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДП. На основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева.

По жалба срещу НП в РС Бургас е образувано АНД № 3700/2024г., по което е постановено решение № 1008/17.12.2024г., с което обжалваното НП е потвърдено.

По касационна жалба срещу решението на РС е образувано КАНД № 164/2025г. на АдмС Бургас, по което е постановено окончателно решение № 2425/14.03.2025г., с което обжалваното решение и НП са отменени.

По делото като свидетел беше разпитана М. Д. – близка приятелка на ищцата, която заяви, че ищцата води делото за връщане на свидетелство за управление на МПС заради фалшив тест за наркотици. Били иззети и номерата на автомобила. Свидетелката видяла ищцата след случилото се – била много разстроена около два – три часа. Ищцата била уверена, че тестът е фалшив, но нямала обяснения защо реагирал положително на наркотици. В продължение на месеци ищцата ходела на работа с такси, а не ползвала градския транспорт, защото й ставало лошо. Работела като крупие в казино в кв. Изгрев за период от около два месеца след проверката. За периода, докато автомобил бил със свалени номера, ищцата го прибрала в гараж, който ползвала под наем. Понякога свидетелката давала на ищцата пари, за да плаща наемната цена. В обобщение, свидетелката заяви, че случилото се тежало както на ищцата, така и на свидетелката.

Показанията на свидетелката са частично недостоверни, тъй като е установено по делото, че регистрацията на лекия автомобил е прекратена заради това, че свидетелката е управлявала автомобила без свидетелството за управление на МПС. Що се отнася до т.нар. от нея фалшив тест за наркотици, с протоколно определение от 21.03.2024г., постановено по НОХД № 1077/2024г. на РС Бургас, е одобрено постигнато между РП Бургас и защитника на ищцата (тогава обвиняема) споразумение, с което тя се е признала за виновна в това, че на 18.06.2023г. в град Бургас в ж.к. Меден рудник в посока бл.46 е управлявала МПС - лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, с протокол за съдебна химикотоксикологична експертиза № И-11234/05.12.2023г. на ВМА София, с което е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за три години изпитателен срок. На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ищцата е лишена от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС.

По делото са представени преводни нареждания, всяко за сумата 100.00 лева, с наредител ищцата и получател Н. В. Т., с основание на превода „наем“, от следните дати : 13.05.2024г.,13.06.2024г.,11.07.2024г., 02.09.2024г., 18.09.2024г., 04.10.2024г., 16.11.2024г., 13.12.2024г., 14.01.2025г., 17.02.2025г., 13.03.2025г., 10.04.2025г. – общо за 1200.00 лева.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявени са два иска срещу ОД на МВР Бургас за обезщетение от претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган от структурата на ОД на МВР Бургас.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. Според ал.2, за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ и ЗИНЗС.

Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от конкретно описан акт – НП, издадено на длъжностно лице от ОД на МВР Бургас.

Искът е предявен срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл.205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

Вредите се претендират от незаконосъобразно НП, което е отменено от съда в производство по реда на чл.63 от ЗАНН. НП не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, но то е издадено от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици, поради което вредите от неговата незаконосъобразност могат да се търсят по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС.

Исковете са неоснователни, тъй като не се доказа, че ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от отмененото НП. Твърдените вреди, по начина, по който са описани в исковата молба, произтичат от прекратената регистрация на автомобила. Актът обаче, с който е постановено прекратяването на регистрацията, е ЗППАМ № 24-0769-000579/10.05.2025г., на която чл.172, ал.6 от ЗДП придава предварително изпълнение. Заповедта е била обжалвана и потвърдена от съда в производство по чл.145 от АПК с влязъл в сила съдебен акт. Регистрационните табели на лекия автомобил са иззети със съставяне на АУАН, при съобразяване с разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДП.

Вредите, претърпени от невъзможността ищцата да управлява МПС за посочения период, са в резултат на потвърдената от съда ЗППАМ за прекратяване на регистрацията на МПС, а не произтичат от НП, тъй като то е отменено и не е произвело правни последици. Впрочем, с НП на ищцата е било наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, което не е изпълнено, тъй като НП не се ползва с предварително изпълнение, за разлика от ЗППАМ. От твърде схематичните показания на свидетелката може да се направи извод, че ищцата страдала два-три часа и плащала наем за гараж не защото срещу нея е издадено НП, а защото не можела да управлява автомобила.

Следва да се отчете и още едно обстоятелство, което също е от съществено значение за твърдените в исковата молба притеснения и терзания – по време на същата проверка, извършена около 20:45ч. на 09.05.2024г., срещу ищцата е съставен и АУАН № [рег. номер]/09.05.2024г., въз основа на който е съставено НП № 24-0769/002660/21.08.2024г., с което на ищцата са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено по чл.174, ал.3 от ЗДП административно нарушение, затова че на по същото време и място, като водач на МПС, отказва да й бъде извършена проба за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000. При служебна проверка в деловодната система ЕДИС съдът установи, че по КАНД № 2345/2024г. на АдмС Бургас е постановено решение № 1658/20.02.2025г., с което е оставено в сила решение № 889/07.11.2024г. постановено по АНД № 3701/2024г. на РС Бургас, с което описаното НП е потвърдено.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ЗППАМ е индивидуален административен акт, различен по правни последици от отмененото от съда НП. Тъй като жалбата срещу ЗППАМ е била отхвърлена, оспореният акт е влязъл в сила и се счита за законосъобразен, а според чл.204, ал.1 от АПК, обезщетението за вреди може да се претендира само след отмяната на административния акт по съответния ред.

Отделно от изложеното, несъобразени със закона са развитите съображения за незаконосъобразност на АУАН, с който били иззети регистрационните табели, тъй като в тях не се държи сметка за правната природа на този документ. Със съставянето на АУАН се образува административнонаказателното производство, което може да приключи по няколко начина, един от които е с издаване на НП, с което се ангажира отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както е в случая. В производството по чл.63 от ЗАНН се проверява законосъобразността на НП и именно НП е предмет на съдебен контрол, а АУАН е част от производството по издаване на НП и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Въпросът дали регистрационните табели е следвало да се изземат или не е окончателно разрешен в решението на АдмС Пловдив, по което е обжалвана ЗППАМ и е недопустимо този въпрос да се обсъжда повторно по настоящото дело.

В обобщение, ищцата не доказа да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди в резултат на отмененото НП, поради което исковете заедно със съединените претенции за лихви подлежат на отхвърляне.

По разноските :

Предвид неоснователността на исковете, следва да се отхвърли и претенцията на ищцата за разноски.

Ответникът ОД на МВР Бургас претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в полза на юридически лица съдът присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24, изр.2 от НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен материален интерес е от 130.00 до 450.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от Д. Б. Г., [ЕГН], град Бургас, [жк], срещу ОД на МВР Бургас за сумата 1233.30 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода от 13.05.2024г. до месец април 2025г., и за сумата 3000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.05.2024г. до 20.05.2025г., претърпени от незаконосъобразно наказателно постановление № 24-0769-002076/02.08.2024г. на Началник на група в ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, отменено с решение № 2425/14.03.2025г., постановено по КАНД № 164/2025г. на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 1008/17.12.2024г., постановено по АНД № 3700/2024г. на РС Бургас, като отхвърля и претенцията за лихва от 14.03.2025г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Б. Г. за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ Д. Б. Г., с посочени данни, да заплати на ОД на МВР Бургас, сумата 130.00 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.