Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 4949 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на А.В.А. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК – причиняване на средна телесна повреда, за което е
оправдан с присъда от 21.01.2015г. постановена по НОХД № 23350/2012г. на СРС,
НО, 93-ти с-в, влязла в сила на 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 21.01.2015г. - датата на влизане в сила оправдателната
присъда, до окончателното и изплащане.
Твърди, че с
постановление на СРП по пр.пр. № 2391/2011г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Материалите по досъдебното
производство били изпратени в СГП с мнение, че извършеното престъпление
съставлява такова по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК – опит за
убийство. С постановление СГП отказала да приеме по подсъдност досъдебното
производство по предложената от СРП квалификация. С постановление прокурор при
СРП иззел досъдебното производство и прокурорската преписка и я изпратил за
допълнително разследване на СДВР. С постановление от 02.07.2012г. бил привлечен
като обвиняем по ДП № ЗМ 249/2011г. на СДВР, пр.пр. 2391/2011г., за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След образуване на НОХД №
14396/2012г. на СРС съдът прекратил съдебното производство и върнал на СРП
делото за отстраняване на процесуални нарушения. След изготвяне на нов
обвинителен акт било образувано НОХД № 23350/2012г. на СРС, НО, 93-ти с-в, по
което с присъда от 21.01.2015г. бил признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения за престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След протест на СРП
и искане да бъде отменена оправдателната присъда било образувано ВНОХД №
4009/2016г. на СГС, впоследствие прекратено с определение от 20.10.2016г.,
поради недопустимост на протеста, като просрочен. След прекратяването
оправдателната присъда влязла в сила на 20.10.2016г.
Твърди, че воденото
срещу него наказателно производство продължило 4 години и 10 месеца от
привличането му като обвиняем до окончателното му оправдаване. През периода на
разследване и воденото наказателно производство изживял стрес, психическо
напрежение, чувство на безпомощност, паника, емоционална нестабилност и
несигурност. Изпаднал в социална изолация и обвинението сериозно се отразило на
възможностите му за професионална реализация и развитие в служебен план.
Изпитвал постоянен страх, че ще бъде осъден за престъпление, което не е
извършил.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не оспорва, че срещу ищеца
е водено наказателно производство продължило 4 години и 10 месеца, за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което е оправдан с присъда
влязла в сила на 20.10.2016г.
Възразява, че за
ищеца не са настъпили твърдяните неимуществени вреди, а ако са настъпили не са
с твърдяния интензитет. Срещу него е взета най леката мярка за неотклонение –
„подписка“, която се отразява в минимална степен на обичайният ритъм на живот.
Наказателното производство е продължило в разумни срокове. Ищеца е имал няколко
предходни осъждания, което сочи на по нисък интензитет на търпените вреди. По
време на водене на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени и
други, неприключили наказателни производства, което води до невъзможност за
разграничаване на търпените неимуществени вреди.
В отношение на
евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията
на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа
страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпяни в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е
постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните
вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че с постановление на СРП по пр.пр. №
2391/2011г. ищеца е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК. Материалите по досъдебното производство са изпратени в СГП с
мнение, че извършеното престъпление съставлява такова по чл. 115, вр. чл. 18,
ал. 2, вр. ал. 1 НК – опит за убийство. С постановление СГП отказала да приеме
по подсъдност досъдебното производство по предложената от СРП квалификация. С
постановление прокурор при СРП иззел досъдебното производство и прокурорската
преписка и я изпратил за допълнително разследване на СДВР. С постановление от
02.07.2012г. ищеца е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 249/2011г. на СДВР,
пр.пр. 2391/2011г., за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След
образуване на НОХД № 14396/2012г. на СРС съдебното производство е прекратено и
делото върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. След изготвяне
на нов обвинителен акт е образувано НОХД № 23350/2012г. на СРС, НО, 93-ти с-в,
по което с присъда от 21.01.2015г. е признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения за престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. След протест на СРП
с искане да бъде отменена оправдателната присъда е образувано ВНОХД №
4009/2016г. на СГС, впоследствие прекратено с определение от 20.10.2016г.,
поради недопустимост на протеста, като просрочен. След прекратяването
оправдателната присъда е влязла в сила на 20.10.2016г.
От показанията на св.
И.Н.Б.се установява, че познава ищеца от 25 години и живее с него на семейни
начала. Двамата имат две деца. На 24.01.2011г. той и се обадил много притеснен,
уплашен и говорейки несвързано и казал, че станал инцидент, ще бъде задържан и
има полиция. Отишла на място с колежка. Там го наберили задържан с белезници и
три патрулки. Така започнало делото. Преди делото ищеца бил весел,
жизнерадостен човек, предприел сериозна стъпка – да се занимава със заложни
къщи. Отворил три заложни къщи. Преди това имал едно предходно обвинение
продължило 14 години, в които бил задържан и срещу него упражнявано физическо
насилие, затова сегашното наказателно производство силно го притеснявало да не
се стигне отново до там. Станал затворен, изолирал се в къщи, ипитвал чувство
за малоценност. Притеснявал се, че ще се стигне до присъда и няма да може да
упражнява бизнеса си. Стигнало се до там, че се наложило да затвори два от
обектите си и да уволни персонала, защото не можел да се справя заради
състоянието, в което изпаднал поради наказателното преследване. С наказателното
производство започнали постоянни проверки на икономическа полиция в обектите
му, което отблъсквало клиентите.
Предвид
изложеното съдът приема, че е установено е наличието на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.
Съдът цени
показанията на св. И.Н.Б.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло
само в частта, в която са дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления за реално възприети факти от съвместният и живот с ищеца, а не
нейни умозаключения, и в която част са вътрешно непротиворечиви и съответстват
на останалите доказателства по делото.
Въз основа тях
приема, че в резултат на воденото наказателно производство ищеца е изживял
стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност, емоционална нестабилност
и несигурност. Отдалечил се от близките и познатите си. Воденото наказателно
производство е оказало негативно влияние на бизнесът му – собственост и
управление на заложни къщи, доколкото нестабилното му емоционално състояние е
сътавлявало пречка за ефективно управление, което му е причинило допълнителни
притеснения.
При това положение
съдът намира, че ищецът не е установил главно и пълно, че в резултат на
повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна
присъда, за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем и
интензитет.
Наказателното
производство е продължило 4 години и 10 месеца. Взета е мярка за неотклонение
„подписка“, която се отразява в минимална степен на обичайният ритъм на живот.
Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема, че ищеца е имал две
предходни осъждания, по които определеното наказание е изтърпяно и лицето е
реабилитирано, което сочи на по нисък интензитет на търпените вреди. По време
на водене на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени и други,
неприключили наказателни производства, по които макар да не е постановена
осъдителна присъда без съмнение са причинили негативни емоции на ищеца, което
води до невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди. Към
момента на повдигане на обвинението ищецът е на 39 години, семеен, с две деца,
упражняващ трудова дейност.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 5000,00лева. За сумата 25000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 5000,00лв. до пълно предявеният от 30000,00 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 20,10,2016г., до окончателно изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, което са в претендиран размер на 1200.00лв. за адвокатско възнаграждение и 10.00лв. за заплатена държавна такса. Предвид изричното възражение за прекомерност на насрещната страна и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, и като установи, че претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че претендираното възнаграждение от 1200.00лв. е адекватно.
Съобразно уважената
част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 202.00лв.,
представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А.,
ЕГН **********,***, офис № 107, адв. В.Й. – САК, сумата 5000.00 /пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – причиняване на
средна телесна повреда, за което е оправдан с присъда от 21.01.2015г.
постановена по НОХД № 23350/2012г. на СРС, НО, 93-ти с-в, влязла в сила на
20.10.2016г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумата 25000.00 /двадесет и пет хиляди/лв., която е разлика над присъдените
5000.00 /пет хиляди/лв., до общо претендираните 30000.00 /тридесет хиляди/лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.01.2015г. - датата на
влизане в сила оправдателната присъда, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „********ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А., ЕГН **********,***, офис № 107, адв. В.Й.
– САК, сумата 202.00 /двеста и два/лв.,
представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски за защита
от адвокат и държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.