РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500326 по описа за 2021 година
Делото е инициирано с въззивна жалба от непълнолетния СТ. ЦВ. Б.
лично и със съгласието на своя родител и законен представител ЦВ. П. Б.
против решение №8595/09.12.20.г. по гр.д. №2269/20.г. по описа на ПРС. В
нея са изложени съображения срещу постановеният от РС акт, като те касаят
неговата правилност. Иска решението да бъде отменено, в частта с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата над 3 500лв. до претендираните 10
000лв.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ответното застрахователно
дружество, с която се оспорва уваженият размер на иска, респективно в
отговора по насрещната въззивна жалба са изложени съображения за
несъстоятелност на тези доводи. „Евроинс“ АД иска намаляване на
присъденото от районния съд обезщетение.
Депозирана е и частната жалба от ищеца с вх. №80696/15.02.20.г.
против определение №8262/03.02.20.г. по същото гр.д. на ПРС. Иска се
неговата отмяна и постановяване на ново по същество в производството по
1
чл. 248 от ГПК.
Страните претендиран и разноски за въззивната инстанция.
Към доказателствения материал не са приобщени нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от констатациите в констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен от дежурен ПТП полицай при РУП П., ОД на МВР Б., от НП
№18-0314-001737 от 14.11.20.г. на началника на РУП П. към ОД на МВР Б. и
показанията на свидетеля Д. И. С., че на 29.10.20. г., около 18 часа в гр.П. на
ул.Р., пред дом № 134, последният е управлявал собственото си МПС с рег. №
Е87.., марка Ш., модел Ф.и е блъснал пресичащия от ляво на дясно пешеходец
С.Б..
От показанията на на двамата свидетели разпитани в производството е
видно, че непосредствено след инцидента непълнолетният се е изправил сам
след падането, бил е контактен и е отказал на водача на автомобила да го
заведе в болница. Вместо това се е обадил на неговите родители, които са
пристигнали веднага с автомобил и са го транспортирали до Спешна помощ.
След оказването на медицинска помощ в него, пострадалият е бил настанен в
Хирургичното отдление в МБАЛ “Югозападна болница“ ООД в гр. П.
Причинените му травми са били констатирани с Епикриза от същото
отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД гр.П. съставена от
01.11.2018 г. В нея са отразени диагнози : Консервативно поведение при леки
и средно – тежки черепно – мозъчни травми и Мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма.
Разпитаният пред РС гр. Петрич свидетел С. сочи, че е видял момчето,
когато то е било по средата на неговата лента за движение и тогава е намалил
скоростта и спрял, но е видял, че момчето е залитнало и паднало от лек удар с
автомобила му. Твърди, че не е усетил удара, но е блъснал момчето от дясната
страна. Установява също, че то е пресичало пътното платно на място, където
няма пешеходна пътека.
2
Втората свидетелка е майката на пострадалото момче, която заявява, че
то е било много уплашено и при прегледа в спешния център се е оплакало от
силно главоболие, поради което е било прието в Хирургичното отделение на
болницата в гр. П. В него е престоял три дни, през които тя е била негов
придружител, тъй като не му е било разрешено да става сам от леглото и да се
движи сам. След изписването му от болничното заведение възстановителният
период в домашни условия е продължил още две месеца, през което време му
е било препоръчано да ограничи физическата активност, да не ходи на
училище, да не се натоварва, да не използва електронни устройства и да не
гледа телевизия. Свидетелката установява, че инцидентът е преустановил
активните му занимания със спорт, участието в тренировки и състезания,
което го е депресирало. Поради препоръката на лекарите да не излиза от дома
си, а да стои повече в къщи, С.Б. се е откъснал от приятелите си и това е
усложнило психическото му състояние.
За изясняване на причините, условията и начина на настъпване на ПТП
– то е прието заключение на съдебно авто-техническа експертиза. От него се
установява, че по автомобила с ДК № Е87.., марка Ш., модел Ф.управляван от
св.С.- няма никакви технически данни за пряк контакт /дори и слаб/ с
пострадалия. Според вещото лице Ненков, от техническа гледна точка
травмите описани в медицинската експертиза, не са настъпили и не са
вследствие от пряк удар на л.а.Шкода, управляван от св.С.
Експертът дава заключение, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на процесното ПТП от страна на водача С. е закъснение на
действията, които е предприел за ефективно спиране на управляваното от
него МПС, с което е допуснал в крайното място на спиране предната броня на
автомобила да се намира под минималната безопасна надлъжна дистанция от
1 метър, Твърди, че пешеходецът Б. не е предприел действия за увеличаване
на скоростта, с която е пресичал към спокойно или бързо бягане при
пресичане на необозначено място, за да пресече по-бързо през коридора за
движение на л.а. Ш., при наличието на физическа подготовка и техническа
възножност за това.
Анализът на медицинските документи, приети като писмени
доказателства в делото, направен в заключението на съдебно-медицинската
3
експертиза, сочи че СТ. ЦВ. Б. е получил следните травматични увреждания:
Контузия на главата, Оток в лявата слепоочна област на главата, Сътресение
на мозъка, Контузия на лявата лакътна става. Посочено е, че след инцидента
пострадалият е настанен за лечение в МБАЛ „Югозападна болница" ООД гр.
П. където е проведено стандартно лечение за случаи на мозъчно сътресение, а
именно: вливания на водно-солеви разтвори - Рингер 500 и Серум глюкозе 5%
500, както и прием на Ноотропил 3 гр и Деган 1/2 амп.
Вещото лице сочи, че като цяло получените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива и отговарят да са получени по начин и време, както се сочи в
предоставените материали. Описаните травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Експертът посочва, че получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключава, че непосредствено
след инцидента, както и през следващите няколко дни пострадалият е
изпитвал главоболие с умерен интензитет и лек световъртеж. Твърди, че
главоболието след мозъчно сътресение е възможно да продължи и от
порядъка на два-три месеца, като прогнозата е добра и постепенно
оплакванията преминават спонтанно, лечението е симптоматично и за в
бъдеще, не следва да има оплаквания. Пояснява, че възстановителният период
за мозъчното сътресение е от порядъка на 20-25 дни, като се очаква пълно
възстановяване на пострадалия. Експертът заявява, че липсва медицинска
документация касаеща лечение на възникнали усложнения или на трайни
последици от процесното ПТП, като при така диагностицираните увреждания
и състояние, следва да не настъпят трайни последици за здравето на
пострадалия. В случая се касае за мозъчно сътресение, а не за мозъчна
контузия, като пояснява, че мозъчното сътресение е най-леката степен на
черепно-мозъчна травма, при която не се установяват структурни промени в
мозъчния паренхим и липсва огнищна неврологична симптоматика.
Общомозъчната симптоматика е лекостепенна и бързопреходна и след
своевременно и правилно лечение не се наблюдават остатъчни прояви или
явления и в този смисъл при пострадалия С.Б. няма опасност от поява на
епилептични пристъпи, като за евентуалното възникване на постравматична
епилепсия е нужно да е била налице контузия на мозъка, каквато в случая
4
няма.
Твърди, че ЕЕГ не е информативно само по себе си, при липса на
клинична картина и липса на контузионно огнище. Евентуални промени в
ЕЕГ са неспецифични и е възможно да се дължат на други неуточнени
физиологични причини, промените при ЕЕГ са неспецифични и в случая не
следва да се свързват с травмата. Същите е възможно е да се обяснят с
моментно физиологично състояние.
Безспорно е обстоятелството, че между ответника ЗД „Е.” АД, гр. С. и
собственикът на лек автомобил Ш. Ф. с peг. № Е 87. ВТ, е била сключена
валидна към датата на ПТП /29.10.20. г./ застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица с полица № BG/07/118000., като
водачът на автомобила, е бил обхванат от действието на тази застраховка.
Не е спорно между страните, а видно и от молба до ЗД "Е." АД, че
пълномощникът на ищеца е депозирал пред ответното дружество искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от процесното ПТП, а в отговор на претенцията застрахователят е
предложил изплащането на обезщетение в размер на 2 000 лв.
От изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи :
По иска за неимуществени вреди :
Правната квалификация на предявения иск против Застрахователно
дружество "Е." АД е чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По
силата на първата норма, увредено от пътно- транспортно произшествие лице
може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя,
при който делинквентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид
това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от фактическият
състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В настоящият казус се установи безспорно извършването на деянието
5
от Д. И. С., който е собственик и водач на лек автомобил Ш.Ф. с peг. № Е 87..
С него той е реализирал ПТП на 29.10.2018г. около 18ч. на ул.“Р.“ в гр. П., в
резултат на което е блъснал леко ищецът Б., който е залитнал и паднал върху
пътното платно. Категорично се установи от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че водачът на автомобила е закъснял с
реакцията си на възникналата опасност на пътя и въпреки, че ищцът не се е
намирал в т.нар. „опасна зона“, поради ненавременното задействане на
спирачната система е блъснал пешеходеца.
Изложените фактически констатации се потвърждават от писмените
доказателства и показанията на свид. С. В делото липсват твърдения и
доказателства за друг механизъм и/или препоставки(като лоши условия на
настилката, видимостта или техническа повреда) за настъпване на ПТП. Ето
защо възраженията на ответника за недоказаност на механизма на ПТП са
необосновани.
Заедно с изложеното, съдът счита, че така описаното деяние на
застрахования Сяров има белега противоправност, защото нарушава чл. 116
от ЗДвП, съгласно който водачът следва да е предпазлив и внимателен към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
престарелите и т.н. Нормата квалифицира поведението в разрез с нея като
административно нарушение, за което в същия закон е предвидено
налагането на административно наказание.
В казуса е установена и вината на деликвента под формата на
непредпазливост, тъй като за нея е установена оборима презумпция в чл. 45,
ал.2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.
От ангажиранете доказателства не може да се направи извод, че
презумпцията е оборена.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства го
установяват, че причинителят на непозволеното увреждане Д. И. С. е имал
действаща към момента на ПТП - то застраховка "Гражданска отговорност"
при ответното дружество. Поради това, застрахователното дружество, с което
е сключен договорът за застраховка "Гражданска отговорност", следва да
репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката. В
контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено условието на чл.
6
432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ, защото преди предявяване на
съдебната претенция, ищецът е заявил писмена такава пред застрахователя.
Изложеното прави съдебното производство допустимо.
Според съда доказателствата в делото установяват причиненото телесно
увреждане на СТ. ЦВ. Б., посочено в ИМ. Както разясни вещото лице
получените контузия на главата, оток в лявата слепоочна област на главата и
сътресението на мозъка се дължат на действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удари с или върху такива и отговарят да са получени по начин и
време, както се сочи в делото, а по медицински признак са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е
категоричен, че получените травматични увреждания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Гореописаната физическа травма е причинила на непълнолетния болки
в момента на причиняването й, през трите дни на престой в болницата и още
2-3 месеца след инцидента. Заедно с това, детето е имало негативни
емоционални изживявания, защото не е можел да излиза от дома си, да
тренира любимия си спорт и да се състезава, както и да се среща с
врастниците си. Изложените обстоятелства също следва да се определят като
вреди, непосредствено причинени и свръзани с процесното ПТП.
Спорен в делото е въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението, в контекста на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да
се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
7
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претенцията за вредите, причинени на пострадалото дете, е в размер на
15 000 лв., но съдът намира, че за доказаните такива справедливото
обезщетение е 7 500лв.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че увреждането не е
застрашавало живота на С.Б. и към момента той е възстановен от травмата.
Заедно с това, няма трайни последици за здравословното му състояние и
възстановителният период, посочен от експерта, е сравнително кратък 20 - 25
дни. Не беше доказано същият да има проблеми със съня, с връщането му в
социалната среда или други трайни и значими психически травми.
Горепосоченият размер на обезщетението се обосновава с негативните
психически изживявания на С., породени от невъзможността да продължи
нормалния си юношески живот, свързан с посещение на училище, тренировки
и срещи с приятели за период от два месеца. Съдът съобрази, че социалната
активност е изключително важна и формираща мирогледа, интересите и
самооценката на децата във възрастта между 14 и 18 години. Поради това,
емоционалната травма е с по – голяма значимост в казуса от физическата и
следва да бъде определяща при индивидуализирането на обезщетението.
След изложеното следва да се отговори на възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, осъществено от непълнолетния С.Б.,
тъй като е пресичал уличното платно в участък, в който не е разрешено
пресичането на пешеходци. Горните действия от негова страна се доказаха с
показанията на свид. С. и заключението на автотехническата експертиза. В
последната вещото лице е обосновало също, че пешеходеца Б. не е предприел
действия за увеличаване на скоростта, с която е пресичал към спокойно или
бързо бягане при пресичане на необозначено място.
Последователна е практиката на ВКС, че деликтната отговорност, съгл.
чл.51, ал.1 от ЗЗД, обхваща всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
8
поведението на самия увреден, законът - чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република
България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението
му и настъпилия вредоносен резултат. В контекста на установеното
поведение на непълнолетния С.Б., съдът приема, че съпричиняването от
негова страна е 20%.
В резултат на изложеното обезщетението, което е справедливо да му се
изплати от застрахователното дружество е в размер на 6 000лв. Ето защо
решението на районния съд следва да бъде отменено частично в
отхвърлителната му част и да се присъди обезщетение в размер на още
2 500лв. над вече присъдените.
По иска за мораторна лихва :
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна
лихва върху дължимото обезщетение. Съдът счита, че ответникът е изпаднал
9
в забава след предявяване на писмената претенция от пострадалото лице за
изплащане на застрахователното обезщетение, т.е. от 17.01.2019г. Същата се
дължи до окончателното изплащане на обезщетението.
Разноските :
Върху уважената цена на иска и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БлОС
допълнителна държавна такса в размер на 100лв.
На осн. чл. 38, ал.2 и ал.1, т.2 от ЗАдв. на адв. И.Я., като пълномощник
на ищеца, следва да бъде определено възнаграждение за въззивната
инстанция, съразмерно на уважената част от иска, което следва да се заплати
от ответника в размер на 405лв.
Тук е мястото да се посочи, че обжалваното с частната жалба с вх.
№80696/15.02.2021г. определение №8262/03.02.2021г. по същото гр.д. на ПРС
е неправилно. То следва да бъде отменено, тъй като пълномощникът на ищеца
е представил списък за разноските, в които е посочил, че те се изразяват в
дължимото му се възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Ето защо неправилно
първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на този списък е такова,
че следва да се приравни на липса на списък. Поради това настоящият състав
счита, че на адв. И.Я., като пълномощник на ищеца, следва да бъде
определено възнаграждение за първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от иска от ПРС, което следва да се заплати от
ответника и е в размер на 475лв.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство, съответни на отхвърлената
част от иска, в размер на 1 115, 87лв., след като бъде отмено решението в
частта за разноските, присъдени след служебно извършена от съда
компенсация.
Така мотивиран, Б. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №8595/09.12.20.г. по гр.д. №2269/20.г. по описа на
ПРС, в частта с която е отхвърлен искът на СТ. ЦВ. Б., ЕГН: **********,
10
лично и със съгласието на своя родител и законен представител ЦВ. П. Б.,
ЕГН: **********, от гр.П., ул.И. В. № 30 против ЗД „Е. “АД, гр.С., с ЕИК:
1212. със седалище и адрес на управление гр.С, район „И.“, бул.“Х.К.“ № 43,
представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изпълнителни директори, над сумата от
3500 /три хиляди и петстотин/ лева до сумата от 6 000/шест хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от непълнолетното дете
неимуществени вреди, причинени от ПТП на 29.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която е осъден СТ. ЦВ. Б., ЕГН: **********,
лично и със съгласието на своя родител и законен представител ЦВ. П. Б.,
ЕГН: **********, от гр.П., ул.И. В. № 30, да заплати по компенсация на ЗД
„Е. “АД, гр.С., с ЕИК: 1212. сумата 202,53/двеста и два лева и петдесет и три
ст./ лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е. АД, ЕИК: 12., със седалище и
адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ № 43, представлявано от Р.
Г. Б.и Й. Цв. Ц. – изпълнителни директори, да заплати на СТ. ЦВ. Б., ЕГН:
**********, лично и със съгласието на своя родител и законен представител
ЦВ. П. Б., ЕГН: **********, от гр.П., ул.И. В. № 30, сумата от още 2 500/две
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
непълнолетното дете неимуществени вреди, причинени от ПТП на 29.10.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2019 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Б., ЕГН: **********, лично и със съгласието на своя
родител и законен представител ЦВ. П. Б., ЕГН: **********, от гр.П., ул.И. В.
№ 30 да заплати на ЗД „Е.С“АД, гр.С., с ЕИК: 121. със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ № 43, представлявано от Р. Г. Б. и
Й. Ц. Ц. – изпълнителни директори, сумата от 1 115, 87лв. - разноски за
първоинстанционното производство, съответни на отхвърлената част от иска.
ОТМЕНЯ определение №8262/03.02.2021г. по гр.д. №2269/2019г. по
описа на ПРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК: 121., със
седалище и адрес на управление гр.С. район „И.“, бул.“Х. К.“ № 43,
11
представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц.– изпълнителни директори, да заплати на
адв. И.Я. възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно
на уважената част от иска от ПРС, в размер на 475лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК: 121., със
седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ № 43,
представлявано от Р.Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изпълнителни директори, да заплати по
сметка на БлОС допълнителна държавна такса в размер на 100лв. върху
уважения от настоящата инстанция размер на исковата претенция.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК: 121., със
седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ № 43,
представлявано от Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц. – изпълнителни директори, да заплати на
адв. И.Я. възнаграждение за въззивното производство, съразмерно на
уважената част от иска от БлОС, в размер на 405лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12