Решение по дело №508/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение 195/2024г. по ЧНД № 508/2024г. по описа на
ОС-С. изготвени на 04.10.2024г.:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОНФС/.
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че Решение №
5.3269.124781.5 от 02.11.2023г., влязло в сила на 23.12.2023г., постановено от
несъдебен орган за събиране на глоби- S.B. – D. O., ФРГ, с което на
засегнатото лице П. П. И. е наложена финансова санкция глоба в размер на
1400,00 евро. Глобата е наложена за едно административно нарушение, за
това че на 14.09.2023г. в 00:35 часа в B., BAB 2q km 329q415, l. S., FR H. при
управление на лек автомобил ..... извън населено място е превишил допустима
максимална скорост с 74 км/ч, като при допустима скорост от 100 км.ч. е
управлявал със скорост 174 км.ч. след приспадане на допустимите
отклонения, с което е нарушил чл. 41, ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл.
49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл.25, чл.25 ал.2а
от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.10 от Федералния каталог
за финансови санкции (BKat).
Изпратеното удостоверение (вкл. и на български език) е издадено по
смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. С. заявява, че са
налице всички изискуеми условия за признаване решението за налагане на
финансовата санкция.
Засегнатото лице, редовно призовано, се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощения си защитник адв. Ю. С. от АК-С.. Заявява, че не
е управлявал автомобила и не е извършвал нарушението т.к. през тонва време
е живеел в Реп. И., а с пълномощно е предоставил автомобила на румънски
гражданин да го управлява. Според защитата не е налице надлежно
уведомяване, тъй като уведомлението е било получено от неговата възрастна
баба С.П. и тя не е била в състояние да препрати документите в И..
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице П. П. И. е български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес с. Ж.В., обл. С., ул. „О.“ № 7 и компетентен да разгледа делото
съобразно чл. 31, вр. чл. 6 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е Окръжен съд - С..
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
5.3269.124781.5 от 02.11.2023г., влязло в сила на 23.12.2023г., издадено от
несъдебен орган S. B.– D. O., ФРГ, с което на засегнатото лице П. П. И. , род.
**********г., с последен известен адрес с. Ж.В., обл. С., ул. „О.“ № 7е
наложена финансова санкция в общ размер 1473, 50 евро, от които
1

задължение за плащане на сумата 1400,00 евро за нарушение съгласно чл. 41,
ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движението по
пътищата (StVO), чл. 24, чл.25, чл.25 ал.2а от Закона за движението по
пътищата (StVG), 11.3.10 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat)
и 73,50 евро – разходи по съдебното и административното производство.
Обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице
видно от Удостоверението по чл. 4 са следните: българския гражданин П. П.
И. на 14.09.2023г. в 00:35 часа в B., BAB 2q km 329q415, l. S., FR H. при
управление на лек автомобил ..... извън населено място е превишил допустима
максимална скорост с 74 км/ч, като при допустима скорост от 100 км.ч. е
управлявал със скорост 174 км.ч. след приспадане на допустимите
отклонения.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от К.
нарушение следва извод, че деянието му представлява административно
нарушение според законодателството на издаващата държава и тъй като
поведението му нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се
изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Решението за
налагане на финансова санкция е представено от органа, който го е издал
копие на немски език и е придружено с удостоверение по образец по смисъла
на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган
на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание. От
съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета
на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за
налагане на финансова санкция. Не са налице основанията за отказ за
признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в Б. или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно
на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за
евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице
не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да
правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за
деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р Б.; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно.
В удостоверението изрично е посочено, че решението е влязло в сила,
доколкото е известно в Р Б. не е постановяване решение срещу същото лице за
2

същото деяние и не е изпълнявано такова решение, производството е било
писмено, лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете
на обжалване, лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на
който е постановено решението.
Относно възраженията на засегнатото лице лично и чрез неговия
защитник, за допуснати съществени процесуални нарушения, в
производството проведено в издаващата държава, а именно че не е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава, поради което
се иска да се откаже признаване и изпълнение на наложената
административна санкция, настоящия съдебен състав не приема за
основателно.
В преведения екземпляр на Удостоверение по Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 1 от рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, в част
буква "З", на л. 6 от бланковия документ е потвърдено, че засегнатото лице е
било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, в случая
ФРГ, лично или чрез упълномощен по националния закон представител,
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете в които това
може да бъде сторено.
Окръжния съд не констатира по делото да са налице обстоятелства,
които да внасят каквото и да било съмнение във верността на приложеното
удостоверение по чл. 4 от специалния закон, а твърденията на защитата в този
смисъл не се подкрепят от доказателствата по делото. Във връзка с това
възражение на осн. чл.31 ал.3 вр чл. 16 ал.5 от ЗПИИАКОРНФС в хода на
настоящото производство беше изискана информация от решаващата
държава - ФР Г.. От изпратеното копие на обратна разписка се установява, че
засегнатото лице И. е било уведомено на адреса му в Р Б. с. Ж.В., обл. С., ул.
„О.“ № 7 за решението за налагане на финансова санкция. Уведомлението е
получено на този адрес лично от неговата баба - С.П.. От справката в
Български документи за самоличност се установява, че от 25.06.2012г. това е
последния адрес на засегнатото лице И.. В този смисъл, според настоящият
състав, не са налице претендираните от защитата на санкционирания
основания на чл. 35 от Закона, и по специално за посочените в т. 9 основания,
че засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен
представител за правото си и срока за обжалване на решението за налагане на
имуществена санкция.
Съдебния състав, констатира, че засегнатото лице има постоянно има
местоживеене и обичайно пребиваване, на територията на Р Б., с което е
изпълнено и изискването в чл. 30, ал. 3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Относно възражението, че не засегнатото лице И. е извършил
нарушението за което е наказан, тъй като живеел постоянно в Р И.,
предоставил е автомобила си с пълномощно на други лица с небългарско
гражданство да го управляват и по този начин не той, а друг който е
управлявал автомобила е извършено нарушението. Съдебния състав счита
това твърдение за неотносимо към конкретното производство. Следва да се
посочи, че съгласно чл. 34, ал. 2 на Закона, "Решението за налагане на
финансови санкции и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна
3

само от съд на издаващата държава в съответствие с националното й
законодателство. "
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи
извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган - S. B. – D. O., ФРГ. С
решението на несъдебния орган българският гражданин П. П. И. , ЕГН
********** е осъден да заплати глоба в размер на 1400,00 евро за нарушение
съгласно чл. 41, ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за
движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл.25, чл.25 ал.2а от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.10 от Федералния каталог за финансови
санкции (BKat) и 73,50 евро – разходи по съдебното и административното
производство, общо финансовата санкция е в размер на 1473, 50 евро. Актът
следва да бъде признат и изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС орган - Националната агенция за приходите, като на осн.
чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС равностойността на наложената финансова
санкция се определи в български левове по курса на БНБ за 02.11.2023г. -
датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в
издаващата държава, който към посочената дата е за 1 евро-1,95583 лева.
Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 1473, 50 евро
е в левова равностойност на 2881, 92 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и
един лева и деветдесет и две стотинки/.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като
копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Р Б..
Водим от гореизложеното съда постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
4

Номер на акта:	195
Дата:	4 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20242200200508
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 септември 2024 г.

Решение по дело №508/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите