Решение по дело №7294/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             02.12.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                        

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА  

 

     Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7294 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7294/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р.Б.С. ЕГН ********** *** срещу решение №532784 от 13.11.2018 г постановено по гр.д.№7590/18 г на СРС , 120 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу  „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че С.  не дължи разликата над 3030,37 лева до предявения размер от 4652,04 лева . – главница за доставена топлинна енергия съгласно изпълнителен лист от 19.06.2009 г по ч.гр.д.№4306/09 г на СРС ; като погасена по давност.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ тъй като съгласно чл.76 ал.2 ЗЗД с частичните плащания са погасени само разноски и лихви , но не и главница .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В молба от 15.11.2019 г оспорва същата .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.11.2018 г и е обжалвано в срок на 12.12.2018 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично иска СРС е приел , че ищцата е извършвала плащания по изпълнителното дело до 20.09.2013 г , от тази дата е започнала да тече 3-годишна погасителна давност по чл.111 б.В ЗЗД и същата е изтекла до предявяване на иска на 01.02.2018 г . С молба от 17.02.2010 г ответникът признава , че не е погасена главница от 4652,04 лева.  При данните за частични плащания погасена по давност е сумата от 3030,37 лева .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .

Ищецът навежда като основание за недължимост на вземанията погасителна давност. Вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и по аналогия  на чл.117 ал.2 ЗЗД за тях е приложима е 5-годишна погасителна давност. Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .

В процесния случай давностният срок е бил прекъсван с плащания от ищеца като последното е от 20.09.2013 г. Впоследствие не са искани изпълнителни действия от взискателя , а с постановление от 17.02.2016 г изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Няма данни впоследствие да е образувано друго изпълнително дело или по друг начин да е спряна или прекъснато погасителната давност .

Не могат да се възприемат мотивите на СРС за частично отхвърляне на иска поради извършени от ищеца плащания по изпълнителното дело . Според изслушаната пред настоящия съд ССЕ на вещото лице Т.М. с извършваните по изпълнителното дело плащания са погасявани само разноски и лихви , но не и главница .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част , както и да се измени в частта за разноските. Пред СРС и СГС разноски се дължат от ответника в пълен размер  .

Поради материален интерес по иска под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №532784 от 13.11.2018 г постановено по гр.д.№7590/18 г на СРС , 120 състав ;  изменено в частта за разноските с определение №81170 от 01.04.2019 г по същото дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на Р.Б.С. ЕГН ********** *** с правно основание чл.439 ГПК срещу  „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че С.  не дължи разликата над 3030,37 лева до предявения размер от 4652,04 лева . – главница за доставена топлинна енергия съгласно изпълнителен лист от 19.06.2009 г по ч.гр.д.№4306/09 г на СРС ; като погасена по давност ; както и в частта , в която Р.Б.С. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД *** сумата от 34,86 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Р.Б.С. ЕГН ********** *** с правно основание чл.439 ГПК срещу  „Т.С.” ЕАД *** , че С.  не дължи разликата над 3030,37 лева до предявения размер от 4652,04 лева . – главница за доставена топлинна енергия съгласно изпълнителен лист от 19.06.2009 г по ч.гр.д.№4306/09 г на СРС ; като погасена по давност.

 

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД *** да заплати на Р.Б.С. ЕГН ********** *** допълнително сумата от 259,38 лева разноски пред СРС и 432,43 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.