МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимите Л.Б.Л.
***, ЕГН ********** и Г. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 05.10.2006г. в гр. Плевен,
след като се сговорили предварително помежду си, с цел да набавят за себе си
имотна облага възбудили у Т.М. *** и Н.Н. *** заблуждение и с това им причинили
имотна вреда в размер на 51 790 лв., като причинената вреда е в големи
размери;
- престъпление по чл.210, ал.1,
т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК за подсъдимия
Л.Б.Л.;
- престъпление по чл.210, ал.1,
т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК за
подсъдимата Г.Х.М..
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението срещу подсъдимите. Пледира за осъдителна присъда, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъде наложено наказание от
две години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за всеки от тях.
Защитникът на подсъдимите в
лицето на адв. С.И. пледира по отношение на подзащитните му да бъде постановена оправдателна присъда и
същите да бъдат признати за невиновни по обвинението за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с
чл.209, ал.1 от НК, поради липса на доказателства.
Подсъдимият Л.Б.Л. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, не
дава обяснения по случая.
Подсъдимата Г.Х.М. разбира в
какво се състои повдигнатото срещу нея обвинение, не се признава за виновна, не
дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.Б.Л. е роден на ***г***,
с висше икономическо образование, разведен, работи като управител на “Елвис” ЕООД, не е осъждан.
Подсъдимата Г.Х.М. е родена на ***г***,
с висше образование, работи като управител на “Плевен строй къмпани”
ООД – Плевен, омъжена е и не е осъждана.
Подсъдимите Л.Л. и Г.М. се
познавали и поддържали помежду си професионални отношения, по повод на сключен
между тях комисионен договор, с оглед на осъществяването на дейност в областта
на търговията със земеделска продукция.
Свидетелят Н.Р. притежавал и
управлявал „Агропродукт” ООД-гр.
Плевен.Същото дружество развивало дейност относно производство на земеделска
продукция. През стопанската 2005г./2006г. дружеството произвело такава
продукция – 750 тона пшеница, която съхранило в своя складова база, находяща се в с. Брестовец обл. Плевен.С оглед на съществуването на неуредени 
облигационни отношения между „Агропродукт” ООД-Плевен и „Агротрейд 2000” ЕООД-Добрич, била
депозирана молба от едноличния собственик на последното дружество в Районен
съд-гр. Добрич, който с Определение от дата 25.07.2006г. наложил обезпечителна мярка-запор върху 750 тона пшеница и издал обезпечителна заповед № 1 от същата дата. По повод на
горното било образувано изпълнително дело № 317/2006г. при Частен съдебен
изпълнител Ц.Н., с район на действие Окръжен съд-гр. Плевен.С оглед
последващото съхраняване на пшеницата възникнала необходимост същата да бъде
преместена от местонахождението в с. Брестовец, обл. Плевен и в Мелница-гр.Червен бряг.
СД „Агролордукт
- Н., Г. и сие” имало съществуващо вземане спрямо „Агропродукт” ООД-Плевен, което
било прехвърлено на подсъдимия Л., съгласно цесия. С
оглед на това последният формирал съзнание относно наличието на 750 тона
пшеница в с. Брестовец, обл.
Плевен, собственост на последното дружество, както и относно това,че предстои
на дата 05.10.2006г. преместването на същата.
Свидетелите Н.Н. и Т.М. са
съдружници в „Акуила” ООД. Същите управляват
дружеството заедно и поотделно, като развивали търговска дейност по повод на
осъществяване на покупко-продажба на земеделска продукция – пшеница.
Двамата подсъдими мотивирани от
възможността да си набавят финансови средства по неправомерен начин и знаейки
за наличието на интерес от страна на свидетелите Н. и М. относно закупуването
на пшеница, решили да ги въведат в заблуждение относно обстоятелството, че са
собственици на зърното, и да им го предложат за продажба. На 01.10.2006г. подсъдимият
Л. се срещнал с двамата свидетели и им предложил горепосочената пшеница за
продажба. Свидетелите Н. и М. проявили интерес към така отправената им оферта. На
04.10.2006г. двамата провели среща с подсъдимите Л. и М., която се осъществила
в офиса, стопанисван от последната. В предвид реализирането на предварителното
сговаряне между двамата подсъдими, същите заявили на свидетелите,че пшеницата е
тяхна собственост. С оглед на заявеното от страна на подсъдимия, у двамата
свидетели се формирала неправилна представа относно това обстоятелство и същите
решили да извършат покупката на предложената им пшеница. Четиримата уговорили
помежду си количеството от земеделската продукция, предмет на
„сделката”, както и цената на същата. Свидетелите изявили желание със собствен
превоз да откарат пшеницата след покупката й, на което двамата подсъдими се
противопоставили с неясни мотиви. На свой ред двамата подсъдими предложили да
осъществят превоза на стоката, но под условие това да стане само в близост до
околностите на гр. Плевен. Свидетелите се съгласили с всички условия по
„сделката”, като също така между страните било уточнено и количеството на
пшеницата – 400 тона и конкретна дата на осъществяването на покупко-продажбата.
Свидетелите Н. и М. провели разговор със свидетеля А., който стопанисвал
складови помещения за съхранение на такъв вид продукция, находящи
се в с. Комарево, обл. Плевен,
като отправили молба за временно складиране на пшеница. А. се съгласил да
съхрани временно пшеницата. Свидетелите уведомили подсъдимия Л. за мястото на
доставката – складовата база на „Агротрейд комерс” ООД, находяща се в с. Комарево, обл. Плевен.
На 05.10.2006г. в с. Брестовец, обл. Плевен започнало
товаренето и извозването на пшеницата, собственост на „Агропродукт”
ООД-Плевен до гр. Червен бряг, посредством 2 бр.
тежкотоварни превозни средства. По-късно същия ден в с. Брестовец,
обл. Плевен пристигнали още 6 бр. камиони, които
съответно били натоварени с общо количество пшеница в размер на 246 620 кг.
Превозните средства били управлявани от свидетелите К., П., Г., В. и А., както
и от М.М.. Същите били отклонени от неустановено по делото лице от
първоначалната дестинация и съответно насочени към с.
Комарево, обл. Плевен. Свидетелите
Н. и М. провели множество телефонни разговори с подсъдимия Л. относно
уточняване на точен час на доставката, като последния неколкократно променял
часа. Водачите на 6 бр. камиони през непродължителни периоди от време
пристигнали в с. Комарево, обл.
Плевен, в складовата база, стопанисвана от свидетеля А.. Подсъдимият Л. провел
разговор по телефона със свидетеля Н. и го уведомил, че пшеницата е доставена
на уговореното място. По-късно същия ден свидетелите Н. и М. пристигнали на
същото място, където ги чакал подсъдимият в компанията на неустановено по
делото лице, което същият представил на Н. и М. като Й.К., собственик на
пшеницата. След като приели пшеницата, съдържаща се в 3 бр. камиони и я
притеглили на кантара теглото й, свидетелите предоставили сумата от 24 000 лева
на подсъдимия Л., за което обстоятелство последният им издал касов ордер. След
пристигането и претеглянето на останалото количество пшеница, на място
пристигнала и подсъдимата Г.М.. В последствие свидетелите Н. и М., заедно с
двамата подсъдими се отправили към офиса си, находящ
се в гр. Плевен, където им изплатили допълнително сумата от 27 790 лева.
Рано сутринта на следващия ден
свидетелят Р. бил уведомен от телефона от свой служител, че предната вечер в
склада в с. Комарево, обл. Плевен
е била докарана пшеница. С оглед на тази информация у него се породило съмнение
и Р. незабавно провел разговор по телефона с охранителя
на Мелница-гр. Червен бряг, който го уведомил, че не са пристигнали 6 бр. от
камионите, превозващи зърното. Свидетелят Р. разговарял по телефона със
свидетеля А., като последния му заявил, че е приел в базата си предходния ден 6
бр. камиони, превозващи пшеница. Свидетелят Р. заедно със частен съдебен
изпълнител-свидетелят Н. незабавно се отправили към с. Комарево,
обл. Плевен, къде сред пристигането си
установили,наличието на зърното. След като прегледали номерата на превозните
средства и теглото на товара им установили, че това били същите камиони, натоварени
в с. Брестовец, обл. Плевен.
Свидетелят Н. бил уведомен по телефона от свидетеля А. относно всичко това, а
именно, че пшеницата е собственост на „Агропопродукт”
ООД-Плевен, и това, че спрямо същата е наложена обезпечителна мярка. Свидетелите Н. и М. своевременно
пристигнали в с. Комарево, обл.
Плевен, където се срещнали със свидетеля А.. В последствие двамата провели
среща с подсъдимата Г.М., която им заявила, че „всичко ще се оправи”, като ги
помолила да не се споменава нейното име. Свидетелите си поискали парите
обратно, но такива не им били върнати от който и да било от двамата подсъдими.
Горната фактическа обстановка се
изяснява от
показанията на св.Н.М.Р., св. Н.М.Н., И.Л.А.,
Р.В.Б., В.В.Т., Ц.Г.И. , П.М.В., П.Н.П., М.К. В., К.И.Г., Г.И.Г., П.А.П. и Д.М.А.,
дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетеля Ц.Н.Н. - дадени
в съдебно заседание, и тези от досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по
реда на чл.281, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на свидетелката С.А.Л.
- дадени в съдебно заседание, и тези от
досъдебното производство, прочетени в съдебно
заседание по реда на чл.281, ал.3, във вр. с ал.1,
т.2 от НПК; от
показанията на свидетеля Т.Г.М. - дадени в съдебно заседание, и тези дадени на досъдебното
производство, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията на свидетеля Х.Н.Н., дадени
в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното
производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствата по делото по
реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.4 от НПК; от заключението на вещото лице Ю.Д.Т.
по назначената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, както и от представените с досъдебно
производство №819/2007г. по описа на РП-Плевен доказателства,
а именно протокол за опис на движими
имущества от 06.10.2006г. на ЧСИ Ц.Н.,
протокол за опис на движимо имущество от 21.09.2006г.на ЧСИ Ц.Н.; Товарителница
№040197/06.10.2006г.; Заповед № 1/25.07.2006г. на Добричкия
районен съд; Определение №104/25.07.2006г. на Добричкия
районен съд; Запис на заповед за 60 000 лв.; Изпълнителен лист от 05.07.2007г.
на Врачански районен съд; товарителница № 024086/05.10.2006г.; Товарителница №
024085/05.10.2006г.; Товарителница № 024083/05.10.2006г.; Товарителница №
024084/05.10.2006г.; Товарителница № 024082/05.10.2006г.; Товарителница №
024081/05.10.2006г.
Съдът кредитира показанията на
св. Н.М.Н., дадени в съдебно заседание,
който заявява: “Познавам подсъдимите като търговци на зърнени продукти, както и
аз съм такъв от две години. Една единствена сделка сме имали с тях и това е
въпросната сделка, тази сделка. Ако не се лъжа в началото на есента на 2006
година Л. инициира среща с цел да ни продава пшеница. Преди това се познавахме
бегло. Той ме потърси по телефона и каза „Имам пшеница за продажба. Заповядай в
офиса да преговаряме”. Ходих в офиса му на адрес в гр. Плевен и двамата
подсъдими бяха на срещата, като тогава договорихме количества, цена и дадоха
проба от пшеницата за установяване на качеството. Аз им казах, че искам да
отида да си го взема количеството пшеница, но те не пожелаха. Отказаха и искаха
да ми го доставят на склад, който аз си намеря, на мой склад, но аз тук нямам
склад. В сделките по пшениците и изобщо в бизнеса със зърно се срещаш с различни
странни хора, така че Л. и М. пожелаха да го доставят количеството пшеница на
мой склад в Плевенския регион. Те не казаха къде се намира пшеницата. Само
казаха, че имат пшеница. Оттам-нататък говорих с близък приятел И.А.. Потърсихме
го потърсихме със съдружника ми и го попитахме може ли да прибере въпросното
количество пшеница и договорихме дребно заплащане за склада. Поддържахме връзка
с Л. Л.относно кога ще го доставят количеството пшеница и те отлагаха днес, утре
да го докарат. Няколко дена отлагаше така днес-утре, днес-утре и на въпросния
ден от 8 часа започнахме да говорим за доставката на пшеницата. Същия ден
започнаха да го доставят късно вечерта, някъде 19:00-20:00 часа. Стъмваше се
вече. През цялото време имахме много разговори с л. и все обещаваше, че ще
дойде. Беше станало много късно и Л.Л. не ми даде фактура. Тогава му казах, че
като няма фактура ще му платя само основата на ДДС и като получа фактура ще
платя и ДДС. На два пъти дадох пари. В с. Комарево в
приемната на кантара дадох 22 или 26 хиляди лева, а в офиса ми в гр. Плевен
дадох остатъка от сумата. В офиса в гр. Плевен тогава присъстваше Л.Л. и още
един мъж, съпругата му Г.М., а от наша страна аз и съдружника ми Т.М.
вечерта. Сутринта си бях в гр. София. Л. докара шест камиона с пшеница и аз
веднага изпратих два наши камиона от тази пшеница за София на едни наши
клиенти. Аз имах два наши собствени камиона. Но сутринта ми се обади А. и вика
„Знаеш ли какво става? Това жито е запорирано. Тук е
дошъл съдия-изпълнител.” и тогава научих всъщност, че имаме проблем и съответно
основната ми мисъл бе да си ми върнат парите. Последваха множество разговори за
връщането на парите, но без резултат. После измина време. Дойде при мен Н.Р. и
обясних ситуацията, и отиде за документи и фактурирахме. А другото вече какво
се случи и как се транспортира... С Г.М. говорих за връщането на парите.
Проведохме личен разговор в офиса на ул. „Чаталджа”,
в техния офис. Срещите с Г.М. бяха две и тя основно провеждаше разговора. При
плащането на парите от нашата фирма разписахме разходни касови ордери за парите
и Л. ги подписа. Не си спомням за съдържанието, не си спомням какво написахме
като платена сума. Причината за неиздаването на
фактурата за пшеницата от Л. бе, че е късно вечерта и няма как да бъде издадена
такава. Така каза той, което за мен не е причина. Един вид счетоводството им не
работило по това време и т.н. За документ за собственост на тази пшеница не е
ставало въпрос. За проблема с пшеницата научих от И.А. на другия ден.
Обяснението, което ми дадоха подсъдимите е, че ще върнат парите и че спорят с
г-н А.за това жито. Аз не се интересувах кой е прав и кой крив. Аз си искам
парите. Мен ме интересуваше, че стоката е със съмнителен произход и си исках
парите. Те ми посочиха А.и още едно лице намесиха в спора, но не си спомням
името му. С Н.Р. след това се срещнахме. Той ме заведе при съдебния изпълнител,
на когото офисът му беше срещу ОД на МВР. Р. ме заведе там показа ми документи,
камион, номера. Разбрах, че житото е под запор и е тръгнало отнякъде към мен и
че тази стока е запорирана. Мисля, че К. е титулярът
на фирмата, на която ще продава житото. Това ми го каза Л.. Не съм се срещал с К.
да говорим за покупка на пшеница. Л.Л. се подписа на разходните касови ордери.
Същите са отразени за определено количество пшеница и сумата.
В показанията си св. Т.Г.М.,
дадени на досъдебното производство, заявява: ” На
01.10.2006г. в гр.Плевен, в качеството ми на управител на "Акуила"ООД -Плевен и в присъствието на Н.М.Н. ***,
съдружник в същата фирма ми беше предложено от Л.Л., служител при Г. ***,
собственичка на редица фирми с предмет на дейност търговия с пшеница и
земеделски производител да закупим от него пшеница.Във връзка с тази оферта на
04.10.2006г се срещахме няколко пъти първо с Л., а след това и в офисът на
фирмата в *** заедно с Л. и М., за да уточним количеството и цената.Тогава те
ни обясниха, че пшеницата е тяхна собственост.Ние пожелахме с наши камиони да
отидем да си я вземем, но те отказаха.Тогава пожелах да я закарат в София
направо при наш клиент.Те пак не се съгласиха, защото й било далече.Поискаха да
е в близост в района на гр.Плевен.Съгласихме се, като последно се уточнихме за
400 тона пшеница.Първо се говореше за дата на докарване - 04.10.2006г., но в
последствие Л. промени датата, като многократно през два часа отлагаше
доставката.Междувременно, като не се сещам точната дата, Н.Н. позвъни на И.А.,
управител на "Агро трейд
комерс" ООД, който държи база в с.Комарево, обл.Плевен.Н. го помоли
да оставим пшеницата при него за съхранение за няколко дни.Той се съгласи.
На 05.10.200бг. от сутринта
започнахме да се чуваме с Л. относно доставката на пшеницата, като искахме да
уточни час на доставка, тъй като работници на И.А. за приемане на стоката чакат
пшеницата.Той през цялото време под различни предлози променяше часът на
доставката.По принцип това е често явление в този вид дейност и това не ни
усъмни.Същата вечер, доста късно ми се обади по мобилният телефон И.А. и Л.,
последователно, че камионите с пшеницата са в базата в с.Комарево,
да отидем да си ги приемем.Ние отидохме.Камионите бяха там, чакаха ни.Ние
приехме на кантара в база с.Комарево камионите с
пшеницата, което беше отразено с номерата на камионите и теглото в книгата,
която се води на кантара.При нашето идване ни чакаше Л. на место.Там ни каза,
че собственика на пшеницата е Й.К. ***.К. беше около 35 - 40 годишен, едър,
леко пълен, около 1.80см., с дълга леко чуплива, черна коса, мисля, че имаше катинарче, спретнато облечен.Друго не се сещаме за него.Л.
ни каза, че той ще ни издаде фактура за плащането на пшеницата.Н. не се съгласи
и поиска фактурата да е от името на фирмата на Г.М..Л. се съгласи.Разтовариха
три от камионите, които пристигнаха и поискаха половината пари.Н. им каза че ще
им платя утре по банкова сметка.***, под предлог че се притесняват, тъй като
пшеницата вече е при мен.Аз дадох половината пари 24 000лв., за което Л. ми
издаде разходен касов ордер за сумата, като освен съдружникът ми Н. присъстваше
и кантарджийката на базата, един от работниците на А., който не познава.След
приключване с разтоварването в базата пристигна и Г.М., която спря с автомобила
пред вратата на базата След това всички - Л., Г.М. и съпругът й, аз и Н.
отидохме в офисът на нашата фирма, където доплатихме за най - ниско качество
цена на пшеницата в размер 27 790лв.За същата сума в нашият офис Л. разписа
касов ордер.Г.М. същата вечер не се качи в офиса, тъй като каза, че й е
лошо.Същата вечер закупихме от Л. общо 246 620 кг.Сутринта изпратихме в база с.Комарево три камиона, два от които наши, един на П.В., за
да натоварят пшеницата за "София мел" - София, наши клиенти.Около Ю.ООч. на 06.10.2006г. ми се обади по мобилният телефон И.А.,
който каза, че пшеницата е запорирана и при него се намира
съдия - изпълнител и да отида на място да се разбера с него.Н. ***, но като
разбра, той веднага дойде и двамата отидохме в база - с.Комарево.
Там беше само А., който беше назначен за пазач на пшеницата от съдия -
изпълнителя.Първо отидохме при Г.М. да ни обясни какво става.Тя ни каза да се
успокоим, че ще оправи всичко, но да не споменаваме нейното име.Ние не се
съгласих, искахме си парите.След това отидохме при съдия - изпълнителя Н.,
където му обяснихме подробно за случая.
На 06.10.2006г. от цялото
стоварено количество пшеница успяха да заминат за "София мел" два
камиона ЕН 60 -59 АМ, собственост на нашата фирма и камион под наем нает отново
от нашата фирма ЕН 07 54 АМ, собственост на П.В.. С 65 ОбОкг.,
които в последствие с приемо - предавателен протокол
от 11.10.2006г. беше върната на собственика Н.Р..Никакви пари до момента не са
ни върнати.”.
В
показанията си св. Н. М.Р., дадени в съдебно заседание, заявява: ”
Работя като управител на търговско дружество “Инвест”
ЕООД. Нямам склад в с. Комарево. Имам склад в с. Брестовец. По разпореждане на съдия-изпълнител там е
съхранена пшеницата. Моя беше пшеницата. Беше около 250 тона и беше складирана
там по повод, че беше запорирана. Имаше заведени дела
срещу старото дружество „Агропродукт” ЕООД и в
последствие ни оправдаха по всички точки. Спечелихме делата. Запора беше върху
700 тона пшеница. На два пъти ги прекараха. Първия път 250 тона и стана както е
разпоредено, но второто количество пшеница го намерихме в с. Комарево. Присъствах на товаренето и меренето в гр. Плевен.
Подсъдимият Л.Л. докара камионите. Покрай тези събития го познавам. „Агропродукт – Н., Г. и Сие” СД
нямам отношение към това дружество. Известно ми е това дружество. Участието на
това дружество е абсолютна измама. Н. беше завел иск с фалшиви записни заповеди. Минаха 2-3 години, осъдителна присъда и стопираха цялата дейност и после се чудиш какво правиш. Л.
докара шест броя камиона, а самият Л. *** Л. докара камионите и не съм
разговарял с него, и не желая да разговарям с него. Аз не съм го дал житото на
него, а по нареждане на частен съдия-изпълнител и с една добричка
фирма, той присъстваше съдия-изпълнителя и там се мереше пшеницата. И адв. Г.Г. беше тогава на добричката
фирма и тя беше там. На другата сутрин ги търсихме в гр. Червен бряг и ги
нямаше другите количества. „Мелком” трябваше да пазят
пшеницата. Звънях им сутринта и викат „Няма я”. Бяха шест търновски камиона и
още два камиона, на които лично познавам момчетата, шофьорите, а тези другите
са ги закарали в с. Комарево. От И.А. вземах семена
за посев и аз имах мой камион, който бях изпратил там в базата на с. Комарево при А. за семената, но се забави и аз му се
обаждам на шофьора на камиона и той вика тук са шест камиона с пшеница. Тогава
аз викнах Ц.Н. и по описи стана всичко. Прибрах си я пшеницата после. Аз я
намерих пшеницата. Не го отричам. Върнах си я. Имаше по 1-2 тона разлика и
цялото количество около 250 тона си я прибрах, или някъде 246 тона беше. По
справката от частния съдебен изпълнител го пише точно количеството. Аз
присъствах там до меренето на пшеницата горе на кантара. Л. доведе камионите с
шофьори до с. Брестовец. Това, което съм видял с
очите си, това казвам. Л. дойде с камионите и ги ескортираше отпред. Той самият
караше лек автомобил „Волво”. След това не съм го
виждал повече. Влязоха през портала на Г.М. и за това също трябва човек, който
да ги вкара, който знае добре разположeиeто на двора, защото там бяха два
портала и те влязоха през този, който го ползваше Г.М..
В
показанията си св. Ц.Н.Н.,
дадени на досъдебното производство, заявява: ” По изп.дело № 317/06г.по описа на частен съдебен изпълнител е
наложен запор на пшеница, собственост на "Агропродукт"
ООД - Плевен, находяща се в база на дружеството в с.Брестовец.На осн. Чл.364 ал.1 от ГПК е сменен пазачът на запорираните количества
пшеница, като пшеницата в размер на 750т. Следваше да бъде преместена в мелница
-Червен бряг с цел съхранението на зърното.Разпореждането ми беше пшеницата да
се измерва в присъствието на представители и на двете страни, след което да се транспортира
в гр.Червен бряг.На 06.10.2006г. бях уведомен от представителя на "Агропродукт" ООД - Н.Р., че шест камиона са отклонени
от маршрута и се разтоварват в с.Комарево, обл.Пл. като имал данни, че ще бъдат натоварени в други
камиони и откарани в неизвестна посока.Съдебният изпълнител е длъжен да
контролира запорираните движими вещи и тяхното
съхранение, поради което незабавно
отидох в с.Комарево с Н. Р. и
адв.К. Д.. Там констатирах, че сигналът отговаря на
истината, като констатациите подробно съм описал в протокол от 06.10.2006г.,
който е приложен към делото.От собственика на стопанският двор в с.Комарево, г-н А. ми беше предоставена кантарна
тетрадка, от която беше видно, че същите камиони, които е следвало да пътуват
по посока Ч.бряг със запорираната пшеница са я
стоварили в същият стопански двор в с.Комарево.Беше
ми предоставена кантарната тетрадка, като фотокопия
на 2бр. страници от същата са приложени към материалите по делото и са заверени
с мой печат и подпис.На место разпитвах шофьорите на камионите, които трябваше
да натоварят пшеницата, те не знаеха пшеницата чия собственост е и казаха, че е
превозването й е наредено от собственика на фирмата превозвач.Разпитах
собственика на стопанският двор, г-н А., който ми даде номера на мобилният
телефон на Н.М.Н. ***, който според думите на А. е наредил пшеницата да бъде
извозена в този стопански двор и е казал, че същата е негова собственост.”
Съдът кредитира показанията на св. Г.И.Г.,
която твърди, че в качеството на адвокат
е представлявала “Агротрейд 2000”оод
– гр. Добрич по изпълнително дело по описа на ЧСИ Н..На 25.07.2006г. по нейна
молба по същото дело била наложена обезпечителна мярка
– запор на 750 тона пшеница. От базата в
с. Брестовец постоянно изчезвала продукция, което
станало причина запорираната пшеница да се извози и
съхранява в друг склад. Били предприети действия за извозването на зърното в лицензиран склад в гр. Червен Бряг. На 06.10.2006г. ЧСИ Ц.Н.
я уведомил, че 6 камиона натоварени с пшеница не са пристигнали в базата в гр. Червен Бряг. За случилото се
веднага сигнализирала органите на РП-Плевен, тъй като
се нарушавали интересите на нейните доверители.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
И.Л.А., който твърди, че имал търговска
дейност, която развивал, чрез фирмата си “ Агро Трейд Комерс” ЕООД. Заявява, че с него се свързали св. Н.Н. и Т.М.. Помолили да стоварят определено
количество пшеница в базата му с. Комарево. Обяснили му, че пшеницата ще бъде извозена на
другия ден и той се съгласил. На следващия ден в базата дошли
ЧСИ Ц.Н. и адв. К. Д. и му казали, че пшеницата е запорирана и и че е собственост
на св. Н.Р..
Съдът кредитира показанията на в. Р.В.Б.,
който твърди, че приятелят му Н.Р. му се обадил по телефона и го попитал дали
може да отиде в с. Брестовец за да придружава
кантарджийката от селото до кантара, където се
теглело житото. На следващия ден по телефона му се обадил св.Р. и му казал, че няколко камиона не са пристигнали в гр.Червен бряг, а са били
разтоварени в с. Комарево.
Съдът кредитира показанията на
св. В.В., който сочи, че по време на процесното събитие е работила като домакин в “Агропродукт” ЕООД гр.Плевен с управител Н.Р.. Твърди, че е
трябвало да извозят камиони с пшеница до гр. Червен Бряг. Твърди, че след като натоварели камионите, съставяли товарителници и
транспортирали зърното до “Сторко”АД гр.Плевен, където ги измервали.
Съдът кредитира показанията на
св. Ц.Г.И., която твърди, че заемала
длъжността технически сътрудник – лаборант в” ООД.
Твърди, че е взела проби от камионите с
пшеница и направила анализ. Пробите взела от пшеницата в с. Комарево.
На другия ден присъствала на товареното а пшеницата в с. Комарево.
Тогава в зърнобазата
дошъл св. Н.Р. и заявил, че пшеницата е негова.
Съдът кредитира показанията на в.
С.А.Л., дадени на досъдебното производство, която
твърди, че работи като домакин в база “Агротрейд комерси “ ООД- Плевен в с. Комарево, където
изпълнявала задълженията си по измерване на селскостопанската продукция. На 05.10.2006г.,
след обяд й се обадил управителя на фирмата – св. А., че същият ден в базата ще
пристигнат камиони с пшеница, които
следвало да изтегли и да ги складира в базата. Св. Л. сочи:”.Тези камиони
пристигнаха на същият ден около 22.00 -22.30ч. в базата.В момента вече не се
сещам колко на брой бяха камионите, но при пристигането и измерването им на
кантара от мен попълвах собственоръчно във водената от мен тетрадка рег.№, тонажа на камионите и ремаркетата с пшеницата в
тях.Най отгоре на една от страниците попълнена от мен съм написала и първите
имена на Н.и Т. собствениците на "Акуила" -
Плевен, за които се разтоварваше тази пшеница.По - късно тази страница бе
дадена от А. на съдия Н..Аз извършвах измерването в помещение в базата.При
пристигането на камионите в базата никой външен човек не чакаше пшеницата.След
около пет минути дойдоха Н.- Н. и Т. - Т., които познавам от преди и са
собственица на "Акуила". С тях беше и Ц.,
която също познавам и е лаборантка в тяхната фирма.Тримата първо влязоха при
мен на кантара.След това при мен остана само Ц., която наблюдаваше измерването
и отделно записваше тонажа измерван от мен.Не съм видяла тази вечер Ц. да взема
някакви проби от житото.След около 10 - 15 минути пристигна Л. - Л., с някаква
червена кола, марка и модел не мога да посоча, който също познавам визуално,
идвал е и друг път в базата за зърно и знам, че се занимава с търговия на
селскостопанска продукция.Като го видяха Н.и Т. излязоха да си говорят нещо с
него.Освен Л. други непознати хора не съм видяла, защото те се намираха в тъмен
участък на базата.Както си говореха Н., Т. и Л. влязоха при мен и оставиха
върху печката, която е на по - малко от един метър от мен разходен касов ордер,
като не видях да пише някаква сума на него.Само видях, че Л. подписа, след
което Н.и Т. му казаха да си напише ЕГН - то на него за по достоверно, той го
написа, след което тримата излязоха. На мен Л. ми остави 10 лв. За стоенето ми
до толкова късно. На следващият ден сутринта рано дойде Ц. за натоварване на
пшеницата на камионите. Измерването на кантара се извърши от мен,
товарителниците бяха попълнени от Ц..Натовариха се три камиона, които заминаха
пшеницата. Друг освен нея тогава нямаше. По едно време с джип дойдоха непознати
за мен хора, които започнаха да се карат нещо за пшеницата. Ц. като ги видя се
скри от тях покрай оборите. По едно време дойде, каза, че изчезва и си замина. Н.,
Т. и Л. освен въпросната вечер, повече не са идвали в базата. След това
собственика на пшеницата Н.Р. на 09.10.2006г. си взе останалото при нас
количество пшеница.”
Съдът кредитира показанията на св. К.И.Г., К.Д.К. и П.Н. Петров, които твърдят, че работели като шофьори към фирма “
Скания транс”. Заявяват, че били изпратени да
превозят жито от с. Брестовец до гр.Червен Бряг. По пътя обаче променили курса
и разтоварили пшеницата в с. Комарево.
Съдът кредитира показанията на
св. М.К.В., който заявява, че извършвал спедиторски услуги със собствен товарен
автомобил. По телефона го ангажирали, за извозването на пшеница от с. Брестовец до гр.Червен
Бряг. Разбрал, че за превоза са били ангажирани и други негов колеги.Твърди,
че закарали зърното в гр. Плевен, където го притеглели, след което потеглили.
Твърди още, че бил 3 или 4 камион в колоната. По пътя били спрели и било
уточнено, че пшеницата трябвало да се разтовари в с. Комарево.
От показанията на св. П.А. П. се установява, че имал търговска дейност,
която развивал чрез фирмата си “Скания транс”.
Основна дейност на фирмата била извършването на транспортни услуги.Твърди, че в
случая камионите били наети по телефона.Твърди още, че изпратил 6 камиона
за да превозят зърно до гр. Червен Бряг.
Когато шофьорите се върнали разбрал, че по пътя ги отклонили и стоварили пшеницата в друго населено място.
От показанията на в. Д.М.А. се
установява, че работел във фирмата на св. П.П. като шофьор. Установява се, че
натоварили пшеницата и тръгнала към Червен Бряг, но по пътя
отбили и разтоварили разтоварили в друго
населено място..
В показанията си дадени на досъдебното
производство св.Х. Н.Н. твърди, че
представлявал "Агропродукт-Н., Г. и Сие СД . Св. Н. сочи:” Това което е изложено в нотариалната
покана действително е така, като след това мисля ,че беше средата на месец
октомври 2006г ние пратихме писмо адресирано до Л.Б.Л. ,с което писмо
прекратяваме договора за цесия, за който се споменава
в нотариалната покана. Причините за развалянето на договора са, че Л., не изпълни
договорните си задължения.С този договор за цесия ние
прехвърлихме вземането си от Н.М.Р. в размер
на 247 877 лв. на Л., който от своя страна трябваше да прибере вземането
и да отчете парите в нашето дружество.За това което трябваше да свърши Л.
същият щеше да вземе комисионна. Тъй като той сам каза , че не може да събере
вземането договора се прекрати.Не знам нищо друго освен това което казвам, след
прекратяването на договора с Л. не поддържаме отношения. Преди с него сме имали
служебни отношения и затова на него възложихме събирането на вземането.
Показанията на св. Й. Н.К. дадени в съдебно заседание съдът не
кредитира, тъй като са непоследователни, вътрешно противоречиви, противоречат на показанията му дадени на досъдебното
производство, както и на заявеното от св. Н.Н., Т.М. и Х.Н.. Свидетелите Н.Н. и Т.М. *** подс. Л. им представил едно лице като Й.К., но това лице не
е идентично със св. Й.К.. Св. Н. обаче, е сигурен в обстоятелството, че представеният му като К. *** и лицето донесло
му фактура в гр. Плевен заедно с подс. Л. са едно и също лице. Св. К. ***, а твърди, че се е срещал със св. Н.Н.
*** заедно със св. Х.Н..Св. Н.Н. обаче, категорично заяви, че не познава св. Х.Н..
Показанията на св. К. противоречат и на показанията на св. Х.Н. дадени на досъдебното производство, в които не се съдържат никакви
данни той да е предлагал да престира
на св. К. пшеница, вместо сумата от 60 000 лв., която му дължал. Посочените
противоречия и неясноти в показанията на св. К., мотивираха съдът да приеме, че показанията му са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги
отхвърля като за недостоверни.
Съдът кредитира показанията на всички
разпитани разпитани в хода на съдебното следствие
свидетели, с изключение на показанията на св. Й.К. дадени в съдебно заседание и
тези дадени на досъдебното производство, като прие,
че отразяват по правдободобен и безпротиворечив
начин спорните обстоятелства по делото и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Ю.Д.Т. по назначената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, прието и неоспорено
от страните в съдебно заседание, от което се установява, че:
По т.1 Собственик на пшеницата, реколта
2005/2006г., находяща се в склад на “Агро продукт” ООД в с. Брестовец
е бил Н.М.Р. с ЕГН ********** управител на дружеството.
По молба подадена от Д.И.Н.едноличен
собственик на капитала на “Агротрейд-2000” ЕООД гр. Добрич
е издадена Заповед от 25.07.06г. на Добричкия районен
съд. Наложена е обезпечителна мярка “Запор” върху 750
тона пшеница реколта 2005/2006г., находяща се в склад
на “Агро продукт” ООД в с. Брестовец
до размера на исковата сума – 117 000 лв.
По искане на “Агро
трейд-2000” ЕООД гр. Добрич е било образувано
изпълнително дело № 317/2006г. при ЧСИ Ц.Н. ***. Количеството пшеница отклонена
в база на “Агротрейд комерс”
ООД – И.Л.А.,*** е както следва:
|
Товарит.№
|
Кола
|
Количество Брестовец
|
Количество с.Комарево
|
Водач
|
|
024086
|
ВТ 96-79 АТ ВТ 50-52 ЕВ
|
38200
|
38020
|
Д. ***А.
|
|
024085
|
ВТ 44-97 СР ВТ 37-94
|
43560
|
43340
|
М.Г.М.
|
|
024083
|
РВ 85-26 АК ВТ 49-73 ЕВ
|
44400
|
44380
|
К. Д.К.
|
|
024084
|
ВТ 27-64 АК ВТ 06-50 ЕВ
|
39200
|
38860
|
П. Н.П.
|
|
024082
|
ВТ 24-71 АК ВТ 49-75 АХ
|
40560
|
40780
|
К. И.Г.
|
|
024081
|
ВТ 96-16 АХ ВТ 47-29 ЕВ
|
41420
|
41240
|
М. К.В.
|
|
Всичко
|
|
247340
|
246620
|
|
Стойността на пшеницата на цена
220 лв./тон без ДДС – 54 256,40 лв.
По т.3 Н.М.Н. и Т.Г.М. съдружници
в “Акуила” ООД са били ощетени с количество 246620
кг. пшеница за което е заплатена сумата 51 790 лв.
Пшеницата е била заплатена от “Акуила” ООД с БУЛСТАТ: ********* на Л.Б. ***, с ЕГН **********
с два РКО както следва:
РКО №21/05.10.2006г. – 24 000,00
лв.
РКО №22/05.10.2006г. – 27 790,00
лв.
Всичко: 51 790,00 лв.
От анализа на така
изградената фактическа обстановка по
безспорен и несъмнен начин се
установява, че с поведението си подсъдимите Л.М. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на чл.210, ал.1, т.2, във вр.
с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна - при осъществяване на изпълнителното деяние
подсъдимите -Л. и М., чрез своите
активни действия са инициирали
сключване на сделка с пострадалите Н. и М., като ги убедили, че имат в наличност и са собственици на 400 тона пшеница, сочи на
извода, че по този начин са формирали
неправилна представа у пострадалите - относно определени факти от
действителността – че разполагат с налично зърно, че то се съхранява в с. Брестовец и че е тяхна собственост. Горепосоченото не е
било обективно възможно за подс. Л. и М. към момента на извършване на деянието – тъй
като не са били собственици на това зърно, същото е било собственост на св. Р..
Налице са и останалите признаци, съставляващи обективната страна на
престъплението измама - пострадалите Н. и М. са се разпоредили с материални
ценности пари, въз основа на предварително формираната невярна представа от
подсъдимите, посочените средства са преминали в патримониума
на подсъдимите.
От субективна страна –
инкриминираното деяние е извършено от подсъдимите Л. и М. при форма на вината пряк умисъл, като е
налице сговор помежду им за извършване на измамата. Доказателствата по делото
сочат на предварителна подготовка за извършване на измамата, т. е налице е
планирана измама, с предварително
уговаряне по начина на въвеждане и
поддържане на заблуждение у пострадалите Н. и М., относно предмета на
продажбата, обстоятелството, че са собственици на пшеницата, координираните им
действия до получаване на паричната сума. Предварителното формиране на общия
умисъл е обективирано впоследствие в участието и на
двамата подсъдими в извършване на деянието- в изпълнение на взетото решение. Двамата
подсъдимите са съзнавали, че чрез своите
действия мотивират пострадалите да извършат акт на имуществено разпореждане с
материални ценности и са целели именно този резултат. Наред с това
са съзнавали, че създават неправилна представа за факти и обстоятелства,
мотивирали са ги да се разпоредят с тези ценности и са съзнавали, неизбежното
настъпване на престъпния резултат- имуществената вреда и действията и са били
пряко насочени към неговото постигане, като и големия размер на вредата. Налице
е типичната за този вид престъпления
користна цел – обогатяване по неправомерен начин за сметка на другиго.
С деянието си подсъдимия Л.Б.Л. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.210,
ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, като
на 05.10.2006г. в гр. Плевен, след като се сговорил предварително с Г.Х.М., с
цел да набавят за себе си имотна облага, възбудил у Т.М. *** и Н.Н. *** заблуждение
и с това им причинил имотна вреда в размер на 51 790 лв., като причинената вреда е в големи размери. Деецът подлежи на
съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието което следва да се наложи на подс. Л., съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца. Мотивите за извършване на престъплението, степента и формата
на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по
смисъла на Закона. Като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства за подсъдимия Л., съдът взе предвид
доброто процесуално поведение и чистото съдебно минало.
При така анализираните обстоятелства
съдът счита, че на подсъдимия Л. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.54 от НК , а именно лишаване от
свобода за срок от 2 години.
Въпреки, че са налице формалните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК,
подсъдимият следва да изтърпи ефективно наложеното наказание “лишаване от
свобода”. Степента на обществена опасност на конкретното деяние е твърде висока
с оглед настъпилата за пострадалия
имотна вреда. По този начин ще се
въздейства поправително – възпитателно не само върху личността на подсъдимия,
но и върху останалите членове на обществото, склонни към извършването на подобни престъпления. Ето защо съдът намира, че така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от „открит” тип.
С деянието си подсъдимата Г. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.210,
ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, като
на 05.10.2006г. в гр. Плевен, след като се сговорила предварително с Л.Б.Л., с
цел да набавят за себе си имотна облага, възбудила у Т.М. *** и Н.Н. *** заблуждение
и с това им причинила имотна вреда в размер на 51 790 лв., като причинената вреда е в големи размери.
При
индивидуализация на наказанието на подс. М., съдът се
съобрази с обществената опасност на деянието и дееца. Мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона. Като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства за подсъдимата М., съдът взе предвид доброто й процесуално поведение и чистото
съдебно минало.
При така анализираните обстоятелства
съдът счита, че на подсъдимата М. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 2 години.
Въпреки, че са налице формалните предпоставки
за приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК,
подсъдимата следва да изтърпи ефективно наложеното наказание “лишаване от
свобода”. Степента на обществена опасност на конкретното деяние е твърде висока
с оглед настъпилата за пострадалите
имотна вреда. По този начин ще се
въздейства поправително – възпитателно не само върху личността на подсъдимата,
но и върху останалите членове на обществото, склонни към извършването на подобни престъпления. Ето защо съдът намира, че така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от „открит” тип.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Б.Л. следва да за плати по сметка на
РС-Плевен направените по делото разноски в размер на 37,50
лв.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г.Х.М. следва да за плати по сметка
на РС-Плевен направените по делото разноски в размер
на 37,50 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: