Решение по адм. дело №294/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2020 от 08.08.2025 г., подадена от К. К. К., [ЕГН], гр. Плачковци, обл. Габрово, против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана № 360р-6120 от 30.07.2025 г., издаден от ВПД началник РУ - Трявна

С атакувания ИАА административният орган отказва да уважи искането на жалбоподателя, направено със Заявление от 03.07.2025 г. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за така посочената цел. Мотивите за отказа се заключават в следното: Заявителят е горски инспектор. Същият не е представил достатъчно доказателства, обосноваващи необходимостта от самоотбрана при съществуваща и доказана необходимост от защита на личното му живот, здраве и имущество. Не са установи обстоятелства, които налагат самоотбрана, поради което липсва основателна причина за издаване на исканото разрешение. Административният орган е уведомен, че е образувано досъдебно производство в РУ Габрово, но липсват доказателства, установяващи наличието на такава заплаха. Доводите му се изразяват в необходимостта от изпълнение на негови служебни задължения като горски инспектор. Същият има разрешително за носене и употреба на късоцевно оръжие от 25.06.2025 г. Изтъкнатата нужда от самоотбрана касае необходимост от носене на оръжие за служебни цели. Съгласно чл. 6, ал. 1 - ал. 3 от ЗОБВВПИ огнестрелното оръжие може да е за служебни или граждански цели. Не са налице основания за предоставяне на такова за служебни цели, т.к. жалбоподателят не е регистрирано по съответния ред лице. Не е предвидено предоставяне на оръжие за самоотбрана с цел охрана като трудова дейност. Не е налице, от друга страна, заплаха с източник битието на заявителя, за да се счита, че той иска да получи оръжие за граждански цели. Изтъкнатите доводи за потенциална опасност не мотивират по несъмнен начин необходимостта от носене на оръжие. Самото желание за самоотбрана не е основателен и достатъчен мотив за издаване на исканото разрешение, поради което е постановен процесният отказ.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.07.2025 г., жалбата е подадена на 08.08.2025 г. – в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице, по чиято инициатива е започнало административното производство и адресат на ИАА, същата се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В жалбата се изтъква като аргумент това, че на заявителя не е осигурено участие в процеса по издаване на ИАА, т.к. на 30.07.2025 г. му е връчено уведомление за започване на административно производство по издаване на процесния отказ и на същата дата му е връчен самия административен акт. По тази причина той не е имал възможност да представя допълнителни доказателства, с чиято помощ да установи необходимост от издаване на въпросното разрешително. Освен това не е спазен и материалният закон, както и неговата цел – налице са два вида законови предпоставки за издаване на благоприятстващия заявителя акт: свързани с личността му /чл. 58, ал. 1, т. 1-9 от Закона/ и свързани с целта, за която се иска разрешението /т. 10/. Посочването на основателна причина за издаване на такова разрешение в случая е самоотбрана, необходимостта от която е мотивирана от заявителя и доказана от него. Законът определя срок, който допълнително следва да се даде на заявителя, за да допълни той заявлението си при непълноти или да премахне несъответствията със законовите изисквания и този срок е 30 дни. Административният орган е следвало да укаже в рамките на този срок заявителят да попълни преписката с необходимите доказателства, а не директно да се произнася с отказ поради липса или непълнота на същите. Затова такива доказателства заявителят сочи в съдебното производство по обжалване на процесния ИАА. Въпреки това е налице съществено процесуално нарушение,т.к. те не са представени пред административният орган на предходния стадий от производството и той не е изтъкнал мотиви дали ги приема или не и по какви причини не намира, че те са допустими, относими и/или достатъчни. Това е преградило възможността за реализиране правото на защита на лицето в хода на производството поиздаването на акта. По тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на ИАА и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган, както и за присъждане на деловодни разноски.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят се явява лично и с адв. Е. К. от АК – Габрово, като двамата поддържат депозираната жалба.

Ответната страна не се явява и не се представлява.

Предмет на производството е законосъобразността на постановения писмен отказ, издаден въз основа на заявление на К. от 02.07.2025 г., в което същият е посочил, че желае да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на личен пистолет, който той притежава и използва в момента за ловни цели, с оглед промяна в предназначението му. Като мотив за така депозираното искане се сочат отправяни му редовно заплахи, вкл. и с опит за убийство и той желае да защити свои и на семейството си живот, здраве и имущество. Като доказателство за твърденията си визира образувано досъдебно производство № 1752 ЗМ-311/2025 г. в гр. Габрово. Допълва, че работи като горски инспектор.

На 30.07.2025 г. до жалбоподателя са изпратени две уведомления. Едното е за това, че на същата дата е започнало производство по издаване на индивидуален административен акт /ИАА/ - въпросният отказ, като на основание чл. 34, ал. 3 от АПК му се съобщава, че може да направи писмени възражения и искания в 30-дневен срок от получаването на документа. Второто, от същата дата, е за издаването на писмения отказ, като самият той е също от 30.07.2025 г. На практика предоставения на заявителя 3-дневен срок за искания и възражения не е спазен и ИАА е издаден, без той да бъде изтекъл, като по този начин заявителят е лишен от правото си по чл. 34 от АПК да участва активно в производството, за каквото е бил вече уведомен от административния орган.

Към преписката е приложен доклад на заявителя до директора на РДГ Велико Търново, в който той описва как на 18.06.2025 г. той и още трима полицейски служители и свои колеги от РДГ и ДГС извършвали оглед на посочен горски имот, когато с джип пристигнали две лица, чиито имена се сочат в документа. Едното от тях взело дърво от земята и се запътило към К. с отправени закани с убийство. Причината била, че жалбоподателят е установил незаконно отсечени дървета предходния ден при оглед на трудова злополука в съседно сечище. Стигнало се до гонитба, която била преустановена с помощта на друг от присъстващите на инцидента. Лицето продължило да отправя заплахи към К., въпреки това. Представен е и втори доклад до директор РДГ от 19.06.2025 г., в който е описан втори инцидент, станал в двора на ДГС Габрово, при който жалбоподателят бил обиждан и заплашван, вкл. с убийство, от същото лице.

Тези твърдения не са обсъждани в процесния ИАА, с оглед на което съдът намира, че с издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че при произнасянето си административният орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, поради което не ги е обсъдил и взел предвид. Издал е отказа при неустановена фактическа обстановка, към което като се добави и възпрепятстване на възможността за заявителя да участва в административното производство, следва да се направи извод, че тези процесуални нарушения са от категорията на съществените, което налага отмяна на атакувания ИАА и връщане на преписката за изясняване и установяване на твърденията на К., обсъждане въз основа на събрани в хода на производството доказателства за наличието на отправени заплахи и опит за физическа саморазправа от страна на друго лице, тяхната сериозност и, въз основа на това, следва да се мотивира извод налагат ли те предоставяне на възможност на лицето за самозащита, вкл. по искания от него начин.

На практика в атакувания отказ не се изтъкват мотиви, свързани с личността на заявителя измежду посочените в чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ. Като единствен мотив е изложеното в т.10 от разпоредбата, според която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В случая К. още с подаването на заявлението си е посочил такава причина, но административният орган не е събрал данни и доказателства, въз основа на които да изгради представа за релевантната обстановка по случая и да направи мотивиран извод налице ли са такива обстоятелства или не. Вместо това се е задоволил да цитира правни норми и общи съждения, които не съдържат конкретика по случая. Достигнал е до извода, че заявителят „не е представил достатъчно доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана“, но сам, видно от изложеното по-горе, той не му е предоставил реално такава възможност, като нито е изискал допълнителни такива доказателства, нито е посочил в каква насока следва да са те и какви да са по своя вид и съдържание, нито е изчакал да изтече срокът за тяхното представяне, който срок той сам е определил в едното от уведомленията си от 30.07.2025 г.

В хода на съдебното производство съдът е изискал материалите по посочената в заявлението преписка. От същите е видно, че въз основа на подаден сигнал на 18.06.2025 г. е започнало бързо производство за извършено престъпление от общ характер за това, че на същата дата при описаната по-горе фактическа обстановка е отправена закана с убийство от посоченото лице срещу К. К.. Проведени са оперативно-следствени действия – разпити на свидетели и е направено предложение бързото производство да премине в такова, което се развива по общия ред. С Постановление от 20.08.2025 г. на прокурор при РП Габрово е удължен срокът за разследване. На 02.07.2025 г. посоченото в сигнала на К. лице е привлечено като обвиняем с Постановление на РП Габрово и е взета мярка за неотклонение – „Подписка“ с оглед извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Приложени са и разпити на свидетели, в които се потвърждават отправените заплахи и закани към К.. Налице са данни, потвърждаващи описаното в доклада му и от разпит на свидетели пред съдия. Аналогични факти са потвърдени и от разпитания по настоящото дело свидетел Т. Г..

С оглед на така установеното настоящият съдебен състав не намира, че липсва необходимост за жалбоподателя от самоотбрана. В случая не само че са били отправени закани и то за убийство, но са предприети и действия от страна на посоченото лице – то е взело дърво и е направило опит да се саморазправя с К. и то в присъствието на други лица. Единствено това присъствие и намеса на едно от тях е препятствало възможността лицето да реализира заплахата си. В случая не е налице един неоснователен страх, възникнал у К. от хипотетично посегателство над личността му, а е налице и реализация на думи и действия в тази насока. Тези факти и данни обаче не са обсъдени от административния орган, както бе посочено по-горе, той е следвало да предостави на заявителя възможност да депозира доказателства в подкрепа на твърденията си, спазвайки и принципа на служебното начало и на основание чл. 35 - 37 от АПК да изясни релевантните факти, да ги обсъди и тогава да вземе своето решение.

В допълнение съдът не намира, че заявлението касае ползване на огнестрелно оръжие за служебни цели, за да се търси и изисква регистрация на лицето. Същият ясно е посочил в заявлението си, че става въпрос за самоотбрана, а дали ще я провежда в дома си, на работа или на друго място – тя представлява едно и също – защита от противоправни посегателства на личността и имуществото му, като в случая твърденията и доказателствата, които представя, са свързани със заплаха на личността му. В нормата на чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 1 от приложимия Закон се регламентира, че огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели, като за граждански цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, обучение, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки, могат да се придобиват и съхраняват посочените като видове оръжия. За служебни цели, съгл. ал.2, се ползват оръжия с цел охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности, но в случая не собствеността на заявителя или на друго лице е поставена под заплаха, а неговите лични здраве и живот. В нормата на чл. 81, ал. 1 от Закона самоотбраната също е посочена изрично като цел, различна от служебните цели. С оглед на така изложеното съдът не споделя доводите на административния орган, че К. моли за издаване на разрешение за ползване на огнестрелното оръжие за служебни цели, а не са налице предпоставки за това.

С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение съдът следва да отмени процесния Отказ и да върне преписката за ново произнасяне по подаденото заявление, като административният орган предостави възможност на жалбоподателя да представи доказателства чрез предоставяне на подходящ срок за това и му предостави и възможност да реализира това си право, след което обсъди представените конкретни доказателства и въз основа на това да направи фактически и правни изводи, след което да издаде своя административен акт.

При този изход на правния спор своевременно предявено и мотивирано се оказва искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Същите се равняват на стойност 1010.00 лв., от които договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., неоспорено като размер от ответната страна и 10.00 лв. държавна такса.

Въз основа на гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на К. К. К. от гр. Плачковци, [ЕГН], Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, издадено от ВПД Началник РУ Трявна при ОД на МВР – Габрово.

ВРЪЩА преписката на същия административен орган за ново произнасяне при спазване указанията, дадени в настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Габрово, да заплати на К. К. К. от гр. Плачковци, [ЕГН], деловодни разноски по настоящото дело на стойност 1010.00 /хиляда и десет/ лв., от които: 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение и 10.00 лв. платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневенсрок от съобщаването му на страните до Върховен Административен съд чрез Административен съд Габрово.