№ 4426
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100510089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
190682/11.06.2024 г. на ищеца срещу решение № 10021 от 28.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 48862/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. Г. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 190,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „*********5, с аб. № *********, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.09.2023 г. до окончателното плащане; 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.;
19,02 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.09.2023 г. до окончателното плащане, както и 4,33 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020
г. до 16.08.2023 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част
предвид извода на първоинстанционния съд, че не е доказано качеството на клиент на
топлинна енергия по отношение на ответника Д. К. Г. по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази
връзка въззивникът се позовава на изходящата от наследодателя му К. Г. П. декларация по
1
чл. 14 ЗМДТ, с която същият е декларирал собствеността върху процесния имот, считайки,
че същата е годно доказателствено средства за установяване на 1/2 идеална част от него по
отношение на наследника му. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявените срещу Д. К.
Г. искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. К. Г., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. Ч., е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва. Оспорва да се намира в облигационна връзка с ищеца, респ. да е възникнало
качеството на клиент на топлинна енергия с него по отношение на процесния имот поради
липсата на ангажирани доказателства да е бил негов собственик или ползвател в рамките на
исковия период, за което е направил изрично оспорване. Оспорва доказателствената
стойност на представената данъчна декларация, тъй като тя не представлява предвиден в
закона способ за придобиване и/или доказване на право на собственост върху недвижим
имот, доколкото нейното подаване има само административноправно значение, още повече,
че тя не изхожда от него, а от наследодателя му К. Г. П., поради която в нея не се съдържа
изходящо от него извънсъдебно признание. В допълнение посочва, че имотът е деклариран
не само от К. Г. П., но и от Л.Н. П.а, починала през 2021 г., без да са събрани данни относно
лицата, имащи качеството на нейни наследници по закон. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, отнасящи се
за периода до м. август 2020 г., начислени с обща фактура № **********/31.07.2021 г., ведно
с начислените лихви върху тях. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава върху всяка
от главниците за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение поради
липсата на отправена до него покана, поради което не е изпаднал в забава. Предвид
изложеното, счита въззивната жалба за неоснователна, поради което моли да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Директ“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по
2
отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно поради следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012
г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и
3
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество. В случая, за доказване на предявените искови претенции по основание
от страна на ищцовото дружество е представена най-напред декларация с вх. №
41569/11.03.1998 г., с която К. Г. П. е декларирал пред Столична община, че той заедно с още
едно лице – Л.Н. П.а са съсобственици при равни квоти – по 1/2 всеки на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 155, находящ се в гр. София, ж. к.
„*********, с посочено придобивно основание „покупка“ и документ за собственост
„договор № ДИ-03-40/16.05.1986 г. Установява се още от данните, удостоверени в
представеното удостоверение за наследници с изх. № СОА23-ВУ51-668/08.09.2023 г.,
издадено от Столична община, р-н „Слатина“, че вписаните в декларацията като
собственици на имота лица К. Г. П. и Л.Н. П.а са съпрузи, които са починали съответно на
09.01.2007 г. и на 13.10.2021 г., а ответникът Д. К. Г. е законен наследник на първия от тях –
негов син. Наред с това, видно от представения списък на живущите в процесната жилищна
сграда, в него наследодателят К. Г. П. се е подписал като собственик на апартамент № 155,
полагайки подписа си в полето срещу него, като същото той е сторил и в представения
списък към протокол от проведено на 24.10.2001 г. общо събрание на собствениците на
етажна собственост на адрес: гр. София, ж. к. „*********, на което е взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем
Сървисис“ ЕООД, в който К. Г. П. също фигурира като собственик на апартамент № 155, с
аб. № *********, без да е налице оспорване по делото относно автентичността на
положените от негово име подписи върху горните документи. Като писмени доказателства
по делото са приобщени още и представените от третото лице – помагач протоколи за
извършени на 20.05.2021 г. и на 26.05.2022 г. отчети, както и изравнителни сметки, видно от
които като клиент на топлинна енергия по отношение на апартамент № 155, с аб. №
********* е вписан К. Г. П.. Тук следва да се отбележи, че „пълното доказване може да бъде
осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават
указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, служат за установяване на
основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на
косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на
едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и
заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но също така и в
съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК, както изрично е синтезирано и обобщено
в непротиворечивата съдебна практика, възприета с решение № 86/20.04.2022 г. по гр.д. №
4148/2021 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо, съобразявайки изложеното, както и обстоятелството,
че настоящото производство не е с предмет установяване на вещно право на собственост,
при съвкупната преценка на данните, извличащи се от обсъдените по-горе писмени
доказателства, част от които преки и с материална доказателствена сила спрямо неизгодните
за ответника факти и от които е обвързан (саморъчното удостоверяване от наследодателя
му), настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с носената от него
доказателствена тежест съобразно чл. 153 ГПК от страна на ищеца е установено, че на
4
основание наследствено правоприемство Д. К. Г. се легитимира като носител на 1/6 идеална
част от правото на собственост върху процесното жилище, респ. като клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на него, поради което следва да отговаря за
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи
същото, съобразно обема на участието си в съсобствеността. Това е така с оглед липсата на
данни по делото апартаментът да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка от
страна на наследодателя му К. Г. П. до момента на смъртта му на 09.01.2007 г., или за
настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, както и
синът му Г. да се е отказал от наследството на баща си, поради което следва да се приеме, че
същият е станал носител на 1/6 идеална част от правото на собственост върху него,
доколкото наред с него, наследодателят му П. е оставил още двама наследници по закон –
Л.Н. П.а – съпруга и Е. К. П. – син, поради което всеки един от тях е придобил равна част от
притежаваната от П. 1/2 идеална част от собствеността върху процесното жилище - арг. чл.
9, ал. 1 ЗН. Тук следва да се отбележи, че зачитайки доказателствената стойност на
обсъденото по-горе удостоверение за наследници с изх. № СОА23-ВУ51-668/08.09.2023 г.,
издадено от Столична община, р-н „Слатина“, настоящият съдебен състав приема, че същото
е годно да установи наследствените връзки и права между посочените в него лица, в какъвто
смисъл е трайната съдебна практика, възприета с решение № 93/20.10.2020 г. по гр. дело №
136/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., както и цитираните в него други такива. В тях се приема,
че удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове
процедура, от длъжностното лице по гражданско състояние, след справка в регистрите на
населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в
регистрите на населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да
бъде проверена, като до оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена. От
страна на особения представител на ответника – адв. Ч. е направено общо оспорване, че Д.
К. Г. не е наследник на баща си К. Г. П., без обаче същият да е ангажирал доказателства,
опровергаващи удостоверените в представеното удостоверение за наследници данни,
свидетелстващи, че след смъртта му на 09.01.2007 г. именно той попада в кръга на
наследниците му по закон. В случая, няма основание за ангажиране на отговорността на
ответника Д. К. Г. над установената по делото 1/6 до претендираната от ищеца 1/2, тъй като
по делото не се установява настъпило в негова полза наследствено правоприемство след
смъртта на Л.Н. П.а, починала на 13.10.2021 г. Това е така, тъй като при липсата на
представено по делото удостоверение за наследници и на последната, само въз основа на
това на нейния съпруг К. П., не може да се направи извод в чий патримониум са преминали
притежаваните от нея общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху жилището,
от които: 1/2 идеална част - на лично основание, предвид удостоверяването в представената
декларация по чл. 14 ЗМДТ и 1/6 - на основание наследствено правоприемство след смъртта
на съпруга й, починал на 09.01.2007 г. В случая, ирелевантно се явява обстоятелството, че
понастоящем партидата за процесния топлоснабден имот все още се води на името на
наследодателя К. Г. П., тъй като фактът, че наследниците не са предприели действия по
5
смяна на същата, каквото задължение същите имат по силата на 63, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия, не ги освобождава от задължението за заплащане на
доставената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът Д. К. Г. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да
е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 155,
следва правният извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
представените индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет, както и
изводите в констативната част от заключението по съдебносчетоводната експертиза в
рамките на исковия период услугата по индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „*********, е било
възложено и извършвано от третото лице – помагач – „Директ“ ООД.
С отговора на исковата молба от страна на ответника Д. К. Г. не е заявено оспорване, че
в рамките на исковия период процесният имот е бил топлофициран, както и, че сградата –
етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Липсва оспорване също така, че доставената до него топлинна енергия е изчислена в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
поради което изготвянето на съдебно-техническа експертиза, имаща за предмет изследване
6
именно на посоченото обстоятелство, е счетено за ненеобходимо и такава не е изготвена в
рамките на първоинстанционното производство. В същото време основа на допуснатата и
приета без оспорване от страните съдебносчетоводна експертиза по делото се установява
въвеждането в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД на изготвените от
фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки по месеци и суми, както и, че
начислените такива за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
възлизат в размер на 381,48 лв., като видно е от данните, удостоверени в представените от
третото лице – помагач справки за използвана топлинна енергия, че тази сума касае
доставената до имота топлинна енергия за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, формирана след извършен редовен отчет на индивидуалните уреди за измерване
в него.
При това положение следва да се даде отговор каква част от посочената по-горе сума
ответникът Д. К. Г. дължи да заплати, като в тази връзка се разгледа своевременно заявеното
от него с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност, както и за лихвите за забава.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в настоящия случай исковата
молба е подадена в съда на 01.09.2023 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 01.09.2020 г. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., тъй като най-късното месечно
задължение – това за м. юни 2020 г. е станало изискуемо на 15.08.2020 г., т. е. преди
01.09.2020 г., поради което то, както и предхождащото го такова, включено в рамките на
исковия период – това за м. май 2020 г., са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук
следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването
им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
7
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, видно от данните,
удостоверени в представената обща фактура № **********/31.07.2021 г., задължението за
цена на топлинна енергия, отнасящо се за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., който
съдът прие, че е обхванат от изтекла погасителна давност, възлиза на 2,89 лв., поради което
тя следва да се приспадне от общо дължимата такава за целия исков период от 381,48 лв.
Следователно, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 378,59 лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на ответника Д. К. Г. –
1/6, той се явява задължена за сумата от 63,09 лв. (1/6 от 378,59 лв.), до който размер
предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна енергия е основателен и следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 190,74 лв., или за
размера от 127,65 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 38,05 лв., а освен това се потвърждава и от заключението по
съдебносчетоводната експертиза, достигнало до идентичен извод. Това е така, тъй като
съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и приложението към нея. В
случая, тази претенцията не е погасена по давност, тъй като това вземане се претендира
считано от 01.07.2020 г., поради което е станало изискуемо на 15.09.2020 г., т. е. след
01.09.2020 г. Ето защо, при съобразяване на дълга на ответника Д. К. Г. – 1/6, той се явява
задължена за сумата от 6,34 лв. (1/6 от 38,05 лв.), до който размер предявеният срещу него
главен иск за цена на услуга за дялово разпределение е основателен и следва да се уважи,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 19,02 лв., или за размера от
8
12,68 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми се дължи ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 09.01.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана
през процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр.
чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане
стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите
правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията
си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва - арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, в случая ответникът Д. К. Г. е изпаднал в забава относно задълженията си за
цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата
фактура за първия отчетен период на 31.07.2021 г., т. е. от 15.09.2021 г. и до посочената
крайна дата 16.08.2023 г. е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен дълг,
което настоящата въззивна инстанция изчислява на сумата от 53,37 лв. Отново при
съобразяване на обема на отговорността на ответника – 1/6, той се явява задължен за сумата
от 8,89 лв. (1/6 от 53,37 лв.), начислена за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г., до който
размер предявеният срещу него акцесорен иск за обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер от 29,11 лв., или за размера от 20,22 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
9
исковете за главница за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
както и за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, е неправилно и
следва да бъде частично отменено, като тези искови претенции следва да бъдат уважени в
посочените по-горе размери, а в останалата част решението следва да се потвърди.
Въззивният съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната
очевидна фактическа грешка при индивидуализацията на топлоснабдения имот, който
вместо № 155, погрешно е изписан като № 115, която следва да се отстрани чрез коректното
му изписване в диспозитива на настоящия съдебен акт, но в останалата необжалвана част
това е правомощие единствено на СРС, 157 състав, който след връщане на делото следва да
прецени налице ли са предпоставките за провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът – ищец има право
на направените пред двете съдебни инстанции разноски, съобразно уважената част от
предявените срещу ответника Д. К. Г. искове, а именно: 185,17 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и 112,71 лв. – разноски за въззивното производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Д. К. Г. не се следват разноски пред двете
съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове, тъй
като той не претендира и не доказва извършването на такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10021 от 28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 48862/2023 г.
по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. К. Г., ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 63,09 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „*********5, с аб. № *********, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г.; 6,34 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното им заплащане, както и 8,89
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „*********, ********* ап.
23 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите, както следва: 63,09 лв., представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ
10
се на адрес: гр. София, ж. к. „*********5, с аб. № *********, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г.; 6,34 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното им заплащане, както и 8,89
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10021 от 28.05.2024 г., постановено по гр. дело №
48862/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. К. Г., ЕГН ********** осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 63,09 лв. до пълния предявен размер от 190,74 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.06.2020 г.; за разликата над уважения размер от 8,89 лв. до пълния предявен размер
от 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.; за разликата над уважения размер от
6,34 лв. до пълния предявен размер от 19,02 лв., представляваща главница за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и за сумата
от 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „*********, ********* ап.
23 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 185,17 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал., вр. чл. 273
ГПК, сумата от 112,71 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Директ” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11