Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
гр. Русе, 05.12.21023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 447 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.Д.М. ***, чрез адв. П., против заповед №
5403з-157/14.07.2023 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) –
Русе при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, с която на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата, в с.з. и писмени бележки се сочи, че наказанието е
наложено в противоречие с разпоредби на правото на ЕС поради което приложените
норми от инструкция, като подзаконов нормативен акт, е следвало да не се
прилагат. Соченото осъществено нарушение не било съставомерно, в оспорената
заповед не било посочено какво следвало да бъде дължимото поведение с което
било нарушено правото на защита на наказания служител. В хода на
дисциплинарното производство не била установена обективната истина. Твърди се,
че само началник-смяна и системен оператор в дежурната част на ГКПП имат
правомощия и могат да извършват проверки на лицата по имена, като такива
проверки се извършват само при наличието на определени предпоставки. Нормата, вменяваща
задължение за такава проверка, била диспозитивна. Доказателствата за вида на
извършената проверка не са залегнали в материалите по административната
преписка в хода на дисциплинарното производство. Иска се отмяна на обжалвания
административен акт. Претендират се разноски.
Ответникът – началник на ГПУ при РДГП – Русе – в писмен отговор и
чрез юрк. С. в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че
не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт.
Същият съдържал относимите фактически и правни основания за издаването му. Твърденията
за нарушения на норми на правото на ЕС касаели превратното им тълкуване. Задължението
за пълна проверка на преминаващите лица, вкл. по имена, произтичала от
разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. В
този смисъл били и част от приобщените гласни доказателства по делото. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Подадена от лице-адресат на административен
акт, който засяга неговата правна сфера неблагоприятно. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна
съдът установява следното:
На 16.03.2023 г. до началника на ГКПП – Русе е адресирано
съобщение, че на същия ден в 17.58 часа на ГКПП Дунав мост, за излизане от
страната се е явил молдовският гражданин Vasile Ciuraru, роден на *** г., с паспорт № АВ2107976,
издаден на 31.10.2022 г., валиден до 2032 г., като при въвеждане на данните му
е установено, че лицето е с наложена административна мярка по ЗЧРБ и му е
съставен АУАН за просрочен престой за пребиваване в Република България по чл.
34 от ЗЧРБ като лицето е било предупредено за наложеното ограничение и е
пропуснато да излезе от страната.
По преписката е приложена справка (л. 7), адресирана до директора
на РДГП в която се сочи, че молдовският гражданин е влязъл в страната през ГКПП
Русе – Дунав мост на 03.11.2022 г. като
към този момент лицето е имало реализиран престой на територията на страната от
141 дни, с което е превишил разрешения съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ
престой от 90 дни в рамките на всеки 180 дни. Предложено е да се извърши
проверка относно основанието за пропускането му на територията на страната.
На 29.03.2023 г. е издадена заповед № 540з-83/29.03.2023 г. от
началника на ГПУ – Русе с която е разпоредено да се установи служителят,
пропуснал лицето и дали действията му представляват нарушение на служебната
дисциплина. Определен е състав, който да изпълни проверката, възложена до
21.04.2023 г.
В рамките на дадения срок е изготвена справка (21.04.2023 г.) от
оправомощените лица. Установено е, че чуждият гражданин е пропуснат от
служителя Е.М. на длъжност старши полицай при ГКПП – Русе. Поради
обстоятелството, че чужденецът е представил биометричен украински паспорт , той
бил освободен от изискването за притежание на виза, съгласно Регламент (ЕО) №
539/2001. Отбелязано е формираното просрочие на престоя от общо 141 дни.
Изложено е, че в този случай е било необходимо лицето да не се допуска за
влизане в страната по изложените съображения. Крайните констатации са, че
служителят не е изпълнил в пълен обем разписания в чл. 30 от Инструкция №
8121з-813/09.07.2015 г. ред за осъществяване на цялостна гранична проверка в
частта на т. 4. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е запознат със
справката срещу подпис.
Изискана и приобщена по дисциплинарната преписка е кадровата
справка за служителя, изготвена към 26.04.2023 г.
Със заповед № 540з107/27.04.2023 г. Началникът на ГПУ – Русе е
изменил първоначалната заповед за проверка като е разпоредил последната да
продължи на осн. чл. 37, ал. 1, т. 6 от Инструкция рег. № 8121з-877/06.07.2021
г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, разпоредил е комисията да
запознае М. със съдържанието на заповедта, да му разясни правата по чл. 205,
ал. 3 и ал. 5, чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и задължението по чл. 21, ал. 1 от
инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Възложил е да се изготви справка за
наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност в срок до
15.05.2023 г. Служителят е запознат със
съдържанието на заповедта срещу подпис.
На 12.05.2023 г. до началника на ГПУ Русе е адресирано писмено обяснение
от М., в което се сочи, че от чуждия гражданин му бил предявен нов паспорт без
печати, издаден на 31.10.2022 г. и валиден до 31.10.2023 г., респ. при направена
от М. автоматичната проверка не са визуализирани предишни преминавания на
лицето.
На 15.05.2023 г. е депозирана нова справка от назначената комисия.
Изложена е сходна фактическа обстановка като в първоначалната справка. Деянието
на служителя е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и може да бъде квалифицирано като небрежност в
служебната дейност по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР, за
което съгласно чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е налице основание за реализиране
на дисциплинарна отговорност с налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. Служителят се е запознал със съдържанието на справката срещу
подпис.
На служителя е дадена изрична възможност да се запознае с
материалите по преписката, с възможност да даде допълнителни обяснения и/или да
направи възражения, видно от покана от 23.05.2023 г., с която последният се е
запознал срещу подпис.
ДНО също е дал възможност на служителя да даде обяснения или да
направи възражения по събраните материали, видно от отделна покана от 23.06.2023
г. с чието съдържание служителят е запознат срещу подпис.
По преписката е приобщена с писмо от 29.06.2023 г. справка, видно
от която проверката на служителя, извършена на пропусквателния пункт, е
извършена по критерий – (номер на) документ за самоличност. Приобщена по делото
е и длъжностна характеристика на служителя М..
Резултатите от извършената проверка са изпратени до директора на
РДГП с придружително писмо от 10.07.2023 г. на ДНО.
На 14.07.2023 г. е издадена обжалваната заповед № 5403з-157.
Възприето е от ДНО, че на
16.03.2023 г., при излизане от страната молдовският гражданин Vasile Ciuraru,
роден на *** г., е влязъл на територията на Р България в условията на превишен
реализиран престой от 141 дни. Установил е, че граничната проверка при влизане
в страната е извършена от старши полицай М. на 03.11.2022 г., около 00:27 часа,
на ГКПП Русе Дунав мост, представил за проверка биометричен украински паспорт,
при условията на реализиран престой в страната общо 141 дни, т.е. с 51 дни
повече от разрешените 90 дни в рамките на 180-дневния период, изчислени към
датата на явяване на влизане в страната на украинския гражданин - 03.11.2022 г.
Посочено е, че с действията си младши инспектор Е.М., в качеството
му на служител, осъществяващ граничен контрол на преминаващи през ГКПП лица, е
допуснал неизпълнение на служебни задължения, произтичащи съгласно чл. 30, ал.
1, т. 4 от Инструкция рег. № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на ГКПП - „Граничният полицай на първа
линия осъществява цялостна гранична проверка, като приема документа за пътуване
от влизащия през границата чужденец, при което: т. 4 извършва проверка дали
лицето отговаря на условията за влизане, посочени в чл. 5 от Кодекса на
шенгенските граници, като извършва проверките по чл. 7, т. 3 от Кодекса на
шенгенските граници, включително и за предишно пребиваване и срока на престой
на лицето на територията на Република България". Инструкцията е била
отменена, но приложима към 03.11.2022 г. като действащо право.
Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения“.
Възприел е констатациите на назначената комисия.
Посочено е, че когато в хода на граничната проверка за влизане в
страната се установи реализиран престой над 90 дни, за съответния 180-дневен
период, лицето следва да не бъде допуснато за влизане в Р България - чл. 10,
ал. 1 , т. 18 от ЗЧРБ „ Отказва се издаване на виза или влизане в страната на
чужденец, когато вече е пребивавал на територията на Република България 90 дни
в рамките на последните 180 дни като притежател на виза за краткосрочно
пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно
пребиваване;"
В конкретния случай, при осъществяване на граничната проверка на
молдовския гражданин на 03.11.2022 г., при влизане в страната, последният представил
биометричен паспорт № АВ0369505, издаден на 31.10.2022 г. (освободен от
изискване за притежание на виза, съгласно Списък — Приложение № 2 към Регламент
(ЕО) № 539/2001), като младши инспектор Е.М. не е извършил необходимата
проверка дали лицето отговаря на условията, включваща негово предишно
пребиваване и срок на престой, и го е пропуснал за влизане в страната без
основание за това.
Служителят не е пресметнал реализирания престой в Р България,
който е бил общо 141 дни, т.е. с 51 дни повече от разрешените 90 дни в рамките
на 180-дневния период (от 03.05.2022 г. до 03.11.2022 г.), изчислени към датата
на явяване на влизане в страната - 03.11.2022 г. С действията си младши
инспектор Е.М. е проявил небрежност при изпълнение на вменени му служебни
задължения за проверка на срока на престой в страната на граждани от трета
страна като част от цялостната проверка на чужденци при влизане в страната.
За тези обстоятелства АО се е позовал на извършените проверки,
справката, длъжностна характеристика на лицето.
Приел е, че с поведението си младши инспектор Е.Д.М. е извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
„неизпълнение на служебните задължения", съставомерно по чл. 199, ал. 1,
т. 3, предложение първо от ЗМВР - „небрежност в служебната дейност", за
което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение" за срок от 3 (три) месеца до 6 (шест) месеца.
Посочил е, че е разгледал и обсъдил възраженията на служителя като
в тази връзка е изпратено допълнително запитване до ДКИС дали служителят на
03.11.2022 г. е извършил справка за предишни пътувания на молдовския гражданин
за последната една година. В тази връзка е получен отговор, че не са били
извършвани допълнителни проверки от младши инспектор М., поради което счел, че
заявеното от служителя, че след като системата не му е предложила информация,
следва да се приеме, че няма предишни пътувалия на лицето, за несъстоятелно.
Служителят е бил длъжен да извърши допълнителна справка за предходни пътувания
на чуждия гражданин, с оглед преценка дали е спазено условието на чл. 23, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ за пребиваване в Р България.
След анализ и оценка на всички съотносими материали от извършената
проверка, в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне
вида и размера на наказанието взел предвид:
- тежестта на
нарушението - извършеното нарушение на служебната дисциплина не попада в
хипотезите на тежки нарушения по чл.203 от ЗМВР. С деянието си мл. инспектор М.
е засегнал обществените отношения, свързани с осъществяване на една от
основните дейности на МВР, а именно контролната дейност по извършване на
гранични проверки (чл. 30, ал. 1, т. З от ЗМВР), имащи за цел контрол на всяко
едно лице, още повече гражданин на трета страна - чужденец по смисъла на чл.
23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, за наличието на необходимите условия за влизане на
територията на Република България. Отчитайки факта на настъпилите последици
приел, че деянието на мл. инспектор М. е леко, но не е маловажно, поради което
за постигане целта на закона, следва да се наложи наказание, различно от тези
по чл. 203 и чл. 198 от ЗМВР;
- настъпилите от него
последици - пропуснал за влизане в Р България чужд гражданин, за който е
следвало на основание чл. 10, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ да откаже влизане в страната
поради реализиран престой в страната надвишаващ с 51 дни разрешените 90 дни, в
рамките на 180-дневния период;
- обстоятелствата, при
които е извършено - при изпълнение на служебните си задължения за извършване на
гранична проверка, по време на дежурство;
- формата на вината -
умисъл;
- цялостното поведение
на държавния служител по време на службата, обективирано в кадрова справка №
4066р-6695/26.04.2023 г. (актуална към 13.07.2023 г.), от която е видно, че от
назначаването му през 1995 г. на работа в МВР до момента, спрямо него 4
(четири) пъти е била реализирана дисциплинарна отговорност с налагане на
дисциплинарни наказания „Писмено предупреждение“ през 2011 г., 2013 г. и 2018
г., които дисциплинарни наказания на основание чл. 213, ал. 1 от ЗМВР са
заличени. Служителят е награждаван 9 (девет) пъти с „Писмена похвала" през
2004 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г. и 1 (един) път с индивидуална
парична награда през 2020 г.
От анализа и оценката на събраните доказателства не установил
наличието на обстоятелствата по чл. 198 от ЗМВР, т.к. се касае за неизпълнение
на вменени му служебни задължения в качеството му на служител, осъществяващ
гранична проверка на първа линия, за наличие на основание за влизане и
пребиваване в страната, което е свързано с гарантиране на националната
сигурност на Р България.
Предвид изложеното приел, че на служителя е осигурена възможност
да упражни правото си на защита. Спазил административно - производствените
правила при събиране на доказателствата. Проверяващата комисия е установила
коректно фактическите обстоятелства и е приложила правилно релевантните правни
разпоредби по производството. След като е обсъдила доказателствения материал по
делото, проверяващата комисия е успяла да докаже безпротиворечиво извършването
на вмененото дисциплинарно нарушение и правилно е счела, че от изложените факти
се доказва вмененото дисциплинарно нарушение на дисциплинарно ангажирания
служител, съставомерно на чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР - „небрежност
на служебната дейност“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца до 6 (шест)
месеца.
С оглед изложеното на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т.
2, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения",
чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР „небрежност в служебната
дейност", наложил дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение”, за
срок от 3 (три) месеца на младши инспектор Е.Д.М. — старши полицай в Граничен
контролно - пропускателен пункт — Русе от Гранично полицейско управление — Русе
към Регионална дирекция “Гранична полиция” — Русе при Главна дирекция “Гранична
полиция”-МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
На основание чл. 199, ал. 2, изр.2 от ЗМВР предупредил служителя,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1 от ЗМВР в
срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание
По делото са разпитани свидетели.
Св. С., пряк ръководител, сочи че при предявяване на нов паспорт е
логично да не излязат предишните влизания в страната, но такава информация ще
се визуализира при проверка по критерий „име“ когато лицето бъде дадено на
„втора линия“ и чрез системен оператор и началник-смяна тази информация може да
бъде проверена. Сочи, че ако има въведени в информационната система на МВР
данни за издадени актове или НП тази информация би трябвало да се визуализира
при проверка, независимо от датата на издаване на документа за самоличност.
Паспортите се проверяват чрез оптичен четец и проверката се извършва
автоматично. Сочи, че ако такава проверка би била направена по име на лицето
биха се визуализирали предишните преминавания през граница. Сочи че е била
извършена проверка за издадени НП и такива липсвали. Сочи, че в случая била
необходима проверка по име, поради наличието на нов документ за самоличност.
Св. М., бивш граничен служител и колега на М., сочи, че когато обработват паспорти, не се
извършват по-различни проверки в зависимост от датата на издаване на документа.
Проверявали отделно паспортите само когато устройството даде грешка. Актове и
НП се издават при излизане от страната и само тогава би трябвало в системата да
се визуализира такава информация, ако акт е бил издаван и тя се визуализира
независимо от представения документ за проверка. Посочва, че ако не възникнат
съмнения не правят проверка по критерий име, а ако възникнат съмнения изпраща
лицето на втора линия, тъй като не може да извърши самостоятелно такава
проверка.
При тези факти съдът
намира жалбата за неоснователна.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от
компетентен орган. По силата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанието
"писмено предупреждение" може да бъде налагано от ръководни
длъжности, каквато е длъжността на началника на ГПУ - Русе. Спазено е
изискването за писмена форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити,
липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател,
положен подпис и ясно описан предмет. От съдържанието на оспорената заповед се
установява, че същата е и надлежно мотивирана. В нея точно е описано
извършеното деяние, датата на която е осъществено, обстоятелствата, при които е
извършено, нарушените разпоредби, доказателствата, въз основа на които е
установено - справка
peг.
№ 5403р-7746/15.05.2023 г. от извършена проверка, справка peг. № 5403р-6284/21.04.2023 г. от извършена предварителна
проверка, копие на писмо peг.
№ 3282р-8329/28.03.2023 г. от ГДГП - МВР, справки за пътуване на лице - чужд гражданин,
копие на съобщение № 1329/16.03.2023 г., справки за реакция при проверка, писмо
peг.
№ 5403р-5052/30.03.2023 г.
до ДКИС - МВР, писмо peг.
№ 5290р-6769/05.04.2023 г.
от ДКИС-МВР, писмо peг.
№ 5403р-10426/29.06.2023 г. до ДКИС-МВР
и отговор с peг.
№ 5290р-12670/04.07.2023 г., копие на график за дежурствата на служителите,
копие на длъжностна характеристика peг.
№ 3282р-15443/06.07.2022 г. за длъжността „полицай - старши полицай“ в ГКПП от
ГПУ при РДГП към ГДГП — МВР, ведно с копие на протокол peг. № 5403р-17108/08.08.2022 г. с отразено
запознаване на служителя.
Посочена е и конкретната разпоредба, която служителят е нарушил –
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, проявявайки
небрежност при изпълнение на задълженията си, регламентирани в чл. 30, ал. 1,
т. 4 от Инструкция рег. № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на ГКПП. Същата съдържа фактически и
правни основания и препраща към изготвената справка рег. № 5403р-7746/15.05.2023
г. и писменото обяснение на жалбоподателя, взето предвид при издаването й.
Посочено е и какво е било дължимото поведение - не е извършил проверка
дали преминаващото лице отговаря на условията, включваща негово предишно
пребиваване и срок на престой като част от цялостната проверка на чужденци при
влизане в страната.
Спазена е и разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, според която
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя (чл. 196, ал. 1 ЗМВР) Като нарушението се счита за установено
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган (ал. 2). Видно от приложената административна
преписка материалите са били постъпили при ДНО към 10.07.2023 г. (относно
краткия двумесечен срок – решение № 12114/10.11.2016 г. по адм. д. № 7878/2016
г. на ВАС, 5-чл. с-в), а наказанието е наложено на 14.07.2023 г. При приемане,
че меродавният начален момент е депозирането на справката от ДРО на 15.05.2023
г., то двумесечният срок също не се
явява изтекъл, в този смисъл производството е проведено и в сроковете по чл.
205, ал. 6 от ЗМВР.
Неотносими са доводите, че ДРО е следвало да снеме обяснения от
молдовския гражданин, тъй като релевантните обстоятелства са доказани с официални
документи.
Основателно жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на
процедурата, относно обстоятелството, че видът на извършената проверка от
наказания служител е обсъден след прилагане на справка, непредявена на
последния преди приключване на дисциплинарното разследване. Нарушението обаче
не е съществено, тъй като не е могло да се отрази на крайния резултат на
производството – касае се за неспорно обстоятелство, узнато от страните в
административното производство.
Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера
на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
При налагане на наказанието ДНО е извършил обективна и цялостна оценка на
тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици,
съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му и е наложил
наказание с възможния минимален законов срок, отговарящо на извършеното от М.
нарушение.
ДНО е длъжен да извърши всички процесуални действия по доказване
на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и
цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както
обективния елемент на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на служебни
задължения", така и субективният елемент на деянието.
По арг. от разпоредбата на 4, ал. 1 от Инструкция рег. №
8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР предвидените
в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, които виновно са извършили
дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Т.е. за да е съставомерно
едно деяние, за което се налага дисциплинарно нарушение по сочените текстове,
следва същото да е извършено/осъществено виновно. При съвкупният анализ на
данните по делото съдът преценява, че формата на вината не е установена
прецизно, доколкото М. очевидно не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е.
касае за непредпазливост, но все пак е налично виновно поведение.
Спорният въпрос по делото е един и касае дали служителят е
следвало да извърши проверка по име на чуждия гражданин за да установи данни за
предходни преминавания с оглед обстоятелството, че последният предявява
новоиздаден паспорт за проверка и дали това съставлява нарушение по чл. 30, ал.
1 т. 4 от действащата към този момент инструкция Инструкция рег. №
8121з-813/09.07.2015 г., предвиждаща, че граничният полицай на първа линия
осъществява цялостна гранична проверка, като приема документа за пътуване от
влизащия през границата чужденец, при което
извършва проверка дали лицето отговаря на условията за влизане, посочени
в чл. 5 от Кодекса на шенгенските граници, като извършва проверките по чл. 7,
т. 3 от Кодекса на шенгенските граници, включително
и за предишно пребиваване и срока на престой на лицето на територията на
Република България.
Разпоредбата изрично сочи, че този вид проверка се извършва от
граничния полицай изпълняващ служебните си задължения на първа линия.
Разпоредбата не е диспозитивна, както се твърди в жалбата, а е императивна,
липсва изискване у служителя да възникне съмнение, за да извърши проверката,
чрез изпращане на документа на чужденеца за проверка на втора линия. Липсва и
твърдяното противоречие с разпоредби на вторичното право на ЕС. От логическото
тълкуване на разпоредбата на чл. чл. 30, ал. 1 т. 4 от инструкция № 8121з-813/09.07.2015
г. се налага извод, че проверката относно предишното пребиваване и срока на
престой е допълнителна проверка, възложена извън задълженията по чл. 7, т. 3 от
Кодекса на шенгенските граници. Ако това не беше така хипотезата на нормата от инструкцията
щеше да препраща директно към съответните текстовете на относимия регламент на
съюзното право.
Липсва и твърдяната колизия с разпоредбата на чл. 8, § 3, б. „а“,
инд. iii от Регламент (ЕС) 2016/399, която указва, че за
лица, чието влизане или отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно
чл. 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността им в
съответствие с чл. 23, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо,
се установява самоличността в съответствие с чл. 23, § 4 от посочения регламент.
Този текст съдът намира за неотносим, защото липсва спор за самоличността на
лицето, напротив, тя е безспорно устоновена. Относима е обаче разпоредбата на
следващия индекс (iiia) от
същата норма (в относимата редакция), указващ, че за лица, чието влизане или
отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно чл. 6а от Регламент
2016/399, се извършва проверка дали гражданинът на трета страна не е достигнал
или превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите
членки.
И двамата свидетели заявяват, че граничните служители разполагат с
възможност да изпратят (документите на) преминаващите граница за проверка на
втора линия, което задължение кореспондира и със задължените на наказания служител
по длъжностна характеристика – т. II-9 – да познава оперативната обстановка на ГКПП и своевременно да
реагира и да вземе решения при настъпили внезапни изменения като информира и
непосредствения си началник, което задължение кореспондира и със задължението
по чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. без нормата
да държи сметка на първа или втора линия се установяват тези обстоятелствата.
Нормата на чл. 31, ал. 3 от инструкцията сочи,че по отношение на чужденеца,
който не отговаря на условията за влизане, може да се извърши допълнителна
справочна дейност в информационните масиви на МВР. Доколкото обаче тази
допълнителна справка може да се извърши след
като се установи, че последният не отговаря на условията на влизане, то
очевидно тази справка не е идентична с проверката по чл. 30, ал. 1, т. 4 предл.
последно от инструкцията.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. М., защото
същият излага личните си виждания как следва да се изпълняват служебните
задължения, които очевидно не кореспондират с вменените нормативни изисквания. Показанията
на св. С. съдът кредитира доколкова, доколкото същите акцентират върху задълженията
по нормативна уредба без обаче същият да е изпълнявал в скорошен период
длъжността, заемана от жалбоподателя.
Заповедта е съответна и на целта на закона – служебните задължения
по осъществяване на гранични проверки са свързани с гарантиране на националната
сигурност на страната.
Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ГДГП (юридическо лице съгласно
чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да се присъди сумата от 100, 00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.М. против заповед №
5403з-157/14.07.2023 г. на началника на Гранично полицейско управление – Русе при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Русе
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция "Гранична полиция", Министерство на вътрешните работи,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: