№ 1133
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330201875 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №36 – 0000124 от 27.01.2021г.
на Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Нестор Абаджиев“ №28А, представлявано от И.П.И., ЕГН:***, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
/три хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, се представлява от процесуален представител – адв.
А.Д., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. В изпратеното по делото становище моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото, по отделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното.
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД осъществявало международен
автомобилен превоз на товари срещу заплащане и притежавал лиценз на
Общността №11778 от 12.03.2019г.
На неустановена дата, в хода на извършвана комплексна проверка на
дружеството „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД, било установено, че на 27.06.2020г.,
около 05:39 часа, същото дружество започнало извършването на превоз на
товари с товарен автомобил „Ман“ с рег.№***, с водач Р.И.М., който не
отговарял на изискванията за психологическа годност, съгласно разпечатката
от картата на водача и справка в база данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София, доколкото същият не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност.
Констатираното по време на проверката било възприето от свид. Х.Й.Ч.
- *** към ***, като нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №11
от 31.10.2002г. на МТС, за което съставил срещу „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия А – 2020
№284827/05.01.2021г. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на
представляващия дружеството, който го подписало без възражения. В
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани и писмени
възражения срещу съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ №28А, представлявано от
И.П.И., ЕГН:***, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от
ЗАвПр.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свид. Ч., както и от писмените доказателства. Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. Ч., тъй като прие същите за логични,
последователни, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по
делото.
2
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства, че от
страна на жалбопадателя е осъществен съставът на нарушението по чл.57,
ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари. По силата на посочената подзаконова норма лицето по
чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни
превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Чл.2, ал.1 от Наредбата пък предвижда, че международен превоз на пътници
и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско
дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. По делото
категорично се установява, че жалбоподателят е търговско дружество, което
осъществява международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане и
притежава лиценз на Общността №11778 от 12.03.2019г. Наред с това се
установява, че на 27.06.2020г. е допуснал превоз на товари с товарен
автомобил „Ман“ с рег.№***, с водач Р.И.М., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че законът прави разлика между водач с изтекло
удостоверение за психологическа годност и водач без удостоверение за
психологическа годност. Дали удостоверението въобще не е било издавано
или пък е било издавано, но срокът му е изтекъл, е без значение за
реализиране на административнонаказателната отговорност за това
нарушение. Ясно е и основанието за налагане на санкцията по чл.96г, ал.1,
предл.1 от Закона за автомобилните превози.
Неоснователно е и възражението, че предписанията в констативния
протокол от проверката са пречка за съставяне на АУАН и последващо
издаване на НП. Не съществува разпоредба в ЗАНН или в някой друг
нормативен акт, която да задължава актосъставителят, при установяване на
нарушение, първо да даде предписание и едва ако то не бъде спазено, да
пристъпи към съставяне на АУАН.
Не може да се сподели и направеното възражение, че в АУАН и в НП е
посочено, че нарушението е извършено на ул. „Нестор Абаджиев“ №28а в гр.
3
Пловдив, а от доказателствата по делото се установява, че проверката е била
извършена в експлоатационния център и гаражната площ на дружеството,
находящи се на адрес в гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ №138. И
актосъставителят и наказващият орган са цитирали адреса на управление на
дружеството, което не е основание за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в хода
на административнонаказателното е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че
макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия
за тези действия, като компетентността на наказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, а тази на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл.92, ал.1, вр. чл.91, ал.3 от
Закона за автомобилните превози, то се констатират съществени процесуални
нарушения при осъществяване процедурата по съставяне на АУАН и
съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно
постановление, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничаване право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН – не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
В настоящия случай е изцяло невъзможно да се установи спазването на
посочения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН,
доколкото не може да се установи датата на проверката, съответно – кога е
„открит нарушителят“ по смисъла на същата разпоредба. В този смисъл
свидетелят Ч. в разпита си пред съда не сочи конкретна дата на проверката. За
да се установи точната й дата съдът е задължил въззиваемата страна да
представи протокола от извършената проверка. С писмо изх.№ 52-00-54-
214(7)/02.06.2021г. въззиваемата страна е изпратила единствено Констативен
протокол с №33-19-54-2/12.01.2021г., който протокол доколкото е съставен
4
след АУАН от 05.01.2021г., очевидно трудно би могъл да касае установяване
на нарушението, за което е съставен актът. С цитираното писмо от
въззиваемата страна съдът е уведомен, че всички документи на преписката
вече са изпратени на съда. Въпреки това, по преписката не е наличен
протокол от проверка, от който би могъл да се установи датата на същата, а
единствено са приложени извадка от карта на водача Р.И.М. и Справка от
Регистъра на психологическите изследвания на водачите.
Ето защо очевидно е, че изследваното нарушение би могло да бъда
установено във всеки един момент в периода от 26.06.2020г. – датата на
нарушението, до 05.01.2021г. – датата на съставяне на АУАН, който период е
по-дълъг от 3 месеца и същевременно разглежданото нарушение не попада в
посочените в чл.34, ал.2 от ЗАНН, за които е предвиден по-дълъг (шест
месечен) срок за съставяне на АУАН.
Предвид това и доколкото изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
представи доказателства за спазване на посочения в чл.34, ал.1 от ЗАНН три
месечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, то съдът, с
оглед разпределение на доказателствената тежест, следва да приеме, че
същият три месечен срок не е спазен.
Ето защо в случая се установява, че е съставен АУАН без да са налице
основанията за това, в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Същевременно,
съгласно чл.36 от ЗАНН - административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Съответно – липсата на валидно съставен
АУАН опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление и
налага заключение, че същото е незаконосъобразно – като издадено в хода на
административнонаказателно производство, на което не е поставено
законосъобразно начало по реда на чл.36 от ЗАНН.
Последното мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено
5
възнаграждение в размер на 650 лева, като е направено и своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство. Що се
отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване размера на
присъденото възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба №1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба, минималният размер е 440 лева.
Поради това съдът намира искането на въззиваемата страна за
основателно до размера от 440 лева, като следва да се посочи, че настоящото
дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, напротив –
касае за дело, което е разгледано в три съдебни заседания, с разпитан един
свидетел, при липса на спор между страните относно фактическата
обстановка, по административно обвинение за едно нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36 – 0000124 от 27.01.2021г.
на Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Нестор Абаджиев“ №28А, представлявано от И.П.И., ЕГН:***, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
/три хиляди/ лева за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г.
на МТС, на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРАНС ИВ 66“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев“ №28А, представлявано от
И.П.И., ЕГН:*** сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6