Р Е
Ш Е Н
И Е № 377
20.06.2017
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на шести юни през две хиляди и седемнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели И.
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 630 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Е.К.Б.
с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 3, адв.Тодор
Петров Аврамов, против „МЕФ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул.“******“ №3А, ет.2,
офис 2, представляван от управителя А. О., със съдебен адрес гр.София 1532 /Казичене/, ул.“Цар
Борис III” №29, адв.Д.И.Ф., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Ищецът работил в ответното дружество на длъжност „шофьор
товарен автомобил /автомобилни превози/“ по трудов договор от 19.04.2016г. На
23.01.2017г. чрез куриер съпругата на ищеца получила пратка от ответното
дружество, която съдържала придружително писмо и
заповед от 20.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание. На 22.02.2017г.
отново от куриер ищецът лично получил пратка от ответника, която съдържала придружително писмо от 09.02.2017г. с приложения, заповед
от 08.02.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение, УП-2, УП-3 и
служебни бележки. Ищецът не бил търсен да дава обяснения, нито му били искани
такива в каквато и да е форма, както било записано в заповед от 20.01.2017г. за
налагане на дисциплинарно наказание. Ищецът не бил отказвал да представи
писмени обяснения. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било изцяло
незаконосъобразно. Не били искани обяснения от ищеца във връзка с някакво
нарушение на трудовата дисциплина. Дори да бил правен опит да му се връчи
подобно искане, за ищеца не станало ясно, че става дума именно за такова. Освен
това заповедта не била мотивирана. Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна
и да се присъдят направените от ищеца разноски. Прави искане за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и счита, че следва да се отхвърли. Твърди, че ищецът не
се явил на работа на посочените дати, поради което му били изискани обяснения.
Изпратената по куриер покана не била приета от ищеца и се върнала обратно
неполучена. След това била издадена оспорената заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, която също била изпратена на ищеца по куриер.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По
силата на сключен между страните на 19.04.2016г. трудов договор ищецът е
назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил/международни превози/“ в
ответното дружество. С придружително писмо от
20.01.2017г. на ищеца е изпратена издадена от ответника заповед от същата дата
– 20.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание. С придружително
писмо от 09.02.2017г. ответното дружество изпраща на ищеца заповед от
08.02.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение, УП-2, УП-3 и две
служебни бележки по ЗДДФЛ. С отговора на исковата молба е представена
длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, връчена на
последния срещу подпис. В докладна записка от 06.01.2017г. ръководител
транспорта в ответното дружество свежда до знанието на управителя неявяването
на работа на ищеца в периода от 03.01.2017г. до 05.01.2017г. За същите обстоятелства
е съставен констативен протокол на 10.01.2017г. На 12.01.2017г. и на
13.01.2017г. са издадени служебни бонове за изпратена пратка от ответното
дружество до ищеца и отказ на последния да получи същата. На 10.01.2017г. е
изведена покана за представяне на писмени обяснения от ищеца за неявяването му
на работа за периода 03.01.2017г. – 05.01.2017г., като в същата е описан като
приложение и констативния протокол за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение, съставен на същата дата – 10.01.2017г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявения иск:
Страните по делото не спорят, че
между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което се установява и
от представения по делото трудов договор от 19.04.2016г. Възникналото въз
основа на този трудов договор правоотношение между страните е прекратено с
обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 08.02.2017г., на
основание чл.330 ал.2 т.6 КТ във връзка с издадената на 20.01.2017г. заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причина за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца е посочено, че не се явил на
работното си място за периода 03.01.2017г. – 05.01.2017г. Не съществува спор между
страните, че заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудовото правоотношение са връчени на ищеца с писма с обратна
разписка. Спори се относно връчването на ищеца на поканата за даване на
обяснения относно неявяването му на работа на горепосочените дати. Съдът намира
за неоснователно оспорването на представените доказателства, а именно издадения
от куриера служебен бон на 13.01.2017г., в който е отразен отказа на ищеца да
получи пратката. От една страна процесуалният представител на ищеца оспори
отразените обстоятелства, като същевременно не поиска откриване на производство
по оспорване на документа по реда на чл.193 ал.1 от ГПК и разпределяне на
доказателствената тежест. От друга страна не се ангажираха доказателства
относно явяването на работа на ищеца на горепосочените дати. Изрично в доклада
са дадени указания на ищеца, че не сочи доказателства, от които да се установи,
че е изпълнявал вменените му трудови задължения на визираните в уволнителната
заповед дати. При тези данни по делото следва извода, че на ищеца са поискани
обяснения от работодателя преди издаване на заповедта за уволнение, поради
което е неприложима хипотезата на чл.193 ал.2 от КТ. Липсват доказателства, от
които да се установи, че на визираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание дати ищецът се е явявал на работа. Същевременно липсват и твърдения в
тази насока. Обжалваната заповед за уволнение разполага с всички предвидени от
законовата разпоредба реквизити. В същата е визирано конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, извършено от ищеца, както и датата, респ. периода, в
който е извършено същото. Категорично от представените присъствени форми се
установява, че ищецът не се е явявал на работа за периода от 03.01.2017г. до 05.01.2017г.,
както и след тази дата. Ето защо, съдът приема, че е налице извършено нарушение
на трудовата дисциплина, в резултат на което са поискани обясненията на ищеца,
след което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото му правоотношение. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че
следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,
като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищецът
дължи на ответника заплащане на деловодните разноски, въпреки това такива не
следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за реално направени
разходи за процесуално представителство. Предвид липсата на документ, от който
да се установи размера на договореното адвокатско възнаграждение и съответното
му заплащане, липсва основание за присъждане на визираната в списъка на
разноските сума от 500лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К.Б. с ЕГН:********** ***, против „МЕФ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Недялка
Симеонова“ №3А, ет.2, офис 2, представляван от управителя А. О., иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ : да се отменят като незаконосъобразни
заповед №096/20.01.2017г. и заповед
№099/08.02.2017г. на управителя на ответното дружество, с които е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването
му – 20.06.2017г.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:В.К.