№ 49
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000797 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260206 от 18.05.2021 година, постановено по т. дело №
122/2020 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град П., ул. „С."*, да заплати
на „ Н.Т. 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., Община В., Р. област, със съдебен адрес град С., ул. „П."** чрез
адв.А.Т., сумата 24 000 лв., представляваща неизплатена стойност на
доставената стока, за която е издадено дебитно известие *****/17.10.2019 г.
към фактура *****/20.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава от подаването
на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 1617 лв. разноски по делото.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Н.Т. 2017“ ЕООД
против „Б.“ ООД, искове за заплащане на следните суми: сумата 2044.44 лв.,
1
представляваща неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена
фактура **********/01.12.2019 г.; сумата 32 903.04 лв., представляваща
неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена фактура
**********/01.12.2019 г. и сумата 10 439.04 лв., представляваща неизплатена
стойност на доставена стока, за която е издадена фактура
**********/01.12.2019 г.
Осъдено е „ Н.Т. 2017“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.Р.К.
К., ЕГН **********, при условията на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1891 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Н.Т. 2017“ ЕООД в отхвърлителните
части, отнасящи се за сумата 2044.44 лв. по фактура **********/01.12.2019
г., сумата 32 903.04 лв. по фактура **********/01.12.2019 г. и сумата 10
439.04 лв. по фактура **********/01.12.2019 г . Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на
ново по същество, с което да се уважат в пълен размер предявените искове,
отхвърлени от първоинстанционния съд. Претендират се и разноски за
първата и за въззивната инстанция.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е
неправилно, не съответства на събраните по делото доказателства, по-
конкретно на представените фактури, приемо-предавателния протокол,
складовата разписка и кантарната бележка № 42, всички от дата 26.06.2019
година, както и на кантарна бележка № 16/20.05.2019 година и кантарната
бележка за 543,70 килограма липов цвят. Не били съобразени и свидетелските
показания, които съответствали изцяло на събраните по делото писмени
доказателства. Не била обсъдена и приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, според която ищецът бил внесъл изцяло в
републиканския бюджет дължимото ДДС по процесните три фактури.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника в
първоинстанционното производство „Б.“ ООД с изразено становище за
нейната неоснователност и с искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението в
частта, с която са отхвърлени предявените от него искове При подаването
на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
По същество съдът намира, че решението на ОС – П. в обжалваните
части е правилно и законосъобразно.
Съображенията на съда са следните:
Предмет на предявените осъдителни искове от „Н.Т. 2017“ ЕООД
срещу „Б.“ ООД, които са отхвърлени с обжалвано решение, са суми,
представляващи стойността на билки – липа и глог, които ищецът твърди, че е
доставил на ответника въз основа на неформални договори помежду им и
установени търговски отношения, а ответникът не му е заплатил.
Първата от исковите претенции е за сумата от 2044,44 лева по фактура
№ *****/01.12.2019 година със срок за плащане 01.12.2019 година. Твърди се,
че тази фактура обективира извършена доставка от ищеца на ответника на
567,9 килограма червен глог с листа съгласно кантарна бележка №
16/20.05.2019 година, която не е заплатена от ответника в изпълнение на
задължението му по чл. 327 ал. 1 от ТЗ.
Втората искова претенция, предмет на настоящото производство, е за
сумата от 32903,04 лева, дължима по фактура № ****** от 01.12.2019 година,
с падеж 01.12.2019 година, отнасяща се за доставен цвят липа 1713,7
килограма по кантарна бележка №42/26.06.2019 година.
Предмет на въззивното производство е и исковата претенция за сумата
от 10439,04 лева по фактура № *****/01.12.2019 година, отнасяща се до
доставката на 543,7 килограма цвят липа с кантарна бележка от 25.07.2019
година.
В исковата молба се твърди, че тези фактури съдържат всички
необходими реквизити по чл. 7 от Закона за счетоводството, че ищецът е
изправна страна, като е доставил фактурираните от него стоки и че липсва
плащане от страна на ответника, на когото са доставени, въпреки че падежът
3
за плащане е настъпил.
Ответникът „Б.“ ООД оспорва така предявените искове. Поддържа, че
не дължи плащане по процесните три фактури. Твърденията му са, че
търговските му взаимоотношения с ищеца са прекратени през месец юли 2019
година, когато е закрит пункта за изкупуване на билки в село С.. Оспорени са
представените с исковата молба кантарни бележки, като се твърди, че
фактурите въз основа на тях са издадени едва половин година по-късно, след
преустановяване дейността на пункта, респ. на търговските взаимоотношения
между страните и за същите не е ползван данъчен кредит. По отношение на
представената с исковата молба бележка от 25.07.2019 година счита, че тя не
представлява кантарна бележка, не е посочен доставчик и получател, няма
пореден номер. Поддържа, че процесните фактури не са му били
предоставени за плащане ведно с надлежните документи за издаването им до
датата на завеждане на делото и налагане на обезпечението, не са
фигурирали в базата му данни, не са били осчетоводени, като копия от тях
му били изпратени от ищеца по имейл едва на 18.02.2020 година.
Ответникът оспорва връзката между фактурите и кантарните бележки,
представени от ищеца с доводите, че фактурите не са му предоставени за
плащане и не е знаел за тяхното съществуване до завеждането на делото.
Сочи също, че практиката в отношенията между страните била към всяка
кантарна бележка да бъдат издавани приемо-предавателни протоколи,
каквито в случая липсвали.
Според ищеца самите кантарни бележки имали характер на приемо-
предавателни протоколи и данните в тях съвпадали с отразените във
фактурите стоки по вид и количества.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба по чл. 373
от ГПК ответникът е посочил, че описаната в кантарна бележка №
42/26.06.2019 година и във фактура № ******/01.12.2019 година липа сух
цвят 1713,7 килограма е част от фактурирано с предходна фактура №
*****/20.06.2019 година количество от общо 10 000 килограма на стойност
168 000 лева, към която се отнасяла тази кантарна бележка и която била
заплатена от ответника на ищеца с няколко вноски, като плащането
приключило на 17.10.2019 година.
По отношение на фактурираното с фактура № *****/01.12.2019 година
4
количество липа цвят твърденията на ответника са, че става дума за липа,
доставена от ищеца на друго дружество - „Б. О.“ ООД, което също имало
разрешително и изкупувало билки и стоки. Твърди се, че това количество е
върнато впоследствие от „Б. О.“ ООД на „Н.Т. 2017“ ЕООД с кантарна
бележка № 1/08.01.2020 година поради лошото качество на стоката.
Ответникът се позовава и на извършени заверки от РИОСВ за
количеството и вида на стоките, които могат да бъдат закупувани от
дружеството , според които към 21.06.2019 година и към 21.01.2020 година
не е посочена никаква продукция. Това според него доказвало, че е било
невъзможно той да приема стоки от доставчици.
Със събраните по делото доказателства е установена следната
фактическа обстановка:
Между страните са съществували търговски отношения през 2019
година, при които дружеството – ищец „Н.Т. 2017“ ЕООД е доставяло на
ответника „Б.“ ООД определени стоки – билки в събирателен пункт в село С..
Изводи в тази връзка могат да се правят въз основа на представената с
исковата молба фактура № *****/20.06.2019 година за 10 000 килограма липа
на стойност 168 000 лева с доставчик „Н.Т. 2017“ ЕООД и получател „Б.“
ООД с включено ДДС. В хода на процеса ответникът не е оспорил
получаването на посоченото количество липа. Безспорен между страните е
фактът, че сумата от 168 000 лева е изцяло изплатена от ответника на ищеца.
Ответникът не е оспорил и предявеният срещу него иск за заплащане на
увеличената стойност на стоката по тази фактура с 24 000 лева с ДДС въз
основа на дебитно известие № *****/17.10.2019 година към фактура №
*****/20.06.2019 година. По този иск е постановено осъдително решение на
ОС – П. по т. дело № 122/2020 година, което не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въз основа на тези доказателства и поддържаните пред
първоинстанционния съд становища на страните може да се направи
категоричен извод за наличие на договор за доставка на 10 000 килограма
липа от ищеца на ответника с уговорена единична цена 16 лева без ДДС на
килограм / или 19,20 лева с ДДС/, за осъществяването на тази доставка от
страна на ищеца и за частично изпълнено задължение на ответника да заплати
доставената стока, както и за признато задължение за остатъка до пълния
5
дължим размер за нея.
Отношенията между ответника „Б.“ ООД и РИОСВ, по-конкретно
заверките от РИОСВ на книгата на ответника за изкупуване, реализиране и
налични количества билки в пункта в село С. на дати 21.06.2019 година и
21.01.2020 година, без вписани в тях данни за изкупувана продукция, нямат
отношение към спора между страните по настоящото дело. Същото важи и за
представеното на стр. 114 писмо от „Б.Б.“ ООД, в което е отразено че за
периода от 03.04.2019 година до 03.04.2020 година по отношение на
ответника „Б.“ ООД е наложена мярка 5.4. – отнемане на документ по смисъла
на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕО/ 889/2008 година. Обстоятелствата дали
дейността на ответника е била разрешена или не и дали е съответствала на
изискванията на РИОСВ, са относими към евентуална негова
административна отговорност. В случая от значение е дали ответникът е
имал договорни отношения с ищеца и дали дължи плащане за доставена стока
по процесните фактури.
Във връзка с отношенията между страните по повод на доставката на
глог и липа, чиято стойност се претендира в настоящото производство въз
основа на описаните по-горе три броя фактури от 01.12.2019 година с номера
*****, ****** и *****, е безспорно между страните, че няма сключени
писмени договори.
Писмените доказателства, представени от ищеца и послужили като
основание за издаване на трите фактури, са оспорени от ответника. Става
дума за две кантарни бележки и една бележка, която не съдържа никакви
други данни, освен дата – 25.07.2019 година, подпис, без да е посочено чий е,
както и количеството и вида на стоката – 543,7 килограма липа цвят.
Въз основа на последната бележка без данни за лицата, от чието име е
извършено предаването и приемането на стоката, е издадена фактура № *****
от 01.12.2019 година с получател „Б.“ ООД и доставчик „Н.Т. 2017“ ЕООД на
обща стойност 10439 лева с ДДС / 543,7 килограма липа с единична цена 16
лева за килограм без ДДС/. Твърденията на ответника, че получател на тази
стока не е той, а друго дружество, което също е изкупувало билки в село С., а
именно „Б. О.“ ООД не е оспорено от ищеца и не се опровергава от събраните
по делото доказателства.
В кантарна бележка № 42 от 26.06.2019 година е посочено, е за „Б.“
6
ООД стоката е претеглена и приета от М.С., а фирмата-доставчик е Н.С., като
същият той и е предал стоката – 1713,7 килограма липа цвят / сух/. Въз основа
на тази кантарна бележка е издадена фактура № ******/01.12.2019 година на
стойност общо 32903,04 лева с ДДС, като е посочено, че единичната цена на
доставената стока е 16 лева за килограм / без ДДС/. Доставчикът, посочен във
фактурата – „Н.Т. 2017“ ЕООД не съответства на доставчика, вписан в
кантарната бележка – Н.С..
Кантарна бележка № 16/20.05.2019 година е за 567,9 килограма глог
цвят с листа, червен, сух. Отново е посочено, че е претеглен и приет от М.С.
като представител на „Б.“ ООД. Като фирма-доставчик е посочено „Н.Т.
2017“ ЕООД, а като лице, предало стоката - Н.С.. Въз основа на тази кантарна
бележка е издадена фактура № *****/01.12.2019 година на обща стойност
1703,70 лева без ДДС, включваща 567,9 килограма червен глог цвят с листа с
единична цена 3 лева за килограм без ДДС, или общо 2044,44 лева с ДДС.
От приетата пред първоинстанционния съд и неоспорена съдебно-
икономическа експертиза е видно, че описаните по-горе три броя фактури са
осчетоводени само при ищеца. Те са включени в дневниците за продажбите
на „Н.Т. 2017“ ЕООД за данъчен период 01.12.2019 година - 31.12.2019
година и е подадена справка-декларация по ЗДДС в НАП на 13.01.2020
година, като дължимото ДДС е внесено по сметка на републиканския бюджет
на 11.02.2020 година и на 14.02.2020 година. Вещото лице е установило, че
при ищеца процесните три фактури са осчетоводени като вземане от „Б.“
ООД във връзка с приходи от продажба на стоки.
При ответника обаче процесните три фактури не са осчетоводени в
дневника за покупки и в хронологичния регистър и той не е ползвал данъчен
кредит по тях, което е установено от вещото лице. При ответника са
осчетоводени и са включени в дневниците за покупки за месеците,
съответстващи на месеците им на издаване само фактура № *****/20.06.2019
година за доставените от ищеца 10 000 килограма липа цвят на стойност
168 000 лева с ДДС, както и дебитно известие към нея № *****/17.10.2019
година за допълнително начислената цена от 24 000 лева с ДДС / за която има
влязло в сила решение/, която е осчетоводена като задължение към
доставчика „Н.Т. 2017“ ЕООД във връзка със закупена стока.
По делото са изслушани двама свидетели на ищеца, чиито показания са
7
недопустими за установяване на договори на стойност над 5000 лева с оглед
забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК и изрично изразеното и поддържано в
хода на процеса несъгласие на ответника по смисъла на чл. 164 ал. 2 от ГПК.
Отделен е въпросът, че дори да бяха допустими, свидетелските
показания на двамата свидетели не са конкретни. От тях не става ясно кои са
обвързаните от договорите страни, конкретните договорени количества, които
е следвало да бъдат доставени, договорената цена. Става дума за съществени
елементи от съдържанието на договорните отношения между страните, без
установяването на които е невъзможно да се приеме, че е възникнало и
съществува задължение за заплащане на определена цена от ответника на
ищеца.
При преценка на показанията на свидетеля Н.М. съдът отчита и
тяхната заинтересованост, доколкото той е баща на едноличния собственик и
управител на дружеството – ищец „Н.Т. 2017“ ЕООД. Свидетелят посочва,
че той е доставил около 600 килограма листа от глог през месец май 2019
година и липа през месеците юни и юли 2019 година, като не си спомня какво
е количеството на липата. Доставената стока била приета от служителка на И.
Б., която подписала кантарни бележки. Свидетелят твърди, че Б. го е помолил
да фактурира стоките по-късно. Свидетелят ги фактурирал през месец
октомври 2019 година, след разговор по телефона с Б., който заявил, че ще
плати, когато има пари. Показанията на свидетеля се разминават с
представените от ищеца писмени доказателства досежно съставителя и
датите на издаване на фактурите и са неконкретизирани относно
количеството на доставения липов цвят.
Другият разпитан по делото свидетел установява, че като шофьор на
камион по граждански договор в „Н.Т. 2017“ ЕООД е превозвал стоки до
базата на „Б.“ ООД в село С. през месеците май, юни и юли 2019 година. При
първия курс превозил един тон и нещо глог, а последните два пъти – цвят
липа по около 600 килограма на курс. Превозваните стоки били на „Н.Т. 2017“
ЕООД. Те били претегляни на кантар, над който пишело „Б.“ ООД от жена на
име М., която издавала кантарни бележки.
При тези доказателства и като се имат предвид твърденията на
ответника, че процесните три фактури са му станали известни едва в хода на
настоящото дело, че не са му предявявани за плащане и че той не е знаел за
8
тях, които не са оспорени и опровергани, следва да се приеме
неоснователност на предявените искове.
Тези доказателства не установяват наличието на договори с
конкретните съществени елементи, сред които са страните и договорената
цена за конкретен вид стока.
Свидетелските показания не са конкретни досежно количествата
доставени стоки и датите на доставката, а тези на Н.М. безспорно са и
заинтересовани, в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.
Дори обаче да се приеме, че тези показания заедно с обсъдените по-
горе кантарни бележки установяват реалната доставка и количествата на
стоките по трите процесни фактури, това обстоятелство не е достатъчно за
уважаване на исковете, без доказателства че тези доставки са в изпълнение на
договорни задължения, поети с конкретни договори.
Наличието на договорни отношения между страните не може да бъде
прието въз основа на издадените фактури от ищеца. Тези фактури, издадени
от продавача, могат да служат като доказателство за сключването на
договорите между страните и за възникване на отразените в тях задължения
за заплащане на цената на доставената стока ако са отразени в счетоводните
регистри и на двете страни, вписани са в дневниците за покупко-продажби и в
справките-декларации по ЗДДС и за тях е ползван данъчен кредит от
задължената страна. Само в този случай фактурите могат да бъдат
преценявани като признание за възникването, съществуването и размера на
задълженията по тях. В случая не сме изправени пред такава хипотеза.
Процесните фактури са издадени от продавача и са отразени счетоводно
само при него, като това е станало много по-късно след датата на
претендираните за заплащане доставки. Това е дало основание на вещото
лице да посочи, че става дума за нередовно водено счетоводство. При
ответника фактурите не са отразени, той не е ползвал данъчен кредит по тях /
за разлика от фактура № *****/20.06.2019 година и дебитното известие към
нея, задълженията по които се признават и които са отразени счетоводно в
съответния месец на издаването им/.
При невъзможност фактурите да служат като доказателство за
наличието и съдържанието на договорни връзки между страните по
изложените по-горе съображения и при липса на други доказателства, които
9
да ги установяват, предявените искове са неоснователни.
Допълнителни аргументи в тази насока са и установените по делото
обстоятелства, свързани с доставката по фактура № *****/20.06.2019 година и
дебитното известие към нея, за която ответникът „Б.“ ООД признава
съществуването на договорни отношения.
От съдебно счетоводната експертиза се установява, че макар
доставката по тази фактура да е за 10 000 килограма цвят липа, за колкото е и
покупко-изплащателната сметка на ищеца от 19.07.2019 година, счетоводно
при ищеца към тази фактура са приложени кантарни бележки и приемо-
предавателни протоколи, описани в точка трета от заключението на вещото
лице, които са за по-малко количество, а именно за 8286,30 килограма по
кантарни бележки с номера 51,59,60,62 и 63, издадени през периода от
04.07.2019 година до 19.07.2019 година.
Доставената от ищеца липа от 1713,70 килограма по кантарна бележка
№ 42/26.06.2019 година, за която претендира заплащане по настоящото дело,
е точното количество, за да се получи фактурираната стока от 10 000
килограма с фактура № *****/20.06.2019 година. По тази причина,
съобразявайки и периодите на доставка, вещото лице е направило извод, че
липата по кантарна бележка № 42/26.06.20219 година е част от стоката по
фактура № *****/20.06.2019 година, поради което липсва основание за
повторното й фактуриране от ищеца с фактура № ******/01.12.2019 година.
Този извод, формулиран при изслушването на вещото лице в съдебно
заседание на 05.03.2021 година, не е оспорен от процесуалния представител
на ищеца. При това положение и при липса на твърдения и доказателства,
установяващи факта, че количеството липа по фактура № ******/01.12.2019
година е различно от това, фактурирано с предходната фактура №
*****/20.06.2019 година, е налице допълнително основание да се направи
извод за недължимост на сумата по фактура № ******/01.12.2019 година.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи, че за липата
по кантарна бележка № 42/26.06.2019 година има и приемо-предавателен
протокол от 26.06.2019 година, установяващ приемането на стоката от страна
на ответника без възражения, поради което се дължало нейното плащане.
Ответникът не оспорва задължението към ищеца за заплащане на стоката по
тази кантарна бележка, като същото до размера на 14 лева без ДДС за
10
килограм е реално извършено, а за останалите по два лева без ДДС за
килограм има постановено и влязло в сила съдебно решение, като
задължението съществува и счетоводно при ответника. Това задължение
обаче е по договора, за който е издадена фактура № *****/20.06.2019 година,
в каквато насока съдът изложи мотиви по-горе, а не по фактура №
******/01.12.2019 година.
По отношение на претендираната за заплащане цена, формирана от
ищеца при единична такава от 16 лева без ДДС за килограм липа, следва да
се посочи, че липсват доказателства за такива уговорки между страните.
Обстоятелството, че това е цената по предходен договор помежду им, по
който е издадена фактура № *****/20.06.2019 година, не е основание за
прилагането на тази цена и при последващи договори между страните, без да
е установено постигнато съгласие за това.
Що се отнася до цената на другия вид стока – червен глог цвят с липа,
фактурирана от ищеца с фактура № *****/01.12.2019 година, липсват каквито
и да е доказателства.
По всички тези съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни, а първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени, е
правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК
право на разноски за въззивната инстанция има ответникът по жалбата „Б.“
ООД. Съдът обаче счита, че такива не следва да бъдат присъждани по
следните съображения:
Единствените разноски, за които претендира ответникът „Б.“ ООД за
въззивната инстанция са за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата поради осъществена безплатна правна помощ
по чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, за която е представен договор
за правна защита и съдействие.
Съдът намира, че не следва да определя и присъжда възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на „Б.“ ООД, тъй като
безплатната правна помощ по ал. 1 на чл. 38 от Закона за адвокатурата е
предвидена само за физически лица, но не и за търговски дружества.
Търговското дружество не може да бъде квалифицирано като материално
затруднено лице по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
11
Лицата, на които може да бъде оказвана безплатна правна помощ, са
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 38 от ЗА и това са лица с право на
издръжка, материално затруднени лица или роднини, близки или друг юрист.
Поради своя правен статут ответното търговско дружество „Б.“ ООД не
попада в нито една от тези хипотези, с които законът свързва присъждането
на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита пред
съда. В този смисъл е и съдебната практика / определение № 60487 от
21.12.2021 година на ВКС по ч.т. дело № 2452/2021 година на ІІ т.о./.
По делото след провеждане на откритото съдебно заседание на
19.01.2022 година и приключване на устните състезания е подадена молба с
вх. № 617/26.01.2022 година от адвокат А.Т. като процесуален представител
на „Н.Т. 2017“ ЕООД. Искането в молбата е да не се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение на ответника поради това, че той няма право на
безплатна правна помощ. Освен това е посочено, че първоинстанционното
решение в частта, с която е присъдено на „Б.“ ООД адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата е
неправилно по същите съображения и че съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд бил длъжен да следи служебно за валидността на първоинстанционното
решение.
Тази молба е подадена след приключване на устните състезания и
възможността за подаването й е преклудирана, поради което съдът не дължи
произнасяне по нея.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА става
служебно от съда по искане от страната. Съдът е този, който преценява
наличието на предпоставките за това. В изпълнение на тези свои
правомощия, а не поради сезирането с молба вх. № 617/26.01.2022 година
въззивният съд приема, че не се дължат разноски на „Б.“ ООД за въззивната
инстанция по изложените по-горе съображения.
Що се отнася до първоинстанционното решение в частта, с която „Н.Т.
2017“ ЕООД е осъдено да заплати на „Б.“ ООД адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1891 лева, искането за отмяната му
представлява искане по чл. 248 от ГПК, каквото не е направено в съответния
преклузивен срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК, а именно срока за обжалване.
12
Такова оплакване искане не е направено нито самостоятелно, нито с
подадената въззивна жалба. В случая не става дума за валидност на
решението, изискваща служебно произнасяне на въззивния съд съгласно чл.
269 от ГПК, а за неговата законосъобразност в частта за разноските. За
произнасянето по този въпрос е необходимо нарочно сезиране на съда от
заинтересованата страна, каквото в случая липсва.
По изложените съображения П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260206 от 18.05.2021 година,
постановено по т. дело № 122/2020 година по описа на Окръжен съд – П., В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО са отхвърлени предявените от „Н.Т.
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
Община В., Р. област, със съдебен адрес град С., ул. „П."** чрез адв.А.Т.
против „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
П., ул. „С."*, искове за заплащане на следните суми: сумата 2044.44 лв.,
представляваща неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена
фактура **********/01.12.2019 г.; сумата 32 903.04 лв., представляваща
неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена фактура
**********/01.12.2019 г. и сумата 10 439.04 лв., представляваща неизплатена
стойност на доставена стока, за която е издадена фактура
**********/01.12.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13