№ 605
гр. Сливен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230105007 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията на
кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „Юробанк България“ АД
и ответника П. И. П. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта
„MASTERCARD“ от 16.04.2019 г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
2500,00 лв. Пластиката за кредитната карта била предоставена на ответника с
приемо-предавателен протокол от 16.04.2019 г. Ищецът излага, че предвид
специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с договора,
картодържателят можел да усвоява различни суми през различните периоди,
като дължал като главница само това, което е изтеглил/потребил като
стойност от картата. Съгласно чл. 8 от Общите условия към процесния
договор, банката издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до
картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с
картата и всички дължими лихви, такси и други разходи и задължения,
начислени от банката , вкл. общо дължимата сума, минималната месечна
1
вноска и датата за издължаването й. В процесния случай претендираната от
ищеца главница в размер на 2 400,00 лв. била формирана като сума от всички
усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях били приспаднати
направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване,
съгласно чл. 9.3. от Общите условия. Ищецът излага, че при изплащане на
задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се
олихвявала с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ,
като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. В
случай, че картодържателят избирал да погасява задължението си на части,
той трябвало да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и
всички задължения, за които е в забава и всички задължения, с които е
превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална
месечна вноска на падежа, картодържателят дължал на банката и обезщетение
за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен,
но непогасен кредитен лимит. Наред с дължимата лихва, в приложението към
Общите условия били изброени и дължимите такси, във връзка с
предоставяните от страна на банката допълнителни услуги, свързани с
издадения платежен инструмент. Ето защо, ищецът претендира сумата в общ
размер на 212,90 лв. - такси по Договора, представляваща сбор 6 бр. такси за
теглене в брой от банкомат на друга банка на обща стойност 108,00 лв.,
начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и т. 2.3. от Приложение № 1
към тях, 5 бр. такси за изпращане на хартиено месечно извлечение на обща
стойност 10,00 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и т. 2.11.
от Приложение № 1 към тях, 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на
обща стойност 49,90 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и
т. 1.5. от Приложение № 1 към тях, 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен
лимит на стойност 15,00 лв., начислена съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора
и т. 1.7. от Приложение № 1 към тях и 1 бр. такса на стойност 30,00 лв.,
начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите. които „Юробанк
България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти - физически лица,
Раздел VIII, В, т. 13. Ищецът твърди, че длъжникът не изпълнил договорните
си задължения относно погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 9 и чл.
10 от Общите условия, тъй като не заплатил най-малко минималната месечна
вноска, както и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е
превишил кредитния лимит и не заплатил на банката дължимите
2
възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите условия и
Приложение № 1 към тях. Наред с това, ищецът твърди, че ответникът се
присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита
на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД,
подписвайки нарочна декларация. В нея картодържателят изрично декларирал
своето съгласие сумата на месечната застрахователна премия, определена
съгласно общите условия на програмата, да бъде начислявана като
задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде превеждана
на Застрахователя, поради което ищецът претендира и сумата от 99,55 лв.,
представляваща сбор от дължими застрахователни вноски. Ищецът излага, че
по силата на чл. 20.2 от Общите условия при непогасяване на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката можела
да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
На основание чл. 20.2, вр. чл. 17.1 от Общите условия към Договора, поради
непогасяване от страна на ответника на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до
29.07.2019 г. и 28.08.2019 г., банката обявила задължението за изцяло
предсрочно изискуемо с нотариална покана, изпратена до картодържателя на
посочения в договора адрес, на който обаче същият не бил открит. След
извършена справка в НБД „Население“ било установено, че настоящият адрес
на ответника е в ***, общ. Сливен, като нова нотариална покана на адреса
била връчена на 16.11.2020 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът
претендира и сумата в общ размер на 177,00 лв. - обезщетение за
уведомяване, представляваща сбор от разходите на банката, във връзка с
връчването на нотариалната покана до длъжника за обявяване предсрочната
изискуемост на кредитното задължение, които твърди, че подлежат на
обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 ТЗ. На изложените основания
банката - ищец моли да бъде признато за установено, че ответникът й дължи
претендираните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Излага доводи,
че ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
3
изискуемост на задълженията и оспорва претендираните суми по основание и
размер.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
адвокат, редовно упълномощен от назначения му от съда особен представител
- адвокат, чрез който поддържа становището, изложено в писмения отговор и
моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът П. И. П. дължи на ищеца сумата от 2400,00 лв.,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта
„MASTERCARD“ от 16.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 584,47 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.07.2019 г. до 16.11.2020 г., сумата от 181,29 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 29.07.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 83,68
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
24.10.2021 г., сумата от 212,90 лв., представляваща такси за периода от
04.07.2019 г. до 02.09.2020 г., сумата от 99,55 лв., представляваща
застраховки за периода от 26.07.2019 г. до 28.11.2019 г. и сумата от 177,00
лв., представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 14.09.2020 г.
до 16.03.2021 г., за които суми са издадени Заповед № 2352 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист № 1392 от 05.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4995/2021 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
4
От писмените доказателства по делото се установява, че на 16.04.2019
г. страните сключили Договор за издаване на кредитна карта № MK92052, по
силата на който ищецът предоставил на ответника револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2500,00 лв.
По отпуснатия кредитен лимит, съгласно т. 7 от Приложение 1 към
Общите условия за издаване и ползване на кредитни карти на „Юробанк
България“ АД, бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 18,9 %.
Съгласно т.1.5 от Приложение 1 към Общите условия, при
надвишаване на кредитния лимит, картодържателят дължал обезщетение в
размер на 5 % от размера на надвишението, но минимум 2,00 лв.
При използване на картата за теглене на пари в брой картодържателят
дължал и следните такси: по т.2.2. от банкомат на „Юробанк България“ АД -
3,00 лв. + 3 % от стойността на транзакцията; по т.2.3. от банкомат на друга
банка - 6,00 лв. + 3 % от стойността на транзакцията.
Съгласно т. 2.11. от Приложение 1 към Общите условия,
картодържателят дължал и такса за хартиено месечно извлечение в размер на
2,00 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 9.6. от Общите условия, при неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа, посочен в месечното
извлечение, картодържателят дължал на Банката обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит,
тоест общата дължима сума, посочена от Банката в издаваните месечни
извлечения.
По делото са представени и Сертификат № МК92052/16.04.2019 г. към
Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на
плащанията“ № 6/А/2009, застрахователен пакет F - „Покритие на
задълженията плюс“, както и Декларация за присъединяване на застраховано
лице към застрахователните програми, съгласно които ответникът П. И. П. се
съгласил да ползва застрахователен пакет с дължима застрахователна премия
в размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната
карта.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
5
изготвено и неоспорено от страните се установява, че от страна на
картодържателя П. И. П. са усвоени от отпуснатия кредитен лимит по
Договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ №
МК92052/16.04.2019 г. суми в общ размер от 2 400 лв. Усвояванията са
направени чрез теглене на суми в брой от АТМ на различни банки. Няма
извършени плащания от страна на картодържателя П. И. П. по дължимите
суми по Договора за издаване на кредитна карта, като по картовата сметка,
обслужващата издадената кредитна карта няма постъпили суми. Размерът на
неизплатеното задължение на кредитополучателя към „Юробанк България“
АД по Договора за издаване на кредитна карта, към датата на подаване на
заявлението в съда, както и към датата на изготвяне на заключението е 3
738,89 лв., от които 2400,00 лв. - главница, 584,47 лв. - възнаградителна
лихва, 181,29 лв. - мораторна лихва за периода от 29.07.2019 г. до 12.03.2020
г., 83,68 лв. - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г.,
212,90 лв. - такси, начислени в периода от 04.07.2019 г. до 02.09.2020 г., 99,55
лв. - застрахователни премии, начислени в периода от 26.07.2019 г. до
28.11.2019 г. и 177,00 лв. - обезщетения за уведомяване, начислени в периода
от 14.09.2020 г. до 16.03.2021 г.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовно обявяване
на предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се
приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно
връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус
или частен съдебен изпълнител. В случай, че в договора е бил уговорен начин
6
за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита се преценява според клаузите на договора /в т. см. Решение №148 от
02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о./. Чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ
посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В
Решение № 147/26.01.2021 г., постановено по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, II
т. о. е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на
чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. В Решение № 71/28.04.2022 г. по
гр. д. № 2681/21 г. на ВКС, IV г. о. е застъпено категорично становището, че
нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно
уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен
на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба на алинея
5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на
всички факти, предвидени в хипотезата на алинеи 1 - 3, въпреки че реално
такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел
процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото
производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че
разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при
връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване
на документи от ЧСИ, т. е. нотариусът, съответно ЧСИ може да фингира
връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти.
Решение № 86/27.10.2020 г., постановено по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т.
о. посочва, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК - отсъствието от адреса по
чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
7
връчени. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост, както на постоянния, така и на
настоящия адрес на ответника по реда на чл. 47 ГПК следва да се счита за
редовно.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени като основателни и доказани.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 2637,70 лв., от които 321,22 лева - държавна такса,
808,67 лв. - адвокатско възнаграждение, 600,00 лв. - депозит за
възнаграждение на особен представител и 400,00 лв. - депозит за съдебно-
икономическа експертиза, заплатени в исковото производство, както и 74,78
лева - заплатена държавна такса и 433,03 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 4995/2021 г. по
описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. П., ЕГН: **********, с
адрес ***** ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №
260, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2400,00 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.04.2019 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 03.11.2021 г. до окончателното
й изплащане, сумата от 584,47 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 29.07.2019 г. до 16.11.2020 г., сумата от 181,29 лв. /сто осемдесет
и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
8
периода от 29.07.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 83,68 лв. /осемдесет и три
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 24.10.2021 г., сумата от 212,90 лв. /двеста и
дванадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща такси за периода от
04.07.2019 г. до 02.09.2020 г., сумата от 99,55 лв. /деветдесет и девет лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща застраховки за периода от
26.07.2019 г. до 28.11.2019 г. и сумата от 177,00 лв. /сто седемдесет и седем
лева/, представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 14.09.2020
г. до 16.03.2021 г., за които суми са издадени Заповед № 2352 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист № 1392 от 05.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4995/2021 г. по
описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. П., ЕГН: **********,
с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2637,70 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, от които: 2129,89
лв., представляваща направени разноски в исковото производство и 507,81
лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 4995/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9