Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 289 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 228,74
лв., представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 03.06.2013 г. до 02.05.2018 г.,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури в периода 06.06.2014 г. – 08.05.2018 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ***ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 13,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 06.07.2014 г. до
20.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8081/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-ти състав.
По твърдения в исковата молба ответникът,
в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. Варна, ***за който е разкрита партида с абонатен № ***,
е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Ищецът поддържа,
че за периода от 03.06.2013 г. до 02.05.2018 г. ответникът дължи сума общ
размер на 228,74 лв. за предоставените му ВиК услуги,
формирана като сбор от стойността на издадените в периода 06.06.2014 г. – 08.05.2018 г. фактури, подробно описани в
приложена справка за недобора на частен абонат № *** от 20.05.2018 г., както и
лихва за забава в размер на 13,03 лв., начислена за периода от 06.07.2014 г. до
20.05.2018 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
М.А., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството „потребител“ на
ответника за доставени в процесния период ВиК услуги.
Оспорва наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между
страните, както и изправността на ищеца при изпълнение на задълженията му да
отчита показанията на средството за търговско измерване при уговорените
правила, условия и срокове за това. Оспорва също ищецът да е доставил реално
услугите, които са остойностени с издадените фактури
в посочения период. Релевира бланкетно възражение за
наличието на неравноправни клаузи в приложимите Общи условия.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената
справка от Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992
г. до 13.10.2019 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на лицето С.Т. Иванова, ЕГН ********** (л. 86) се
установява, че посоченото лице е придобило пожизнено право на ползване върху
апартамент № 32, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“,
бул. „Владислав Варненчик“, бл. 50, ет. 6, като транслативната
сделка е вписана в Службата по вписванията на 07.11.2002 г.
От служебно
извършената справка в Национална база данни „Население“ (л. 40) се установява,
че ответницата е с актуално фамилно име „Д.“, както и че регистрираният неин постоянен
и настоящ адрес ***2.
Видно от съдържанието
на приобщената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 41) с титуляр С.Т.Д.
за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, б. Владислав, бл. 50, ап. 32, общите неизплатени задължения на
абоната по издадени фактури в периода 06.06.2014 г. –
08.05.2018 г. за консумирана вода за отчетен период от 03.06.2013 г. до 02.05.2018
г. възлиза в размер на 228,74 лв., като начислената лихва върху съответните
главници към 20.05.2018 г. е в размер на 13,03 лв.
Ищцовото дружество е представило
карнети по партида с абонатен № *** (л. 88 и 89), за
извършени отчитания за периода от 01.10.2013 г. до 01.03.2019 г. В карнетите са отразени показанията на водомера и
консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от
инкасатора показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при
предходния отчет. В карнетите има няколко подписа,
положени в графата за абонат, последният от които при отчета на 01.11.2018 г.
При съпоставка на отразените в карнета показания и тези, обективирани в
справката за недобора, се установява пълна идентичност на вписаните стойности
за стар и нов отчет, респективно за фактурираното количество вода, формирано
като разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 4), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 14), публикувани в централен и местен
ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР, приети в периода 2013 г. – 2017 г.,
за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД ( л. 20 и сл.).
От приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 82 и сл.) се
установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида
с абонатен № *** по издадените от ищцовото дружество
фактури в периода от 06.06.2014 г. до 08.05.2018 г.
възлиза на 228,74 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена
от падежа на всяка фактура до 20.05.2018 г. – 13,03 лв. От експертното
заключение се изяснява още, че отразеният документално титуляр на партидата е ответникът
С.Т.Д., както и че по процесните фактури не са отразени плащания.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 8081/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 25.05.2018
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
С.Т.Д. е
издадена заповед № 3989/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за главница за консумирана вода в периода от 03.06.2013 г. до 02.05.2018
г. в размер на 228,74 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението – 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва
за забава в размер на 13,03 лв., начислена за периода от 06.07.2014 г. до 20.05.2018
г., както и разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за заплатена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за
вземанията, предмет на заповедта, са предявени в указания на заявителя
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода в периода от 03.06.2013
г. до 02.05.2018 г. по издадени от ВиК оператора
фактури, както и начислена лихва за забава до 20.05.2018 г., относно обект на
потребление с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна,
***. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, реалното количество на доставените ВиК
услуги, както и тяхната стойност, а в случай, че се касае за служебно начислени
количества - предпоставките за извършеното начисляване.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответницата С.Т.Д. е придобила правото на ползване върху
процесния обект на потребление през 2002 г., тоест преди началото на исковия
период (2013 г.), поради
което същата има качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ. На основание чл. 71, ал. 3, предл.
второ от ОУ същите обвързват потребителите от момента на придобиване на правото
на собственост или на ползване върху съществуващия и присъединен към водоснабдителната
и/или канализационна система обект (доколкото по делото няма данни ответницата
да е сключила писмен договор за присъединяване към системите съгласно
предложение първо на същата разпоредба). От този момент между страните по
делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя –
ползвател на водоснабдения имот.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора
и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като на отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни
фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в
30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл.
32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото
съдържание на приобщените карнети е видно, че за
целия исков период от 03.06.2013 г. до 02.05.2018 г. фактурираните количества
вода са от реален отчет, като последно положеният подпис в графата за
потребител е от дата 01.11.2018 г., следваща крайния момент на отчетния период.
Доколкото автентичността на карнетния лист,
представляващ частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната страна,
съдът приема, че документът е подписан от ответницата - абонат или неин
представител, с което е удостоверено съответствието на показанията на водомера
с отразените в отчета данни, по аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от
ОУ. Следователно с подписването на карнета за извършен отчет на 01.11.2018 г.
абонатът е приел отчетените на тази дата показания на водомера, респективно до тогава
посочените в карнета кубични метри вода са изразходвани от него и предявеният
главен иск е доказан по основание.
Същият е доказан и по
размер от представената справка за недобора и приетото заключение по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира като обосновано и правилно. От последното се установява, че
неизплатените задължения на абоната за консумирана вода в процесния период
възлизат на претендираната сума от 228,74 лв.
С оглед доказаната
забава на ответницата в плащането на дължимите суми за главница по издадените
фактури, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същата дължи и обезщетение за забава
върху тях, което според експертното заключение за претендирания период от 06.07.2014 г. до 20.05.2018 г. е в размер
на сумата от 13,03 лв., съвпадаща с претендираната такава.
По
изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 525 лв. за сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които 75 лв. за
държавна такса (л. 48), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 79), 150 лв. за
депозит за особен представител (л. 62) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 75 лв. (25 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като тази сума също следва да
бъде възложена в тежест на ответницата.
С оглед изхода на
делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът С.Т.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 228,74 лв. (двеста
двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща главница
за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 03.06.2013 г. до 02.05.2018 г., формирана като сбор от стойността на
издадените фактури в периода 06.06.2014 г. –
08.05.2018 г., за обект с абонатен № ***, находящ се
в гр. Варна, ***ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 13,03 лв. (тринадесет лева и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 06.07.2014 г. до
20.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8081/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА
С.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, да заплати на
„В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: