О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2127/11.9.2019г.
11.09.2019 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд
ХVІ граждански
състав
На единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Георги Георгиев
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело № 2234/2019 г. по описа на Ямболския
районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от Т.И.Т. против В.П.Т., с която ищцата моли да бъде
прекратен сключеният между страните на 23.06.2007 г. граждански брак като дълбоко
и непоправимо разстроен,без съдът да се произнася по въпроса за вината, като
съдът й предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото
от брака непълнолетно дете Петър Веселинов Т.,осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 160,00 лв.,платима до десето число на
текущия месец, считано от датата на исковата молба,както и издръжка за минало
време по 160,00 лв. на месец за една година назад,считано от 19.06.2018 г. до 19.06.2019 г. Претендира се предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Ямбол, ул.
„А.Кратунов“ № 101, на ищеца с детето,като след прекратяване на брака носи
предбрачното си фамилно име Стоянова. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания – за ангажиране на гласни доказателства в съдебно
заседание за установяване на твърдяните факти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответника е депозирала отговор, както и насрещна искова молба, в които е оспорил
твърденията,че ищцата отглежда детето,като същото се отглеждало от ответника и
неговите родители,като в последствие се отглеждало от майката. Оспорват се
исковете за заплащане на издръжка редовна и за минало време,присъждане на
родителските права на майката,като не се правят възражение по отношение на
семейното жилище и фамилното име на ищцата след развода.
С насрещния иск се иска прекратяване на сключеният
между страните на 23.06.2007 г. граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстроен,по вина на съпругата,като съдът му предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето,да се определи режим на лични
контакти на майката с детето,като същата бъде осъдена да заплаща в полза на
детето месечна издръжка в размер на 160,00 лв. считано от датата на исковата
молба .Прави искания – за разпит на свидетели и изслушване на детето по реда на
чл.15 15 от ЗЗДет.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор по насрещния
иск,като се оспорват всички предявени искове от бащата,като се иска тяхното
отхвърляне.
Съдът, след като прецени, че исковата молба и
насрещната такава са редовни, а претенциите – допустими, намира, че делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Предвид факта, че страните имат
ненавършило пълнолетие дете, родено от брака, съдът намира, че е необходимо
възлагането на социален доклад на ДСП – Ямбол, като на ищеца се укаже да води
детето Петър Веселинов Т. за изслушване в с.з. по реда на чл. 15 от ЗЗДет., а
на ДСП – Ямбол – да осигурят присъствието на социален работник.
Представените от ищцата по първоначалния иск писмени
доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на страните
за ангажиране на гласни доказателства, поради което същото следва да бъде
уважено, като им се даде възможност да доведат по един свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК и чл. 190 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2019 г. от 10,30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
представените от ищцата по първоначалния иск писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират поисканите гласни
доказателства в първото по делото заседание – по един свидетел при режим на довеждане, за установяване на твърдяните
от тях факти.
УКАЗВА на ДСП – Ямбол да изготви социален доклад във връзка с
упражняването на родителските права.
УКАЗВА на ищеца да води в с.з. детето Петър Веселинов Т. за
изслушване по реда на чл. 15 от ЗЗДет.
УКАЗВА на ДСП – Ямбол да осигурят присъствието на социален
работник във връзка с изслушването на детето.
Указва на страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на 17.10.2019 г. При неявяване на ищеца без
уважителни причини, производството по делото се прекратява.
По брачни искове не се постановява неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
Съобщава
на страните проекто-доклада на делото:
Твърди се в исковата молба, че страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 23.06.2007 г., като от брака си имат родено едно непълнолетно дете –
Петър Веселинов Т.. Сочи, че първите години от брачния живот протекли нормално,
но когато се ражда синът им, ответника по първоначалния иск бил неподготвен за
семеен живот. Твърди се,че същия не желаел да поеме отговорност и издръжката на
семейството. Започнал да употребя системно алкохол,като в това си състояние на
общувал със съпругата и детето. Често оставал без работа,като липсвали средства
в семейството за издръжка. Ищцата по първоначалния иск многократно правила опит
да говори с него за проблемите,като искала от него да поеме отговорностите като
съпруг и баща,но не намирала разбиране. При един от опитите ищцата по
първоначалния иск да говори с ответника през месец септември 2012 г.същия напуснал семейството и от него момент
били във фактическа раздяла. Същия се дезинтирисирал от ищцата и детето,като
страните не поддържали никакви контакти помежду си. Бащата от две години не
поддържал контакти и с детето,като по никакъв начин не участвал в неговата
издръжка. От момента в който били разделени единствено само майката
отглеждала,възпитавала и издържала роденото детето,като бракът им съществувал
само формално,като не бил в интерес на страните които имали собствен живот,нито
на детето. Твърди се че брака е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на
закона и се иска неговото прекратяване,без съдът да се произнася по въпроса за
вината. Иска се постановяване на решение с което бракът между страните да бъде
прекратен,като упражняването на родителските права върху роденото от брака
страни да бъдат предоставени на майката,като на бащата бъде определен режим на
лични контакти с детето,да бъде осъден да заплаща редовна издръжка за детето в
размер на 160 лв.,както и такава за минал период от една година назад ,предоставяне
на семейното жилище на майката с детето и след прекратяването на брака
съпругата да носи предбрачното си име Стоянова.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.Счита се,че предявените искове са допустими,но неоснователни.
Ответника също желаел прекратяване на брака между страните,като се оспорват
твърденията относно обстоятелствата,довели до дълбокото му и непоправимо
разстройство. Оспорват се твърденията,че ответника употребява системно
алкохол,както и твърденията,че не е осигурявал средства за издръжка на
семейството.Твърди,че средствата се осигурявали единствено от него.Причината за
влошаване на отношенията между страните и фактическата им раздяла,била
започната от ищцата връзка с друг мъж,като същата неглижирала семейството и
него. Твърди се,че от съседи ответника започнал да чува,че когато е на работа
нощна смяна, детето им плачело,като търсило своята майка и баща. Ищцата станала
нервна,изпадала в негативни състояния,като вдигала скандали. След поредния
скандал го прогонила от семейното жилище,като детето останало при майката.След
раздялата с помощта на своите родители полагал грижи по отглеждането и
възпитанието на детето,включително и към настоящия момент. Относно издръжката
за минало време ответника твърди,че не отговаряло на действителното
положение,че от момента на раздялата само майката полагала грижи за детето.
Майката открито заживяла с друг мъж на семейни начала. Детето не се чувствало
щастливо,като майката и мъжът с който живеели обиждали детето,като на моменти
го биели. Бащата се опитал да изведе детето от тази среда,като се преместили
заедно с него да живеят в гр.Бургас. детето се успокоило,но заявило на бащата
,че му липсват дядо му и баба му,както и неговите приятели,се прибрали в
гр.Ямбол. детето се връща в дома на майка си,но средата в която се отглеждало
останала непроменена. Продължило се с обидите към детето,като мъжът с който
живеела майката му крещял и му вдигал скандали.Ако детето искало нещо да си
купи,се обръщало към баща си защото не намирало разбиране от страна на майка си
и мъжът с който живеела. Последния пред детето обиждал и биел майката,като
правил неприлични намеци към него. Майка му не го защитавала,а често го гонила
от домът им,заключвала входната врата след него,като същото отивало при баба си
и дядо си,като майката с дни не го търсела.Майката не се интересувала от
обучението на детето,не ходила на родителски срещи,като се налагало бащата да
ги посещава. Майката нямала родителския капацитет да се грижи и възпитава
детето,като с такъв разполагал бащата. За издръжката за минало време се твърди,че същата е
неоснователна. Не се възразява ищцата да продължи да ползва семейното
жилище,като няма възражение след прекратяването на брака да носи предбрачното
си фамилно име.
Правното основание на предявените
обективно съединени искове е чл. 49, ал.1 СК,чл.53, чл.56,чл.59, ал.2 и чл.149 от СК.
С определение № 1838/01.08.2019 г-
съдът е приел за съвместно разглеждане предявените насрещни искове на В.П.Т.,против
Т.И.Т..
В предявения насрещен иск ищеца
твърди,че след сключването на гражданския брак между страните същите са живели
съвместно около 8 години. През това време единствено той е работил и издържал
семейството.Същевременно съпругата започнала интимен живот с друг мъж,и когато
бил на работа нощно време детето било оставяно само,като плачело. При пореден
скандал между страните ищеца напуснал семейното жилище,като оставил детето при
майката. След това същата заживяла на семейни начала с друг мъж,като същия бил
причина брачната връзка между страните да бъде формална,като вина затова имала
единствено съпругата. След фактическата раздяла ищеца бил този който имал
основна роля в отглеждането и възпитанието на детето,подпомаган от своите
родители,където живеели с детето. Същото имало силно изградена емоционална
връзка,като с бащата така и с неговите родители. Твърди се,че детето било
обиждано,бито и унижавано от страна на майката и мъжът с който живеела,като
бащата бил този който може да му осигури спокойно среда и модел за подражание.В
интерес на детето било родителските права да бъдат предоставени на бащата,като
на майката се определи лични отношения с детето. Също така следвало същата да
бъде осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 160 лв.,като се определи
местоживеене на детето при бащата.
Иска се уважаване на исковете и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника по насрещния иск,като исковете са оспорени като
неоснователни и са оспорени всички факти по насрещните искове,които не
копеспондирали с действителните отношения между страните,като са развити
подробни съображения затова. Иска се отхвърляне на насрещните искове и
уважаване на тези предявени с първоначалната искова молба.
Правното
основание на предявените насрещни обективно съединени искове е чл. 49, ал.3,вр.
с ал.1 СК, и чл.59, ал.2 от СК.
В тежест на страните е да докажат
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на другия
съпруг съобразно изложените от тях твърдения в исковата молба и в насрещната
искова молба, както и наличието на родителски капацитет за отглеждането на
детето.
На основание чл. 321, ал. 2 от ГПК, съдът
напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
вкл. към постигане на споразумение по чл. 51 от СК.
Препис
от определението да се връчи на страните по делото, ведно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца по първоначалния иск се връчи препис от
отговора на ответника,като на ищеца по насрещните искове се връчи и препис от
отговора по насрещния иск.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Г.Георгиев/