ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. Габрово, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20234200500039 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.И. срещу разпореждане на Габровски районен съд
по ч.гр.д.№2002/2022г., обективирано в заповед №953, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 899,22лв. – обезщетение за
забава.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се ,че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението за претендираната сума. Излагат се доводи,че забавеното плащане е
неизпълнение на договора и кредитополучателят дължи обезщетение за това на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД. Касае се за неизпълнение на парично задължение , за което обезщетението е
за забавено изпълнение съгласно чл.86,ал.1 ЗЗД. Оспорват се изводите на съда за
недействителностпо чл.26,ал.4 ЗЗД. Прави се позоваване на съществуването на повелително
правило в закона, обективирано в императивни правни норми и че размерът на законната
лихва е нормативно установен с ПМС №100/2012г. Жалбоподателят счита,че заповедният
съд е следвало да присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
процесния период, прилагайки чл.26,ал.4 ЗЗД.
Заявено е искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд , с което е
отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК за сумата от 899,22 лева и да бъде уважено
искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.
Частната жалба е подаден в срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима.
1
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповед №953 от 05.12.2022г. по
ч.гр.д.№2002/2022г. по описа на РС-Габрово, заповедният съд е отхвърлил заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу длъжника Й. С. Х. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 899,22 лева - обезщетение за забава за периода
08.08.2020г. – 28.11.2022г. ,като е приел ,че е нарушена разпоредата на чл.33,ал.2 ЗПК.
Приел е, че в случая обезщетението за забава върху неплатените вноски за този период ,
които са около 2800 лева, е повече от два пъти по-висок размер от законната лихва, която за
целия период е около 21%.С това е обосновал,че договорна разпоредба за изчисляване
обезщетение за забава в такъв размер е нищожна на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД-
противоречие със закона.
Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.
От данните по делото се установява,че с подаденото заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК ,от заявителя е претндирана главница от 2576,70лв., договорна
лихва от 307,83лв. и сумата от 899,22лв. обезщетение за забава за периода 08.08.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Вземанията са претендирани като дължими по
договор за потребителски кредит ,сключен с длъжника Й. С. Х. на 14.12.2018г. и цедирани
на заявителя. В т.12 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко
от тях. За сумата от 899,22лв. е посочено ,че при забава в плащането на месечна погасителна
вноска , кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху просрочената главница, като на длъжника е начислена лихва за забава за
периода 08.08.2020г. до датата на подаване на заявлението , като общия размер на
начислената лихва за забава е 899,22лв .
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 14.12.2018г.,
сключен с Й. С. Х., в който в чл.9.4 е предвидено,че при просрочие потребителят дължи
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочие , като към момента на сключване на договора , законната лихва за периода е ОЛП
+ 10 пункта надбавка. Към чл.9 препраща и клаузата на 15.1 от договора.
За сумите от 2576,70лв. главница и 307,83лв договорна лихва, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Приетото от заповединя съд ,че искането за сумата от 899,22лв. се основава на
нищожна договорна разпоредба за изчисляване обезщетение за забава в такъв размер,
изводимо от чл.33,ал.2 ЗПК и на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД-противоречие със закона , е
необосновано . Няма изрично позоваване коя от разпоредбите на приложения към
заявлението договор за потребителски кредит, заповедният съд е приел за нищожна като
противоречаща на закона – на чл.33,ал.2 ЗПК. Такъв извод не може да се обснове от
клаузите на чл.9.4 и чл.15.1 от процесния договор за потребителски кредит. При данните,
посочени от заявителя в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 ГПК относно претендираното
обезщетение за забава и приложените към заявлението доказателства ,както и предвид
фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на
2
този етап, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства ,на
които основава проценото вземане от 899,22лв. като обезщетение за забава , сочат на
противоречие със закона . На длъжника е предоставена законовата възможност да оспори
дължимостта на вземането, като подаде пред заповедния съд възражение .
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена ,като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на
исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно сумата от 899,22лв. обезщетение за
забава за периода 08.08.2020г. до датата на подаване на заявлението на 28.11.2022г.
Разпореждането следва да се отмени и в частта,с която е отказано присъждането на
държавната такса до пълния й размер от 75,68лв. и за юрисконсултско възнаграждение над
присъдения размер с издадената заповед по чл.410 ГПК от 38.11лв. , тъй като дължимостта
на разноските е обусловена от изхода на спора . В случая при уважаване изцяло на
заявлението по чл.410 ГПК ,следва да се присъди на зявителя и остатъка до пълния размер
на внесената за заповедното производство държавна такса от 75,68лв.. Относно
юрисконсултското възнаграждение следва да се доприсъди дължимата сума до размер на
50лв., предвид присъдената с издадената заповед №953 по чл.410 ГПК съобразено
уважената част на заявлението - сумата от 38.11лв. /от общо определеиня от заповединя съд
размер от 50лв./, като в тази част за разноските заповедта не е била обжалвана от Агенция за
събиране на вземанията по реда на чл.413,ал.1 ГПК
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.12.2022г., инкорпорирано в заповед №953/05.12.2022г.
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №2002/2022г. на Габровски районен съд , с което е отхвърлено
подаденото от Агенция за събиране на вземания ЕАД , със седалище и адрес на управление
: *************, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Й.
С. Х. - П., ЕГН**********, за сумата 899,22лв. обезщетение за забава за периода от
08.08.2020г. до датата на подаване на заявлението – 28.11.2022г., за сумата над 57,69лв . до
размер на 75,68лв. държавна такса и за сумата над 38,11 .лв до размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,със седалище и
адрес на управление : *********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу длъжника Й. С. Х. - П., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес :
*************, за сумата от 899,22лв. обезщетение за забава за периода от 08.08.2020г. до
датата на подаване на заявлението - 28.11.2022г., както и за сумата над 57,69лв . до размер
на 75,68лв. държавна такса и за сумата над 38,11 до размер на 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение
3
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4