Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ …….2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна,
ХХХIV състав,
в публично заседание на десети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Г.В., като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм.
дело № 78 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с § 4к, ал. 8 от ПЗР на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР).
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
несъответствие с материалния закон и целта му. Изложени са доводи, че
изменението на КККР се налага поради явна фактическа грешка при определяне на
старите имотни граници, извършена по анкета на бившите собственици и
неотразяване на собствеността на наследниците на Д.Х. К.в стар имот с пл. номер
** в местност „Акчелар“, съгласно нотариален акт /НА/ № ***/26.05.1925г., както
и графичното несъответствие за имоти №№ ** и ** , КР 2526 на м. „Св. Н.“ –
строителни граници с ПСИГ по ПКП за стари имоти с №№ ** и ** . В жалбата е
посочено, че имот с идентификатор 10135.2526.** е с площ 2677 кв.м. и е записан като
собственост на Т К, като се твърди, че
неправилно ПИ по ПНИ/КККР е с площ от 2677 кв.м., вместо с площ от 1994 кв. м. Жалбоподателят сочи, че
графиката не съответства на стария имот с номер ** по ПКП – Плана на старите
имотни граници към ПНИ. В жалбата се излагат съображения, че следва да се
извърши изменение на КККР, като ПИ № ** да се попълни по ПСИГ с площ от 1994 кв.м., а
разликата от 683 кв. м. да се придаде към имот с № ** по КККР на Д.К., съгласно
НА №***/1925г. По отношение на имот с идентификационен № 10135.2526.** по КККР,
с площ 1750 кв.м., със записан собственик Т.К.се твърди, че е с неправилно определена
площ и собственик. Излагат се доводи, че площта следва да бъде 2434 кв.м., а
като собственик следва да се посочи Д.К.. В жалбата е посочено, че графиката не
съответства на стария имот с №** по ПКП – Плана на старите имотни граници към
ПНИ. Изложени са доводи, че следва да се извърши изменение на ПНИ/КККР, като ПИ
с идентификатор 10135.2526.** да се попълни по ПСИГ с площ от 2434 кв.м., а
разликата от 683 кв.м. да се придаде от имот с идентификатор 10135.2526.** по КККР на Т К. В заключение сочи, че предвид
установените права на собственост на наследниците на Д.К. и наследниците на Т.К.се
установява, че записването по отношение на ПИ №** не е осъществено в
съответствие с действителните права, съгласно НА №***/26.05.1925г. на
собствениците – наследниците на Д.К., съгласно изискването на чл. 28, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти не е изготвен в съответствие с
изискването за съобразяване с правата на собствениците на ПИ №** – наследниците
на Д.К., като несъответстващ на стар имот ** по ПКП – ПСИГ и на собствениците
на стар имот №** – наследниците на Т К,
като несъответстващ на стар имот №** по ПКП – ПСИГ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.,
която поддържа жалбата. По същество на спора моли обжалваната заповед да бъде
отменена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна – Началника на Служба геодезия, картография и кадастър, редовно призована
се представлява от адв. А.. По делото е представено писмено становище от
Началника на СГКК, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли същата да бъде отхвърлена. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски и в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Заинтересованите
страни А.В.В., И.Х.Г., В.Р.С. и М.В.С. - редовно призовани, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище по жалбата.
Административен съд – Варна в
настоящия си състав след като обсъди доводите на страните, прецени представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери
обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е подадена на 25.11.2019г., видно от представените писмени доказателства /л.29 от
делото/, в законоустановения 14-дневен срок, считано от 11.11.2019 г., когато
видно, от приложеното към административната преписка от ответната страна,
известие за доставяне оспорената заповед им е била съобщена /л. 20 от делото/.
Същата е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт,
от легитимирано лице – наследник на Т.К.и Д.К., собственици на имоти с
идентификатори 10135.2526.** и
10135.2526.1494, в законоустановения срок по чл. 149 ал.1 от АПК, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна на следните
мотиви:
Предмет на проверка за
законосъобразност е Заповед № 18-10327/04.10.2021 г. на Началник на СГКК -
Варна, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Варна, съставляващо промяна на границата между имоти с
идентификатори 10135.2526.** и
10135.2526.1494, както и промяна на площта и данните за собствеността на същите.
Жалбоподателят П.Й.С. се легитимира
като наследник по закон на Д.Х. К., негов прадядо по майчина линия, починал на
05.02.1964г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 66746/05.12.2016г.
/л. 53 от адм. преписка/. Легитимира се като наследник по закон и на Т.Д. К./син
на Д.К./, като негов племенник по право на заместване на наследодателката си А.
Да Г.ева /негова баба и сестра на Т К/, починала на 24.06.1966г. – по заместване
на своята майка Т.Й.С., починала 31.10.2015г., съгласно удостоверение за
наследници изх. № 66746/05.12.2016г. /л. 103 от делото/.
Административното производство е
започнало по заявление вх. №АУ054304ПР/04.06.2018г. /л. 23 от адм. преписка/ от
адв. М.Д., пълномощник на П.С. – наследник на Д.К., до Кмета на Район
„Приморски“ при Община Варна. В заявлението е обективирано искане за изменение на кадастралната карта на гр.
Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
състоящо се в промяна на границата между имоти с идентификатори 10135.2526.** и 10135.2526.1494, както и промяна на площта и
данни за собствеността на същите. Към заявлението са приложени проект за
изменение на кадастралната карта, обяснителна записка към него, комбинирана
скица на ПНИ и на ПКП, регистър на имот, извадка от ПНИ м. „Св. Н.“, Нотариален акт № ***/26.05.1925г.,
НА № **/24.12.1943г., Решение № 771/05.02.2001г. на Поземлена комисия, Решение
от 15.08.1994г. на Районен съд – Варна, удостоверение за наследници, декларации
за притежаване на непокрити земеделски земи №829 и №751, скици, разписен лист
към КП от 1977г., разписен лист към КП към 1956 г. и др. документи /л. 24-74 от
адм. преписка/. В обяснителната записка е
посочено, че целта на разработката по проекта е: 1/ изменение на ПНИ на м. „Св.
Н.“, в частта за имот № ** – стар по плана на старите имотни граници към
помощен кадастрален план /ПКП/, с площ 2516 кв. м. в м. „Акчелар“ ;
2/ Извършва се вписване в кадастралния регистър за №273, като
собственост на наследниците на Д.К., съгласно нотариален акт № ***/26.05.1925г.;
3/ предвидено е изменение на ПНИ на м.
„Св. Н.“ – стари граници за НПИ №1494, която налага промяна на имотните
граници – промяна на северната граница на ПИ, като се възстановява границата по
КП на м. „Акчелар“ от 1977г.; 4/ Към имот №** с площ от 1751 кв. м. по
ПНИ се придават 683 кв.м. от ПИ №** , целият с площ 2647 кв.м. по ПНИ;
5/ извършва се вписване на собственост на НПИ №** с нова площ от 2434
кв.м. на наследниците на Д.Х. К., съгласно НА №***/26.05.1925г. и се заличава Т
К; 6/ НПИ №** е с нова площ от
1994 кв.м. и 7/ в регистъра се запазва вписаният собственик – наследниците на Т.Д.К.,
съгласно НА № **/24.12.1943г. Към проекта е приложена съответстващата му
схема-проект.
С писмо рег. №
АУ054304ПР_002ПР/07.08.2018г. Кмета на район „Приморски“ е изпратил преписката
на Комисията за изменение на ПНИ.
С писма рег. №
АУ054304ПР_008ВН/07.11.2018г. /л. 12 от адм. преписка/ и рег. №
АУ054304ПР_006ВН/25.10.2018г. /л.16 от адм. преписка/ за откритото
административно производство били уведомени заинтересованите лица –
заинтересовани страни в настоящото съдебно производство.
Заявлението за изменение на ПНИ е разгледано на 19.06.2019
година на заседание на комисия, назначена със Заповед № 0262/28.01.2016 година
на кмета на Община Варна /л. 7 от административната преписка/. Комисията е
констатирала, че представеният проект за изменение на ПНИ предвижда промяна на
собствеността на ПИ ** - стар по ПКП, като вместо Т К, се записва на Д.К..
Предвижда се промяна на границата между имоти ** и ** по ПНИ, като се променя площта и собствеността
на имотите. Предвидено е също така имот № ** да бъде с площ 2434 кв.м., като
собствеността се записва на наследниците на Д.Х. К., с документ за собственост
НА №***/26.05.1925г., а ПИ №** е
предвидено да бъде редуцирано до площ 1994 кв.м., като в кадастралния регистъра
се запазва за Т.Д.К., въз основа на документ за собственост НА №**/24.12.1943г.
Констатирано е, че наследниците на Д.К. се легитимират като собственици на имот
№** стар по ПКП към ПНИ на местност „Св. Н.“ – стари граници, с документ за
собственост нотариален акт №***/26.05.1925г., а с Решение № 771/05.02.2001г. на
Поземлена комисия – Варна, издадено въз основа на решение от 15.08.1994г. на
ВРС, като собственици се легитимират наследниците на Т К. Комисията е счела, че е налице спор за
материално право в частта на имот №** стар по ПКП. Комисията взема решение да
не приеме представения проект за изменение на ПКП и ПНИ на м. „Св. Н.“, тъй
като е налице спор за собственост между заинтересованите страни, който следва
да бъде решен по съдебен ред. Предложено е на Началника на СГКК да издаде
заповед за отказ за изменение на КККР на гр. Варна.
Със Заповед № 18-10327/04.10.2019 година началникът на СГКК
гр. Варна, въз основа на Решение от Протокол № 373/19.06.2019 година на
Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е отказал изменението на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, състоящо се в изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър
по отношение на имоти с идентификатор 10135.2526.** и 10135.2526.1494, като е възприел
констатациите на комисията /л. 3 от адм. преписка/.
По делото е представено Решение №771/05.02.2001г. на
Поземлена комисия – Варна, издадено въз основа на Решение от 15.08.1994г., по
гр. дело 1730/1993г. С решението на ПК – Варна признато правото на собственост
на наследниците на Т.Д. К.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
лозе от 3.000 дка, находящо се в терен по пар. 4 на гр. Варна, м. „Акчилар“. В
решението е посочено, че по плана на старите имотни граници на м. „Св. Н.“
имотът представлява пл. №275 и пл. ** при граници: пл. № 267, 272, 263, 262,
274, 260 и път. По КП/1956г. имотът обхваща пл. №№ 13155 и 13158, заявен с
пореден №1 от заявление и установен с НА № **/1943г. /л. 78 от делото/.
По делото е представено и Решение от 15.08.1994г. на ВРС,
постановено по гр. дело 1730/1993г., с което е прието за установено, че
наследниците на Т.Д. К.имат право да възстановят собствеността си върху лозе от
5,000 дка, в м. „Айчилар“, в землището на гр. Варна, на основание чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ /л. 80 от делото/. От представения НА №**/1943г. се установява, че Н НК.
продава на Т.Д. К.лозе с площ 6,2 дка, находящо се в гр. Варна, м. „Айчилар“
/л. ** от делото/.
От представения по делото НА № ***/26.05.1925г. се
установява, че И.И.Й.продава на Д.Х. К.лозе с площ 3,7 дка, находящо се в гр.
Варна, м. „Ачилар“ /л 146 от делото/.
В хода на съдебното производство са
изслушани основно, допълнително и повторно заключение по съдебно – техническа
експертиза. От първото
се установява, че в първия кадастрален и регулационен план за територията и
разписните листи към него се наблюдават неточности. В първичните документи за
собственост на Д.К. и Т.К.са описани лозя, идентифицирани единствено по имената
на съседи. Вещото лице е посочило, че не става еднозначно ясно дали се касае за
описание по граници на имоти или по граници на съседи. Експертът сочи, че с н.а.
от 1925г. Д.К. купува 3,7 дка, а в приетия по-късно план /1936-1937г./ имотът,
записан на негово име е с площ приблизително 2,6 дка. Собствеността и общите
показатели на имота по кадастрални граници относително са запазени в следващия
КП 1956г. Върху КП от 1977г. е нанесено изменение на имотните граници за имота
на Д.К. и на негово място се образуват - 1207, 1207а, 12076 и 1207в, като за
1207 след името на Д.К. е записано това на Б.М., а за 1207а - И М.. Вещото лице
прави извод, че наследниците на Д.К. са останали собственици на 1207б и 1207в,
ако не са направени други продажби, за които не са представени документи. В
разписния лист към плана от 1993г. не са описани имоти 1207а, 12076 и 1207в, въпреки
че те са факт от предходния план. С н.а. 1943г. Т.К.купува 6,2 дка по н.а., 7
дка по удостоверение и само 5 дка по новообразувани граници. Към момента на
покупко-продажбата е действал КРП 1937г. Имот 1210 по този план е с размери
приблизително 6,5 дка. Вещото лице е проследило описаните в акта съседи и прави
следното заключение: имот №1210 граничи с: имот на Д.К. (** ); С Д. (1190); В.М.
(1188), а останалите съседи - М.С., Н. Т. и н-ци на Н. К. не могат да бъдат идентифицирани
по разписни листи. В последващия план от 1956г. Т.К.е вписан като собственик на
имоти 147 и 155, което според експертизата означава, че по предходния план
трябва да се съпоставят с границите на парцели XI-1210 и 1-1210, без Х-1210 и тяхната
графична площ действително е около 4,2 дка. В следващия план 1977 г. - имот
1216 (като идентичен в по-голямата си част на 13147) е записан на Т К, но 1223
(като частично идентичен с 13155) е записан ГНС, а 1208 - на И Т.ов, Г.Д..,
12086 - на Т. Т.ов. Вещото лице сочи, че в разписните листи към КРП от 1993г. –
Т.К.фигурира като собственик само на имот № 1216. След изследването на
плановете вещото лице е констатирало, че в решение на Поземлена комисия
№771/05.02.2001г. Т.К.правилно е писан като собственик на имот №13155, но
неправилно е вписан като собственик на имот 13158, вместо на 13147. В
заключение експертизата сочи, че границите на стар имот ** не са коректно
нанесени, предвид факта, че имотът е делен на 4 части, а от друга страна е
посочено, че Т.К.няма касателство към собствеността на стар имот 273, поради
което общата граница на НПИ ** и ** , както и собствеността на ** не са
коректно нанесени.
В съдебно заседание вещото лице
прави следните уточнения: Новообразуваният имот №** по местоположение по ПКП,
попада в обхвата на имоти с №№ 389,390 и 391. Вещото лице дава заключение, че при
изработване на ПНИ проектантът, който сформира новообразуваните имоти не е
задължен да спазва старите имотни граници. Границата на стар имот №** и ** не е
на същото място, както при новообразувания имот №№** и ** . Общата граница на
новообразуваните имоти №** и ** е сходна
с границата по ПКП, но не и с общата граница на старите имоти №№** и ** . Има разлика
между графичната част на ПНИ и ПКП. Старите имотни граница са променени спрямо
ПКП. Това е видно на комбинирана скица №2. Изместени са на север границите на
старите имоти с №№** и ** , а границите на новообразуваните имоти с №№ ** и ** са изместени на юг и съвпада с очертаните
граници по ПКП.
В допълнителното заключение е
посочено, че реституираният имот по Решение №771/2001г. на ПК – Варна, в полза
на наследниците на Т.К.не е идентичен с имота, описан в н.а. № **/1943г. Имотът
на Т.К.няма ясно очертани граници по КП от 1936г., а касае части от 1210, по КП
от 1956 г. е идентифициран в границите на два имота - 13147 и 13155, които се идентифицират в
стари имоти по ПКП – ** и 275, а не записаните в решението на ПК – 275 и 273.
Вещото лице сочи, че поради компрометираното състояние на КП от 1956г. е
невъзможно да се правят категорични изводи относно границите на имотите. Не се
установява дали има общо изместване на границите или е само локално разтегляне.
В заключение експертизата сочи, че номерата на старите имоти към ПКП би
следвало да са следните: ** – Д.К., а ** и 275 – Т К. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че цялата територия на м. „Свети Н.“, по КП от 1956 г.
има изместване в северозападна посока. Експертът посочва, че северната граница на
имот №** е по на юг, отколкото северната граница на стар имот №273, като дава
заключение, че границата на имот №** би трябвало да се доближава до границата
на имот ** и 273, като по този начин би
било преодоляно цялостното изместване. Премествайки северната граница на имот №**
в северна посока се променя площта на имот №** . Вещото лице посочва, че имот №**
по ПСИГ(пкп) е съответен на №13158 по КП/1956г., който е записан на Т К, на
името на същия са записани и имоти №№275 и ** по ПСИГ(пкп).
С оглед оспорването на заключението
на вещото лице, по искане на жалбоподателя, е допусната повторна съдебно –
техническа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Ж.Б.,
като обективно и кореспондиращо с останалите доказателства, приети по делото и
неоспорено от страните.
Вещото лице дава заключение, че в
КРП от 1937 г. относимите имоти са ** с
площ 2665 кв. м., собственост на Д.К. и 1210 с площ 6577 кв. м., собственост на
Н.Н. . Общата площ на тези имоти е 9242 кв. м.
В КП 1956 г. относимите имоти са
13147 с площ 1858 кв.м., собственост на Т К; 1355 с площ 2988 кв.м.,
собственост на Т К; 13156 с площ 421 кв. м., собственост на С. Н. и 13158 с
площ 2**8 кв.м., собственост на Д.К.. Общата площ е 9727 кв.м. В КП от 1962г.
относимите имоти са с № 210 с площ 2924 кв.м., 213 с площ 1923 кв. м., 214 с
площ 1935 кв. м. и 215 с площ 2531 кв. м. Общата площ е 9313 кв.м.
По КП от 1977 г. относимите имоти
са 1207 с площ 2562, собственост на наследниците на Д.К.; 1208 с площ 2139
кв.м., собственост на И М. и Грозданка М.а; 1216 с площ 1940 кв.м., собственост
на Т К; 1217 с площ 914, собственост на Дяко Дилов и Румен Дилов и 1223 с площ
1842 кв.м., собственост на ГНС. Общата площ е 9397 кв.м.
По ПСИГ(ПКП) от 2004г. вещото лице
е определило следните относими имоти: ** (стар) с площ 1793 кв.м., собственост
на наследниците на Т К; 262 (стар) с площ 421 кв.м., собственост на С. Н.; ** (стар)
с площ 2516 кв.м., собственост на наследниците на Т К; 274 (стар) с площ 1524
кв.м., собственост на Спиро Н.; и 275 (стар) с площ 2787 кв. м., собственост на
наследниците на Т К. Общата площ е 9041 кв.м.
По КП (ПКП) от 2004г. вещото лице е
определило следните относими имоти: ** е
площ 2677кв.м., записан на н-ци Т.Д.К.; 387 с площ 889кв.м., записан на Р.Д.Д.;
388 с площ 2211 кв.м., записан на н-ци Т И Т и И ТМ.; ** с площ 1749кв.м., записан
на н-ци Т.Д. К.и 1495 с площ 1791 кв.м., записан също на Т.Д.К.. Общата площ на
тези пет имота по КП(ПКП)/2004г е 9317кв.м.
Експертът сочи, че по ПНИ от 2007г.
относимите имоти са ** с площ 2678
кв.м., записан на н-ци Т.Д.К.; 387 с площ 889 кв.м., записан на Р.Д.Д.; 388 с
площ 2216 кв.м., записан на Т И Т и И ТМ.; ** с площ 1751 кв.м., записан на
н-ци Т.Д. К.и 1495 с площ 1790 кв.м., записан също на Т.Д.К.. Общата площ на
тези пет новообразувани имота по ПНИ/2007г е 9324м2.
По КККР от 2008г. вещото лице е
определило следните относими имоти: ** с площ 2677м2, записан
на н-ци Т.Д.К.; 387 с площ 889м2,
записан на Р.Д.Д.; 388 с площ
2216м2, записан на Т И Т и И ТМ.;
** с площ 1750м2, записан на н-ци Т.Д. К.и 1495
с
площ 1790м2, записан също на Т.Д.К..
Общата
площ на тези пет поземлени имота по КККР/2008г е 9324м2.
По
отношение на собствеността на Д.К. вещото лице е посочило, че в КП от
1936г. има отразен имот с №** и с площ от 2665 кв.м., който е бил записан в
собственост на Д.К., в КП от 1956г. имотът е отразен с № 13158 и с площ 2**8
кв.м., в КП от 1977г. имотът е посочен с № 1207 и с площ 2562 кв.м. Експертът е
посочил, че в ПСИГ(ПКП) от 2004г., КП от 2004, ПНИ от 2007г. и КККР от 2008г.
няма отреден новообразуван имот на наследниците на Д.К.. При съпоставка между
КП от 1936г., спрямо ПСИГ(ПКП) от 2004г. и ПНИ от 2007г. вещото лице е
установило, че след пренасяне на границите на имот с №** от КП/1936г. в ПСИГ/2004г. имотът попада върху
част от ПИ -273(стар), част от имот 262(стар), част от 274 (стар), част от
275(стар) и върху част от път. При пренасяне на границите на имот с №** от КП/1936г. в ПНИ/2007г. вещото лице е
установило, че той попада върху части от имоти с №№ ** , 387, 388, 1494, 392,
395 и 9521 (улица). След съпоставка между КП/1956 спрямо ПСИГ(ПКП)/2004г. и ПНИ
от 2007г. вещото лице е установило, че след пренасяне на границите на имот
13158 по КП/1956г. в ПСИГ(ПКП)/2004г. той попада върху части от имоти с №№
363(стар), 262(стар), 274(стар), 275(стар), ** (стар) и 9517 (път). След
пренасяне на имот 13158 по КП/1956г. в ПНИ/2007г. се установява, че той попада
върху имоти с №№ ** , 387, 388, 1494, 392, 395 и 396.
Експертът
е направил извод, че между новообразуваните имоти с №** и № ** по ПНИ от 2007г. и старите имоти с № **
и №** по ПСИГ(ПКП)/2004г. се установява значително графично несъответствие,
което се вижда на комбинирана скица №6. По отношение на собствеността по
КП/1956г. на Т.К.вещото лице е посочило, че от комбинирана скица №1 към експертизата се
установява, че в действалия по това време за територията КП/1936г - няма
отразен имот в обследваната зона, който да е бил записан в собственост на Т.Д.К..
От комбинирана скица №2 към
експертизата се установява, че в последващия за територията КП/1956г - има
отразени 2 имота в обследваната зона, които са били записани в собственост на Т.Д.
К.и които са щриховани с оранжеви вертикални
черти, а именно: имот №13147 с
площ 1858м2(без посочено основание); и имот №13155 с
площ 2988м2(без посочено
основание). Общата площ на тези два
имота е 4846м2. Вещото лице е установило, че собствеността
върху лозе от 5,00 дка, придобита от Т.К.с НА №**/1943г., обхваща именно тези
два имота. По отношение на собствеността на Т.К.по Решение № 771/2001 на ПК
вещото лице е установило, че е налице некоректна индивидуализация на имота с
решението, както по отношение на площ и граници, така и на собственост. Вещото
лице е посочило, че имот №13155 с площ от 2988 кв.м. по КП/1956г. е този, който
Т.К.е подарил на ДПФ, за който наследниците му са заявили възстановяване и именно
за него е издадено Решение №771/05.02.2001г. С оглед, на което е изведен извод,
че между първия имот от 3,000 дка по Решението на ПК и втория имот от 5,000
дка, в собственост на Т.К.по НА №**/1943г., е налице частична идентичност за
цялата площ от 3,000 дка. По отношение на въпрос 6 вещото лице е посочило, че изместването
на имотни граници в обследваната зона не се отнася за имотите по КП/1956г или
по КП/1962г, а се отнася само за границите на старите имоти по ПСИГ(пкп)/2004г.
От измервания в комбинирана скица №3 към
експертизата се установява, че изместените граници на старите имоти по ПСИГ(ПКП)/2004г.,
спрямо съответните им граници на имотите по КП/1956г - не е едно и също в
различните части/точки от обследваната зона, като например точка „А1” от ПСИГ(ПКП)/2004г.
отстои спрямо съответната й точка „А” по КП/1956г на около 9,69м северозападно.
Подобно или в този порядък е отместването и на всички останали точки от ПСИГ(ПКП)/2004г.,
спрямо съответните им точки от КП/1956г. Именно отместените граници на старите
имоти по ПСИГ(ПКП)/2004г. е причина нито една от тях да е преповторена или
частично да съвпада с някоя от новообразуваните граници по ПНИ/2007г., което се
вижда от комбинирана скица №6 към
експертизата. Експертът сочи, че с измененията не се засягат или променят други
имоти. Площите на всички имоти в обследваната зона, съгласно титулите са както
следва: имота по НА №409/07.05.1925г е с площ 1944м2; имота по НА №***/26.05.1925г
е с площ 3700м2; и имота по НА №**/24.12.1943г е с площ 5000м2;
т.е тяхната обща площ е в размер на 10644м2. Площите на всички имоти
в обследваната зона по ПНИ/2007г, както съгласно проектното изменение, са както
следва: №** е с площ 1994м2;
№387 е с площ 889м2 ; №388 е с площ 1222м2; №** е с площ
2434м2; и №1495 е с площ 2783м2; т.е тяхната обща площ е
в размер на 9322м2. В заключение вещото лице е посочило, че наличната
обща площ 9322м2 на всички имоти в обследваната зона
по ПНИ/2007г. е по-малка с 1322м2 и няма
как в нея да се разположат имотите по титулите с точните им площи - при
положение, че няма да се засягат съседни имоти, каквато е била целта на
правоспособната фирма при изработването на нейните два проекта за изменение на
ПНИ. В съдебно заседание, вещото лице прави следните уточнения: Д.К. е записан
като собственик на имот в КП от 1936г. и от 1956г. По отношение на имота на Т.К.е
уточнено, че е част от №1210, а по – късно е установена друга информация и
данни, че имотът стига до имот с № 1211, който е записан на С Синпадова, тъй
като имотът на Н Нне е бил в тези граници защриховани за имот с № 1210
/комбинирана скица № 1 от заключението/, поради което има изкривяване и плана
не е правилно отразен. Видно от комбинирана скица № 10 имот с №387 на Румен
Дилов не е защрихован, тъй като не се засяга и неговите граници остават същите
и с проектите. На комбинирана скица № 3 с оранжево са зачертани имотите по
КП/1956г., а със зелени- имотите по ПСИГ(ПКП)/2004г., видно е че имотите с №№ **
и 275 не отговарят на имоти с №№ 13158 и 13155, вещото лице пояснява, че има
изместване на границите и с помощния план не може да се проектира ПНИ в тази
зона. Границите по комбинирана скица №8 между ** и ** не отговаря на границите по плана на
старите имотни граници, защото този план не е бил съобразен. Вещото лице
пояснява, че границите са изместени с 10м., като по този начин старите имоти
отиват в пътя. Съгласно комбинирана скица № 10 границата между т. 11 и т. 12 е поставена
от проектанта, когато е изготвен ПНИ. Тази граница съответства на КП от 1977г.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни и допустими доказателства. При така установените факти съдът обосновава
следните правни изводи:
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен административен орган и в изискуемата форма като са посочени
фактическите и правните основания за издаването й. Съдът не откри допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до
отмяната на акта само на това основание. Оспореният акт отговаря на законовите
изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното
основание за издаването му - § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая посочения текст определя само компетентността на
административния орган, но не и материалноправното основание за издаването на
заповедта. Решението на комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е обвързващо
за началника на СГКК, а той следва да установи наличие на констатациите,
залегнали в решението, както и наличие или липса на основания за изменение на
КККР. Административния орган е приел, че не е налице която и да е хипотеза на
§4 к, ал.1, т.1-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ, поради
това, че е налице спор за материално право. Въпреки, че в заповедта не е
посочено изрично, че не са налице предпоставките по §4, ал.1 т.1-5 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а е посочено единствено наличието на спор за материално право между
страните в административното производство, съдът приема, че в административния
акт са изложени фактически основания за издаването й, както и правните такива,
които в достатъчна степен способстват за яснотата на изложението. Заповедта е
съобразена с чл.59, ал.2 от АПК.
Заинтересованите страни в
административното производство са били надлежно уведомени в съответствие с чл.
26, ал. 1 от АПК за постъпилото заявление и за началото на процедурата по
изменение на ПНИ за процесните имоти, като им е указана възможността за
изразяване на становище. В съответствие с чл. 35 от АПК, заповедта е издадена
след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както от
страна на началника на СГКК-Варна, така и от комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Безспорно установено е по делото,
че планът на новообразуваните имоти на м. „Свети Н.”, одобрен със Заповед
№ РД-07-7706-203/08.08.2007г. на Областния управител на област Варна, е влязъл в сила.
Въз основа на него със Заповед № РД- 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, е одобрена кадастралната
карта за прилежащата територия. Данните
в КК и КР относно имоти с идентификатори 10135.2526.** и 10135.2526.** са същите, както в ПНИ и
регистъра към него.
Правната уредба, отнасяща се до измененията на ПНИ
се съдържа в § 4к, ал.8, ал.11, ал.12 и
ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл.28в от ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал.8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се
изменя на пет предвидени основания: по т.1 когато помощния план, въз основа на
който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за
материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред;
по т.2 – когато планът съдържа явна фактическа грешка; по т.3 – когато планът е
изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение
на съда или планът е приложен; по т.4 по предложение на съда по дела за делба
на имоти и по т.5 – със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици.
Ал.12 на същата разпоредба предвижда измененията в случаите на ал.8, т.1, 2 и 3
да се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на
кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на
техническата служба на общината и на СГКК. Ал.13 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ,
регламентира, че въз основа на посочените решения на комисията по предходната
алинея, до одобряването на КК и КР,
кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КК
и КР, началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение.
В чл.28в от ППЗСПЗЗ изрично е регламентирано, че
влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ
по искане на заинтересованите лица до органа по чл.28б, ал.11, а в ал.2 е
уредено, че в случаите на §4к, ал.8, т.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, заинтересованите
лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по ал.12
от същата разпоредба.
В подаденото заявление рег. №
АУ054304ПР/04.06.2018г. жалбоподателят е посочил като основание за исканото
изменение чл. 28в от ППЗСПЗЗ, вр. §4к, ал.8 и сл. ал. 12 и ал. 13 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В
обяснителната записка, представена към проекта за изменение на собствеността на
стар имот № ** по плана на стари имотни граници към ПКП като основание е
посочен §4к, ал.8 от ПРЗ на ЗСПЗЗ (явна фактическа грешка). Посоченото
основание в заявлението и в обяснителната записка насочва към хипотезата за
изменение на ПНИ в случаите на §4к ал. 8, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ – когато планът
съдържа явна фактическа грешка.
Съгласно чл.
26, ал. 2 ППЗСПЗЗ явна фактическа грешка е всяко несъответствие между заснетите
на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и
отразяването им върху плана. В същия смисъл явната фактическа грешка е
дефинирана и с пар. 1, т. 9 ДР ЗКИР, според който явна фактическа грешка
представлява несъответствието между съществуващите на местността трайни
топографски обекти с естествен или изкуствен произход, заснети съгласно
изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. Следователно, за
да е налице ЯФГ, е необходимо наличието на неточно отразяване с плана на
топографската характеристика на терена. От съдържанието на обяснителната
записка и от заключенията по назначените първоначална и повторна съдебно –
технически експертизи обосновано може да се заключи, че извършената промяна не
е обусловена от необходимост за съобразяване на релефни особености на терена,
които да не са отчетени точно при първоначалното одобряване на ПНИ.
Анализирайки легалното понятие за ЯФГ според ЗКИР и ЗСПЗЗ, различно отразяване
в площта на имотите или тяхното разположение върху терена не представлява
основание за изменение по този ред.
Във връзка с
твърденията в жалбата за незаконосъобразен отказ да изменение на КККР, съдът съобрази
заключението на приетата без оспорване, повторна съдебно – техническа
експертиза.
Видно от
заключението по назначената повторна съдебно – техническа експертиза, вещото
лице е установило, че в първия за територията КП/1936г. имот №** с площ 2**8 кв.м. е записан на Д.К. (без
посочено основание). Съгласно КП от 1956г. имотът е отразен с №13158 с площ
2562 кв.м., записан на Д.К. (на основание НА №***/1925г.). Съгласно КП от
1977г. имотът е посочен с № 1207 и площ 2562 кв.м., записан на наследниците на Д.К..
Вещото лице е установило, че в ПСИГ(ПКП)/2004г., КП(ПКП)/2004г., ПНИ/2007г. и
КККР/2008г. няма имот, записан на наследниците на Д.К.. Съпоставяйки КП 1936г.
спрямо ПСИГ(ПКП)/2004г. и ПНИ от 2007г. вещото лице установява, че след
пренасяне на границите на имот ** /сив цвят/ по КП от 1936г. в ПСИГ(ПКП)/2004г.
/зелен цвят/, попада върху части от стари имоти с №№273, 262, 274, 275 и път,
което е видно от скица №11. От комбинирана скица №12 се установява, че при
пренасяне на ** /сив цвят/ по КП/1936г. в ПНИ/2007/червен цвят/, попада върху
чати от новообразувани имоти с №№ ** , 387, 388, 1494, 392, 9521. След
съпоставка на КП/1956, спрямо ПСИГ(ПКП)/2004г. и ПНИ/2007г., вещото лице
установява, че след пренасяне на границите на имот 13158/оранжев цвят/ по
КП/1956г. в ПСИГ(ОКО)/2004г. /зелен цвят/, попада върху части от имоти с №№
363, 262, 274, 275, ** и 9517, което е видно от комбинирана скица №11. Чрез
комбинирана скица № 12 вещото лице е установило, че след пренасяне на границите
на имот с №13158/оранжев цвят/ по КП/1956 в ПНИ/2007г./червен цвят/, попада
върху части от новообразувани имоти с №№ ** , 387, 388, 1494, 392, 395, 396.
В т. 4 от СТЕ
вещото лице е извело извод, че собствеността върху лозе от 5,000 дка, придобита
от Т.Д. К.с НА №**/1943г., обхваща два имота по КП/1956г., а именно имот №
13147 (2988 кв.м.) и имот с № 13155 (2988 кв.м.), чиято обща площ е 4846 кв.м.
По отношение на Решение № 771/05.02.2001г. на ПК – Варна, с което е признато
правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху
лозе с площ 3,000 дка на наследниците на Т К, вещото лице е констатирало, че е
налице твърде некоректна индивидуализация на имота, както по отношение на площ
и граници, така и по отношение на собственост.
Видно от
комбинирана скица № 3 вещото лице е установило, че имот с №13158 /по КП/1956г./,
защрихован в оранжево, записан на Д.К. /съгласно НА №***/1925г./, попада почти
изцяло върху 2025 кв. м. от имот № ** (стар), записан на наследниците на Т.К./съгласно
Решение №771/05.02.2001г. на ПК – Варна/.
В този смисъл
представените титули за собственост на страните по делото сочат за наличие на
спор за собственост между наследниците на Д.К. и наследниците на Т К.
Конкуренцията на титули за собственост е индиция за наличие на спор за
материално право, още повече, че с оглед установената по-горе фактическа
обстановка, с нанасяне на изменението се засяга обема на правото на собственост
на наследниците на Т К. Това кореспондира с посоченото от административния
орган основание за постановяване на оспорения отказ за изменение на КК.
От съдържанието на
проекта за изменение на ПНИ на м. „Св. Н.“
- ст. гр. за НПИ №1494, се установява, че освен промяна на имотните
граници се цели промяна на площта на имота и в данните за собствеността му. При
това положение съдът намира, че поисканото изменение не кореспондира на
посоченото от заявителя правно основание по пар. 4к ал. 8, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ.
Възникналият материален спор за собственост следва да се реши по реда
на общия исков процес, а не от административния орган, който не е компетентен да разрешава такива спорове в хода на административното
производство. Едва след влизане в сила на съдебно решение, с което приключва спорът за материално право,
което е преюдициално спрямо административното
такова, може да бъде издадена заповед, на основание § 4к, ал. 8
от ПЗР на ЗСПЗЗ, в случай, че е налице
основание за такова искане.
Заповедта е постановена при
правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, не е налице
превратно упражнява на правомощията, поради което същата е законосъобразна и не
са налице основания за отмяната
и.
На основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК ответникът и заинтересованата страна, в чиято полза е издаден оспорения
акт, имат право на разноски. На жалбоподателят не се следват разноски с оглед
изхода от оспорването. Ответната страна е претендирала разноски, в размер на
500,00 лв., съгласно представен на стр.304 от делото договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК Административен съд Варна, ХХХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Й.С., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. Д., срещу Заповед № 18-10327/04.10.2019 г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/, с която на
основание чл. 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Варна, одобрена със
заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящо се в
изменение на КККР по отношение на имоти с идентификатори: 10135.2526.** и 10135.2526.1494, по заявление №
АУ-0505304ПР/04.06.2018г., подадено от адв. Д. като пълномощник на П.Й.С. –
наследник на Д.Х. К..
ОСЪЖДА
П.Й.С.,
ЕГН **********,***, да заплати
на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна от 500 /петстотин/ лв.
Решението може да бъде оспорено с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: