Решение по дело №1169/2022 на Административен съд - Варна

при секретаря Деница Кръстева при участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 1169 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна /с предишно наименование ТД „Северна морска“/ към Агенция „Митници“, против Решение № 26/11.03.2022 г. на Районен съд – Девня /ДРС/, постановено по АНД № 20213120200234/2021 г. по описа на същия съд за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 86/23.07.2021 г. на с.д. Директор на ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 980,71 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се липса на мотиви и необсъждане на всички доказателства по делото. Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал изготвената в хода на митническото производство експертиза от Централната митническа лаборатория. По подробно изложени в жалбата съображения се сочи, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние е установена от събраните по делото доказателства. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисокнсултско възнаграждение в полза на ТД Митница Варна за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност се възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло чрез процесуален представител.

Ответникът по касация – „Милки Груп Био“ ЕАД, в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето  като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Девня да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

След извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, Административен съд – Варна намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Милки Груп Био“ ЕАД е ангажирана за това, че на 14.09.2020 г. в МП Варна Запад осъществило състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като в митническата декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN 20BG002002036242R2/14.09.2020 г. декларирало стока – „хидрогенирана палмоядкова мазнина, IFFCO SCO 35, 500 колета х 20 кг нето“, бруто тегло 10 330,00 кг, нето тегло 10 000,00 кг, вложена в контейнер № MEDU3366001, с деклариран код по ТАРИК 1516 20 98 80 и ставка на митото в размер на 10,90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Малайзия, с начислени и заплатени държавни вземания в размер на 1 746,71 лева мито и 3 588,30 лева ДДС, общо 5 335,01 лева, вместо да декларира стоката в коректния код по ТАРИК 1517 90 99 90 със ставка на митото при държава на произход Малайзия /ERGA OMNES/ в размер на 16,00 % и дължими държавни вземания в размер на 2 563,97 лева мито и 3 751,75 лева ДДС, общо 6 315,72 лева, вследствие на което избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на общо 980,71 лева, от които 817,26 лева мито и 163,45 лева ДДС. Нарушението е установено от резултатите от Митническа лабораторна експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. и Становище от Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ № 32-112454/07.04.2021 г., вр. чл. 190, § 1, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление, ВРС приел, че събраните доказателства не установяват обективната съставомерност на деянието, като изводите, че стоката следва да се класира под друг тарифен номер са необосновани. Този правен извод е обоснован с липсата на взета проба за изследване от конкретната стока, предмет на процесния внос, както и с начина на извършване на анализа от Централната митническа лаборатория, за който е посочено, че е единствено за нуждите на митническия контрол. Изложени са мотиви, че митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1516 от Комбинираната номенклатура /КН/, добавяйки допълнителен критерий – т.нар. „текстуриране“, което не е упоменато никъде в КН и в забележките към нея, поради което е счетено, че същото се явява необосновано, доколкото не е нормативно предвидено.

Обжалваното решение е недопустимо поради постановяването му спрямо ненадлежна страна – непритежаваща пасивна процесуална легитимация в процесуалното правоотношение.

Видно от списъците за призоваване, от призовките и от съдебните протоколи от проведените във въззивното производство две открити съдебни заседания, Районен съд – Девня е конституирал като ответник във въззивното производство ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“, като именно спрямо нея е постановено оспореното Решение № 26/11.03.2022 г. по АНД № 20213120200234/2021 г. на ДРС.

По аргумент от чл. 61, ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН /редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ ответник в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд е наказващият орган. Обжалваното пред ДРС наказателно постановление № 86/23.07.2021 г. е издадено от с.д. Директор на ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“. Този факт, съотнесен към посочените норми на ЗАНН, обуславя извод, че в разглеждания случай, след настъпилата на 23.12.2021 г. законодателна промяна ответник във въззивното производство пред районния съд е следвало да бъде Директорът на ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“, който се явява наказващият орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. Макар и настъпила след образуване на делото пред ДРС /07.09.2021 г./, въззивният съд е следвало да съобрази промяната и да конституира правилния ответник. Оттук следва, че производството пред ДРС е проведено срещу ненадлежен ответник – ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“. Провеждането на производството срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, което в случая е неблагоприятно за нея, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. В същия смисъл е т. 2 от Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Провеждайки въззивното производство с конституирана ненадлежна страна – ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция „Митници“, ДРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило надлежната страна – Директора на ТД „Северна морска“ /със сегашно наименование ТД Митница Варна/ към Агенция Митници, от възможността да упражни правото да защити правата си – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 от НПК. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН обжалваният съдебен акт следва да се обезсили като недопустим и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня. При новото разглеждане на делото, съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /редакцията изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, следва да се конституират като страни в процеса жалбоподателят и органът, издал оспореното наказателно постановление.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 26/11.03.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по НАХД № 20213120200234/2021 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: