№ 21349
гр. С., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110150357 по описа за 2022 година
Предявени са следните искове от П. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
Н. И., община С., ул. „О.“ № 38А, срещу „В. БГ“, ЕИК: *****, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143
и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клауза относно такса за
бързо разглеждане по договор за кредит № *******/17.07.2020 г.;
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 206,31 лв., недължимо платена във връзка с клаузата относно такса за
бързо разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата от
15.09.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните (ответникът е с предходно
наименование „****“ ЕООД до 21.03.2022 г.) е сключен договор за кредит №
*******/17.07.2020 г., по силата на който му бил отпуснат заем от 1 000 лв.,
при ГПР 49,70%, ГЛП 40,99 % и срок на кредита от 30 дни. Сочи, че погасил
изцяло кредита с плащането на 1 000,00 лв. - главница, 33,69 лв. – лихва и
206,31 лв. – такса за бързо разглеждане, като клаузата, в която е уговорена
същата такса, е нищожна на следните основания:
чл. 10а ЗПК – услугата „такса бързо разглеждане“ представлява дейност
по усвояване и управление на кредита;
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – процесната клауза накърнява добрите нрави
поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, тъй като процесната такса представлява допълнителна
сума в размер на почти ¼ от общия отпуснат кредит;
1
чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клаузата е неравноправна, тъй като таксата е във
вреда на потребителя, необосновано висока е и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните;
чл. 146 ЗЗП – клаузата не е уговорена индивидуално, тъй като е част от
предварително бланкетно изготвени условия за отпускане на кредити;
чл. 19, ал. 4 ЗПК – нарушен е законово предвиденият размер на ГПР и е
налице заобикаляне на закона.
В срока по чл. 131 ГПК „В. БГ“ ЕООД оспорва допустимостта и
основателността на исковете по подробно изложени съображения.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.07.2020 г.
между страните е сключен договор за кредит № *******/17.07.2020 г., по
силата на който ответникът, в качеството на кредитор, се е задължил да
предостави на ищцата, в качеството на кредитополучател, сумата от 1000 лв.,
която следвало да бъде върната с еднократно плащане в срок до 16.08.2020 г.
В същия срок кредитополучателят се задължил да заплати такса „експресно
разглеждане“ в размер на 206,31 лв. Договорът е сключен при ГЛП в размер
на 40,99 %, ГПР в размер на 49,70 % , а общо дължимата по кредита сума
възлиза на 1 240,00 лв.
Съгласно чл. 2.2. от раздел 2 „Одобряване на кредита“ от договора,
кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването
на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна
обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Посочено е, че
експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на
отговор на искането за отпускане на кредит до петнадесет минути от
изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага
след получаване на искането за отпускане на кредит.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че сумата в размер на 1 000 лв. е била
усвоена изцяло от ищцата на 17.07.2023 г. Установява се, че общата сума,
заплатена от ищцата в полза на ответника, във връзка с предоставения
кредит е в размер на 1243,00 лв. От тях е погасена главница в размер на 1
000,00 лв., договорна лихва в размер на 33,69 лв., наказателна такса в размер
на 2,04 лв. и такса „експресно разглеждане“ в размер на 206,31 лв. Вещото
лице е изчислило, че ако в ГПР бъде включена и сумата от 206,31 лв.,
представляваща такса „експресно разглеждане“, то размерът на ГПР по
кредита би бил 1269,70 %.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
2
като в тежест на ищеца е да докаже сключването между него и ответника
договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание по иска
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и извършено плащане на процесната сума в полза на
ответника на основание процесната клауза по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже, че процесният договор съдържа
валидни и равноправни клаузи, както и своите възражения по иска по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и наличие на основание за получаване на платените от
ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така
извършеното плащане по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална
дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същите следва да бъдат съобразени изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, каквито в случая не са налице.
В конкрения слуачай, според договора експресното на кандидатурата
гарантира получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до 15
минути от изпращането му, като услугата се предоставя изцяло и без
забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Таксата за експресно разглеждане следва да се квалифицира
като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те са част
от дейността му по отпускане на кредита и като такива не могат да бъдат
събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се приеме,
че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна
такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от
3
служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга,
която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява
продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с
начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда такси за други услуги).
Следователно клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в
процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което
е нищожна.
Предвид изложеното може да се направи извод, че възнаграждението за
експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от
кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит –
възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази такса
съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо с уговарянето
се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде
повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание
чл. 19, ал. 5 тези клаузи са нищожни. Видно от представения по делото
договор за кредит посоченият в него ГПР е в размер на 49,70 %. От
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че вземайки предвид размера на
отпуснатия кредит и общо заплатената от ищцата сума по кредита и
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.
19, ал. 2 ЗПК, действителният размер на ГПР възлиза на 1269,70 %, т. е.
същият надвишава допустимия от петкратен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е именно да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата по договора (т. нар. скрита възнаградителна лихва). При сключване
на процесния договор за кредит безспорно е налице посочената хипотеза, тъй
като е уговорено задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса,
която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора
годишенпроцент на разходите, в резултат на което последният не съответства
на действителния такъв, изразяващ общите разходи по кредита и определен
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Действителният размер на ГПР (1269,70%),
значително надвишава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК (50%),
което очевидно е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на
разходите, като не е включил таксата за експресно разглеждане в ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че при сключването на
4
процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. В този смисъл клаузата
за експресно разглеждане на документите е уговорена в противоречие с
добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения/ и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е
нищожна.
Настоящият съдебен състав счита, че уговорената в договора такса
„експресно разглеждане“ на кандидатура за кредит или допълнителен кредит
съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК . Дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, посочени в договора,
включително задължението за заплашане на такса за експресно разглеждане,
чийто общ размер възлиза на 206,31 лв. Плащането на тази не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР от 49,70 %, въпреки че са
включени в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал.
1 за оповестяване на всички разходи по кредита.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в . 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известнина кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване
на кредита или получаването му при предлаганите условия.
По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите
5
условия включва заплащането на такса за експресно разглежадне.
Невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора, което
означава, че клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във
вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално.Процесната клауза в случая не е индивидуално уговорена. Това
се установява от разясненията дадени от самия ответник относно начина им
на сключване. Същите са предварително изготвени от търговеца типизирано
и търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно
нормата на чл. 22 ЗПК
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се касае до престиране при начална
липса на основание. Предвид констатацията за нищожност на процесната
клауза, основателна се явява и претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
доколкото по делото безспорно се установява, че ищцата е заплатила в полза
на ответника такса „експресно разглеждане“ в размер на 206,31 лв. въз
основа на нищожна клауза, респ. при начална липса на основание.
С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, върху сумата от 206,31 лв. следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г. до окончателното
плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По разноските
При този изход на спора право на присъждане на разноски има ищцата
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но същата е била освободена от заплащането
на държавна такса и разноски с Разпореждане от 01.02.2023г., но на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК на съда се присъжда дължимата държавна такса
от 100 лв. по двата оценяеми иска.
6
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се
прилага разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, с оглед материалноправния характер
на нормите на наредбата (Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4729/2019 г., IV г. о.; Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3019/2018 г., II т. о.; Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1193/2016 г., I т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1024/2014 г., IV г. о.). Съгласно Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. №
2982/2019 г. на ВКС, II т. о., когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение
оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
При материален интерес по делото до 1 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм.
ДВ, бр. 68 от 2020 г.), а в случая представеният договор за правна защита и
съдействие е сключен на 31.08.2022 г. преди изменението на същата
разпоредба с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г.
На адв. Д. М. следва присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство в
размер на 360 лв. с начислен ДДС съгласно § 2а от ДР на НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. П. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. Н. И., община С., ул. „О.“ № 38А, срещу „В. БГ“, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, иск по чл.
26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „експресно
разглеждане“ в размер на 206,31 лв., в договор за кредит №
*******/17.07.2020 г., сключен между ответника „В. БГ“ (с предишно
наименование „****“ ЕООД), в качеството му на кредитор, и ищцата П. П.
М., в качеството ѝ на кредитополучател, е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „В. БГ“, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на П.
П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Н. И., община С., ул. „О.“ № 38А, сумата
от 206,31 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза,
предвиждаща заплащане на такса за „експресно разглеждане“ в договор за
кредит № *******/17.07.2020 г., сключен между тях, ведно със законната
7
лихва върху главницата от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „В. БГ“,
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да
заплати на адв. Д. В. М. от АК П., адрес: гр. П., бул. „П. Ш.“ № 81, ет. 3, ап.
Б, сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата П. П. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗА „В. БГ“, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати по
сметка на СРС държавна такса от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8