Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 30.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 825 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0239-001003/09.08.2019 г., издадено от
Началника на РУ– гр. Асеновград към
ОДМВР- Пловдив - П.К.Б., с което на В.В.П. с ЕГН:**********, с адрес: ***, са
наложени следните административни наказания:
1. На
основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20
ал.1 от ЗДвП ,
2. На основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.и
3. На основание
чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по
чл.150А ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В.П. в
депозираната жалба и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. П. оспорва
наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като отрича авторството си в извършването на
нарушенията. Навеждат се твърдения и за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в
процедурата по издаването на НП и се твърди неправилно прилагане на материалния
закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ на МВР - гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество.Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 22.07.2019 г. е било констатирано, че на 21.06.2019 г. около 06.20 в с.Боянци
на ул. „Рила“ до № 26, жалбоподателят П. е управлявал колесен
трактор „ТК-80“с рег. № ****, с
прикачен за него инвентар, като по време на движение не е контролирал непрекъснато ППС,
което е управлявал и при преминаване покрай паркиран лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ ****го застъргал с прикачния инвентар /таралеж/ по цялата странична дясна
част , с което е реализирал ПТП с материални щети. След произшествието, водачът
П. не изпълнил задължението си като участник в ПТП да спре и да установи какви
са последиците от него, а продължил пътя и напуснал мястото на произшествието. За
произшествието и причинените му материални вреди подал заявление М.И.,
собственик на повредения лек автомобил „БМВ“.
Въз основа на него, била образувана проверка, в рамките на която бил установен
извършителят, извършен оглед и съпоставка на щетите по автомобила и снети обяснения от пострадалия, както и от
нарушителя, бил съставен и протокол за ПТП. Входа на проверката било установено
и че водача В.П. не притежава правоспособност за управление на колесен трактор
и няма свидетелство за управление на МПС
валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство –
колесен трактор. При тези данни, актосъставителят Б. преценил, че вината за възникването на
произшествието е именно на водача на трактора В.П.. За констатираните нарушения му бил съставен АУАН
в негово присъствие и му бил връчен екземпляр от същия. Жалбоподателят П. го подписал, като в графата за възражения
записал, че не е удрял никаква кола и ,че има книжка за управление на трактор,
но издадена от Министерството на земеделието. Допълнителни писмени възражения в
същия смисъл са били подадени в
тридневния срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентния за това орган
и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити.
Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно
постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените
основания на П. са наложени горните административни наказания. Наказателното
постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от
него, в изискуемата от закона форма е.
При проверката на законосъобразността
на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и
наложените въз основа на тях административни наказания съдът констатира ,че са
спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
Правилно са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната им цифрова квалификация и правилно са съотнесени
същите към съответстващите им санкционни разпоредби.
Първото описано в НП нарушение касае нарушаване на общото
задължение за водачите на МПС, фиксирано в чл. 20 ал.1 от ЗДвП да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая безспорно е нарушено
това задължение, доколкото в крайна
сметка се е получил контакт между двете превозни средства, едното от които е било
паркирано и не е участвало в движението и е възникнало ПТП с материални
щети. Така описаното нарушение правилно е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба – чл. 185 от ЗДвП, която се прилага при всички случаи на
административни нарушения по ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание. В случая глобата е предвидена
в абсолютно определен размер от 20 лв. и оразмеряването й не подлежи на
преценката на административно-наказващия орган. Следователно като е наложил
глобата именно в този размер, същият правилно е приложил закона.
По отношението на нарушението описано в т.2 на НП,
съдът намира, че същото правилно е квалифицирано по съответната нарушена
материално-правна разпоредба. Нормата на чл. 123 ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда първото и основно задължение за водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. В
случая, жалбоподателят П. въпреки, че е бил наясно , че е блъснал друг
автомобил, не е спрял и не е установил какви са вредите от произшествието, с
което е реализирал състава на горното нарушение. Съдът намира, че
извършването на нарушението е надлежно установено, като от събраните
доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и
неговата вина. На първо място, горните обстоятелства се установяват от
презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с
разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите
констатации в АУАН се подкрепят и от събраните гласни доказателства - показанията
като свидетел на актосъставителя Г.Б., както и от показанията на свидетеля М.И.,
а също и от писмените обяснения на
пострадалия и на нарушителя. Ето защо съдът намира, че нарушението е надлежно
установено, правилно е квалифицирано и адекватно съотнесено към съответсвуващата
му санкционна разпоредба, която предвижда кумулативни административни наказания
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв.
Законосъобразно
е определен и размера на наказанията, а именно глоба в размер на 100 лв. и лишаването
от правоуправление за срок от 1 месец. Видно е, че глобата е ориентирани под средния размер на предвидения в закона
диапазони, а лишаването от павоуправление е в рамките на законовия минимум и съдът
намира, че така наложените размери на наказанията
се явяват съответни на основния критерий
по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на конкретното нарушение и така наложените
административни наказания се явяват справедливи.
Нормата на чл. 177 ал.1 т.2 от
ЗДвП посочена в т.3 от Наказателното постановление предвижда , че се наказва с глоба в размер от
100 до 300 лв. водач , който управлява МПС, без да притежава съответното
свидетелство за управление. Извършването на така посоченото административно
нарушение от страна на жалбоподателят П. е безспорно установено въз основа на
събраните доказателства, показанията като свидетел на актосъставителя и приложената справка от с-р „Пътна полиция“
от която е видно, че жалбоподателят
притежава СУМПС, валидно за категориите
„В“ и „АМ“, но същият няма правоспособност за категория „Ткт“- колесни трактори,
поради което е и безспорно обстоятелството, че същият е неправоспособен водач
за такава категория МПС. Върху липсата му на правоспособност за управление на
трактор по никакъв начин не се отразява обстоятелството, че същият притежава Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и
мелиоративна техника. Същото е документ издаден от Министреството на
земеделието удостоверяващ професионална правоспособност
за работа със земеделска техника, но няма нищо общо със Свидетелство за
управление за МПС , което се издава по строго регламентиран ред и от
компетентнит за това органи , а именно по реда на ЗДвП и Правилника за приложението му. При определяне размера на наказанието и за
това нарушение административно-наказващият орган е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като за
извършеното нарушение е определил
размера на глобата в средния размер на предвидения в закона диапазон, което е
съобразено с тежестта на нарушението и с факта, че с действията си
жалбоподателя е реализира съставите на няколко отделни нарушения.
По отношение на възражението , че в НП неточно е посочено времето на
извършване на нарушенията, съдът констатира ,че действително е допусната
фактическа грешка, като вместо 21.06.2019 г. както е в АУАН, в НП е
посочено 21.07.2019 г. Действително времето на извършването на нарушението е
част от задължителните реквизити на НП съгласно чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Строго
формално погледнато този реквизит обаче наред с другите е посочен и съществува
в НП, а допуснатата неточност очевидно касае техническа гешка. Тя обаче в
случая не порок от такава категория, че да
може да обуслови незаконосъобразност на цялото НП. За коректност следва да се кажа, че не всички нарушения на
процесуалните правила, водят до пълна
незаконосъобразност на акта, а само такива които са съществени. От гледна точка
на правната теория и практика обаче, съществени са тези, които до такава степен
компрометират административното обвинние , че да е невъзможно за жалбоподателя
да разбере конкретиката на обвинението и какво точно нарушение му се вменява във
вина. Изхождайки от това ръководно разбиране
съдът намира, че посочената фактическа грешка не може да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение, тъй
като по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност , а още по-малко пък се явява пречка, същият да организира и
реализира адекватно правото си на защита срещу постановлението в пълен обем.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Въпроса
за възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63 ал.3 от
ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението
на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В
АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Административно-наказващият
орган не е бил представляван от пълномощник и не е доказал разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63 ал.5 от ЗАНН
разноски не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски в размер
на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. Същият не е доказал с надлежен
документ разноските , което обаче е без
значение, тъй като с оглед изхода на
делото, а именно отхвърляне на оспорването такива не следва да му се присъждат.
Предвид
гореизложеното и като намери обжалваното НП за обосновано, правилно и
законосъобразно на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0239-001003/09.08.2019 г., издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив - П.К.Б.,
с което на В.В.П. с ЕГН:**********, с адрес: ***, са наложени следните
административни наказания:
1. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП ,
2. На основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП
и
3. На основание
чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по
чл.150А ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: