О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
26.02.2014 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на 26.02.2014 год., в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
2852 по описа за 2013 г.,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Постъпила е искова молба от
К.Й.С., ЕГН ********** и Т.М.С., ЕГН ********** /молба
вх. № 28050/23.09.2013 год./ против Я.Т.Я., ЕГН **********, по предявен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците
твърдят в исковата молба, че са собственици на самостоятелни обекти в
сграда, в гр.Варна, ул."Зограф" № 20 ет. 5, както следва: самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.51.191.4.9, представляващ АПАРТАМЕНТ № 7, със застроена площ 59.50 кв.м., от вх. антре,
дневна с кухня, спалня, баня-тоалет и два балкона, при граници - изток - двор,
запад - улица „Зограф", север - калкан, юг - ателие № 3, прилежаща изба №
2 с площ 5.29 кв.м, при граници изба № 1, коридор и изба № 3, със съответните
8.8616 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.51.191, както и самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.51.191.4.10, представляващ АТЕЛИЕ № 3, със застроена площ 40.35 кв.м., състоящ се от входно
антре, кабинет и баня-тоалет, при граници - изток - ап.№ 8, запад - ап. № 7,
улица „Зограф", север - коридор, юг - ул. „Наум" и ул.„Зограф", ведно
с прилежаща изба № 10 с площ 4.61 кв.м, при граници - изба № 11, коридор и изба
№ 9, със съответните 4.7328 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор 10135. 51.191. Твърди се, че правото
на строеж за посочените два обекта, ищците са придобили чрез покупко - продажба от Йордан и Цветанка Керемидчиеви,
обективирана в н. а. № 49, т.II,
рег. № 6754, дело № 220 от 2010 год., на
нотариус Светлана Димова № 363 в НК, вписан в СВ вх.рег
№ 17959, акт № 30, т. № 48, дело № 10448 от 23.09.10 г., с изричното съгласие и
непротивопоставяне на собственика на терена.
Посочва
се, че сградата е построена в груб строеж и покрита, а с Акт 14/24.02.2011
година е одобрена конструкцията и разрешени довършителните работи. Твърди се,
че ищците са във владение на описаните два обекта. С нотариален акт № 59, том 1,
per. № 1873, дело № 51/16.03.2011 година на нотариус
Светлана Димова рег. № 363 в НК, вписан в СВ вх.рег. № 4831, акт № 170, том 14,
дело № 2977 от 17.03.2011 год. ищците са закупили от Владимир Радев Карапетров и придобили собствеността и върху 22.8409 кв.м идеални части от терена -
ПИ с идентификатор 10135.51.191, с площ 243 кв.м, върху който е построена
сградата с притежаваните от нея самостоятелни обекти. Закупената част, е
съответна на ид.число от общите части на сградата
съгласно приложеното ценообразуване. Сочи се, че с нотариален акт № 4, т. II,
рег. № 2140, дело № 215/12.07.2013 г. на
нотариус Веселин Петров № 205 от НК, вписан в СВ вх.рег. № 15736, акт № 28, том XLI, № 8437/12.07.2013 г., ответника е закупил от
Владимир Радев Карапетров притежаваните от ищцата
съседни самостоятелни обекти в груб строеж - апартамент № 7 и ателие № 3 с
идентификатори № 10135.51.191.4.9 и № 10135.51.191.4.10, в сградата в гр.Варна
ул."Зограф" № 20, ет.5. Твърди се, че ответникът не е придобил
собствеността върху описаните в акта обекти, тъй като неговият праводател не е бил техен притежател и не е могъл валидно
да прехвърли собствеността. Сочи се, че пред нотариуса продавачът Карапетров се е легитимирал с решение по гр.д. № 2191/09 г.
на ВРС, вписано в СВ на 03.06.2006 г. Според
ищците вероятно е решение по същия номер на дело образувано във Окръжен съд - Варна,
вписано според справката от СВ на 03.08.2010 г. Това решение било цитирано и в
нотариално заверена декларация на Карапетров за
съгласие с придобивната сделка на ищцата от 23.09.2010
г. В посоченото гражданско дело за разваляне на договор за отстъпване право на
строеж срещу строителство ищците не са участвали, нито техните праводатели - Керемидчиеви, които
са придобили имотите, преди вписване на исковата молба за разваляне на
договора. Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
самостоятелни обекти - апартамент № 7 и ателие № 3, с идентификатори №
10135.51.191.4.9 и № 10135.51.191.4.10, в сградата в гр.Варна
ул."Зограф" № 20, ет.5, които е придобил чрез договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 4, т.
II, рег. № 2140, дело № 215/12.07.2013 г. на нотариус Веселин Петров № 205 от
НК, вписан в СВ вх.рег. № 15736, акт № 28, том № XLI, № 8437/12.07.2013
г., тъй като праводателя му Владимир Радев Карапетров не е бил техен собственик .
В
срока по
чл.131 от ГПК ответника чрез процесуалния си представител адвокат С., депозира писмен отговор вх. № 38172/21.12.2013
год., като в същия излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен поради следното: оспорва твърдението, че ищците са собственици на процесните имоти с възражение, че сделката е симулативна тъй като имота бил придобит за друго лице – Йордан Тихомиров С., син на ищците; твърди, че е собственик на процесните имоти въз основа на НА № 2, том II, р. 2140, н.д. № 215/2013
год.; твърди, че липсва идентичност между имотите предмет на спора; оспорва, че
при придобиване правото на строеж същото е придобито с изричното съгласие и без
противопоставяне на Владимир Карапетров; оспорва, че
нотариално заверената декларация касае сделката за придобиване на имотите, а
същата следва да се тълкува във връзка с договор за възлагане на строителство
от 03.08.2010 год. и допълнителното споразумение към него от 16.03.2011
год.; твърди се относителна симулативност на сделката и отмяна на НА № 30, т. XLVIII,
д. 10488, вх.р. № 17959/23.09.2010 год. на СВ – Варна. Предявил е инцидентен установителен иск. Прави искания по доказателствата.
Съдът, на основание
чл.140,
ал.3 от ГПК, във връзка с
чл.146 от ГПК изготвя следния
проект за доклад по делото,
който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално
отговоря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон,
като не са
налице основания за съда да
остави исковата молба без движение
по реда на
чл. 129 от ГПК. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към момента
на предявяването на исковата молба.
Съдът, въз основа на служебно извършената проверка за допустимост
счита, че предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, доколкото съгласно Тълкувателно решение от 27.11.2013
год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права ищците ще имат, когато притежават самостоятелно
право, което се оспорва, позовават се на фактическо състояние или имат
възможност да придобият права, ако се отрекат правата на ответника. Ищците
сочат, че са във владение на имотите, което не се оспорва от ответната страна.
На основание чл.146, ал.1, т.2 от ГПК, съдът указва на
страните, че правната квалификация
на предявения иск е по чл.124, ал.1
от ГПК -отрицателен установителен иск за
собственост на недвижим имот.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че съгласно указанията в тълкувателно решение от
27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012
год. на ОСГТК на ВКС в производството по този иск
ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес –
принадлежността на правото на собственост на ищците по делото върху апартамент № 7 и ателие № 3, с
идентификатори № 10135.51.191.4.9 и № 10135.51.191.4.10, в сградата в гр.Варна
ул."Зограф" № 20, ет.5, които са придобили чрез договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 4, т.
II, рег. № 2140, дело № 215/12.07.2013 г. на нотариус Веселин Петров № 205 от
НК, вписан в СВ вх.рег. № 15736, акт № 28, том № XLI, № 8437/12.07.2013
г. и идентичността на процесните два имота с
описаните в документите за собственост, а
ответникът – фактите, от които произтича неговото право.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът
указва на ответната страна, че следва да докаже всички правопогасяващи
и правоизключващи възражения, от които черпи права за
себе си.
На основание чл.146, ал.1,
т.3 от ГПК, съдът указва, че няма права и обстоятелства, които да се
признават от страните.
На основание чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК, съдът указва, че няма обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът доколкото е налице твърдение от ответната страна, че липсва
идентичност на двата обекта, чиято собственост се отрича у ответника указва на
страните, че не сочат доказателства за идентичността им.
На основание чл.154 от ГПК,
съдът указва, че всяка от страните следва да докаже тези твърдения, от които
извежда благоприятни за себе си правни последици.
Ако страната, която носи доказателствената
тежест, не успее да създаде у съда абсолютната сигурност относно истинността на
твърденията си, съдът приема, че твърденият факт не се е осъществил и е останал
недоказан.
Съдът след преценка на представените от ищеца писмени
доказателства с исковата молба по делото, счита че същите са относими към предмета на доказване и допустими.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК и чл.140, ал.1 от ГПК, съдът намира, че представените с
исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати и приети като
доказателства по делото.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.234 от ГПК, съдът
приканва страните към постигане на извънсъдебна или съдебна спогодба по делото,
като пояснява че съдебната спогодба може да бъде одобрена в съдебното заседание
по делото при условията и по реда предвиден в разпоредбата на чл.234 от ГПК.
В срока за отговор ответника е депозирал инцидентен установителен иск, ведно с молби по чл.219 от ГПК. Съобразно
изложеното в тях съдът е указал на ответната страна да отстрани нередовности. Съгласно чл.212 от ГПК - първото заседание за разглеждане на делото
ищецът, а с отговора на исковата молба -
ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването
или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло
или отчасти изходът на делото. Характерно за инцидентния установителен
иск е неговия предмет – провоотношение, което е обуславящо
спрямо спорното право. Иска следва да отговаря на разпоредбите на чл.127 и
чл.128 от ГПК. В указания срок процесуалния представител на ответника не е
отстранил нередовностите по него, с оглед на което
настоящия състав не следва да го приема за разглеждане.
Ответника
чрез процесуалния си представител е депозирал и две молби по чл.219 от ГПК /л.66-69/. В молбите е посочено, че
привличането е на трето лице помагач на ищеца. Съдът с разпореждане е указвал
да се обоснове правен интерес по отношение на искането за привличане на трето
лице помагач – предвид наличие на противоречие в молбата депозирана с отговора
и тази от 22.01.2014 год. като се заяви ясно и точно по отношение на кои лица се
иска привличане - Владимир Карапетров и/или Йордан Тихомиров С. като се обоснове правен интерес от привличането
им. В указания срок не е изпълнено указанието на съда. Съгласно разпоредбата на
чл.219 от ГПК - в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът, а с
отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага. Правният интерес е
предпоставка за допускане на привличането като няма разлика в правното
положение и процесуалните правомощия на привлеченото
от тези на встъпилото като
подпомагаща страна трето лице. Интереса се изразява в това, че решението по
висящия процес разпростира сила на пресъдено нещо и
по отношение на него, или когато решението по това дело ще бъде основание за
предявяване на обратен иск. Съдът предвид противоречивите твърдения и искания
от ответната страна, и съответно неотстраняването им в указания срок не следва
да допуска привличането.
ОТЛАГА
произнасянето по отношение на искането по реда на чл.176 от ГПК, по което съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание след конкретизиране от ответната страна – какви
обстоятелства цели да докаже с допускане на посочените въпроси, конкретизира
същите, посочи към кои лица да се допуснат въпросите, респ. след като уточни
тези лица страни ли са в настоящото производство или могат да имат качеството
на свидетели /при допустимост по чл.164 от ГПК/, както и след вземане на
становище от ищцовата страна по допускането им.
ОТЛАГА
произнасянето по искането за приемане на представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства след изразяване на становище от ищцовата
страна по приемането им.
Производството по делото следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание по делото за 25.04.2014 г.
от 11.30 часа, за която дата
страните да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание
чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.146, ал.1, т.2 от ГПК, съдът обявява на
страните, че правната квалификация на
предявения иск е по чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът указва на страните, че съгласно указанията в Тълкувателно решение от
27.11.2013 год. по тълк. Дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, в производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правния му интерес – принадлежността на правото на собственост на ищците по
делото върху апартамент
№ 7 и ателие № 3, с идентификатори № 10135.51.191.4.9 и № 10135.51.191.4.10, в
сградата в гр.Варна ул."Зограф" № 20, ет.5, които са придобили чрез
договор за покупко-продажба обективиран в нотариален
акт № 4, т. II, рег. № 2140, дело № 215/12.07.2013 г. на нотариус Веселин
Петров № 205 от НК, вписан в СВ вх.рег. № 15736, акт № 28, том № XLI, № 8437/12.07.2013
г. и идентичността на процесните два имота с
описаните в документите за собственост, а
ответникът – фактите, от които произтича неговото право.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, съдът
указва на ответната страна, че следва да докаже всички правопогасяващи
и правоизключващи възражения, от които черпи права за
себе си.
На основание чл.146, ал.1,
т.3 от ГПК, съдът указва на страните, че няма права и обстоятелства, които да
се признават от страните.
На основание чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК, съдът указва на страните, че няма обстоятелства, които да не се
нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът доколкото е налице твърдение от ответната страна, че липсва
идентичност на двата обекта, чиято собственост се отрича у ответника указва на
страните, че не сочат доказателства за идентичността
им.
На основание чл.154 от ГПК,
съдът указва, че всяка от страните следва да докаже тези твърдения, от които
извежда благоприятни за себе си правни последици.
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО И
ПРИЛАГАНЕТО
като доказателства по делото: Нотариален акт № 49, т.II,
рег. № 6754, дело № 220 от 2010 год. на нотариус Светлана Димова, рег. № 363 в
НК; декларация от 23.09.2010 год., с нот. заверка
рег. № 6755/23.09.2010 год.; Акт за приемане на конструкция от 24.02.2011 год.;
Нотариален акт № 59, том 1, per. № 1873, дело № 51/16.03.2011
год., на нотариус Светлана Димова, рег. № 363 в НК, копие от таблица за
определяне на квадратурата и идеалните части на жилищна сграда на ул.Зограф №
20; Копие от схеми № 32521/12.12.2011 год., № 32522/12.12.2011 г. на СГКГ – Варна; справка от Служба по вписвания;
копие от нотариален акт № 4, т.II, рег.2140 дело № 215/12.07.2013 г. на
нотариус Веселин Петров, рег. № 205 от НК; копия от схеми № 26668/11.10.2011
год. и № 26669/11.10.2011 год. на СГКГ – Варна; копие от нотариален акт № 68,
т.IV, per. № 12723, дело № 709/2006 г. на
Веселин Петров рег.205; копие от скица № 3949/11.12.2006 год. на Агенция по
кадастър.
ОТЛАГА
произнасянето по отношение на искането по реда на чл.176 от ГПК, по което съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание след конкретизиране от ответната страна – какви
обстоятелства цели да докаже с допускане на посочените въпроси, конкретизира
същите, посочи към кои лица да се допуснат въпросите, респ. след като уточни
тези лица страни ли са в настоящото производство или могат да имат качеството
на свидетели /при допустимост по чл.164 от ГПК/, както и след вземане на
становище от ищцовата страна по допускането им.
ОТЛАГА
произнасянето по искането за приемане на представените с отговора на исковата
молба писмени доказателства след изразяване на становище от ищцовата
страна по приемането им.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане
по реда на чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск, предявен от ответната страна с писмена
молба вх. № 2/02.01.2014 год. /л.71 по делото/.
Определението
в частта, с която не е приет за разглеждане предявения от ответника инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване, на основание
чл.274 от ГПК.
НЕ ДОПУСКА привличане като
трето лице помагач на лицата - Владимир Радев Карапетров
и Йордан Тихомиров С., на основание чл.219 от ГПК.
Определението,
с което не се допуска привличането на трето лице помагач подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен от връчване на
съобщението /настоящото определение/, на основание чл.220 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДАТ поисканите от ответната
страна с уточняваща молба от 22.01.2014 год. съдебни удостоверения след държавна такса.
НАСРОЧВА производството по делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2014 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищците следва да се връчат и преписи от писмен отговор вх. № 38172/21.12.2013 г.
ведно с приложените към тях доказателства,
молби по чл.219 от ГПК /л.66-69/ и молба вх. № 2/02.01.2014 год. /л.71-72 по делото/, както и уточняваща молба вх. № 1978/22.01.2014 год.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на
иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл.140, ал.3 ГПК, че съществуват
възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор - медиация или друг
способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: