Р Е Ш Е Н И Е
№ 1394
гр. Пловдив, 19 юли 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито
заседание на единадесети юли, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа
административно дело №1136 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“ВИ ТИ НАЙС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. ***ЕИК ***, представлявано от Т.Й.П.-
управител, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) с №ФК-38-0119908 от 23.01.2023г., издадена от Д.Л.Р.- началник на Отдел
“Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”
(Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление
(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски
обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.
Б., ул. ***, стопанисван от “ВИ ТИ НАЙС“ ЕООД“, и се забранява достъпа до
обекта за срок от четиринадесет дни.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност.
Ответникът- началник на О”ОД”- Пловдив в Д“ОД“ към
ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И.А.- пълномощник (лист 6, 50),
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., съгласно
списък с разноски (лист 74). По делото е прието становище (лист 5) от юрисконсулт
И.А. за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500,00 лв., определен съгласно чл.18, ал.3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на направените разноски
(лист 5а).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира
следното:
Оспорената заповед (листи 16-19) е
връчена на 20.02.2023г. на С. А. Ч.- упълномощено от Т.Й.П. лице (лист 13, 20),
според нарочна разписка, обективирана в заповедта
(лист 19). Подадена е жалба с Вх.№70-00-2396 от 06.03.2023г. (лист 14), адресира
до директора на Д”ОД” към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП. С Решение №ГДФК-79 от
17.03.2023г. (листи 10-12) на директора на Д”ОД” към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП,
жалбата на “ВИ ТИ НАЙС“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Решение №ГДФК-79
от 17.03.2023г. е получено на 10.04.2023г. от Стоян Аврамов Чорбаджийски,
според нарочна разписка, обективирана в решението
(лист 12а). От своя страна, жалбата (листи 3-4) до съда постъпва в Териториална
дирекция (ТД), гр. Пловдив на НАП на 24.04.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2023г., в периода 10:40ч. – 14:45ч. е
извършена проверка от служители в ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, на място, в търговски обект,
представляващ “магазин за плодове и зеленчуци“, находящ
се в гр. Брезово, ул. ***, стопанисван от жалбоподателя.
В рамките на проверката е прието за установено, че от
страна на жалбоподателя, в качеството му на лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба №Н-18), в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ),
модел “ZIT
2007-KL”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ
№ZI
012799 и номер на фискалната памет (ФП) №64020929, регистрирано в НАП с рег.№4397857 на 12.02.2020г. Прието
е за установено, че е извършена продажба на стоки на клиент на обща стойност
7,70 лв., която сума е заплатена в брой от клиента. За извършената продажба не
е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от посоченото ФУ, нито пък касова
бележка от кочан. Плащането е прието от Стояна Цветанова Панова- продавач-консултант
в магазина (в предприятието на дружеството жалбоподател), според нарочна
декларация (лист 25).
Изведен е дневен отчет от ФУ (лист 30), според който отчет
в касата са налични 60,55 лв., докато фактическата наличност в касата е 544,85 лв., според нарочен опис на паричните средства (лист 24).
Прието е за установено, че разликата от 484,30 лв. между отчетените парични
средства посредством процесното ФУ и фактически
наличните в касата е резултат от неиздаване на касови бележки за осъществени
продажби.
Изведен е съкратен отчет от ФП на ФУ за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. (листи 36-40), според който отчет
за посочения период е отчетен общ оборот от 51 128,83 лв., в това число
общо 8 521,70 лв. ДДС (данък върху добавената стойност).
За резултатите от проверката е съставен Протокол за
извършена проверка в обект (ПИПО), сер.АА, №0119908
от 06.01.2023г. (листи 21-23), на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Процесният
ПИПО е подписан от С.(тояна) Панова за “присъствал“.
Дадени са указания, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, на 10.01.2023г.,
в 08:00ч., пълномощник или представляващ дружеството жалбоподател, както и
Стояна Цветанова Панова да се явят в офис на НАП (гр. Пловдив, ул. “Трите март“
№26), като представят лична карта за съставяне на 2 броя АУАН (акт за
установяване на административно нарушение), оборотна ведомост към 31.12.2022г.
и фактури за произход на стоките.
Приетото за установено от фактическа страна се
квалифицира като нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186,
ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС от ответника в производството е издадена оспорената по
делото заповед.
При така описаната фактическа обстановка настоящият
състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената
по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.
Според легалното определение на чл.7, ал.1, т.т.1 - 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП), органи по приходите са изпълнителният директор (на НАП) и неговите заместници, териториалните директори и техните заместници, главните директори на главните дирекции,
директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, служителите, заемащи
длъжност “държавен експерт по приходите“, “държавен инспектор по приходите“,
“главен експерт по приходите“, “старши експерт по приходите“, “експерт по приходите“,
“главен инспектор по приходите“, “старши инспектор по приходите“ и “инспектор
по приходите“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. (листи 7-8) на изпълнителния директор на
НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ на НАП, са
определени да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното ФУ и да
отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за
управление на търговската дейност (ИАСУТД) по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от
заповедта).
Така посоченото делегиране на правомощия настоящият
състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се
явява издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и
между страните.
На следващо място, според посочената като основание за
прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118.
Съответно, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред нарушение,
представляващо неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС (фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон), касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон) или касова бележка от кочан), данни за каквото нарушение са
отразени в съставения ПИПО, сер.АА, №0119908 от 06.01.2023г.,
който протокол, по аргумент от разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК (Протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при
изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления и установените факти и обстоятелства) се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства.
Също така, в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да наложи предвидената от закона ПАМ, стига да е установено наличието на
извършено нарушение, какъвто е настоящият случай, предвид обстоятелството, че за
установеното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН с №F696789 от 20.02.2023г.
(листи 52-54, 65-67), а за установено нарушение по чл.31, ал.1 от Наредба
№Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя, е
съставен АУАН с №F691440 от 10.01.2023г. (листи 55-58, 61-64).
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че е налице вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо в неиздаване на ФКБ
за извършената от продавач-консултанта в предприятието на жалбоподателя
продажба на стоки на обща стойност от 7,70 лв., което нарушение е довело и до
неотразяване на приходи.
Ето защо, процесната ПАМ се
явява наложена при наличието на фактическо основание за целта.
Настоящият състав на съда намира, че оспорената
заповед е постановена и в съответствие с изискванията за форма на
административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, както и на изискването
за мотивиране на заповедта (чл.186, ал.3 от ЗДДС), предвид направеното посочването
в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за нейното
издаване, като и редът за оспорването ѝ.
Независимо от изложеното до тук обаче, оспорената
заповед е издадена в противоречие с принципа за съразмерност, израз на който е
нормата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Вярно е, че в оспорената заповед са обсъдени
местоположението на търговския обект, работното му време и реализираните
(отчетени) обороти, но тъй като нарушението е извършено за първи път и
неотчетеният оборот е 484,30 лв., то налагането на ПАМ за срок от 14 дни не
може да се определи като съразмерно. С такава продължителност на срока за
прилагане на ПАМ се засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и то в
степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на
закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на
адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.
Наред с това, следва да бъде съобразено и
разрешението, направено от Съда на Европейския съюз (СЕС), израз на което е
Решение на съда (първи състав) от 04.05.2023г. по дело №С-97/21. Според
посоченото решение, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член
50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена
санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване
пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява
координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на
посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени
санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
Разбира се, по делото не са ангажирани доказателства
за евентуално издадено наказателно постановление, въз основа на съставения АУАН
с №F691440 от 10.01.2023г., както и въз основа на съставения АУАН с №F696789 от
20.02.2023г., като в постъпилото по делото писмо с Вх.№12033 от 01.06.2023г.
(лист 51) ответникът Радулов пише, че “към момента няма издадени актове на
административно наказващ орган“, но пък и по аргумент от разпоредбата на чл.34,
ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) преклузивните 6-месечни срокове за целта изтичат съответно
на 10.07.2023г. и на 20.08.2023г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира оспорената по делото заповед за незаконосъобразен административен акт,
който следва да бъде отменен.
А предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка с №ФК-38-0119908 от 23.01.2023г., издадена от Д.Л.Р.-
началник на Отдел “Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни
дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която на “ВИ
ТИ НАЙС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***ЕИК ***, е наложена
принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект – магазин за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Б., ул. ***, стопанисван
от “ВИ ТИ НАЙС“ ЕООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от
четиринадесет дни.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/