О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108
27.01.2023 г.
град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 6 състав,
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета година в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димитрова частно административно
дело номер 12 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.197 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)вр.чл.27 ал.1 и ал.2 АПК.
Образувано e по частна жалба на Д.А.Д. *** чрез
адв.пълномощник Н.Х. *** против Разпореждане № 2144-17-276/16.12.2022г.
на ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е прекратено пенсионното
производство по заявление вх.№ 2113-17-1942 от 02.11.2022г. с аргументи за
недопустимост на искането , тъй като не били представени към заявлението нови документи
доказващи незачетен трудов стаж след постановен и влязъл в сила отказ по
разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г. Счита, че въпросът дали има право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО
не бил решен, и не била налице абсолютна процесуална пречка за неговото
повторно решаване от органа. Правото на жалбоподателя да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия не било преклудирано. Оспорващият счита, че не била
налице твърдяната от пенсионния орган пречка, или абсолютна отрицателна
предпоставка за допустимост на производството поради допусната неточност в
посочените от органа основания.Поддържа, че дори да е налице влязло в сила
разпореждане, макар и неточно посочено от органа, с което не му е признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68 ал.3 КСО то не съставлява процесуална пречка по чл. 27,
ал. 2, т. 1 или т.2 от АПК за ново упражняване на правото, като
в тази връзка се позовава на настъпил факт в промяна на възрастта и на липса на
произнасяне по същество относно времето на задължителната военна служа като
признаване за действителен стаж. Твърди, че за адм.орган не е предвидено по
аргумент на чл.98 КСО възможност за прекратяване на производството по чл.27
ал.2 т.1 АПК, тъй като ясно са разписани правомощията на ръководителя по
пенсионното осигуряване в специалния по отношение на АПК кодекс- КСО. Твърди,
че промяната на материалноправните предпоставки по последващото заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на акт по същество, с който да се
произнесе по пенсионните права на заявителя,вкл. и за периода от време, през
който е бил на наборна служба, като по този въпрос липсва влязло в сила
решение. Позовава се на практика на ВАС за включване като действителен стаж за
отпускане на ЛПОСВ периода на полагане на задължителна наборна военна служба.
Към жалбата са приложени допълнителни писмени доказателства.
Иска
се отмяна на изричния отказ да се разгледа по същество заявление вх.№
2113-17-1942 от 02.11.2022г. , т.е иска се отмяна на Разпореждане №
2144-17-276/16.12.2022г. на ръководителя по пенсионното осигуряване и се
претендират разноски
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд – Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата по своето
естество представлява жалба по чл.197 АПК.
Оспореното
разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен
акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от
издателя си и постановено от компетентен административен орган. Същото е
издадено във връзка с подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ, а съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките
към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват
и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Издаването на
разпореждане за отпускане на ЛПОСВ, респ. на отказ по същество да бъде
отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в
съответното териториално поделение на НОИ. Следователно, по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички
основания, посочени в цитираната разпоредба, съответно ако установи наличие на
някое от тези основания – да прекрати административното производство
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за
оспорване от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита
поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Д.А.Д. е подал
първоначално заявление вх.№ 2113-17-1237/03.08.2021г. за отпускане за на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст като към датата на заявлението имал
навършени 66 г. 08м. и 03 дни. С разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г./
обжалвано в срок на 26.10.2021г. по адм.ред по реда на чл.117 ал.2 т.1 КСО/ му
е бил зачетен осигурителен стаж превърнат в трета категория общо 21 г. 05 мес.
20 дни. Посочено е, че е налице недостиг на осигурителния стаж за право на
пенсия по чл.68 ал.1 и 2 КСО от 17г.6 месеца и 10 дни. В действителния стаж не
е включен периода на военна служба от 10.10.1972г .до 02.12.1974г., но е било
прието ,че към датата на заявлението дори да отговаря на изискването за възраст,
не изпълнява условието за осигурителен стаж от 39 години и са отчетени
недостигащи осиг.стаж за право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО -17 години 06
месеца и 10 дни
Разпореждане №
2140-17-590/ 14.10.2021г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е било
обжалвано в срок и с решение № 2153-17-1666/09.06.2022г. на директор на ТП на
НОИ Русе е отменено и върнато за ново произнасяне съобразно дадените указания с
оглед на новопредставен заверен стаж като самоосигуряващо се лице и данните от
УП3 № 11-17-88/06.04.2022г ,издадено от БДЖ –товарни превози ЕООД София,
поделение за товарни превози Г.Оряховица
С разпореждане №
2140-17-348/21.06.2022г. на ръководителя на пенсионното осигуряване отново е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявление вх.№ 2113-17-1237/03.08.2021г., разгледано повторно след решение №
2153-17-1666/09.06.2022г. на директор на ТП на НОИ Русе за отмяна на
Разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г на ръководителя на пенсионното
осигуряване, с мотива , че към датата на подаване на заявлението лицето има
навършена възраст от 66 г. и 08 месеца, но няма придобит 15 години действителен
стаж и за това не се следва исканата пенсия и с аргумента, че не е зачетен като
действителен стаж периода на донаборната служба 10.10.1972-02.12.1974г в размер
на 02 г.,01 месец и 23 дни и е последвал отказ за отпускане на исканата пенсия.
Това разпореждане е връчено на 24.06.2022г. и подлежи на обжалване в 1 месечен
срок т. до 24.07.2022г. Не е обжалвано в срока.
На 02.11.2022г е подадено
ново заявление от Д. по реда на чл.68 ал.3 КСО, към което е извършена
предварителна оценка за придобити права, като отново е посочен за действителен
осигурителен стаж 14 г.10 м. 9 дни , бил зачетен осигурителен стаж превърнат в
трета категория общо 21 г. 05 мес. 20 дни, по с поставена отметка „ за отказ“.
Вместо да разгледа по
същество заявление вх.№ 2113-17-1952/02.11.2022г. ръководителят на пенсионното
осигуряване е постановил разпореждане / обжалваното/ № 2144-17-276/16.12.22г. ,
в което посочил, че към заявлението от 01.11.2022г. са представени трудова
книжка № 609/04.02.1975г, удостоверение на идентичност на имена и такова за
разкрита банкова сметка, ***аявление от 03.08.2021г. по което е постановен отказ
-Разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г. и преценил липса на предпоставки за
допустимост на искането – по аргумент на противното липса на висящо
адм.произвдство със същия предмет, страни и ,че зачетеният стаж към 02.11.2022г
е без промяна , не са представени нови документи доказващи наличие на незачетен
трудов стаж и така на основание чл.27 ал.1 и ал.2 т.2 АПК оставил без
разглеждане новото искане и прекратил производството по заявление вх.№ 2113-17-1942 от 02.11.2022г.
На първо място
Разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване е обжалвано в срок и това не е основанието да се остави без
разглеждане искането –заявление по същество.
Посоченото разпореждане и
отменено с решение № 2153-17-1666/09.06.2022г. на директор на ТП на НОИ Русе е
отменено и върнато за ново произнасяне, т.е не е било влязло в сила към
посочената от органа дата 24.07.2022г.
Последвало е ново
разпореждане за отказ № 2140-17-348/21.06.2022г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване, което действително не е атакувано по реда на чл.117 ал.2 КСО и е
влязло в сила на 26.07.2022г.
Това разпореждане обаче
касае заявление от 03.08.2021г., а не такова от 02.11.2022г. и въобще не е
обсъждан с новото заявление периода на редовната военна служба , който
принципно се зачита за трудов и осигурителен стаж съгласно параграф 9 ал.1 вр.
параграф 1 ал.1 т.12 от ПЗР на КСО и чл.81 ППЗП/ отм/, което ако се разгледа по
същество ще доведе до други правни изводи.
Така основанието в оспореното разпореждане, че
е налице предходно влязло в сила разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г. не е налично, тъй
като е било отменено. При предходното пенсионно производство по заявлението от
03.08.2021г. по преписката не са били спорни обстоятелствата, че има
изискуемата се възраст, но няма минимално необходимия осигурителен стаж за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като спорно е било
изчисляването на осигурителния стаж, поради което е било разпоредена
допълнителна проверка на представени документи.
Влязлото в сила
разпореждане за отказ № 2140-17-348/21.06.2022г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване не е относимо към новото заявление от оспорващия , защото към него
не са представени доказателства за наборната военна служба, а само на трудов
стаж и въпроса за стажа от набораната военна служба не е изследва . Т.е не е
налице произнасяне така както ответната страна твърди, че да е изпълнена
хипотезата на чл.27 вр.чл.197 АПК
Преодоляването на
идентичността в предмета би могло да се осъществи с нови обстоятелства досежно
постигането на изискуемия минимален осигурителен стаж, а такива страната от
страната не са поискани, а е подходено формално.
Предпоставка за
допустимост на подадено до компетентния орган искане за издаване на
административен акт е липсата на влязъл в сила такъв със същия предмет и страни
– чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, докато органът се е
позовал на липса на висящо производство между същите страни и със същия предмет
/ чл.27 ал.2 т.2 АПК/, макар че се е позовал на влязло в сила разпореждане № 2140-17-590/ 14.10.2021г., което
както вече се посочи е било отменено.
Така адм.орган е смесил
основанията на чл.27 ал.2 АПК посочвайки липса/ наличие/ на друга висяща
процедура по КСО пред същия орган със същия предмет и с участието на същата
страна, което е отрицателна предпоставка по ал.2 т.2 на нормата, а от друга
страна се е позовал на влязло в сила разпореждане и липса на нови доказателства.
Това становище съдът намира за немотивирано, доколкото и защото административният
орган е мотивирал акта си с факти, които не са относими към Разпореждане
№ 2140-17-590/ 14.10.2021г., за което се сочи ,че е
влязло в сила / т.е чл.27 ал.2 т.1 АПК/, поради което оспореният акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен
Настоящата
инстанция не споделя правните изводи на административния орган, с които е
оставено без разглеждане подаденото заявление и производството е прекратено и
защото: На основание чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по
давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не
е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него. От съществено значение е и обстоятелството, че разпореждане
за отказ № 2140-17-348/21.06.2022г. на ръководителя на пенсионното осигуряване не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе
по пенсионните права на заявителя. В този смисъл следва да се приеме, че
влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на
правото, и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да
разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. (В
този смисъл Определение № 9948 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 6258/2020
г. на ВАС, VI о. и Определение № 11094/03.11.2021 г. по адм. дело №
10564/2021 г. на ВАС, VI о.).
С оглед на
така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството
на посоченото основание чл.27 ал.2 т.2 АПК или с оглед на на твърдяно ,макар и
неточно и некоректно посочени друго влязла в сила разпореждане за отказ № 2140-17-348/21.06.2022г
В случая
административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с
което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания,
претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства,
въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа,
представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни
по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като,
на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с който, както
вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което
не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен
акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото заявление е подадено
след изтичането на около четири месеца, което се явява ново обстоятелство,
което следва да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото
възрастта по принцип е съществен елемент от фактическия състав, от който
възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Приемането на същия за
ирелевантен в случая се явява направена преценка по същество, въз основа на
която пенсионният орган е отказал да разгледа второто подадено заявление.
Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени,
свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с
мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във
връзка с искането, поради и което разпореждането с основание чл.27 ал.1 и ал.2 АПК следва да се отмени , а преписката следва да се върне за ново произнасяне
със задължителни указания за се разгледа искането по същество, като се съобрази
твърдението за необходимостта от зачитане като действителен стаж този от
наборната военна служба и се даде категорично становище на база представеното
доказателство
На основание чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт
Според чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО пенсионерите могат
валидно да инициират административно производство за изменение на влязло в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, само когато представят нови доказателства
При тези
данни след като лицето е формулирало искането си в заявлението от 02.11.2022
г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" няма правомощие дори и с
оглед принципа на служебното начало в административния процес, да подменя
съществен елемент от изявлението на страната, което тя отправя в
административното производство по чл. 98 КСО въз основа на новопредставените документи, едва към настоящата
жалба, или без да ги изиска допълнително .
По искането
за разноски: съобразно нормата на чл.143 ал.1 АПК и изхода на спора, в полза на
Д. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
500лв.платени по договор за правна помощ и съдействие за един адвокат
Мотивиран от изложеното и на чл.197 АПК ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.Д. *** чрез адв.пълномощник Н.Х.
*** против Разпореждане № 2144-17-276/16.12.2022г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване, с което е прекратено пенсионното производство по
заявление вх.№ 2113-17-1942 от 02.11.2022г.
И
ИЗПРАЩА преписката
по заявление вх.№ 2113-17-1942 от 02.11.2022г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване за решаване по същество
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Русе да
заплати на Д.А.Д. *** сумата от 500лв възнаграждение за един адвокат
Определението е подлежи
на обжалване само от страните участващи в адм.производство в 7 дневен срок с
частна жалба пред ВАС
СЪДИЯ :