Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат А. А. от Адвокатска колегия - [област] против Решение № 445 от 24.11.2023 година, постановено по АНД № 1708 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1158-002596 от 29.08.2022 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, като със същото на Г. Д. Г. на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че при издаването на АУАН и НП, административнонаказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, което от своя страна е довело до неправилно установяване на фактическата обстановка и до неправилно прилагане на материалния закон. В следствие на това неправилно е ангажирана и адниминистративнонаказателната отговорност на касотора. Сочи, че липсва субективният елемент по отношение на процесното нарушение. От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява, и не изпраща представител. В писмено становище, процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли за отмяна на решението, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба - началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, редовно призван не се явява, за представител изпраща юрк. В., която оспорва жалбата и моли решението на първостанционният съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

А. съд - Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 04.08.2022 г., около 12:20 часа, жалбоподателят Г. Д. Г. се движел по автомагистрала "С." с посока на движение от [населено място] към [населено място], на км. 19+800, управлявал товарен автомобил „Волво ФМ" с рег. № [рег. номер], собственост на фирма "****" ООД, с който е превозвал насипен товар /въглища/. Товарът е бил частично покрит /неукрепен/ и превозваните въглища излизали извън площта определена за товар, поради което част от превозвания товар падал на пътното платно. Автомобилът бил снабден със система за обезопасяване на товари, която била неизправна /изградена с ПВЦ тръби. Товарът не бил укрепен по начин, който да изключи изпадането му от каросерията.

Контролните органи приели, че превозваният от касатора товар не е укрепен в съответствие е изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. Въз основа на установеното фактическо положение срещу Г. Г. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 707056 от 04.08.2022 г. Актосъставителят счел, че се касае за опасни неизправности, при укрепването на товара и предявил обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Н. сектор "ПП" към ОД на МВР - Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал НП, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на Г., като му наложил административно наказание глоба в размер [рег. номер].

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционния съд е приел, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Приел е, че фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.

Решението е правилно.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по-горе разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна от събраните по делото доказателства и установената от чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН не е оборена.

Неоснователни са оплакванията на касатора, относно твърдението, че не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с "неукрепен товар", в нарушение на наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП и е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.

В АУАН и НП ясно и точно са посочени и законните разпоредби, които са нарушени виновно - чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, санкционната разпоредба, както и препратката, свързана с последната, а именно наредбата по чл. 127, ал. 4 ЗДвП. /Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари/.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗДвП превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка. Действително в ал. 2 на същата норма се изисква товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Това задължително изискване обаче не съдържа указание за правно задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, в чл. 9 изрично е предвидено, че при контролните проверки от службите по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите се установява дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство; могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на напрежение, да се изчислява и ефикасността на обезопасяването и да се проверяват сертификатите по чл. 6, т. 3. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. Съгласно чл. 9, ал. 5 от наредбата неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него; 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

В конкретния случай правилно е прието от административно наказващият орган, че е налице "опасна неизправност" по смисъла на § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП вр. чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността е свързана с укрепването на товара и представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата.

Съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни доказателства налага извод, че касаторът е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната дата, място и час превозваният от него товар не е бил обезопасен, тъй като същият е бил частично покрит /неукрепен/ и превозваните въглища излизали извън площта определена за товар, поради което част от превозвания товар падал на пътното платно. Системата за обезопасяване на товари, била неизправна /изградена с ПВЦ тръби/, в следствие на което товарът не бил укрепен по начин, който да изключи изпадането му от каросерията. Всяка една от тези констатирани неизправности е категоризирана като опасна неизправност съгласно описаното в т. 20.5.2 от Приложение № 1 към чл. 9. ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, предвид обстоятелството, че загубата на товар създава опасност за трафика.

Гореизложеното обуславя извод, че както актосъставителя, така и административно-наказващият орган правилно и законосъобразно са приели за извършено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП, а именно управление на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, се доказва от писмените и гласни доказателства, приобщени по АНД № 1708/22 г. по описа на Районен съд – Перник.

С описанието на установените факти, релевантни за [жк], административно-наказващият орган е издал процесното наказателно постановление в унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар при констатирана опасна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по подходящ начин. Нарушението е извършено виновно от водача, поради което закономерно е била ангажирана и административно наказателната му отговорност. Същият е имал възможност да разбере в какво се състои нарушението му.

По отношение на твърдението, че не е бил налице субективния елемент от състава на нарушението, съдът счита това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 3 от Наредба №7/27.04.2018г. за укрепване на превозните товари: „Преди натоварването водачът е длъжен: 1. да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8; т. 2. да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването“. Нарушителят е бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП, респ. длъжен е бил да предвижда последиците, а и не са налице данни, че не е могъл да ги предвиди.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора претендираните от ответната страна, разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер са основателни. С оглед на това следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника направените деловодни разноски, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правата помощ вр. чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд - Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. съдебно решение № 445 от 24.11.2023 година, постановено по АНД № 1708 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник.

ОСЪЖДА Г. Д. Г. с [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Перник, деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.