Решение по дело №1471/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1293
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Десислава Зисова
Дело: 20231100501471
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
Членове:Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501471 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от А. Т. Н. – взискател по изп.д. №589/2022 г.
на СИС на СРС – 16 уч., срещу постановление от 09.12.2022 г. на съдебния
изпълнител, с което е прекратил изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК – поради плащане преди образуване на изпълнителното
дело.
Жалбоподателят поддържа, че дължимите суми не са изплатени на
наследодателя й, който има право да ги получи съгласно издадения
изпълнителен лист. Счита, че след като е издаден изпълнителен лист, следва
че дължимите суми по него не са заплатени.
Длъжникът оспорва жалбата. Твърди, че още през 1996 г., когато е
влязло в сила решението, по което е издаден изпълнителния лист, са
изплатени сумите, дължими по него.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че са предпоставките
на чл.433, т.1, тъй като сумата е изплатена на наследодателя на взискателя.

Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на А. Т.
1
Н. за събиране на съдебно установено вземане срещу длъжника В.И.М.. С
изпълнителния лист, приложен към молбата, издаден на 02.03.2022 г. въз
основа на влязло в сила решение от 29.07.1996 г. по гр.д. №1217/1992 г. г. на
СРС, В.И.М. е осъден да заплати на Т.Н.З. сумата от 86666 лв.,
представляваща уравнение на дяловете по чл.288, ал.6, изр.1 ГПК – в
производство по съдебна делба. Изпълнителният лист е издаден на А. Т. Н.,
като наследник на Т.Н.З..
С протокол от 07.12.2022 г. съдебният изпълнител е удостоверил искане
на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и
представените от него доказателства за плащане на дълга още през 1996 г. С
обжалваното постановление от 09.12.2022 г. съдебният изпълнител
прекратява изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради
плащане преди завеждане на делото.
От представените от длъжника доказателства – заверителни писма,
издадени от Държавна спестовна каса, е видно, че на 04.11.1996 г. и
06.11.1996 г. В.И.М. е внесъл по сметката на Т.Н.З. сумите от 43500 лв. (на
04.11.1996 г.) и 43166 лв. (на 06.11.1996 г.) или общо 86666 лв. Двете
заверителни писма представляват писмо от банка по см. на чл.433, ал.1, т.1
ГПК, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за
кредитора (наследодателя на взискателя) преди образуване на
изпълнителното производство.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Установените в закона
предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело са налице – от
длъжника е представено писмо от банка (два броя заверителни писма), от
които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство. Обстоятелството, че
съдът е издал на наследника на кредитора изпълнителен лист, не опровергава
извършеното плащане – в производството по издаване на изпълнителен лист
на основание влязло в сила съдебно решение съдът не следи дали е извършено
2
плащане от длъжника – този факт не се съобразяват при преценката дали да
бъде издаден същия.
Ето защо съдът приема, че молбата на длъжника за прекратяване на
производството е основателна и обжалваният акт, постановен от съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, е
законосъобразен.

По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Т. Н. – взискател по изп.д.
№589/2022 г. на СИС на СРС – 16 уч., срещу постановление от 09.12.2022 г.
на съдебния изпълнител, с което е прекратил изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3