РЕШЕНИЕ
№ 877
05.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от
съдия Бодикян административно
дело №852 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от
Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на Х.Н.М. - гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ - 102/04.09.2020г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и разпоредбите
на материалния закон. Счита се, че с акта били нарушени текстовете на чл.8 и
чл.9 от ЗУБ. Изложени от органа съображения, касаещи отказа за предоставяне на
статут били изцяло незаконосъобразни, тъй като напълно бил игнорИ.
факта, че причините търсещият закрила да напусне страната си били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. Сочи се, че тежките
посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган
или организация, на която държавата не можела или не желаела да противодейства.
Неправилно било прието от органа, че спрямо кандидата за закрила не били налице
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал
нито един аргумент за това, дали молбата за закрила била основателна или не. Не
били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на
различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на
които жалбоподателят бил обект. Всичко
това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по
същество. Въпреки заявеното от търсещия закрила административният орган
постановил отказ, като не кредитирал фактите, които изложил. Причината за
напускане на И. била заплахата за живота и свободата на лицето, след
шестмесечното му задържане във *** арест, който бил неправомерен, реализИ. без да било извършено нещо. Търсещият закрила нямало
към кого да се обърне и вероятността да получи ефективна присъда и да преживее
отново претърпяното го накарала да напусне И.. Сочи, се че Интервюиращият
орган не изложил никакви аргументи за
приетото от него, а именно, че търсещият закрила се позовавал на обстоятелства,
които били извън предмета на закона. Липсата на мотиви в тази част на решението
представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени
фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Подадената
молба за закрила не била явно неоснователна, както приел административният
орган, и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от
мотивите на решението, че административният орган обосновал отказа си,
излагайки доводи за ситуацията в И., без да потърси и събере детайлна
информация от утвърдени международни източници. Същият се задоволил единствено
да декларира и обяви, че молителят не бил преследван по смисъла на ЗУБ и, че
можел да се защити ефективно в страната си по произход. Неправилно
бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред
интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите
опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана
молбата му. Органът обаче приел, че не бил обект на репресии, нямало риск за
живота и сигурността на молителя в И., доколкото заявените от него проблеми –
заплахи, изтезания, предупреждения и психическо напрежение, съставлявали такива,
които били ирелевантни за предоставянето на закрила.
Интервюиращия орган не изложил никакви аргументи защо приел, че кандидатът се
позовавал на обстоятелства извън предмета на закона или, че не посочвал причини
за основателно опасение от преследване, при това положение възниквал въпроса
защо приел, че изложеното от него било извън предмета на закона. В случая не
било установено търсещият закрила да напуснал И. по икономически съображения,
както приел административният орган. Твърди се, че жалбоподателят бил в
опасност и се чувствал уязвим, нямало към кого да се обърне за помощ. Сочи се,
че молителят заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана
закрила и бъде върнат обратно в И., щял да бъде изложен на опасност от сериозно
посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност. Всичко това
идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в И. и това била причината
да напусне страната. В жалбата се посочва, че неправилно административният
орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспонИ.е на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Поради това неправилно тълкуване на приложената материалната норма,
административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния
си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Решението на
органа противоречало на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от
ЗУБ.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката
на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство
по общия ред.
В съдебно
заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител. Излагат се и доводи
лично от оспорващия.
Ответникът
- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуален представител в
съдебно заседание и в писмени бележки, навежда дови за неоснователност на
оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде
отхвърлена.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби
до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ
– Любимец при Дирекция „Миграция” под вх.№105450-1542/18.08.2020г. и подадена
чрез РПЦ – Харманли под вх. №716/24.08.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15738/24.08.2020г.,
чужденецът Х.Н.М. от И. е поискал от властите в Република България предоставяне
на закрила. Тъй като не разполагал с документи за самоличност, последната е
била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която
търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.Н.М., гражданин на И.,
роден на ***г. в И., пр.Т., гр.М.
Попълнен
е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като Х.Н.М.,
гражданин на И., роден на ***г. в И., гр.М., с постоянен адрес в И., пр. Т.,
гр.М., бул.“Х.“, ул. „Б.“, религия – ***, етническа принадлежност – ***, професия
– ***, със *** образование, женен.
С Писмо
рег. №УП-15738/25.08.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила. Становище не е представено към преписката.
На 04.09.2020г.
с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол
рег. №УП-15738/04.09.2020г. В хода на интервюто чужденецът е потвърдил казаното
от него при попълване на регистрационния лист. Споделил, че напуснал И. през
юни 2020г., нелегално за Турция, където останал около месец в гр.Истанбул. След
няколко неуспешни опита да влезе нелегално в Гърция се отказал и с помощта на
друг трафикант преминал незаконно в България. На 28.07.2020г. Няколко дни
вървял пеша през гората, бил заловен от българските власти. Заявил, че има
сключен граждански брак със З. К., която в момента била в Турция. В страната си
бил задържан за шест месеца, заради негови приятели, които участвали в протест
срещу режима. След това го прехвърлили в друг район за да продължи службата си.
Заявил още, че има висше образование – учител по физическо. Посочил, че
напуснал И. главно поради лични причини, чувствал се застрашен от факта, че пак
можело да бъде арестуван, тъй като не бил съгласен с управлението на режима.
Решил да отиде в Германия, откъдето нямало да го депортират, надявал се да му
предоставят закрила. Не бил осъждан в държавата си по произход или друга
държава, не членувал в политическа партия или организация, нямал контакти с
въоръжени групировки. Нямал проблеми заради етноса или религията си. Не му било
оказвано насилие.
С Решение
№ УПХ-102/04.09.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли е била отхвърлена
молбата за предоставяне на международна закрила на Х.Н.М., на основание чл.70,
ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
На 11.09.2020г.
срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 15.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 11.09.2020г., а жалбата е
подадена на 15.09.2020г., следователно в преклузивния
срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимИ.а
страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен
орган – Е. Г., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр.
Харманли, определен със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ
на основание чл.48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред
се образува с регистрИ.ето на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ (в относимата редакция), при наличие на основания по чл.13,
ал. 1 в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията
на чужденеца е извършена на 24.08.2020г. и към датата на издаване на процесното решение – 04.09.2020г., предвиденият срок за
произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява
спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира
твърденията на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая
доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка
с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за
държавата на произхода му и е преценена сигурността ѝ. Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган
в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в
нарочен протокол, прочетен на интервюИ.ия в присъствието на преводач, на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивИ.
с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила. Действително, такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата му не обосновава
незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70,
ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този
случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не
се изисква.
Не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много
подробно се обследват всички заявени от лицето факти от личната му бежанска история, и подробно същите се анализират, като въз
основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето
по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в
страната му на произход – И.. Административната преписка е попълнена с
доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил
решението си.
Разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, на които се е позовал
интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015г., в сила от 16.10.2015г.) гласят: молбата
на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно
неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по
чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета
на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване.
В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно
наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва
никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него
причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието
на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото
законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи
условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за
установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното
решение. Излагането на подробни съображения относно хипотезите за предоставяне
на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, не прави решението немотивИ.о, нито мотивите му – противоречиви. Изложените в
акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни,
и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната
неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът
намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю
по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на
страната си по произход – И., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Чужденецът изрично е посочил като причина за напускането на страната си лични
причини - чувствал се застрашен от факта, че пак можело да бъде арестуван, тъй
като не бил съгласен с управлението на режима.
От така обективИ.ите в протокола обстоятелства не може да се направи извод
за заявени от интервюИ.ия
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е
преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визИ.ото в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективИ.и данни жалбоподателят да е член на
семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен
хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер,
поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на
чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и
не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от
посочената законова разпоредба.
По смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г.
на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д”
от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка
с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради
присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи
може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезИ.и с молба за
субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложените
обстоятелства в случая не са налице по отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията
за страната по произход на търсещия закрила, обективИ.а
в Справка вх.№МД-450/24.08.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“
към ДАБ, относно актуалното положение в И. и е цитирал една част от изложените
в справката данни в акта си. Направен е извода, че на територията на И. не е
налице въоръжен конфликт. Въз основа на това, не се установява спрямо жалбоподателя
да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата си по произход, би бил
изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне
на хуманитарен статут.
Съдът намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на жалбоподателя за правилна. Предвид
оценяването, че в конкретния случай липсва обоснован страх от преследване и индивидуализИ.е на заплахата за живота на кандидата, за да
са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Безогледното
насилие в И. следва да е изключително, каквото то не се установява да е, видно
от цитИ.ата информация за обстановката там. От
анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от
Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в Справка
вх.№МД-450/24.08.2020г., с която съдът е длъжен да се съобрази при
постановяване на решението си, както и предвид информацията, налична в
общодостъпни източници, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия
закрила, поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав приема, че чувството на застрашеност
у жалбоподателя, породено то това, че може да бъде арестуван, тъй като не бил
съгласен с управлението на режима, не основателен аргумент, предпоставящ
предоставянето на международна закрила. По делото не са налице данни, от които
да се направи обосновано предположение, че по отношение на оспорващия са налице
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Няма и
данни и/или доказателства за осъществено спрямо него преследване. Не се
установяват и данни и/или доказателства, че жалбоподателят може да бъде изложен
на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или
тежки заплахи.
По изложените съображения, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба, отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.М. - гражданин на И., срещу Решение №
УПХ - 102/04.09.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Съдия: