№ 46530
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110148090 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. П., чрез адв.
Д., срещу „Кредито“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения: Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение,
че на 06.03.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от
разстояние № ****, по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на
800 лв., при уговорен тридесетдневен срок за погасяване на заема със заплащането на
една на брой погасителна вноска. Твърди, че съгласно условията на договора следвало
да заплати в полза на кредитодателя такса за бързо разглеждане в размер на 170 лв., с
оглед което общата стойност на дълга възлизала на 970 лв.
Излага доводи, че е погасила изцяло задълженията си по кредита с изплащането
на сумата от 1077 лв.. Твърди, че съгл. 22 ЗПК, когато не а спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11 , ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит се явява недействителен.
Счита, че клаузата от договора, в която било предвидено заплащането на такса
за експресно разглеждане била нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
както и предвид несъответствието й с разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същата не е включена в ГПР. Поддържа, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че предвидената в договора такса за
експресно разглеждане има за последица значителна нееквивалентност на
насрещнните престации по договора, както и злепоставяне на интересите на
1
потребителя с цел извличане на изгода за кредитора. Сочи, че в ГПР не е упоменато
кои разходи са включени и че посочването на цифрово изражение нее достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Същото представлява нарушение на чл.
22 ЗПК и договорът се явява недействителен, като се дължи връщане само на чистата
стойност по него. В условие на евентуалност, предявява иск за недействителността на
клаузата за такса експресно разглеждане – т. 2.5 от договора. Ето защо моли съда да
прогласи нищожността на договор за потребителски кредит. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 170,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С*, е подал отговор на исковата
молба. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата по сключения
договор за потребителски кредит, както и погасяването на задълженията по кредита с
просрочие на крайната падежна дата. Не оспорва, че в договора е било предвидено
заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 170 лв. Сочи, че таксата не
е задължително условие за отпускане на кредита, а избирането й става чрез
натискането на бутон от самия кредитоискател и поради тази причина не следва да се
включва в ГПР.
Твърди, че от страна на ищеца е заплатена на 31.07.2024 г. сумата в общ размер
на 1112,00 лева. След справка в счетоводството на дружеството е било установено
наличието на надплатени суми на 14.08.2024 г. и на ищеца е възстановена сумата от
278,57 лева на 06.03.2024 г. Сочи, че съгласно трайно установената практика вземането
за такса за експресно разглеждане е недължимо в полза на кредитодателя, поради
което на 06.03.2024 г. сумата е била възстановена на ищеца, който е уведомен за това
чрез СМС и с имейл. Прилага доказателства за плащането. В тази връзка, навежда
доводи за недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищцата, поради което
същия следва да понесе сторените в производството разноски. Излага подробни
съображения за недопустимост на предявените искове поради липсата на правен
интерес, евентуално оспорва претенциите на ищеца като неоснователни. Твърди, че не
е дал повод за завеждане на производството, поради което има право на разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. II. Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит договор за
потребителски кредит от разстояние № **** поради противоречието му със закона.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния
договор, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на
170,00 лв.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните обстоятелства: 1 / наличието на сключен помежду им
договор за потребителски кредит от разстояние № ****, задълженията по който са
изцяло погасени от кредитополучателя; 2/ уговорена клауза, предвиждаща задължение
за кредитополучателя да заплати на дружеството такса за експресно разглеждане в
размер на 170 лв., която е постъпила в патримониума на ответника ; 3/ липсата на
валидно основание за получаване, съответно за задържане на сумата от 170 лв. от
страна на кредитодателя;
2
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на договор за потребителски
кредит номер с № **** с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият
е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи по договор, сключен с потребител, поради което предоставя на страните
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове. Съдът уведомява страните, че за намиране
на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те
спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а
при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025
г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3