Определение по дело №171/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 717
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20232100500171
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500171 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД, вписана в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н. „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №111П, представлявана от
изпълнителния директор Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, чрез
пълномощника юк. Мирослав Димов.
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 3547 от 29.12.2022 г.,
постановено по ч.гр.д.№1463 по описа за 2022 г. на Районен съд - Несебър, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.417 ГПК против Н. И. Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
за заплащане на следните суми: сумата в размер на 4 500 лв., представляваща непогасена
просрочена главница по Договор № 002LD-R-008879 / 04.01.2021г. за банков кредит, ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2022г. до окончателното изплащане на главницата,
сумата в размер на 42,71 лв., представляваща наказателна лихва върху просрочените
плащания, дължима на основание Раздел VI, т.10 от договора за кредит, начислена за
периода от 20.01.2022г. до 15.11.2022г., сумата в размер на 28,75 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 08.12.2022г., и сумата в размер на
90 лв., представляваща разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, дължими за периода от 28.10.2022г. до 08.12.2022г., сумата
в размер на 93,23 лв., представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в
размер на 150 лв. за юристконсултско възнаграждение.
Частният жалбоподател намира за постановеното разпореждане за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради което моли последното да бъде отменено.
1
Посочва, че следва да се има предвид, че делегираните от държавата и действащото
законодателство определени функции на частните съдебни изпълнители да връчват книжа
изобщо, а не само във връзка с образуваните от него изпълнителни дела са изрично
регламентирани в чл.42, ал.2 от ГПК и в чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, където ясно и категорично
било разпоредено, че съдебният изпълнител може да връчва всякакви книжа, призовки и
покани във връзка с гражданскоправните отношения.
Възразява срещу мотивите на заповедния съд, че в уведомлението по чл.47 от ГПК не
е посочено пред кой орган може да бъдат връчени книжата, поради което предсрочната
изискуемост по кредита не била надлежно обявена на длъжника. В тази връзка сочи, че това,
че на определения ред в уведомлението не е посочена тази информация, не е факт,
предпоставящ порок, който да правил уведомлението нередовно е ногодно да породи
съответните правни последици по уведомяването на длъжника и да препятства редовното
връчване на книжата по смисъла на ал.2 и на ал.5 от чл.47 от ГПК. Както било видно от
приложените уведомления в титула на всяко едно от тях било записано кой е овластеният от
законодателството орган с функции да връчва подобни уведомления и други съдебни книжа
– частен съдебен изпълнител, имена, район на действие, адрес на кантората и телефони за
контакт, така че при желание на длъжника да получи книжата, същият е разполагал с
необходимата за това информация.
По изрожените съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като
неправилно и назаконосъобразно, като бъде постановено издаване в полза на жалбподателя
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Н. И. Г. за претендираните в заявлението
суми.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 1463 по описа за 2023 г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
подадено от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявление на
жалбоподателя за следните суми: сумата в размер на 4 500 лева, представляваща непогасена
просрочена главница по Договор № 002LD-R-008879 / 04.01.2021г. за банков кредит, ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2022г. до окончателното изплащане на главницата,
сумата в размер на 42,71 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочените
плащания, дължима на основание Раздел VI, т.10 от договора за кредит, начислена за
периода от 20.01.2022г. до 15.11.2022г., сумата в размер на 28,75 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 08.12.2022г., и сумата в размер на
90 лева, представляваща разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит, дължими за периода от 28.10.2022г. до 08.12.2022г., срещу
2
длъжника Н. И. Г. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Претендират се и
разноски за платена държавна такса в размер на 93,23 лева и юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК против Н. И. Г. с ЕГН
**********.
Изложени са съображения, че никой държавен орган или частноправен субект, на
когото държавата е делегирала определени функции, не разполага с универсална
властническа компетентност. По смисъла та чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, частният съдебен
изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни
притезания, като може да му се възложи и събирането на публични вземания. Уредената в
чл.43 от ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да възложи на определен служител
в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа по реда на чл.37-58 от ГПК
следва да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност за
извършване на принудително изпълнение, при което принципът, че частният съдебен
изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с
образуваните пред него изпълнителни дела.
На следващо място е посочено, че макар да е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от
ГПК, съдебният връчител не е удостоверил изпълнение на изискванията на чл.47, ал.2 от
ГПК, доколкото в уведомлението на ЧСИ Станимира Николова не е отразено в
канцеларията на кой орган (съд, съдебен изпълнител, нотариус, кметство) следва да се яви Н.
И. Г. за да получи описаните в същото уведомление книжа: Придружително писмо от
26.04.2022г. и покана. Това е мотивирало заповедният съд да счете за нередовно обявяването
на предсрочната изискуемост, което закономерно е довело до отхвърляне на заявлението на
банката изцяло, предвид оформилата се трайна практика на съдилищата и цитираните в
обжалваното разпореждане постановки, възприети в тълкувателната практика на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Не могат да бъдат споделени съображенията на заповедния съд, че частният съдебен
изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с
образуваните пред него изпълнителни дела. Компетентността на частните съдебни
изпълнители да връчват извънпроцесуална документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ
(редакция, ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., в сила към датата на предприетото връчване на
процесното уведомление). Съгласно цитираната разпоредба, частният съдебен изпълнител
може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43
от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на
чл.37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. При актуалната законодателна уредба,
съдебният изпълнител има възможност да връчва включително и покани за доброволно
изпълнение, уведомления за обявяване на кредит за предсрочно изискуем, като обратното
виждане не може да бъде възприето, включително и при съпоставяне с предходната
редакция на цитираните по – горе норми.
3
По отношение на мотивите за неприлагане на чл.47, ал.2 от ГПК от съдебния
изпълнител при връчването по реда на чл.47 от ГПК, съдът намира, че същите не могат да
бъдат споделени. При залепяне на уведомление по чл.47 от ГПК, в уведомлението се
посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез
служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването
става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението/чл.47, ал.2 ГПК/. Въпреки, че в настоящия случай в бланката
не е попълнен текста пред кой орган следва да бъдат получени книжата в двуседмичния
срок, то видно от представените по делото уведомления, в същите ясно е записано кой орган
осъществява връчването, като е записан неговия адрес, телефон и други контакти.
Длъжникът е разполагал с възможността да получи намиращите се при съдебния изпълнител
книжа, като уведомлението е изготвено достатъчно ясно и разбираемо. По тези причини не
съставлява съществен порок това, че на конкретния ред в бланката на уведомлението е
пропуснато да бъде посочена информацията, която вече се съдържа в титулната част на
уведомлението.
Предвид изложеното и като съобразява, че вземанията на заявителя са
индивидуализирани в заявлението и съответстват на посочените в извлечението от сметката
на длъжника задължения, и като взе предвид настъпилата изискуемост на задълженията по
договор за кредит, съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за тези
вземания спрямо длъжницата, и за допускане на нейното незабавно изпълнение, е
основателно. По тази причина обжалваното разпореждане следва да се отмени като се
постанови издаване на претендираната заповед на основание чл.417, т.2, във вр. с чл.411
ГПК и се допусне нейното незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.2 от ГПК.
Разноските за първоинстанционното производство, следва да се включат в издаваната
заповед за изпълнение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ претендираното юрисконсулско възнаграждение, съдът
определя в размер на 100 лева. При платена държавна такса в размер на 93,23 лева общият
размер на разноските, които следва да се включат в заповедта за изпълнение, се определя на
193,23 лева. Следва да се присъдят и разноските в настоящото производство в общ размер от
115 лв., от които 15 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3547 от 29.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.№1463 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Несебър, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД, вписана в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н. „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №111П, представлявана от изпълнителния
директор Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, срещу длъжника Н. И. Г.
4
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за следните суми: сумата в размер на 4
500 лева, представляваща непогасена просрочена главница по Договор № 002LD-R-008879 /
04.01.2021г. за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022г. до
окончателното изплащане на главницата; сумата в размер на 42,71 лева, представляваща
наказателна лихва върху просрочените плащания, дължима на основание Раздел VI, т.10 от
договора за кредит, начислена за периода от 20.01.2022г. до 15.11.2022г.; сумата в размер на
28,75 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до
08.12.2022г.; сумата в размер на 90 лева, представляваща разноски за връчване на поканата
за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, дължими за периода от
28.10.2022г. до 08.12.2022г., както и за сумата от 193, 23 лв. представляваща сторени за
заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, и
сумата от 115 лв. – разноски за настоящото производство.
ВРЪЩА делото на РС - Несебър за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5