Решение по дело №1203/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /08.12.2022 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА А.

 

 при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1203 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.104 от ЗДСл и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по предявена от Ж.Н.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.П.Н. ***, искова молба против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ – София, Булстат *********, представлявана от Изп.директор, с претенция да му бъде заплатена сума в размер на 12 402лв, представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на работа поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молба вх.№4354/04.05.2022г, т.е. от 04.05.2022г до окончателното й изплащане.

Ищецът излага, че заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, издадена от Изп.директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е отменена с влязло в сила съдебно решение, че в законоустановения срок той е подал молба вх.№4354/0405.2022г за възстановяване на служба и за изплащане на обезщетение за незаконното му увоняване, каквото до момента на депозиране на исковата молба не му е платено. Твърди също, че вследствие на уволнението е останал без работа в периода 08.0.2021г (датата на издаване на отменената заповед) – 27.05.2022г (датата на предявяване на исковата молба), т.е. че са налице и двете кумулативни предпоставки за основателност на иска му. Претендира за уважаването му чрез присъждането на сумата, на която е оценил иска си, ведно със законната лихва от датата, от която е поискал изплащане на обезщетението едновременно с възстановяването му на работа, както и присъждане на сторените в производството разноски по списък по чл.80 от ГПК. В  съдебно заседание адв.П.Н. поддържа исковата претенцияи настоява за уважаването й съобразно заключението на приетатат по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявани от Изп.директор чрез процесуалния му представител ст.ю.к.Х.А. са депозирали писмен отговор с.д.№9639/20.06.2022г по исковата молба, изразявайки становище за допустимост и основателност на предявения иск, който обаче оспорват по размер. Конкретно правят възражение за прихващане с твърдение, че към датата на възстановяване на работа 04.05.2022г и на осн.чл.106 ал.2 от ЗДСл на Ж.К. е било изплатено обезщетение в размер на две основни месечни заплати – общо 4 134лв, които следва да бъдат прихванати от претендираните 12 402лв, представляващи трудовото му възнаграждение за период от 6 месеца. В съдебно заседание по същество ю.к.А. предлага искът да бъде уважен съобразно заключението на ССчЕ по делото. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък.

И двете страни правят възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за процесуално представителство.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ЧР-11-239/08.02.20221г на Изп.директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ на осн.чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж.К. – служител на длъжност „началник на Териториален отдел – Варна в Главна дирекция „Военно-почивно дело и военни клубове“ в ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“, с ранг ІІ –ри младши, считано от 08.02.2021г, поради съкращаване на длъжността, и е разпоредено изплащането на обезщетения по чл.106 ал.4 от ЗДСл и по чл.61 от ЗДСл – в размер на по една основна заплата за неспазен срок на предизвестието от 1 месец, и за неизползван платен годишен отпуск за 2021г за 1 работен ден, както и да му се изплатят средства за представително облекло, пропорционално на обработеното за годината време (л.53 по делото). Със Заповед №ЧР-11-373/19.03.2021г на същия издател и на осн.чл.106 ал.2 от ЗДСл е разпоредено изплащане на обезщетение на ищеца в размер на една основна месечна заплата за оставане без работа през първия месец след прекратяване на служебното му правоотношение, за времето от 08.02.2021г до 07.03.2021г вкл. (л.52 по делото). Видно от извлеченията от ведомостта (л.49 и 51) и от справката от НАП (л.39 по делото), въз основа на тези заповеди през месеците февруари, март и април 2021г на К. е изплатено обезщетение в размер на 4 134лв, т.е. два месеца по 2 067лв.

С решение №1488/18.11.2021г по адм.д.№ 384/2021г на АС – Варна жалбата на Ж.К. против цитираната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение е отхвърлена като неоснователна. С решение №4056/28.04.2022г по адм.д.№570/22г на ВАС – София, V отд., решението на първоинстанционния съд е отменено, както и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца л.5-19 по делото). Въз основа на влязлото в сила съдебно решение и по повод молба от К. по реда на чл.126 от ЗДСл (л.20 по делото), със Заповед №ЧР-09-264/04.05.2022г Изп.директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ е възстановил на работа ищеца на същата длъжност, от която е бил съкратен, считано от 04.05.2022г, като му е определена основна месечна заплата от 2 067лв. (л.48 по делото).

Съгл. данните в писмо изх.№М 24-03-665#1 от 22.06.2022г от директора на Дирекция „Сигурност“ в ЦУ на НАП – София и приложението към него (л.38 гръб и л.39 по делото), в информационните масиви на НАП за периода 01.02.2021г – 31.08.2021г осигурител на ищеца е единствено работодателят му ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“; лицето няма регистрирани трудови договори.

В хода на съдебното дирене по искане на ищеца е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение с.д.№10383/04.07.2022г е приобщено като доказателство по делото (л.70-72). Според същото и показанията на вещото лице Н.А. в о.с.з. на 27.09.2022г, тя е работила с доказателствата по делото и данните, получени от ЦУ на НАП и от ответната администрация относно основното възнаграждение на ищеца, което е в размер на 2 067лв., определено към момента на възстановяването му на работа на 04.05.2022г.  Експертът е дала заключение, че полагащото се обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДсл за максимален период от 6 месеца, т.е. за периода 08.02.2021г – 07.08.2021г вкл. е в размер на 12 402лв., от които следва да се приспадне полученото от К. обезщетение в размер на две месечни основни заплати от 4 134лв. за неспазен срок за предизвестие и обезщетение за първия месец на оставането му без работа за периода 08.02.2021г – 07.04.2021г вкл. Така размерът на  полагащото се на ищеца обезщетение е определен като разлика от двете суми в размер на 8 268лв. за периода от 08.04.2021г до 07.08.2021г вкл. Съдът преценява неоспореното от страните заключение на ССчЕ като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, и изцяло го кредитира.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и заключението на ССчЕ, които са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващите се, и анализирани в съвкупност на налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в рамките на общия 5-годишен давностен срок, считано  от 28.04.2022г – датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съгл.т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г по тълкувателно дело №3/2004г на ВКС, ОСГК; от легитимиран субект и срещу надлежния ответник, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество се преценява като доказан по основание, и частично доказан по по размер.

Правото на обезщетение по чл.104 ал.1 изр.1 от ЗДСл. цели да възстанови в патримониума на уволненото лице реално настъпилата щета, изразяваща се в намаления му доход вследствие на незаконното уволнение. В конкретния случай са налице всички елемента на фактическия състав по цитирания текст – отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение с влязъл в сила съдебен акт; подлежащ на обезщетяване период в рамките на законоустановения – 4 месеца, след приспадане на полученото обезщетение за 2 месеца; и доказаното със събраните по делото доказателства неполагане на труд от ищеца по друго правоотношение (трудово или гражданско) за релевантния период 08.04.2021г – 07.08.2021г. При тези данни съдът приема, че така предявеният иск е доказан по основание. Относно размера му съдът кредитира изцяло заключението на изготвената по делото ССчЕ, на което се пзовават и двете страни по делото, а именно – основното трудово възнаграждение на ищеца e 2067лв. месечно, съотв. 8 268лв. за процесния период от 4 месеца, след приспадане на полученото обезщетение от 4 134лв. за 2 месеца. Именно в такъв размер следва да бъде уважен предявеният от Ж.К. иск, като за разликата над сумата 8268лв. до претендираните 12 402лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От основателността на главния иск следва и тази на предявения акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата 8 268лв. В конкретния случай е претендирана мораторната лихва, предвидена с т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по тълкувателно дело №3/2004г. на ВКС, ОСГК. С цитираното решение е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно – на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В този случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт – от този момент започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В конкретния случай искането за заплащане на обезщетението е отправено и е достигнало до работодателя на 04.05.2022г, и мораторната лихва се претендира именно от тази дата. Предвид изложеното съдът намира, че тази претенция следва да бъде уважена до 26.05.2022г, т.е. до деня, предхождащ депозирането на исковата молба пред съда – 27.05.2022г, от който момент върху сумата започва да тече законната лихва, дължима до окончателното й заплащане.

            При този изход на делото претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни – за ищеца съобразно уважената част от иска, а за ответника съобразно отхвърлената му част.

По делото са представени пълномощно от 21.02.2021г от ищеца в полза на адв.П.Н. без уговорено възнаграждение (л.21 по делото), и договор за правна помощ от 01.07.2022г (л.39 – гръб) за процесуално представителство в настоящото производство с посочено адвокатско възнаграждение 468лв. и начин на плащане „уговорен по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата“. В последния списък на разноските (л.76 по делото) размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е определен на 902.06лв., като се претендира и заплатеното възнаграждение за вещото лице от 250лв. Материалният интерес по делото е в размер на 12 402лв, а адвокатското възнаграждение за него, определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА вр.чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г, е в размер на 1 492.16 лв. Уважената претенция е в размер на 8 268лв., т.е. дължимото адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 994.77лв; доколкото претендираната от адв.Н. сума е в размер на 902.06лв, тя следва да бъде присъдена изцяло в негова полза. В полза на ищеца пък следва да бъде присъдена съответната част на уважената претенция от заплатеното възнаграждение за вещо лице от 250лв, а именно 166.67лв.

Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. също е частично основателна съобразно отхвърлената част от исковата претенция от 4 134лв., а именно – в размер на 100лв. Така по компенсация ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 66.67лв.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София, Булстат *********, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на осн.чл.104 ал.1 вр.чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл на Ж.Н.К., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 8 268 (осем хиляди двеста шестдесет и осем) лева за времето, през което не е бил на държавна служба за периода 08.03.2021г. – 07.07.2021г. вследствие на незаконното му уволнение, отменено с решение №4056/28.04.2022г по адм.д.№570/22г на ВАС – София, V отд., ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 04.05.2022г до 26.05.2022г, и със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Н.К., ЕГН **********,***, против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София, иск по чл.104 ал.1 вр.чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл за времето, през което е останал без работа поради незаконното си уволнение, за горницата над 8 268 лв. до претендираните 12 402лв. за периода от 08.02.2021г до 07.03.2021г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София, Булстат *********, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на Ж.Н.К., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 66.67 лв. (шестдесет и шест лв. 67 ст.).

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“– София, Булстат *********, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на адв.П.Й.Н., ЕГН **********,***, адвокатско възнагражение за настоящото производство в размер на 902.06 лв. (деветстотин и два лв. 06ст.).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: